Какви са целите на руския шпионаж в България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България несъмнено не е настроена антируски, само че Русия изрично демонстрира антибългарско отношение, а последните случаи на шпионаж против страната ни потвърждават това. За следващ път Москва прави нападателни дейности против София, като въпреки всичко измежду обществото остава въпросът - " какви са задачите на Кремъл на наша територия? “
От споделените разкрития за съветското разузнаване към 2021 година може да се направи извода, че Русия и през ХХI в. се стреми да приведе България в положение на васална страна, която да служи като буфер против западното въздействие. След 1989 година Москва искрено експлоатира културните връзки сред двете страни и поддържа само личните търговски начинания в опит да сътвори политическа и икономическа взаимозависимост. Несъмнено тази взаимозависимост подкопаваше българския суверенитет, само че наподобява крайната цел е с тези опити Русия да върне България към времената на Студената война.
Към днешна дата на Балканите към момента е на дневен ред потребността от диверсификация на икономическите и комерсиалните сътрудници, с цел да бъдат усъвършенствани нежеланите социалноикономически условия. Категорично обаче няма потребност от поддържане на равнищата на корупция и разпространяване на дезинформация, демонстрирани от Кремъл и трансформирали се в негова „ експортна стока “ във времената на преход. Разбира се има голяма разлика сред един подкупен режим и самият съветски народ, който желае транспарантно ръководство, на което може да разчита. Но на процедура Владимир Путин съзира в сполучливите демокрации, изключително тези в периферията на Русия, опасност за личния си режим.
Вероятно заради тази причина се предложи военна мощ за потушаване на демократичните митинги в Беларус против диктатурата на Александър Лукашенко. Трупането на военна мощ против Украйна пък намерено стои като позиция, че с нападателен метод може да бъде подчинена непознатата воля. Войната в Украйна наподобява като нещо далечно и мислено за мнозина български политици. Но почитание политическата ни класа като такава може да получи, само като демонстрираме дейна позиция, паралелно със своите сътрудници. През 2006 година съветски формален представител показа, че „ България е в добра позиция да стане наш специфичен сътрудник, нещо като Троянски кон в Европейски Съюз “. Но България към този момент направи своя избор – да бъде част от фамилията на Европейски Съюз, което подсигурява по-висок стандарт на живот на българите, и фамилията на НАТО, което подсигурява мир. И към момента съветският народ е другар на българския, само че враждебният режим на Путин несъмнено не буди топли усеща измежду хората, ценящи суверенитета на страната ни.
България несъмнено не е настроена антируски, само че Русия изрично демонстрира антибългарско отношение, а последните случаи на шпионаж против страната ни потвърждават това. За следващ път Москва прави нападателни дейности против София, като въпреки всичко измежду обществото остава въпросът - " какви са задачите на Кремъл на наша територия? “
От споделените разкрития за съветското разузнаване към 2021 година може да се направи извода, че Русия и през ХХI в. се стреми да приведе България в положение на васална страна, която да служи като буфер против западното въздействие. След 1989 година Москва искрено експлоатира културните връзки сред двете страни и поддържа само личните търговски начинания в опит да сътвори политическа и икономическа взаимозависимост. Несъмнено тази взаимозависимост подкопаваше българския суверенитет, само че наподобява крайната цел е с тези опити Русия да върне България към времената на Студената война.
Към днешна дата на Балканите към момента е на дневен ред потребността от диверсификация на икономическите и комерсиалните сътрудници, с цел да бъдат усъвършенствани нежеланите социалноикономически условия. Категорично обаче няма потребност от поддържане на равнищата на корупция и разпространяване на дезинформация, демонстрирани от Кремъл и трансформирали се в негова „ експортна стока “ във времената на преход. Разбира се има голяма разлика сред един подкупен режим и самият съветски народ, който желае транспарантно ръководство, на което може да разчита. Но на процедура Владимир Путин съзира в сполучливите демокрации, изключително тези в периферията на Русия, опасност за личния си режим.
Вероятно заради тази причина се предложи военна мощ за потушаване на демократичните митинги в Беларус против диктатурата на Александър Лукашенко. Трупането на военна мощ против Украйна пък намерено стои като позиция, че с нападателен метод може да бъде подчинена непознатата воля. Войната в Украйна наподобява като нещо далечно и мислено за мнозина български политици. Но почитание политическата ни класа като такава може да получи, само като демонстрираме дейна позиция, паралелно със своите сътрудници. През 2006 година съветски формален представител показа, че „ България е в добра позиция да стане наш специфичен сътрудник, нещо като Троянски кон в Европейски Съюз “. Но България към този момент направи своя избор – да бъде част от фамилията на Европейски Съюз, което подсигурява по-висок стандарт на живот на българите, и фамилията на НАТО, което подсигурява мир. И към момента съветският народ е другар на българския, само че враждебният режим на Путин несъмнено не буди топли усеща измежду хората, ценящи суверенитета на страната ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ