Любомир Попйорданов за ФАКТИ: Моторните шейни се превърнаха в една от играчките на хората, за които законите не важат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По-рано през седмицата 12 организации излязоха с обща позиция по казуса с моторните шейни в планините. Представителите на планинарската общественост у нас обявиха, че ще търсят оптималната поддръжка на настояванията си, а след това ще изпратят позицията до отрасловите институции – Министерството на околната среда и водите, Министерство на туризма и ръководещите предпазените територии в България, съобщи БНР.
Сред организациите, присъединили се в общата позиция е Сдружение „ Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България “. За да приказваме за казуса с моторните шейни в планините, за вероятните решения на този проблем и за вярното държание в планината, от ФАКТИ се свързахме с ръководителя на Управителния съвет на „ Планини и хора “ Любомир Попйорданов. Разговора четете в идващите редове:
- Г-н Попйорданов, по какъв метод моторните шейни съставляват заплаха?
- Моторните шейни през зимата, само че и крос кънтри моторите през лятото, развиват доста сериозна скорост, излизат изненадващо по заснежените скатове, и като цяло имат едно нападателно наличие освен за останалите гости на планината, само че и за животинските организми и екосистемите, които натоварват по един безчовечен метод. Има образци на шейни, които непосредствено агресират туристи със ски.
- Самото им потребление контролирано ли е от законодателството на България?
- Шейните и АТВ-тата, като МПС-та, не са контролирани от българското законодателство по никакъв метод, нямат регистрационни номера, макар че това е поставяно като въпрос, тъй като това прави неосъществим действително техния надзор и санкциониране. Те не съществуват! Това е като лица, които правят предстоящ на контролиране бизнес, само че не са регистрирани, и надлежно не могат и да бъдат глобени.
- Кой има право да употребява моторни шейни в планината и кой няма?
- Единствената регулация съставлява експлицитната възбрана за МПС да навлизат в националните и естествени паркове и резервати, по Закона за предпазените територии, като се изключи моторни транспортни средства, които правят избавителна активност – шейните и джиповете на Планинската избавителна работа и такива със особено позволение, за обслужване на ситуирани в планината обекти – хижи и други.
- Кога цивилните жители започнаха да употребяват от ден на ден и повече моторни шейни?
Първо потеглиха с шейни по пистите, имаше и починало дете на министър на финансите, което почина по виновност на татко си преди 10-тина години. След това, още веднъж преди към 10 години, когато тези машини станаха още по-проходими и адаптивни към терена, се появи ползата да се изкачват върхове с шейни – да вземем за пример връх Вихрен, връх Безбог. Това се трансформира в една от модерните играчки на хората, за които законите не важат. Има и хора с огромни благоприятни условия, които не си го разрешават от етични и правни съображения.
Това стана допустимо и тъй като планините станаха забавни за всеобщата аудитория, която няма планинарска просвета, хора с ниска просвета като цяло, за които задачата е една фотография, наличие в обществените мрежи, като това наличие може да бъде фотография с погубен вълк или пък танцуване във водите на Седемте рилски езера. Все безусловно неразрешени дейности.
- Каква е задачата им - развлечение, напредване?
- За развлечение всеки би трябвало съгласно нас да се преценява с разпоредбите признати за несъмнено място, със законовата рамка – в случай че става дума за предпазена територия, по смисъла на Закона за предпазените територии.
- Правилно ли е обаче моторните шейни да се употребяват за свободно напредване?
- Нека се придвижват свободно, когато има сняг към обекти, до които се постанова и които са тяхна благосъстоятелност. Има места в България - по билото на Стара планина, в Родопите, по билата на планините по западната ни граница и освен, където това не е неразрешено, само че това не значи, че би трябвало да го насърчаваме. Както ловът би трябвало да се контролира, по този начин и за МПС-тата в естествена среда би трябвало да се ръководят.
Трябва да се води диалог къде това да бъде допустимо, доколкото и локалното население не е срещу въпреки всичко. Това, че в България няма спънки да се минава през частни парцели, не би трябвало да е причина за тъпчене на правата на притежателите. То е като с горите.
- Какво е належащо да се случи - да бъдат налагани наказания или нещо друго?
- Нужно е да се вкара наложителна регистрация с регистрационни номера за тези МПС-та и в същото време да се разширят пълномощията на контролните органи - парковите чиновници, рейнджърите. Нужни са действителни пълномощия не просто да глобяват, само че и да конфискуват такива МПС-та. Тук въпросът с джиповете към Седемте рилски езера е емблематичен.
Освен това следва страната да трансформира в действителен приоритет опазването на природата, което би трябвало да стане и с политика в интерес на удвояване и даже утрояване на състава на парковите дирекции, които имат грижата за този надзор и това запазване на тези извънредно значими за България територии. Важни поради екосистемните услуги, само че и като място за туризъм.
- Какъв е апелът Ви към хората, които посещават планината - какво би трябвало да е отношението ни към природата и другите хора?
- Както в доста други сфери, страната се е отказала от естествената си роля на регулатор на публичните връзки, на добър собственик, нежели на собственик, който има упоритостта да основава почит или още повече – просвета. Това очевидно устройва настоящето ръководство, тъй като основава благоприятни условия за безброй неприемливи от становище на публичния интерес действия от лица, които са близки до властта или по някакъв метод овластени. Не единствено посредством бракониерство, противозаконен дърводобив, видимо законни сечи, безсмислени капиталови планове – като мини ВЕЦ-овете, които убиха живота по реките на България, а и безумни европейски планове, с цел да се стигне до това брауново придвижване в най-ценните предпазени територии на България.
Може би би трябвало да се вкарат и такси за влизане в парковете и потенциал за действително управление на достъпа до парковете, и за придвижване в парковете, което да е щадящо към дивата природа.
По-рано през седмицата 12 организации излязоха с обща позиция по казуса с моторните шейни в планините. Представителите на планинарската общественост у нас обявиха, че ще търсят оптималната поддръжка на настояванията си, а след това ще изпратят позицията до отрасловите институции – Министерството на околната среда и водите, Министерство на туризма и ръководещите предпазените територии в България, съобщи БНР.
Сред организациите, присъединили се в общата позиция е Сдружение „ Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България “. За да приказваме за казуса с моторните шейни в планините, за вероятните решения на този проблем и за вярното държание в планината, от ФАКТИ се свързахме с ръководителя на Управителния съвет на „ Планини и хора “ Любомир Попйорданов. Разговора четете в идващите редове:
- Г-н Попйорданов, по какъв метод моторните шейни съставляват заплаха?
- Моторните шейни през зимата, само че и крос кънтри моторите през лятото, развиват доста сериозна скорост, излизат изненадващо по заснежените скатове, и като цяло имат едно нападателно наличие освен за останалите гости на планината, само че и за животинските организми и екосистемите, които натоварват по един безчовечен метод. Има образци на шейни, които непосредствено агресират туристи със ски.
- Самото им потребление контролирано ли е от законодателството на България?
- Шейните и АТВ-тата, като МПС-та, не са контролирани от българското законодателство по никакъв метод, нямат регистрационни номера, макар че това е поставяно като въпрос, тъй като това прави неосъществим действително техния надзор и санкциониране. Те не съществуват! Това е като лица, които правят предстоящ на контролиране бизнес, само че не са регистрирани, и надлежно не могат и да бъдат глобени.
- Кой има право да употребява моторни шейни в планината и кой няма?
- Единствената регулация съставлява експлицитната възбрана за МПС да навлизат в националните и естествени паркове и резервати, по Закона за предпазените територии, като се изключи моторни транспортни средства, които правят избавителна активност – шейните и джиповете на Планинската избавителна работа и такива със особено позволение, за обслужване на ситуирани в планината обекти – хижи и други.
- Кога цивилните жители започнаха да употребяват от ден на ден и повече моторни шейни?
Първо потеглиха с шейни по пистите, имаше и починало дете на министър на финансите, което почина по виновност на татко си преди 10-тина години. След това, още веднъж преди към 10 години, когато тези машини станаха още по-проходими и адаптивни към терена, се появи ползата да се изкачват върхове с шейни – да вземем за пример връх Вихрен, връх Безбог. Това се трансформира в една от модерните играчки на хората, за които законите не важат. Има и хора с огромни благоприятни условия, които не си го разрешават от етични и правни съображения.
Това стана допустимо и тъй като планините станаха забавни за всеобщата аудитория, която няма планинарска просвета, хора с ниска просвета като цяло, за които задачата е една фотография, наличие в обществените мрежи, като това наличие може да бъде фотография с погубен вълк или пък танцуване във водите на Седемте рилски езера. Все безусловно неразрешени дейности.
- Каква е задачата им - развлечение, напредване?
- За развлечение всеки би трябвало съгласно нас да се преценява с разпоредбите признати за несъмнено място, със законовата рамка – в случай че става дума за предпазена територия, по смисъла на Закона за предпазените територии.
- Правилно ли е обаче моторните шейни да се употребяват за свободно напредване?
- Нека се придвижват свободно, когато има сняг към обекти, до които се постанова и които са тяхна благосъстоятелност. Има места в България - по билото на Стара планина, в Родопите, по билата на планините по западната ни граница и освен, където това не е неразрешено, само че това не значи, че би трябвало да го насърчаваме. Както ловът би трябвало да се контролира, по този начин и за МПС-тата в естествена среда би трябвало да се ръководят.
Трябва да се води диалог къде това да бъде допустимо, доколкото и локалното население не е срещу въпреки всичко. Това, че в България няма спънки да се минава през частни парцели, не би трябвало да е причина за тъпчене на правата на притежателите. То е като с горите.
- Какво е належащо да се случи - да бъдат налагани наказания или нещо друго?
- Нужно е да се вкара наложителна регистрация с регистрационни номера за тези МПС-та и в същото време да се разширят пълномощията на контролните органи - парковите чиновници, рейнджърите. Нужни са действителни пълномощия не просто да глобяват, само че и да конфискуват такива МПС-та. Тук въпросът с джиповете към Седемте рилски езера е емблематичен.
Освен това следва страната да трансформира в действителен приоритет опазването на природата, което би трябвало да стане и с политика в интерес на удвояване и даже утрояване на състава на парковите дирекции, които имат грижата за този надзор и това запазване на тези извънредно значими за България територии. Важни поради екосистемните услуги, само че и като място за туризъм.
- Какъв е апелът Ви към хората, които посещават планината - какво би трябвало да е отношението ни към природата и другите хора?
- Както в доста други сфери, страната се е отказала от естествената си роля на регулатор на публичните връзки, на добър собственик, нежели на собственик, който има упоритостта да основава почит или още повече – просвета. Това очевидно устройва настоящето ръководство, тъй като основава благоприятни условия за безброй неприемливи от становище на публичния интерес действия от лица, които са близки до властта или по някакъв метод овластени. Не единствено посредством бракониерство, противозаконен дърводобив, видимо законни сечи, безсмислени капиталови планове – като мини ВЕЦ-овете, които убиха живота по реките на България, а и безумни европейски планове, с цел да се стигне до това брауново придвижване в най-ценните предпазени територии на България.
Може би би трябвало да се вкарат и такси за влизане в парковете и потенциал за действително управление на достъпа до парковете, и за придвижване в парковете, което да е щадящо към дивата природа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ