Не се ли гордееш, че си грък?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Нима не се гордееш, че си грък? ", ме питат постоянно, изключително когато журналистическите ми изявления са сериозни по отношение на Гърция. Отговорът на този въпрос не е елементарен. По принцип аз се гордея само с това, което съм постигнал персонално. Например с една или друга обява. Или пък с дипломата от Юридическия факултет, която съумях да взема макар неубедителното си показване през първите семестри. Но каква ми е заслугата за това, че съм грък? Никаква. Нима би трябвало да се гордея с това?
Въпреки това националният празник на Гърция ме изпълва с горделивост.
Гърция чества 200 години самостоятелност, извоювана след военната победа над могъщата тогава Османска империя. Според историческите източници, битката за независимост избухнала на 25-и март 1821-а година. Да, бунтовниците били храбри, само че в това време нямали уместно въоръжение и непрестанно враждували между тях. При това състояние те не биха били в положение да реализират победа без дипломатическата, а в избрани обстановки и чисто военната помощ на Франция, Англия и Русия.
Без непотребна национална романтика
За последното в Гърция дълго време не се говореше. Много по-привлекателен изглеждаше изконният мит за храбрите бунтовници, които се хвърлили напред и с благословията на Православната черква обърнали в бягство окупаторите. Следващата им стъпка щяла да бъде по този начин наречената " Мегали концепция " - великата концепция да се възвърне териториалната целокупност на тогавашната Византия. Или най-малко столицата Константинопол/Истанбул още веднъж да бъде присъединена към модерната гръцка страна.
Очевидно предишното е в положение мощно да въодушевява хората, изключително когато сегашното не им предлага доста. Току-що сдобили се със независимост, гърците стартират да се надяват на нова Византия. Малко по-късно и българите се подвигат на битка за Велика България, през 90-те години на 20-и век пък на Балканите съществува планът Велика Сърбия. А някои турци и до през днешния ден бленуват за възраждането на Османската империя.
Нека бъдем почтени: в Европа въобще няма задоволително място за толкоз доста велики страни. И дано не забравяме какъв брой е значимо да гледаме сериозно към личната си история. Аз несъмнено числя се към първото потомство гръцки възпитаници, които в часовете по история релативно свободно обсъждаха грешките, илюзиите, само че и зверствата, осъществени в битката против турците. Например в борбата за Триполица от септември 1821-а година, когато бунтовниците след дълга блокада завладяват града и избиват цялото турско население, в това число дамите и децата. Гръцките учебници по история дълго време премълчаваха този факт.
Поражения и мъчителни решения
Гърците заплащат висока цена за опитите си да осъществят своята " Мегали концепция ". През 1897-а те атакуват Османската империя, само че претърпяват военно проваляне, заради което би трябвало да заплащат високи репарации. След това пък - войната от 1919-1922, която от гръцка позиция потегля стремглаво, само че приключва с тежко проваляне и с прокуждането на цялото гръцко население от огромния пристанищен град Смирна/Измир.
С Договора от Лозана през 1923-а година историята, уповавам се, произнесе окончателната си присъда. Всички наранени страни трябваше одобряват мъчителни решения: в границите на така наречената " замяна на население " милиони гърци и турци бяха принудени да изоставен домовете си. А след три хилядолетия елинско наличие в Мала Азия, гърците трябваше да си тръгнат. Турците пък трябваше да се откажат от упоритостите си в Егейско море.
Вечната битка против феодализма
Много гърци считат въстанието от 1821-а за нещо като обществена гражданска война. Тъй като не на последно място става дума за лекуване на язвите, отворени от по този начин наречения " болник от Босфора ", които в последна сметка водят и до неговата крах: властнически структури, произвол против инакомислещите, феодализъм, обединение на страна и вяра. Близо 400-те години османско владичество лишиха гърците от присъединяване в европейското Просвещение и забавиха възникването на буржоазия, на градска междинна класа. Че даже го направиха невероятно.
Днес Гърция като че ли е обвързвана със западния свят по-здраво след като и да било. Но борбата за една съвременна страна със самоуверени жители и мощни институции въобще още не е извоювана. Политиката и стопанската система в Гърция към момента са парализирани от старите феодални структури. Влиятелните семейства и политическите династии към момента колят и бесят. Имаме още доста работа, ние, гърците. Колкото персонално до мен, на националния празник и аз помахах с гръцко байраче и си помечтах. Не, не за Истанбул като нова гръцка столица, а за една просветена република, която предлага на жителите си повече, в сравнение с изисква от тях. За една страна, в която персоналните достижения се ценят повече от произхода. За едно общо европейско бъдеще, чиито ковачи сме ние самите. Ето, това назовавам аз " Мегали концепция ", която може да ни извърши с горделивост.
" Нима не се гордееш, че си грък? ", ме питат постоянно, изключително когато журналистическите ми изявления са сериозни по отношение на Гърция. Отговорът на този въпрос не е елементарен. По принцип аз се гордея само с това, което съм постигнал персонално. Например с една или друга обява. Или пък с дипломата от Юридическия факултет, която съумях да взема макар неубедителното си показване през първите семестри. Но каква ми е заслугата за това, че съм грък? Никаква. Нима би трябвало да се гордея с това?
Въпреки това националният празник на Гърция ме изпълва с горделивост.
Гърция чества 200 години самостоятелност, извоювана след военната победа над могъщата тогава Османска империя. Според историческите източници, битката за независимост избухнала на 25-и март 1821-а година. Да, бунтовниците били храбри, само че в това време нямали уместно въоръжение и непрестанно враждували между тях. При това състояние те не биха били в положение да реализират победа без дипломатическата, а в избрани обстановки и чисто военната помощ на Франция, Англия и Русия.
Без непотребна национална романтика
За последното в Гърция дълго време не се говореше. Много по-привлекателен изглеждаше изконният мит за храбрите бунтовници, които се хвърлили напред и с благословията на Православната черква обърнали в бягство окупаторите. Следващата им стъпка щяла да бъде по този начин наречената " Мегали концепция " - великата концепция да се възвърне териториалната целокупност на тогавашната Византия. Или най-малко столицата Константинопол/Истанбул още веднъж да бъде присъединена към модерната гръцка страна.
Очевидно предишното е в положение мощно да въодушевява хората, изключително когато сегашното не им предлага доста. Току-що сдобили се със независимост, гърците стартират да се надяват на нова Византия. Малко по-късно и българите се подвигат на битка за Велика България, през 90-те години на 20-и век пък на Балканите съществува планът Велика Сърбия. А някои турци и до през днешния ден бленуват за възраждането на Османската империя.
Нека бъдем почтени: в Европа въобще няма задоволително място за толкоз доста велики страни. И дано не забравяме какъв брой е значимо да гледаме сериозно към личната си история. Аз несъмнено числя се към първото потомство гръцки възпитаници, които в часовете по история релативно свободно обсъждаха грешките, илюзиите, само че и зверствата, осъществени в битката против турците. Например в борбата за Триполица от септември 1821-а година, когато бунтовниците след дълга блокада завладяват града и избиват цялото турско население, в това число дамите и децата. Гръцките учебници по история дълго време премълчаваха този факт.
Поражения и мъчителни решения
Гърците заплащат висока цена за опитите си да осъществят своята " Мегали концепция ". През 1897-а те атакуват Османската империя, само че претърпяват военно проваляне, заради което би трябвало да заплащат високи репарации. След това пък - войната от 1919-1922, която от гръцка позиция потегля стремглаво, само че приключва с тежко проваляне и с прокуждането на цялото гръцко население от огромния пристанищен град Смирна/Измир.
С Договора от Лозана през 1923-а година историята, уповавам се, произнесе окончателната си присъда. Всички наранени страни трябваше одобряват мъчителни решения: в границите на така наречената " замяна на население " милиони гърци и турци бяха принудени да изоставен домовете си. А след три хилядолетия елинско наличие в Мала Азия, гърците трябваше да си тръгнат. Турците пък трябваше да се откажат от упоритостите си в Егейско море.
Вечната битка против феодализма
Много гърци считат въстанието от 1821-а за нещо като обществена гражданска война. Тъй като не на последно място става дума за лекуване на язвите, отворени от по този начин наречения " болник от Босфора ", които в последна сметка водят и до неговата крах: властнически структури, произвол против инакомислещите, феодализъм, обединение на страна и вяра. Близо 400-те години османско владичество лишиха гърците от присъединяване в европейското Просвещение и забавиха възникването на буржоазия, на градска междинна класа. Че даже го направиха невероятно.
Днес Гърция като че ли е обвързвана със западния свят по-здраво след като и да било. Но борбата за една съвременна страна със самоуверени жители и мощни институции въобще още не е извоювана. Политиката и стопанската система в Гърция към момента са парализирани от старите феодални структури. Влиятелните семейства и политическите династии към момента колят и бесят. Имаме още доста работа, ние, гърците. Колкото персонално до мен, на националния празник и аз помахах с гръцко байраче и си помечтах. Не, не за Истанбул като нова гръцка столица, а за една просветена република, която предлага на жителите си повече, в сравнение с изисква от тях. За една страна, в която персоналните достижения се ценят повече от произхода. За едно общо европейско бъдеще, чиито ковачи сме ние самите. Ето, това назовавам аз " Мегали концепция ", която може да ни извърши с горделивост.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ