Вдигаме паметници на враговете си, а нашите герои не почитаме
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Иво Сиромахов във " Facebook "
Преди няколко години, в Нова Зеландия посетих музея на Първата Световна война. Беше фантастично прекарване. Експозицията е направена по този начин, че се потапяш в атмосферата на войната.
Посетителите влизат в окопите, чуват грохота на оръдията, надушват миризмата на бойните отровни газове. Цяло премеждие си е.
По този метод новозеландците отдават респект на своите няколко хиляди жертви от корпуса ANZAC.
И си зададох въпроса – за какво в България нямаме музей на Първата Световна война.
Тази война, която е дала толкоз чест, достолепие и героизъм на българската войска.
Музей, който да опише за славата на военачалник Владимир Вазов, разгромил англичаните и французите при Дойран.
За величието на военачалник Иван Колев, който е смачкал руснаците в Добруджа.
За саможертвата на един от най-светлите ни поети – Димчо Дебелянов, който умира като доброволец във войната.
За тези над 115 000 български бойци (повечето от тях напълно млади момчета, съвсем деца), които жертват живота си по бойните полета.
Такъв музей няма.
Вместо това в Княжеската градина стърчи шмайзерът на руските окупатори, а в Южния парк има монумент на американски летци, които са бомбардирали София.
Вдигаме монументи на враговете си, а нашите герои не почитаме.
Нещо не е наред.
Коментар на Иво Сиромахов във " Facebook "
Преди няколко години, в Нова Зеландия посетих музея на Първата Световна война. Беше фантастично прекарване. Експозицията е направена по този начин, че се потапяш в атмосферата на войната.
Посетителите влизат в окопите, чуват грохота на оръдията, надушват миризмата на бойните отровни газове. Цяло премеждие си е.
По този метод новозеландците отдават респект на своите няколко хиляди жертви от корпуса ANZAC.
И си зададох въпроса – за какво в България нямаме музей на Първата Световна война.
Тази война, която е дала толкоз чест, достолепие и героизъм на българската войска.
Музей, който да опише за славата на военачалник Владимир Вазов, разгромил англичаните и французите при Дойран.
За величието на военачалник Иван Колев, който е смачкал руснаците в Добруджа.
За саможертвата на един от най-светлите ни поети – Димчо Дебелянов, който умира като доброволец във войната.
За тези над 115 000 български бойци (повечето от тях напълно млади момчета, съвсем деца), които жертват живота си по бойните полета.
Такъв музей няма.
Вместо това в Княжеската градина стърчи шмайзерът на руските окупатори, а в Южния парк има монумент на американски летци, които са бомбардирали София.
Вдигаме монументи на враговете си, а нашите герои не почитаме.
Нещо не е наред.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ