Истеричната “култура на отмяната” застигна и Брюксел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Ален Детекс, “Фигаро”
След като управляващите в Брюксел прекръстиха тунела “Леополд II” на името на Ани Корди, като доказателство за постколониално разкайване, известната певица бе упрекната в расизъм, поради заглавието на песента си Chaud cacao ( “Горещо какао”). Според белгийския почетен сенатор Ален Детекс това е нов опит за заличаване на западната история и известна просвета.
Белгия е родината на сюрреализма, страна, която не развива националната си горделивост (освен по време на футболни мачове), отхвърля елитизма, не се интересува от предишното си и чиито седем държавни управления желаят да бъдат в челните редици на публичния прогресизъм.
След гибелта на Джордж Флойд доста скулптури на Леополд II бяха свалени или разрушени от вандали
съвсем на всички места на белгийска територия. Преди два месеца районното държавно управление в Брюксел, сплотяващо социалисти и еколози, провежда “всенародно допитване” по интернет за преименуването на тунела “Леополд II”, дълго реновирано оборудване под един от главните пътища в белгийската столица, който пресича община Моленбек и води до националната базилика “Сакре Кьор”, която се извисява над града. В нито един миг държавното управление на район Бюксел не се сети да попита белгийците дали желаят да се промени името на тунела. Всенародно допитване, несъмнено, само че прецизно проведено съгласно каноните на епохата.
Бяха препоръчани единствено женски имена, множеството от които нямаха никаква връзка с Белгия или бяха непознати за белгийската аудитория: Роза Паркс, фигура на битката против расовата сегрегация в САЩ; Семира Адаму, млада нигерийска изгнаничка, задушена от двама служители на реда, до момента в който се съпротивлявала на експулсирането си от белгийска територия; Софи Канза, първата конгоанска жена, заела държавен пост в родината си; кенийката Вангари Маатаи, носителка на Нобелова премия за мир за битката си против унищожаването на горите, или пък Маргьорит Юрсенар, Мария Кюри, Симон Вей и… Ани Корди, която завоюва! Ако в действителност трябваше да се смени името, изборът на белгийската авторка на “Мемоарите на Адриан” въпреки всичко щеше да бъде най-подходящ!
Превърнал се в интернационален знак на “колониалния ужас” с бестселъра на Адам Хошчайлд “Призракът на крал Леополд”,
Леополд II към този момент не е защитаван от никого в кралството, даже от кралското семейство, което си мълчи.
Леополд II беше вторият крал на белгийците. Тъй като историята на Белгия към този момент не се преподава в учебно заведение, младите белгийци не знаят съвсем нищо за неговото ръководство, белязано от удивително индустриално развиване (Валония беше първата индустриализирана земя на европейския континент), превъоръжаването на белгийската войска, която на 14 август забави немското нахлуване и разреши на френската войска да се разположи в Белгия (по този метод Лиеж стана име на станция на парижкото метро) и построяването на главните пътища, паркове и монументи в Брюксел, които придават днешния му образ на столица на Европа.
Леополд II беше популярен крал, изпълнен с упоритости за родината си в ера, в която монарсите към момента влияеха върху воденото на делата. Той съумя да си сътвори, първо за себе си (независимата страна Конго беше негова персонална собственост), след това за Белгия, голяма колониална област в сърцето на африканския континент, възползвайки се от съперничеството сред великите сили. По негово време Белгия беше уважавана и авторитетна в концерта на нациите. Заличаването на Леополд II от общественото пространство в Белгия е еднакво на премахването на всевъзможни препратки към Колбер или Наполеон от френските монументи.
От историческа позиция, не е засегнатост към паметта на симпатичната Ани Корди, умряла през 2020 година, да се каже, че не се е състезавала в същата категория като Леополд II.
По подигравка на историята, известната певица, определена да изтрие името на прокълнатия крал, също бе застигната от поддръжниците на деколониалната идеология.
Една много почтена ария, Chaud Cacao ( “Горещо какао”), бе сметната за расистка от ултрамалцинствена групичка,
която не съставлява никого, само че е дейна в обществените мрежи. В наши дни е задоволително малко, с цел да се унищожи една мъчно извоювана известност. В случая с Ани Корди бяха задоволителни няколко туита и един ефирен спор.
Напразно ще слушаме още веднъж и още веднъж думите, малко неуместни апропо (пингвини, танцуващи в тропическия климат), на тази простичка ария, няма да забележим нищо расистко, само че е правилно, че “пробудените” са специалисти в изнамирането на злото там, където всички елементарни хора ще видят единствено приятна нелепост («rikiki les petits kiwis», “рикики, дребни киви”).
За “пробуждането” (wokisme) - да отбележим с каква скорост този термин, пристигнал от Съединени американски щати, се наложи в обществения спор - всичко би трябвало да изчезне в западната просвета, упрекната във всемогъщ систематичен расизъм в литературата (Волтер, Шекспир), класическата музика, операта, киното, само че също и в комиксите, анимационните филми, като “Дъмбо”, “Аристокотките”, “Питър Пан”, “Семейство Робинсън”, “Спийди Гонзалес” и в националните предания, като това за стареца, с който плашат децата в Белгия и Нидерландия. След Мишел Сарду и неговото (доброто старо) “Време на колониите” (Temps des colonies), пристигна ред на друга известна певица, Ани Корди, да стане цел на “пробудените” по тази причина, че е изпяла «Cho Cho Ka Ka O»!
Рядко употребен преди гибелта на Джордж Флойд, изразът “систематичен расизъм” стана инфектиран. “Културата на отмяната” закупи нервен поврат, към този момент нито една област не е пощадена, даже математиката и физиката! Подобно на марксистите, “пробудените” желаят да заличат предишното и да пренапишат историята. Може би най-лошото е, че този безразсъден опит на малцинствени групи да разрушат западната цивилизация и просвета, не се сблъсква с никаква проведена опозиция.
Заглавието е на " Гласове "
Превод от френски: Галя Дачкова
Коментар на Ален Детекс, “Фигаро”
След като управляващите в Брюксел прекръстиха тунела “Леополд II” на името на Ани Корди, като доказателство за постколониално разкайване, известната певица бе упрекната в расизъм, поради заглавието на песента си Chaud cacao ( “Горещо какао”). Според белгийския почетен сенатор Ален Детекс това е нов опит за заличаване на западната история и известна просвета.
Белгия е родината на сюрреализма, страна, която не развива националната си горделивост (освен по време на футболни мачове), отхвърля елитизма, не се интересува от предишното си и чиито седем държавни управления желаят да бъдат в челните редици на публичния прогресизъм.
След гибелта на Джордж Флойд доста скулптури на Леополд II бяха свалени или разрушени от вандали
съвсем на всички места на белгийска територия. Преди два месеца районното държавно управление в Брюксел, сплотяващо социалисти и еколози, провежда “всенародно допитване” по интернет за преименуването на тунела “Леополд II”, дълго реновирано оборудване под един от главните пътища в белгийската столица, който пресича община Моленбек и води до националната базилика “Сакре Кьор”, която се извисява над града. В нито един миг държавното управление на район Бюксел не се сети да попита белгийците дали желаят да се промени името на тунела. Всенародно допитване, несъмнено, само че прецизно проведено съгласно каноните на епохата.
Бяха препоръчани единствено женски имена, множеството от които нямаха никаква връзка с Белгия или бяха непознати за белгийската аудитория: Роза Паркс, фигура на битката против расовата сегрегация в САЩ; Семира Адаму, млада нигерийска изгнаничка, задушена от двама служители на реда, до момента в който се съпротивлявала на експулсирането си от белгийска територия; Софи Канза, първата конгоанска жена, заела държавен пост в родината си; кенийката Вангари Маатаи, носителка на Нобелова премия за мир за битката си против унищожаването на горите, или пък Маргьорит Юрсенар, Мария Кюри, Симон Вей и… Ани Корди, която завоюва! Ако в действителност трябваше да се смени името, изборът на белгийската авторка на “Мемоарите на Адриан” въпреки всичко щеше да бъде най-подходящ!
Превърнал се в интернационален знак на “колониалния ужас” с бестселъра на Адам Хошчайлд “Призракът на крал Леополд”,
Леополд II към този момент не е защитаван от никого в кралството, даже от кралското семейство, което си мълчи.
Леополд II беше вторият крал на белгийците. Тъй като историята на Белгия към този момент не се преподава в учебно заведение, младите белгийци не знаят съвсем нищо за неговото ръководство, белязано от удивително индустриално развиване (Валония беше първата индустриализирана земя на европейския континент), превъоръжаването на белгийската войска, която на 14 август забави немското нахлуване и разреши на френската войска да се разположи в Белгия (по този метод Лиеж стана име на станция на парижкото метро) и построяването на главните пътища, паркове и монументи в Брюксел, които придават днешния му образ на столица на Европа.
Леополд II беше популярен крал, изпълнен с упоритости за родината си в ера, в която монарсите към момента влияеха върху воденото на делата. Той съумя да си сътвори, първо за себе си (независимата страна Конго беше негова персонална собственост), след това за Белгия, голяма колониална област в сърцето на африканския континент, възползвайки се от съперничеството сред великите сили. По негово време Белгия беше уважавана и авторитетна в концерта на нациите. Заличаването на Леополд II от общественото пространство в Белгия е еднакво на премахването на всевъзможни препратки към Колбер или Наполеон от френските монументи.
От историческа позиция, не е засегнатост към паметта на симпатичната Ани Корди, умряла през 2020 година, да се каже, че не се е състезавала в същата категория като Леополд II.
По подигравка на историята, известната певица, определена да изтрие името на прокълнатия крал, също бе застигната от поддръжниците на деколониалната идеология.
Една много почтена ария, Chaud Cacao ( “Горещо какао”), бе сметната за расистка от ултрамалцинствена групичка,
която не съставлява никого, само че е дейна в обществените мрежи. В наши дни е задоволително малко, с цел да се унищожи една мъчно извоювана известност. В случая с Ани Корди бяха задоволителни няколко туита и един ефирен спор.
Напразно ще слушаме още веднъж и още веднъж думите, малко неуместни апропо (пингвини, танцуващи в тропическия климат), на тази простичка ария, няма да забележим нищо расистко, само че е правилно, че “пробудените” са специалисти в изнамирането на злото там, където всички елементарни хора ще видят единствено приятна нелепост («rikiki les petits kiwis», “рикики, дребни киви”).
За “пробуждането” (wokisme) - да отбележим с каква скорост този термин, пристигнал от Съединени американски щати, се наложи в обществения спор - всичко би трябвало да изчезне в западната просвета, упрекната във всемогъщ систематичен расизъм в литературата (Волтер, Шекспир), класическата музика, операта, киното, само че също и в комиксите, анимационните филми, като “Дъмбо”, “Аристокотките”, “Питър Пан”, “Семейство Робинсън”, “Спийди Гонзалес” и в националните предания, като това за стареца, с който плашат децата в Белгия и Нидерландия. След Мишел Сарду и неговото (доброто старо) “Време на колониите” (Temps des colonies), пристигна ред на друга известна певица, Ани Корди, да стане цел на “пробудените” по тази причина, че е изпяла «Cho Cho Ka Ka O»!
Рядко употребен преди гибелта на Джордж Флойд, изразът “систематичен расизъм” стана инфектиран. “Културата на отмяната” закупи нервен поврат, към този момент нито една област не е пощадена, даже математиката и физиката! Подобно на марксистите, “пробудените” желаят да заличат предишното и да пренапишат историята. Може би най-лошото е, че този безразсъден опит на малцинствени групи да разрушат западната цивилизация и просвета, не се сблъсква с никаква проведена опозиция.
Заглавието е на " Гласове "
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ