Транссексуалните в Турция - обречени на социална смърт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В продължение на месец я смятаха за изчезнала, само че към този момент се знае, че е мъртва: съгласно аутопсията, трансполовата жена Мирас Гюнеш е била убита с корав предмет. Лицето ѝ е обезобразено до неразбираемост. Извършителите се търсят. Това извънредно действие припомня за сходен случай, разиграл се на 9 март в Истанбул: 18-годишният Емре Б. нападна с киселина друга трансполова жена, която получи тежки изгаряния и в огромна степен изгуби зрението си.
Само седмица по-рано отново в Истанбул към този момент се беше случило нещо сходно: Харун С. преследвал транс дамата Асел чак до дома ѝ, където извадил оръжие и я подложил на полово принуждение, напряко пред входната врата. „ Мислех, че е жена, пък то се оказа мъж, “ с тези думи се оправдава Харун С., който след това е освободен. Трите закононарушения, осъществени в рамките единствено на две седмици, бяха отразени в турската преса и привлякоха огромно публично внимание. Според едно изследване на ЛГБТИ-организацията „ Розов живот “, казусът е много по-разпространен, в сравнение с се счита. От 2008 година до момента в Турция са били убити 54 трансполови хора, само че съгласно организацията, това е единствено върхът на айсберга.
Редица закононарушения въобще не попадат в статистиките
„ Статистиката въобще не регистрира подозрителни или нерегистрирани смъртни случаи, както и опитите за самоубийство, “ споделя Ялдъз Тар от ЛГБТИ-организацията „ Kaos GL “. Според него, покушенията против транссексуални хора не трябва да се преглеждат като обособени случаи, тъй като в действителност са публичен проблем. „ Престъпленията на омразата се коренят в една доста дълга история на дискриминирането. Подобни покушения са вероятни само с помощта на йерархията на неравенството, “ изяснява той. Ефруз Кая от „ Розов живот “ споделя, че транс дамата, станала жертва на нахлуване с киселина, три дни преди този момент подала недоволство в полицейския сектор, че е подложена на гонене и побой. Но полицията отказала да се занимава със случая. „ Правоприлагащите органи са под мъжка доминация и въобще не се интересуват от нас. На правораздаването не може да се има доверие, “ споделя активистката.
Ефруз Кая изяснява още, че в турското ежедневие транссексуалните хора са подложени на разнообразни типове дискриминация: „ Често пъти не могат да разчитат на такива свои съществени права като правото на труд, на покрив над главата, на опазване на здравето или обучение. Не ги считат даже за законни персони, т.е. – те са изначално обречени на обществена гибел. “ Адвокатът Левент Пишкин напомня, че съгласно член 10 от турската конституция служителите на реда са длъжни да третират еднообразно всички жители. Въпреки това обаче, вместо да закрилят общността на ЛГБТИ, те даже предизвикват хомофобията и трансфобията. Човек мъчно се добира до правораздаване, когато става дума за закононарушения на омразата против транссексуални хора, споделя той. „ Води се политика на безотговорност, която се оправдава с някакви смътни причини за морал и чест, които са надалеч от всякаква обективност. “
Все по-остри изявления от средите на държавното управление
От страна на турското държавно управление тонът по адрес на ЛГБТИ общността става от ден дневно все по-остър. Това ясно се усети по време на митингите против назначението на един непосредствен до държавното управление професор за ректор на най-реномирания университет в Истанбул. На тези митинги полицията и правоприлагащите органи целеустремено взеха на мушка хората от общността на ЛГБТИ. Студентите бяха организирали галерия на творби на изкуството, като една от картините изобразяваше свещената за мюсюлманите Кааба, а до нея – знамето в цветовете на дъгата, което е знак на ЛГБТИ. Прокуратурата стартира следствие, четирима студенти бяха арестувани, а двама от тях след това и задържани. Цялата акция мина под съпровода на трансфобски изявления от държавния лагер.
Турският президент Ердоган напряко отхвърли съществуването на транссексуалните хора. „ ЛГБТИ – такова нещо няма. Тази страна е национална, тя е духовна, “ сподели той. Презрително се изрече и ръководителят на информационния отдел към президентството Фахретин Алтун: „ Такива концепции като независимост и приемливост в никакъв случай не трябва да се употребяват за агитация на хомосексуализма. “ Най-остри рецензии обаче провокира изказването на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу: „ Перверзниците от ЛГБТИ, които поругаха Каабата в университета, в този момент бяха задържани, “ писа той в Туитър. ЛГБТИ-организациите от много време стачкуват против хомофобските и трансфобски настройки на представители на държавното управление. Общността на ЛГБТИ хората се усеща изключително дискриминирана от 2015 година насам, когато бе неразрешено провеждането на истанбулския “Прайд “ – след тогавашните конфликти с полицията към този момент не се организират прайдове.
Търси се зложелател
Адвокатът Левент Пишкин счита, че таман ръководещите са отговорни за засилващата се експанзия против ЛГБТИ: „ Констатираме, че страната в началото водеше политика на омаловажаване, до момента в който в този момент е минала към политика на омразата. “ Активистката Кая напомня, че в сложни времена транс хората постоянно са ставали изкупителна жертва. А сега и страната, и стопанската система се управляват зле, споделя той: „ В сходни спешни обстановки държавните управления бързо показват някакъв зложелател, демонизират го и насъскват гласоподавателите против него. “ Но даже в този политически климат Кая на губи оптимизма си: „ Ние сме все по-добре проведени, а получаваме и поддръжка. И през днешния ден към този момент не се усещаме изоставени на произвола на ориста, както преди време. “
Автор: Фатима Челик
В продължение на месец я смятаха за изчезнала, само че към този момент се знае, че е мъртва: съгласно аутопсията, трансполовата жена Мирас Гюнеш е била убита с корав предмет. Лицето ѝ е обезобразено до неразбираемост. Извършителите се търсят. Това извънредно действие припомня за сходен случай, разиграл се на 9 март в Истанбул: 18-годишният Емре Б. нападна с киселина друга трансполова жена, която получи тежки изгаряния и в огромна степен изгуби зрението си.
Само седмица по-рано отново в Истанбул към този момент се беше случило нещо сходно: Харун С. преследвал транс дамата Асел чак до дома ѝ, където извадил оръжие и я подложил на полово принуждение, напряко пред входната врата. „ Мислех, че е жена, пък то се оказа мъж, “ с тези думи се оправдава Харун С., който след това е освободен. Трите закононарушения, осъществени в рамките единствено на две седмици, бяха отразени в турската преса и привлякоха огромно публично внимание. Според едно изследване на ЛГБТИ-организацията „ Розов живот “, казусът е много по-разпространен, в сравнение с се счита. От 2008 година до момента в Турция са били убити 54 трансполови хора, само че съгласно организацията, това е единствено върхът на айсберга.
Редица закононарушения въобще не попадат в статистиките
„ Статистиката въобще не регистрира подозрителни или нерегистрирани смъртни случаи, както и опитите за самоубийство, “ споделя Ялдъз Тар от ЛГБТИ-организацията „ Kaos GL “. Според него, покушенията против транссексуални хора не трябва да се преглеждат като обособени случаи, тъй като в действителност са публичен проблем. „ Престъпленията на омразата се коренят в една доста дълга история на дискриминирането. Подобни покушения са вероятни само с помощта на йерархията на неравенството, “ изяснява той. Ефруз Кая от „ Розов живот “ споделя, че транс дамата, станала жертва на нахлуване с киселина, три дни преди този момент подала недоволство в полицейския сектор, че е подложена на гонене и побой. Но полицията отказала да се занимава със случая. „ Правоприлагащите органи са под мъжка доминация и въобще не се интересуват от нас. На правораздаването не може да се има доверие, “ споделя активистката.
Ефруз Кая изяснява още, че в турското ежедневие транссексуалните хора са подложени на разнообразни типове дискриминация: „ Често пъти не могат да разчитат на такива свои съществени права като правото на труд, на покрив над главата, на опазване на здравето или обучение. Не ги считат даже за законни персони, т.е. – те са изначално обречени на обществена гибел. “ Адвокатът Левент Пишкин напомня, че съгласно член 10 от турската конституция служителите на реда са длъжни да третират еднообразно всички жители. Въпреки това обаче, вместо да закрилят общността на ЛГБТИ, те даже предизвикват хомофобията и трансфобията. Човек мъчно се добира до правораздаване, когато става дума за закононарушения на омразата против транссексуални хора, споделя той. „ Води се политика на безотговорност, която се оправдава с някакви смътни причини за морал и чест, които са надалеч от всякаква обективност. “
Все по-остри изявления от средите на държавното управление
От страна на турското държавно управление тонът по адрес на ЛГБТИ общността става от ден дневно все по-остър. Това ясно се усети по време на митингите против назначението на един непосредствен до държавното управление професор за ректор на най-реномирания университет в Истанбул. На тези митинги полицията и правоприлагащите органи целеустремено взеха на мушка хората от общността на ЛГБТИ. Студентите бяха организирали галерия на творби на изкуството, като една от картините изобразяваше свещената за мюсюлманите Кааба, а до нея – знамето в цветовете на дъгата, което е знак на ЛГБТИ. Прокуратурата стартира следствие, четирима студенти бяха арестувани, а двама от тях след това и задържани. Цялата акция мина под съпровода на трансфобски изявления от държавния лагер.
Турският президент Ердоган напряко отхвърли съществуването на транссексуалните хора. „ ЛГБТИ – такова нещо няма. Тази страна е национална, тя е духовна, “ сподели той. Презрително се изрече и ръководителят на информационния отдел към президентството Фахретин Алтун: „ Такива концепции като независимост и приемливост в никакъв случай не трябва да се употребяват за агитация на хомосексуализма. “ Най-остри рецензии обаче провокира изказването на турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу: „ Перверзниците от ЛГБТИ, които поругаха Каабата в университета, в този момент бяха задържани, “ писа той в Туитър. ЛГБТИ-организациите от много време стачкуват против хомофобските и трансфобски настройки на представители на държавното управление. Общността на ЛГБТИ хората се усеща изключително дискриминирана от 2015 година насам, когато бе неразрешено провеждането на истанбулския “Прайд “ – след тогавашните конфликти с полицията към този момент не се организират прайдове.
Търси се зложелател
Адвокатът Левент Пишкин счита, че таман ръководещите са отговорни за засилващата се експанзия против ЛГБТИ: „ Констатираме, че страната в началото водеше политика на омаловажаване, до момента в който в този момент е минала към политика на омразата. “ Активистката Кая напомня, че в сложни времена транс хората постоянно са ставали изкупителна жертва. А сега и страната, и стопанската система се управляват зле, споделя той: „ В сходни спешни обстановки държавните управления бързо показват някакъв зложелател, демонизират го и насъскват гласоподавателите против него. “ Но даже в този политически климат Кая на губи оптимизма си: „ Ние сме все по-добре проведени, а получаваме и поддръжка. И през днешния ден към този момент не се усещаме изоставени на произвола на ориста, както преди време. “
Автор: Фатима Челик
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ