Управление на случаен принцип
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Много постоянно доста неща наподобяват доста явни, като че ли би трябвало да са безусловно и всеобщо знание и не следва да е нужно да ги разясняваме. След това за следващ път се пръква някое забавно решение и се чудя дали хората, които организират политики за нас от наше име, живеят в същата действителност като нашата или ни дели някаква непреодолима преграда. Непреодолимата преграда е и мигане към преграда от 4% за влизане на политическа групировка в Народно заседание. Струва ми се, че тя основава известни разлики сред хората вън и вътре. Повод за забавното решение този път не е идното затваряне, то за жалост наподобява напълно разумно на този стадий. Поредицата решения, които доведоха до него са забавните.
Очевидно би било да вземем за пример да се имунизираме по график. Извън тематиката за ковид, явно би било законопроектите да се гласоподават по график. За това обаче би трябвало кворум, което нерядко е сложна задача.
Вместо това като че ли се имунизираме на инцидентен принцип, пилите зад кормилото като че ли ги хващат на инцидентен принцип, на инцидентен принцип като че ли се взема решение и кой съответен човек ще бъде разследван за кое съответно закононарушение, на инцидентен принцип се взимат и решения какво ще създадем, с цел да дишаме по-чист въздух. Даже и изказванията ни са малко инцидентни – като „ чувство за корупция “ вместо действителна такава. Като „ затваряне на страната “, само че отчасти, спорадично, единствено за някои и най-много от време на време. Като „ целесъобразни “ ограничения за по-чист въздух, вместо да прекратим пустото горене на каквото ни попадне, когато ни попадне и където ни свари.
Живеем в каквото стане и както стане, все без проект или с проект от през днешния ден за на следващия ден. Той, несъмнено, очевидно предстои на смяна, точките в него са чисто условни – значимото е да има нещо, написано на хартия, което чисто и просто влиза в графата „ регистрирана активност “.
Март от предходната година наподобява ще се повтори, а ние към този момент трябваше да сме се справили с пандемията. Ако не справили, най-малко трябваше да имаме някаква посока, в която вървим. Трябваше да изпълняваме даден имунизационен проект, трябваше да сме отличили, работещите за характерностите на нашето общество ограничения и да, трябваше да ги съблюдаваме.
А ние затъваме от ден на ден и повече – и стопански, и здравословно, и психоемоционално. Много ми е любопитно каква информационна и поведенческа злополука ще заварим измежду децата, когато в миналото вероятно заживеем малко по-нормално и те се върнат в учебно заведение. Да не приказваме, че ръководещите можеха най-малко да заговорят за психоемоционално положение – в случай че не на възрастните, то най-малко на децата. Ако не по други аргументи, то най-малко от тартюфски национализъм.
Много постоянно доста неща наподобяват доста явни, като че ли би трябвало да са безусловно и всеобщо знание и не следва да е нужно да ги разясняваме. След това за следващ път се пръква някое забавно решение и се чудя дали хората, които организират политики за нас от наше име, живеят в същата действителност като нашата или ни дели някаква непреодолима преграда. Непреодолимата преграда е и мигане към преграда от 4% за влизане на политическа групировка в Народно заседание. Струва ми се, че тя основава известни разлики сред хората вън и вътре. Повод за забавното решение този път не е идното затваряне, то за жалост наподобява напълно разумно на този стадий. Поредицата решения, които доведоха до него са забавните.
Очевидно би било да вземем за пример да се имунизираме по график. Извън тематиката за ковид, явно би било законопроектите да се гласоподават по график. За това обаче би трябвало кворум, което нерядко е сложна задача.
Вместо това като че ли се имунизираме на инцидентен принцип, пилите зад кормилото като че ли ги хващат на инцидентен принцип, на инцидентен принцип като че ли се взема решение и кой съответен човек ще бъде разследван за кое съответно закононарушение, на инцидентен принцип се взимат и решения какво ще създадем, с цел да дишаме по-чист въздух. Даже и изказванията ни са малко инцидентни – като „ чувство за корупция “ вместо действителна такава. Като „ затваряне на страната “, само че отчасти, спорадично, единствено за някои и най-много от време на време. Като „ целесъобразни “ ограничения за по-чист въздух, вместо да прекратим пустото горене на каквото ни попадне, когато ни попадне и където ни свари.
Живеем в каквото стане и както стане, все без проект или с проект от през днешния ден за на следващия ден. Той, несъмнено, очевидно предстои на смяна, точките в него са чисто условни – значимото е да има нещо, написано на хартия, което чисто и просто влиза в графата „ регистрирана активност “.
Март от предходната година наподобява ще се повтори, а ние към този момент трябваше да сме се справили с пандемията. Ако не справили, най-малко трябваше да имаме някаква посока, в която вървим. Трябваше да изпълняваме даден имунизационен проект, трябваше да сме отличили, работещите за характерностите на нашето общество ограничения и да, трябваше да ги съблюдаваме.
А ние затъваме от ден на ден и повече – и стопански, и здравословно, и психоемоционално. Много ми е любопитно каква информационна и поведенческа злополука ще заварим измежду децата, когато в миналото вероятно заживеем малко по-нормално и те се върнат в учебно заведение. Да не приказваме, че ръководещите можеха най-малко да заговорят за психоемоционално положение – в случай че не на възрастните, то най-малко на децата. Ако не по други аргументи, то най-малко от тартюфски национализъм.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ