Козът на Байдън и тревата в Азия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В петък ръководителите на Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия се схванаха и потвърдиха уговорките си за съдействие в битката против пандемията, климатичните промени и отбраната на морските граници и направления в Азия.
Това се случи на виртуалната среща на Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, по-известен в медиите като The Quad), в която взеха присъединяване Джо Байдън, Йошихиде Суга, Нарендра Моди и Скот Морисън. Самият формат бива възприеман от Пекин като антикитайски и се осъществя като различен на Шанхайската организация за съдействие, която е основана в Азия и е под мощното въздействие на Китай.
По време на мандата на администрацията на президента Доналд Тръмп Четиристранният разговор по сигурността получи ново сцепление и постоянно бе представян като „ Азиатско НАТО” . Последното, несъмнено, не е правилна прилика, тъй като членките на квартета нямат между тях нито обединено военно командване, нито интеграционния темперамент на политическия детайл, присъщи за Алианса.
Конкретен резултат от виртуалната среща сред ръководителите на Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия бе този, че четиримата водачи са се разбрали за съдействие в посока на произвеждането и доставянето на милиард ваксини за Азия до 2022 година . Формулата за постигането на тази цел наподобява по този начин: американска ваксина (Johnson§Johnson), американско и японско финансиране, индийско произвеждане и австралийска логистика.
Ако тази самодейност се осъществя, то тя ще е една от немногото на практика стъпки, насочени към съответни резултати, на страните членки на формата, и ще означи развой на постепенна консолидация сред тях. Досега най-сериозната самодейност, в която участваха взаимно Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия бе провеждащото се годишно военноморско обучение Малабар (към което, за първи път от 13 години насам, предходната такава се причисли и Канбера).
Доколкото Вашингтон има стратегически връзки и с Австралия, и с Япония, то съществуването на Индия в него прави Четиристранния разговор по сигурността вероятен. Особено имайки поради концепцията на Ню Делхи за стратегическа самостоятелност. Спазването на последната става все по-трудно за Нарендра Моди, поради натискът на Китай и в Кашмир, и в Бенгалския залив (т.е. от север и от юг, по земя и по море). Именно заради търговски съображения против Пекин, както и заради един общоприет за нея протекционизъм, Индия отхвърли и присъединяване в свободното комерсиално съглашение, подписано от страните в Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP).
В този смисъл, Съединени американски щати не могат да предложат такива неща на Индия, каквито Китай може да ѝ отнеме . Осмислянето на последното оказва помощ да се разбере за какво Ню Делхи стартира да преодолява присъщата за него политика на необвързаност.
Въпреки че Четиристранният разговор по сигурността остава по-амбициозен в задачите и по-скромен в резултатите си, като негова работеща основа остава съдействието в областта на сигурността. Тази сигурност, най-малко на този стадий, има две съответни измерения: сигурност на морските търговски направления (с оглед на милитаризацията на Южно-китайското море от страна на Пекин) и сигурност в технологиите (на хардуера и софтуера, създаден в Китай, който може да се употребява за цели, разнообразни от декларираните).
Въпреки позитивната наклонност в съдействие сред Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия, компликациите пред тях остават. Така да вземем за пример, Китай, против който гласно или мълчешком е насочен този формат, през предходната година изпревари Съединени американски щати като най-големия търговски сътрудник на Индия и Япония (Пекин от години е не просто най-големият, само че главният търговски сътрудник на Австралия). Китай, като обособена страна, е най-големият търговски сътрудник и на самия Вашингтон.
Тази позиция на Китай като основен търговски сътрудник на Съединени американски щати и съдружниците им в Азия подсказва за какво външната политика на Доналд Тръмп, в която балансите на покупко-продажбата бе изведена като главен критерии за образуването на дипломацията на Вашингтон, бе неработеща.
Другият проблем пред Четиристранния разговор по сигурността е този, че Китай не страда от ценностни съображения, когато образува партньорствата си с други страни . Скорошният прелом в Мианмар е индикативен в това отношение: управляващите в Пекин демонстрират, че имат подготвеност да работят с военния режим на Татмадау, по този начин както го правеха и с демократичното държавно управление на Аун Сан Су Чи преди този момент. На този декор, имайки поради ценностно натоварения вектор в дипломацията на новата американска администрация, реабилитираща смисъла на демокрацията при определянето на съдружниците на Вашингтон, тя ще се сблъсква с проблеми, от които Китай е подготвен да се възползва.
Последното е препоръка и към това дали ще възникне напрежение сред Джо Байдън и Нарендра Моди, предвид на някои ограничавания от законодателен темперамент, които бяха прокарани в Индия през последните години (касаещи статута на следената от Ню Делхи част на Кашмир и правото на гражданство).
В концептуален аспект, Четиристранният разговор по сигурността е един от двата стълба на Съединени американски щати, посредством които Вашингтон ще се пробва да управлява китайските упоритости в Азия (и не само). Другият е Асоциацията на страните от югоизточна Азия (Association of Southeast Asian Nations, ASEAN).
Самата ASEAN е значима по две аргументи от настоящ темперамент. Първата е, че протичащото се на териториите на страните членки на асоциацията ще бъде показателно за салдото на силите сред Вашингтон и Пекин. Втората е възможният развой на транспорт на част от китайските вериги за доставки (supply chains) в страните от асоциацията. Индикации за последното към този момент има. За този развой способстват както комерсиалното напрежение сред Китай и Съединени американски щати, което стряска задграничните вложители, по този начин и покачващата се цена на труда и земята в Поднебесната империя. От друга страна обаче, ASEAN бе маргинализиран като приоритет в мултилатералната дипломация на Съединени американски щати през мандата на Доналд Тръмп.
Ако използваме думите на първия министър-председател на Сингапур Ли Куан Ю, който е споделил, че без значение дали слоновете се бият или вършат обич, то тревата страда, измачканият терен в конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай в Азия е точно ASEAN .
Въвеждането на нови детайли в съдействие сред Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия в границите на Четиристранния разговор по сигурността е игра с коз от страна на Съединени американски щати преди идната среща на Вашингтон с Пекин тази седмица в Аляска.
Среща, от която в дълготраен аспект зависи прическата на тревата в Азия.
В петък ръководителите на Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия се схванаха и потвърдиха уговорките си за съдействие в битката против пандемията, климатичните промени и отбраната на морските граници и направления в Азия.
Това се случи на виртуалната среща на Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, по-известен в медиите като The Quad), в която взеха присъединяване Джо Байдън, Йошихиде Суга, Нарендра Моди и Скот Морисън. Самият формат бива възприеман от Пекин като антикитайски и се осъществя като различен на Шанхайската организация за съдействие, която е основана в Азия и е под мощното въздействие на Китай.
По време на мандата на администрацията на президента Доналд Тръмп Четиристранният разговор по сигурността получи ново сцепление и постоянно бе представян като „ Азиатско НАТО” . Последното, несъмнено, не е правилна прилика, тъй като членките на квартета нямат между тях нито обединено военно командване, нито интеграционния темперамент на политическия детайл, присъщи за Алианса.
Конкретен резултат от виртуалната среща сред ръководителите на Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия бе този, че четиримата водачи са се разбрали за съдействие в посока на произвеждането и доставянето на милиард ваксини за Азия до 2022 година . Формулата за постигането на тази цел наподобява по този начин: американска ваксина (Johnson§Johnson), американско и японско финансиране, индийско произвеждане и австралийска логистика.
Ако тази самодейност се осъществя, то тя ще е една от немногото на практика стъпки, насочени към съответни резултати, на страните членки на формата, и ще означи развой на постепенна консолидация сред тях. Досега най-сериозната самодейност, в която участваха взаимно Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия бе провеждащото се годишно военноморско обучение Малабар (към което, за първи път от 13 години насам, предходната такава се причисли и Канбера).
Доколкото Вашингтон има стратегически връзки и с Австралия, и с Япония, то съществуването на Индия в него прави Четиристранния разговор по сигурността вероятен. Особено имайки поради концепцията на Ню Делхи за стратегическа самостоятелност. Спазването на последната става все по-трудно за Нарендра Моди, поради натискът на Китай и в Кашмир, и в Бенгалския залив (т.е. от север и от юг, по земя и по море). Именно заради търговски съображения против Пекин, както и заради един общоприет за нея протекционизъм, Индия отхвърли и присъединяване в свободното комерсиално съглашение, подписано от страните в Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP).
В този смисъл, Съединени американски щати не могат да предложат такива неща на Индия, каквито Китай може да ѝ отнеме . Осмислянето на последното оказва помощ да се разбере за какво Ню Делхи стартира да преодолява присъщата за него политика на необвързаност.
Въпреки че Четиристранният разговор по сигурността остава по-амбициозен в задачите и по-скромен в резултатите си, като негова работеща основа остава съдействието в областта на сигурността. Тази сигурност, най-малко на този стадий, има две съответни измерения: сигурност на морските търговски направления (с оглед на милитаризацията на Южно-китайското море от страна на Пекин) и сигурност в технологиите (на хардуера и софтуера, създаден в Китай, който може да се употребява за цели, разнообразни от декларираните).
Въпреки позитивната наклонност в съдействие сред Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия, компликациите пред тях остават. Така да вземем за пример, Китай, против който гласно или мълчешком е насочен този формат, през предходната година изпревари Съединени американски щати като най-големия търговски сътрудник на Индия и Япония (Пекин от години е не просто най-големият, само че главният търговски сътрудник на Австралия). Китай, като обособена страна, е най-големият търговски сътрудник и на самия Вашингтон.
Тази позиция на Китай като основен търговски сътрудник на Съединени американски щати и съдружниците им в Азия подсказва за какво външната политика на Доналд Тръмп, в която балансите на покупко-продажбата бе изведена като главен критерии за образуването на дипломацията на Вашингтон, бе неработеща.
Другият проблем пред Четиристранния разговор по сигурността е този, че Китай не страда от ценностни съображения, когато образува партньорствата си с други страни . Скорошният прелом в Мианмар е индикативен в това отношение: управляващите в Пекин демонстрират, че имат подготвеност да работят с военния режим на Татмадау, по този начин както го правеха и с демократичното държавно управление на Аун Сан Су Чи преди този момент. На този декор, имайки поради ценностно натоварения вектор в дипломацията на новата американска администрация, реабилитираща смисъла на демокрацията при определянето на съдружниците на Вашингтон, тя ще се сблъсква с проблеми, от които Китай е подготвен да се възползва.
Последното е препоръка и към това дали ще възникне напрежение сред Джо Байдън и Нарендра Моди, предвид на някои ограничавания от законодателен темперамент, които бяха прокарани в Индия през последните години (касаещи статута на следената от Ню Делхи част на Кашмир и правото на гражданство).
В концептуален аспект, Четиристранният разговор по сигурността е един от двата стълба на Съединени американски щати, посредством които Вашингтон ще се пробва да управлява китайските упоритости в Азия (и не само). Другият е Асоциацията на страните от югоизточна Азия (Association of Southeast Asian Nations, ASEAN).
Самата ASEAN е значима по две аргументи от настоящ темперамент. Първата е, че протичащото се на териториите на страните членки на асоциацията ще бъде показателно за салдото на силите сред Вашингтон и Пекин. Втората е възможният развой на транспорт на част от китайските вериги за доставки (supply chains) в страните от асоциацията. Индикации за последното към този момент има. За този развой способстват както комерсиалното напрежение сред Китай и Съединени американски щати, което стряска задграничните вложители, по този начин и покачващата се цена на труда и земята в Поднебесната империя. От друга страна обаче, ASEAN бе маргинализиран като приоритет в мултилатералната дипломация на Съединени американски щати през мандата на Доналд Тръмп.
Ако използваме думите на първия министър-председател на Сингапур Ли Куан Ю, който е споделил, че без значение дали слоновете се бият или вършат обич, то тревата страда, измачканият терен в конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай в Азия е точно ASEAN .
Въвеждането на нови детайли в съдействие сред Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия в границите на Четиристранния разговор по сигурността е игра с коз от страна на Съединени американски щати преди идната среща на Вашингтон с Пекин тази седмица в Аляска.
Среща, от която в дълготраен аспект зависи прическата на тревата в Азия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ