Кой донесе свободата на България на Трети март?!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Златко Златев във " Facebook "
Честваме 3-ти Март и ми се желае да напиша няколко реда за тази дата и приноса на нашите предци да я има... Но заради неспиращите разногласия за нея ми се желае да посоча първо няколко неоспорими обстоятелството „
1.Възстановена е българската държавност след повече от пет века!!!!
2.Това става след следващата Руско-Турска война, в която Руската империя дава колосални жертви и след това поставя и старания за основаване на нова страна.
3.До този миг няма друга империя, която да води война с друга и на завзетите територии да основава страна, а не просто да ги присъдени към себе си!
4.Това е вероятната съветска тактика за изход на топли морета, провалена от останалите Велики сили още на Берлинският конгрес, а и през последващото повече от столетие, та до наши дни... Нищо персонално, всичко е геополитически ползи!
5.Санстефанският идеал за обединяването на всички българи в една страна, ще бележи идващият над половин век от историята на родината ни. Тя ще преживее пет войни, ще даде колосални жертви и ще реализира частични триумфи. Други и толкоз не можаха....
6.Ако продължаваме да я караме както я карахме през последните 30-ет години, всичко по горе написаното ще загуби смисъл и ще остане единствено като етюд от Световната история... Какво желая да кажа ли...?
Времето да съхраним това, за което други и нашите предци дадоха най-святото си – живота си!... просто е на приключване!!!
По - долу ще изложа къси и малко известни обстоятелства за присъединяване на нашите предци в Освобождението на Родината ни посредством Руско-Турската война от 1877-78 год. с помощта на проучването на Константин Косев и Стефан Дойнов, което цялото ще слага в коментар под публикацията. Прочетете го, струва си....
Разузнаване
„ Никога данните за турската войска — написа по-късно видният съветски боен пълководец ген.-лейтенант Н. Н. Обручев — не са били по този начин подробно и в детайли създадени, както през предходната война... При откриването на войната разположението на турците беше известно съвсем батальон по батальон... и във време на войната Полевият щаб получаваше такива значими разследващи материали като проектите на преди малко издигнатите Одрински укрепления и на Чаталджанската позиция ".
Няма никакво подозрение, че за огромния съветски триумф способстват и стотиците българскн патриоти. В международната военна история до тогава надали може да се уточни случай, когато в едно непознато разузнаване без увещания и без материални облаги да са взели участие толкоз доста доброволци.
В разследващата мрежа на Балканския военен спектакъл намират място представители от групата на професионалните революционери от всички групи и прослойки на формиращата се буржоазия — търговци, занаятчии, селяни, интелигенти, както и представители на необятните национални пластове. Въодушевявани от мисълта, че по този метод доближават деня на българското избавление, сами оферират своите услуги на съветското командване!!!...
Бойни отряди и милиционни стражи
От навечерието на съветското дебаркиране през р. Дунав, когато се избира място на основния десант, та чак до демонстративните дейности край Сан Стефано в края на войната доста български патриоти с риск на живота си настъпват в авангарда на войските. Сред тях са такива изтъкнати революционери като Павел Бобеков, Петър Енчев, Атанас Узунов, Ради Иванов, Тодор Велков, Димо Хранов, Павел Икономов, Николай Цанков, Петър Събчев, Илия Вълчев, Нестор Марков, Георги Коспартов, Стефан Добрев, Петър Тодоров, Христо Векилов и доста други.
Неоценима помощ на освободителите оказват и българските водачи по време на зимното прекосяване на Балкана. В мраз и непрестанни виелици Христо Иванов Исиксийски, Димитър Рачков, Новак Димитров и други смели балканджии съумяват да преведат съветските колони през най-непрестъпните планински пътища. Изненадани от непредвидената поява на неприятелските войски, на доста места в земите на юг от Балкана турците напущат позициите си без пердах. Така ден след ден, месец след месец българският народ способства значително за триумфа на съветското оръжие.
Откъслечните статистически сведения и непокътнатите на места военни вести за снабдяването на горските чети и милиционните стражи, на водачите и преводачите в съветската войска с нужното оръжие дават относително добра визия за присъединяване на българите във въоръжената битка. Макар и с приблизителна акуратност, може да се твърди, че с оръжие в ръка (без Опълчението) против непознатото робство се борят минимум 35 000—40 000 души.
На процедура те образуват същинска въстаническа войска, която на доста места сама се оправя с нападенията на многочислените нередовни турски елементи. Като изключим Казанлъшката котловина, където под крилото на Сюлеймановата войска хиляди башибозуци подмятат на кървясъл гнет мирните християни, във всички други български области нередовните сили на съперника са обуздани или изцяло разгромени с проведените старания на българския народ. А този факт с отличен отзив за неговите революционни благоприятни условия.
Икономическа и здравна поддръжка на съветската войска
За по-малко от два месеца БЧН събира измежду своите членове и съидейници към 870 000 франка, които посредством барон Д. Стюарт са предадени в касата на Дунавската войска. В непокътнатия лист личат имената на десетки български патриоти: Иван Ст. Иванов, Мина Пашов, Георги Шопов, Стефан Берон, Иван Симеонов, Елисавета Хр. Пулиева, Николай Келифаров, Георги Атанасович, Никола Ценов, Димитър Греков и доста други [12, с. 198].
Хиляди франкове жертва настоятелството и за прехвърлянето на български доброволци от Сърбия към центровете, в които се приготвят опълченските дружини. В това отношение БЧН построява тайни канали, по които за малко време в някои румънски градове и в Кишинев биват трансферирани над 2000 души.
Раздвижват се членовете и на Българското одеско настоятелство. Закупеното от тях оръжие е изпратено в Тулча, а известни парични суми и пратки с най-различни храни и облекла — в X. Пазарджик, Велико Търново и други български селища. С тяхна поддръжка към общото дело на емиграцията се приобщават и българите от десетките колонии в Южна Русия. Само селата от Бердянски уезд през януари 1877 година събират и изпращат във военните хранилища 15 885 пуда пшеница, 11 400 пуда брашно и други артикули.
Интерес провокира и известието на съветския консул в Русе В. Кожевников, който в писмо от 3 (15) януари 1877 година твърди Генералния щаб, че доста русенски българи са подготвили към този момент секрети хранилища с храна и фураж.
Това обаче, което подхващат „ признателните християни " по-късно, когато съветските войски навлизат надълбоко в поробеното им родно място, надминава всички упования. Въпреки понесения тежък удар по време на Априлското въстание локалното население се заема да оказва помощ на освободителите с една стегната самоорганизация, която буди екстаз освен измежду военните репортери, само че измежду щабовете и интендантските служби на доста военни елементи. Още в първия освободен град — Свищов, русите са посрещнати като същински братя. Нито един българин не остава безучастен към всеобщия екстаз.
Търговци, занаятчии, учители, свещеници, селяни, придошли от близките села, всички съгласно опциите си бързат да посрещнат „ братушките”.
„ Тази дума „ братушка " бе от непозната националност — написа в своите мемоари Добри Ганчев. — Русите я мислеха за българска, българите — за съветска. Как се вмъкна тя в руско-българските връзки — загадъчно е... Толкоз и публикувана дълго време бе тая дума, че името българин в съветска уста не се чуваше "
Ала за всички, стъпили на българска земя, от боеца до побелелия военачалник, излиза наяве, че те ще бъдат измежду родни братя. Ще водят война за свободата на един народ, който е подготвен за всевъзможни жертви за техния триумф в начеващата война.
Готовността на националните маси да оказват разностранна икономическа помощ се разгаря с всеки минал ден. Красноречив образец за това е Предният отряд на ген.-лейтенант И. В. Гурко, който, откъснат от армейските обози, в продължение на седмица получава безплатно снабдяване. Съзнавайки огромната заплаха, която крие отдалечаването на отряда от интендантските елементи и огромните армейски хранилища, командването изпраща до Гурко обезпокоително писмо. За всеобща изненада отговорът от Търново проехтява прекомерно оптимистично:
„ Живея за сметка на града — дава отговор генералът, — три дни ме храниха безплатно. За Балкана потеглям с петдневен ресурс от сухари и тридневен от фураж под формата на ненарушим ресурс за четири дни...”.
Коментар на Златко Златев във " Facebook "
Честваме 3-ти Март и ми се желае да напиша няколко реда за тази дата и приноса на нашите предци да я има... Но заради неспиращите разногласия за нея ми се желае да посоча първо няколко неоспорими обстоятелството „
1.Възстановена е българската държавност след повече от пет века!!!!
2.Това става след следващата Руско-Турска война, в която Руската империя дава колосални жертви и след това поставя и старания за основаване на нова страна.
3.До този миг няма друга империя, която да води война с друга и на завзетите територии да основава страна, а не просто да ги присъдени към себе си!
4.Това е вероятната съветска тактика за изход на топли морета, провалена от останалите Велики сили още на Берлинският конгрес, а и през последващото повече от столетие, та до наши дни... Нищо персонално, всичко е геополитически ползи!
5.Санстефанският идеал за обединяването на всички българи в една страна, ще бележи идващият над половин век от историята на родината ни. Тя ще преживее пет войни, ще даде колосални жертви и ще реализира частични триумфи. Други и толкоз не можаха....
6.Ако продължаваме да я караме както я карахме през последните 30-ет години, всичко по горе написаното ще загуби смисъл и ще остане единствено като етюд от Световната история... Какво желая да кажа ли...?
Времето да съхраним това, за което други и нашите предци дадоха най-святото си – живота си!... просто е на приключване!!!
По - долу ще изложа къси и малко известни обстоятелства за присъединяване на нашите предци в Освобождението на Родината ни посредством Руско-Турската война от 1877-78 год. с помощта на проучването на Константин Косев и Стефан Дойнов, което цялото ще слага в коментар под публикацията. Прочетете го, струва си....
Разузнаване
„ Никога данните за турската войска — написа по-късно видният съветски боен пълководец ген.-лейтенант Н. Н. Обручев — не са били по този начин подробно и в детайли създадени, както през предходната война... При откриването на войната разположението на турците беше известно съвсем батальон по батальон... и във време на войната Полевият щаб получаваше такива значими разследващи материали като проектите на преди малко издигнатите Одрински укрепления и на Чаталджанската позиция ".
Няма никакво подозрение, че за огромния съветски триумф способстват и стотиците българскн патриоти. В международната военна история до тогава надали може да се уточни случай, когато в едно непознато разузнаване без увещания и без материални облаги да са взели участие толкоз доста доброволци.
В разследващата мрежа на Балканския военен спектакъл намират място представители от групата на професионалните революционери от всички групи и прослойки на формиращата се буржоазия — търговци, занаятчии, селяни, интелигенти, както и представители на необятните национални пластове. Въодушевявани от мисълта, че по този метод доближават деня на българското избавление, сами оферират своите услуги на съветското командване!!!...
Бойни отряди и милиционни стражи
От навечерието на съветското дебаркиране през р. Дунав, когато се избира място на основния десант, та чак до демонстративните дейности край Сан Стефано в края на войната доста български патриоти с риск на живота си настъпват в авангарда на войските. Сред тях са такива изтъкнати революционери като Павел Бобеков, Петър Енчев, Атанас Узунов, Ради Иванов, Тодор Велков, Димо Хранов, Павел Икономов, Николай Цанков, Петър Събчев, Илия Вълчев, Нестор Марков, Георги Коспартов, Стефан Добрев, Петър Тодоров, Христо Векилов и доста други.
Неоценима помощ на освободителите оказват и българските водачи по време на зимното прекосяване на Балкана. В мраз и непрестанни виелици Христо Иванов Исиксийски, Димитър Рачков, Новак Димитров и други смели балканджии съумяват да преведат съветските колони през най-непрестъпните планински пътища. Изненадани от непредвидената поява на неприятелските войски, на доста места в земите на юг от Балкана турците напущат позициите си без пердах. Така ден след ден, месец след месец българският народ способства значително за триумфа на съветското оръжие.
Откъслечните статистически сведения и непокътнатите на места военни вести за снабдяването на горските чети и милиционните стражи, на водачите и преводачите в съветската войска с нужното оръжие дават относително добра визия за присъединяване на българите във въоръжената битка. Макар и с приблизителна акуратност, може да се твърди, че с оръжие в ръка (без Опълчението) против непознатото робство се борят минимум 35 000—40 000 души.
На процедура те образуват същинска въстаническа войска, която на доста места сама се оправя с нападенията на многочислените нередовни турски елементи. Като изключим Казанлъшката котловина, където под крилото на Сюлеймановата войска хиляди башибозуци подмятат на кървясъл гнет мирните християни, във всички други български области нередовните сили на съперника са обуздани или изцяло разгромени с проведените старания на българския народ. А този факт с отличен отзив за неговите революционни благоприятни условия.
Икономическа и здравна поддръжка на съветската войска
За по-малко от два месеца БЧН събира измежду своите членове и съидейници към 870 000 франка, които посредством барон Д. Стюарт са предадени в касата на Дунавската войска. В непокътнатия лист личат имената на десетки български патриоти: Иван Ст. Иванов, Мина Пашов, Георги Шопов, Стефан Берон, Иван Симеонов, Елисавета Хр. Пулиева, Николай Келифаров, Георги Атанасович, Никола Ценов, Димитър Греков и доста други [12, с. 198].
Хиляди франкове жертва настоятелството и за прехвърлянето на български доброволци от Сърбия към центровете, в които се приготвят опълченските дружини. В това отношение БЧН построява тайни канали, по които за малко време в някои румънски градове и в Кишинев биват трансферирани над 2000 души.
Раздвижват се членовете и на Българското одеско настоятелство. Закупеното от тях оръжие е изпратено в Тулча, а известни парични суми и пратки с най-различни храни и облекла — в X. Пазарджик, Велико Търново и други български селища. С тяхна поддръжка към общото дело на емиграцията се приобщават и българите от десетките колонии в Южна Русия. Само селата от Бердянски уезд през януари 1877 година събират и изпращат във военните хранилища 15 885 пуда пшеница, 11 400 пуда брашно и други артикули.
Интерес провокира и известието на съветския консул в Русе В. Кожевников, който в писмо от 3 (15) януари 1877 година твърди Генералния щаб, че доста русенски българи са подготвили към този момент секрети хранилища с храна и фураж.
Това обаче, което подхващат „ признателните християни " по-късно, когато съветските войски навлизат надълбоко в поробеното им родно място, надминава всички упования. Въпреки понесения тежък удар по време на Априлското въстание локалното население се заема да оказва помощ на освободителите с една стегната самоорганизация, която буди екстаз освен измежду военните репортери, само че измежду щабовете и интендантските служби на доста военни елементи. Още в първия освободен град — Свищов, русите са посрещнати като същински братя. Нито един българин не остава безучастен към всеобщия екстаз.
Търговци, занаятчии, учители, свещеници, селяни, придошли от близките села, всички съгласно опциите си бързат да посрещнат „ братушките”.
„ Тази дума „ братушка " бе от непозната националност — написа в своите мемоари Добри Ганчев. — Русите я мислеха за българска, българите — за съветска. Как се вмъкна тя в руско-българските връзки — загадъчно е... Толкоз и публикувана дълго време бе тая дума, че името българин в съветска уста не се чуваше "
Ала за всички, стъпили на българска земя, от боеца до побелелия военачалник, излиза наяве, че те ще бъдат измежду родни братя. Ще водят война за свободата на един народ, който е подготвен за всевъзможни жертви за техния триумф в начеващата война.
Готовността на националните маси да оказват разностранна икономическа помощ се разгаря с всеки минал ден. Красноречив образец за това е Предният отряд на ген.-лейтенант И. В. Гурко, който, откъснат от армейските обози, в продължение на седмица получава безплатно снабдяване. Съзнавайки огромната заплаха, която крие отдалечаването на отряда от интендантските елементи и огромните армейски хранилища, командването изпраща до Гурко обезпокоително писмо. За всеобща изненада отговорът от Търново проехтява прекомерно оптимистично:
„ Живея за сметка на града — дава отговор генералът, — три дни ме храниха безплатно. За Балкана потеглям с петдневен ресурс от сухари и тридневен от фураж под формата на ненарушим ресурс за четири дни...”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ