Как една държава спаси 800 милиона души от бедността
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Китайският президент Си Дзинпин разгласи, че Китай е спечелил историческа победа в битката против безспорната беднотия. Според него през последните осем години 98,99 млн. поданици на селските региони са минали тази граница, 832 окръга и 128 хиляди села са изведени от бедните региони. Както означи Си Дзинпин, през това време Китай е вложил към 1,6 трилиона юана (около 246 милиарда долара) в битката в тази област. Трудно е да се спори с триумфа на държавното управление на КНР: съгласно Световната банка през последните 40 години Китай е извадил над 850 млн. души от бедността. Самият Си Дзинпин сподели, че от 1978 година, когато страната стартира политика на промени и отваряне, 770 млн. души са излезли от бедността. Бедността обаче е релативно разбиране, както и критериите за нейната оценка. Как стартира всичко и по какъв начин се трансформираха преценките?
40 години работа
Китайското държавно управление се бори с бедността в продължение на няколко десетилетия: концепцията за създаване на общество " сяокан " ( " общество със междинен разцвет " ) беше оповестена за първи път през 1979 година от " архитекта на китайските промени " Дън Сяопин. Изграждането на такова общество беше сложено за последна цел на модернизацията на Китай. През 2002 година XVI конгрес на Китайската комунистическа партия си сложи за цел да приключи „ цялостното създаване на общество със междинен разцвет “ до 2020 година През 2002 година Си Дзинпин беше секретар на провинциалния комитет на провинция Чжецзян и преди малко бе станал член на Централен комитет на КПК на същия конгрес. Кой би помислил, че точно той 18 години по-късно ще бъде съдбоносен да направи равносметката от многогодишната работа на четири генерации от управлението на страната и да стане въплъщение на тази победа в очите на нацията.
След като пристигна на власт през 2012-2013 година, китайският президент Си Дзинпин, следвайки своите прародители, разгласи битката с бедността за един от целите на националната политика. От 2012 година насам президентът е направил повече от 50 инспекционни визити в най-бедните села в страната. Трябва да се разбере, че държавното управление не просто отвори кутията и раздаде пари на бедните. Програмите за унищожаване на бедността включват доста аспекти. Това е полагането на модерни пътища, електропроводи и връзки до най-отдалечените региони на страната, с цел да се увеличи тяхната транспортна досегаемост и виталния стандарт на жителите. Това е преселването на милиони хора от труднодостъпни региони, дотации, привличане на бизнес в провинцията за основаване на работни места. Както и специфични курсове за образование и преквалификация на земеделските производители да ръководят съвременна стопанска система и да се занимават с търговски действия. Освен това управляващите са подхванали редица ограничения, които са премахнали „ наследяването “ на бедността: учебни заведения, техникуми и други просветителни институции са издигнати в региони с ниски приходи със свободен достъп до обучение за деца и младежи.
Праг на бедността
През 2010 година китайското държавно управление дефинира линията на бедността като годишен приход от 2300 юана (около 356 долара). Оттогава тази цифра се е нараснала няколко пъти и в този момент възлиза на 4000 юана годишно (около 620 долара) за жителите на селските региони. Доколко тази цифра дава отговор на действителностите на актуален Китай е противоречив въпрос. Световната банка предлага за интернационална граница на бедността да се считат 1,9 $ дневно. Китайските управляващи, въз основа на цифрата от 4000 юана годишно, дефинират линията на бедността под тази стойност - на 1,7 $ дневно. Дяволът, както се споделя, е в детайлите.
Световна банка разделя всички стопански системи по света, според от брутния народен приход (БНД) на глава от популацията, на няколко равнища: стопански системи с ниски приходи (под 1036 $ приблизително на човек годишно), стопански системи с ниски междинни приходи (от 1036 $ на 4 045 $ годишно), стопански системи с висок междинен приход (4 046 до 12 535 $ годишно) и стопански системи с високи приходи (над 12 535 $ годишно). Въз основа на тази подредба Световната банка дава своя целесъобразна линия на бедността за всяка група страни. Според тази версия Китай принадлежи към стопанските системи с високо равнище на междинен приход, затова съгласно интернационалната институция целесъобразният предел на беднотия не би трябвало да е 1,7 $, а 5,5 $ дневно.
С други думи, Китай е упрекван за това, че неговите национални критерии за беднотия към този момент са доста остарели. Да се говори за победа над бедността, приравнявайки се по стандарти с Руанда или Еритрея, не е доста акуратно. А за втората стопанска система в света това е демонстрация на неприятен усет. Но органите на КНР явно нямат илюзии за това. Дори тази победа над бедността не беше лесна: в разгара на акцията имаше няколко абсурда - локалните управляващи умишлено намаляваха приходите на жителите, с цел да получат повече дотации и средства от държавното управление. Включването в броя на бедните обитаеми места за тях означаваше на първо място бюджетни средства, предпочитана процедура за приемане на всичко належащо, създаване на пътища, учебни заведения, медицински центрове, центрове за отдих и обучение за държавна сметка. За елементарните поданици присъединяване в тази стратегия също можеше да реши редица проблеми: те можеха да получават храна от управляващите, предопределение на работа или преквалификация, опция да образоват децата си в учебни заведения и механически учебни заведения гратис и даже да се реалокират в нови жилища.
В експертните среди има съществени опасения, че ограничението на стратегиите за премахване на бедността може да докара до връщане към нищетата на доста хора в Китай. През май 2020 година министър председателят на Държавния съвет на Китайската национална република Ли Кецян разгласи цифра, която споделя доста за разпределението на приходите измежду 1,4-те милиарда поданици на Китай. По думите му, към 600 млн. души в Китай живеят с приход под 1090 юана (около 169 долара) на месец. Така че за образуването на действителна и обширна междинна класа не е задоволително една страна да прогласи победа над безспорната беднотия - би трябвало измине много сериозен път.
Автор: Роман Баландин, ТАСС
Превод: " Гласове "
Китайският президент Си Дзинпин разгласи, че Китай е спечелил историческа победа в битката против безспорната беднотия. Според него през последните осем години 98,99 млн. поданици на селските региони са минали тази граница, 832 окръга и 128 хиляди села са изведени от бедните региони. Както означи Си Дзинпин, през това време Китай е вложил към 1,6 трилиона юана (около 246 милиарда долара) в битката в тази област. Трудно е да се спори с триумфа на държавното управление на КНР: съгласно Световната банка през последните 40 години Китай е извадил над 850 млн. души от бедността. Самият Си Дзинпин сподели, че от 1978 година, когато страната стартира политика на промени и отваряне, 770 млн. души са излезли от бедността. Бедността обаче е релативно разбиране, както и критериите за нейната оценка. Как стартира всичко и по какъв начин се трансформираха преценките?
40 години работа
Китайското държавно управление се бори с бедността в продължение на няколко десетилетия: концепцията за създаване на общество " сяокан " ( " общество със междинен разцвет " ) беше оповестена за първи път през 1979 година от " архитекта на китайските промени " Дън Сяопин. Изграждането на такова общество беше сложено за последна цел на модернизацията на Китай. През 2002 година XVI конгрес на Китайската комунистическа партия си сложи за цел да приключи „ цялостното създаване на общество със междинен разцвет “ до 2020 година През 2002 година Си Дзинпин беше секретар на провинциалния комитет на провинция Чжецзян и преди малко бе станал член на Централен комитет на КПК на същия конгрес. Кой би помислил, че точно той 18 години по-късно ще бъде съдбоносен да направи равносметката от многогодишната работа на четири генерации от управлението на страната и да стане въплъщение на тази победа в очите на нацията.
След като пристигна на власт през 2012-2013 година, китайският президент Си Дзинпин, следвайки своите прародители, разгласи битката с бедността за един от целите на националната политика. От 2012 година насам президентът е направил повече от 50 инспекционни визити в най-бедните села в страната. Трябва да се разбере, че държавното управление не просто отвори кутията и раздаде пари на бедните. Програмите за унищожаване на бедността включват доста аспекти. Това е полагането на модерни пътища, електропроводи и връзки до най-отдалечените региони на страната, с цел да се увеличи тяхната транспортна досегаемост и виталния стандарт на жителите. Това е преселването на милиони хора от труднодостъпни региони, дотации, привличане на бизнес в провинцията за основаване на работни места. Както и специфични курсове за образование и преквалификация на земеделските производители да ръководят съвременна стопанска система и да се занимават с търговски действия. Освен това управляващите са подхванали редица ограничения, които са премахнали „ наследяването “ на бедността: учебни заведения, техникуми и други просветителни институции са издигнати в региони с ниски приходи със свободен достъп до обучение за деца и младежи.
Праг на бедността
През 2010 година китайското държавно управление дефинира линията на бедността като годишен приход от 2300 юана (около 356 долара). Оттогава тази цифра се е нараснала няколко пъти и в този момент възлиза на 4000 юана годишно (около 620 долара) за жителите на селските региони. Доколко тази цифра дава отговор на действителностите на актуален Китай е противоречив въпрос. Световната банка предлага за интернационална граница на бедността да се считат 1,9 $ дневно. Китайските управляващи, въз основа на цифрата от 4000 юана годишно, дефинират линията на бедността под тази стойност - на 1,7 $ дневно. Дяволът, както се споделя, е в детайлите.
Световна банка разделя всички стопански системи по света, според от брутния народен приход (БНД) на глава от популацията, на няколко равнища: стопански системи с ниски приходи (под 1036 $ приблизително на човек годишно), стопански системи с ниски междинни приходи (от 1036 $ на 4 045 $ годишно), стопански системи с висок междинен приход (4 046 до 12 535 $ годишно) и стопански системи с високи приходи (над 12 535 $ годишно). Въз основа на тази подредба Световната банка дава своя целесъобразна линия на бедността за всяка група страни. Според тази версия Китай принадлежи към стопанските системи с високо равнище на междинен приход, затова съгласно интернационалната институция целесъобразният предел на беднотия не би трябвало да е 1,7 $, а 5,5 $ дневно.
С други думи, Китай е упрекван за това, че неговите национални критерии за беднотия към този момент са доста остарели. Да се говори за победа над бедността, приравнявайки се по стандарти с Руанда или Еритрея, не е доста акуратно. А за втората стопанска система в света това е демонстрация на неприятен усет. Но органите на КНР явно нямат илюзии за това. Дори тази победа над бедността не беше лесна: в разгара на акцията имаше няколко абсурда - локалните управляващи умишлено намаляваха приходите на жителите, с цел да получат повече дотации и средства от държавното управление. Включването в броя на бедните обитаеми места за тях означаваше на първо място бюджетни средства, предпочитана процедура за приемане на всичко належащо, създаване на пътища, учебни заведения, медицински центрове, центрове за отдих и обучение за държавна сметка. За елементарните поданици присъединяване в тази стратегия също можеше да реши редица проблеми: те можеха да получават храна от управляващите, предопределение на работа или преквалификация, опция да образоват децата си в учебни заведения и механически учебни заведения гратис и даже да се реалокират в нови жилища.
В експертните среди има съществени опасения, че ограничението на стратегиите за премахване на бедността може да докара до връщане към нищетата на доста хора в Китай. През май 2020 година министър председателят на Държавния съвет на Китайската национална република Ли Кецян разгласи цифра, която споделя доста за разпределението на приходите измежду 1,4-те милиарда поданици на Китай. По думите му, към 600 млн. души в Китай живеят с приход под 1090 юана (около 169 долара) на месец. Така че за образуването на действителна и обширна междинна класа не е задоволително една страна да прогласи победа над безспорната беднотия - би трябвало измине много сериозен път.
Автор: Роман Баландин, ТАСС
Превод: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ