Не съм видял журналистка да дебне политическо мероприятие на властта както ресторантско парти
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Винаги ме е възмущавало, когато хората не съблюдават анти-ковид ограниченията.
Такива извършители има (все по-често) и в рейс 310, и в метрото, т.е. в тази част от (гр)адския превоз, която най-често употребявам.
И въпреки всичко като виждам „ по малкия екран “ по какъв начин млада журналистка нахъсено и пламенно гони хванати в ресторант дузина люде да вършат свое празненство, ми се коства, че в тази нахъсаност и активност има нещо лешоядно. И си споделям – тъпо за умното и фотогенично момиче!
Разбирам това да се прави, в случай че стандартът е еднакъв за всички. Но ето – друга млада журналистка стои почтително пред премиера, който е без маска и е заобиколен от маса гледащи го подобострастно електорални единици, доста от които са също без маски. Но аналогичната нахъсеност и активност ги няма!
И не е единствено министър председателят – по този начин подценяват ограниченията и министри – най-редовно.
Не съм видял журналистка да издебне политическо мероприятие на партиите от властта. Вероятно тези партийни мероприятия са по-малко рискови от ресторантското празненство на дузина близки и другари, отбелязващи нещо особено.
Да не приказваме, че видяната от мен журналистическата настъпателност се показва пред ресторант при изискване, че след два дни властта – на инат на всички данни за растеж на инфектираните и умрелите – ще му отпусне края и освен въпросният, само че и всички други заведения за хранене ще проработят както единствено те си знаят и могат.
Но дали това изобщо са двойни стандарти?! Май не са, май си е просто един и обединен стандарт, при който за кокошка няма амнистия, а за кон няма закон. Силните на деня могат да газят брутално въведените от самите тях правила, само че виж – в случай че става дума за шепа провинциални общински съветници, за шепа провинциални полицейчета, за шепа хора в едно настрана взето редово ресторантче – там ще се развихрим с камери и микрофони – безпощадно и цивилен самоуверено, като гневни бранители на реда и законността.
Всъщност всичкото това го вършим тогава и единствено тогава, когато няма никакъв риск някой да вдигне телефона и да ни се скара властово. Но ние сме изумително племе – освен пред властта присядаме като кученца на задни лапки, само че се изхитряме дори в тази неуместна поза да махаме безропотно и покорено с опашки. А по какъв начин другояче, като властта в нашата зверилница е алфа-кучето. И кутренцата би трябвало да съблюдават йерархията и субординацията, в случай че желаят и за тях да остава по някое оглозгано от алфа-кучето кокалче и по някоя инцидентно изпаднала от пастта на алфа-кучето мръвчица…
Автор: Николай Слатински
Винаги ме е възмущавало, когато хората не съблюдават анти-ковид ограниченията.
Такива извършители има (все по-често) и в рейс 310, и в метрото, т.е. в тази част от (гр)адския превоз, която най-често употребявам.
И въпреки всичко като виждам „ по малкия екран “ по какъв начин млада журналистка нахъсено и пламенно гони хванати в ресторант дузина люде да вършат свое празненство, ми се коства, че в тази нахъсаност и активност има нещо лешоядно. И си споделям – тъпо за умното и фотогенично момиче!
Разбирам това да се прави, в случай че стандартът е еднакъв за всички. Но ето – друга млада журналистка стои почтително пред премиера, който е без маска и е заобиколен от маса гледащи го подобострастно електорални единици, доста от които са също без маски. Но аналогичната нахъсеност и активност ги няма!
И не е единствено министър председателят – по този начин подценяват ограниченията и министри – най-редовно.
Не съм видял журналистка да издебне политическо мероприятие на партиите от властта. Вероятно тези партийни мероприятия са по-малко рискови от ресторантското празненство на дузина близки и другари, отбелязващи нещо особено.
Да не приказваме, че видяната от мен журналистическата настъпателност се показва пред ресторант при изискване, че след два дни властта – на инат на всички данни за растеж на инфектираните и умрелите – ще му отпусне края и освен въпросният, само че и всички други заведения за хранене ще проработят както единствено те си знаят и могат.
Но дали това изобщо са двойни стандарти?! Май не са, май си е просто един и обединен стандарт, при който за кокошка няма амнистия, а за кон няма закон. Силните на деня могат да газят брутално въведените от самите тях правила, само че виж – в случай че става дума за шепа провинциални общински съветници, за шепа провинциални полицейчета, за шепа хора в едно настрана взето редово ресторантче – там ще се развихрим с камери и микрофони – безпощадно и цивилен самоуверено, като гневни бранители на реда и законността.
Всъщност всичкото това го вършим тогава и единствено тогава, когато няма никакъв риск някой да вдигне телефона и да ни се скара властово. Но ние сме изумително племе – освен пред властта присядаме като кученца на задни лапки, само че се изхитряме дори в тази неуместна поза да махаме безропотно и покорено с опашки. А по какъв начин другояче, като властта в нашата зверилница е алфа-кучето. И кутренцата би трябвало да съблюдават йерархията и субординацията, в случай че желаят и за тях да остава по някое оглозгано от алфа-кучето кокалче и по някоя инцидентно изпаднала от пастта на алфа-кучето мръвчица…
Автор: Николай Слатински
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ