Седем аргумента защо 3-ти март не трябва да бъде национален празник на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доц. доктор Момчил Дойчев, политолог, съпредседател на Атлантическия съвет на България
Трети март не може и не би трябвало да бъде наш народен празник тъй като:
1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 прелиминарен контракт за мир с Османската империя, а не финален кротичък контракт, приет от всички велики сили.
Този контракт е в действителност протокол за прелиминарен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.
2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско присъединяване. Никой не се допитва до български представители.
Руската империя не позволява българи да участват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се подписва същинският интернационален контракт за мир.
3.Честването на 3-ти март 1878 година утвърждава един подправен народен идеал по неосъществимия и неизпълним мит за „ Сан Стефанска България “. Тази България е обрисувана предвид на непознат стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския блян за „ целокупна България “.
4. Митът за „ Сан Стефанска България “ подменя идеала за „ чиста и свята република “. Той е изключително нездравословен през днешния ден, когато патриотарството и безмозъчният популистки шовинизъм се пробват, за жалост постоянно сполучливо, да подменят демократичния национализъм и републиканския блян.
5.Трети март утвърждава поклонението пред непозната страна, утвърждава българския комплекс за непълноценност пред нея, затвърждава мита за „ двойната освободителка “, към която би трябвало да изпитваме единствено безконечна благодарност и коленопреклонение.
6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на непълноценност на българите и освен няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, само че и подло ги подменя.
7. И до през днешния ден 3-ти март разделя българите на „ русофили “ и „ русофоби “, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделяне на българското общество. Това разделяне се поддържа от антибългарското русофилство като „ жестоко политическо поверие, което води до национално изменничество и разгром “.
По подигравка на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по остарял и нов жанр си наподобяват по своя трагизъм. На едната русофилите „ празнуват “ обесването на Левски, а на другата „ безсрочната съветска окупация на България “.
Това просто не може да продължава, в случай че желаеме да сме свободна и самостоятелна страна.
Доц. доктор Момчил Дойчев, политолог, съпредседател на Атлантическия съвет на България
Трети март не може и не би трябвало да бъде наш народен празник тъй като:
1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 прелиминарен контракт за мир с Османската империя, а не финален кротичък контракт, приет от всички велики сили.
Този контракт е в действителност протокол за прелиминарен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.
2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско присъединяване. Никой не се допитва до български представители.
Руската империя не позволява българи да участват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се подписва същинският интернационален контракт за мир.
3.Честването на 3-ти март 1878 година утвърждава един подправен народен идеал по неосъществимия и неизпълним мит за „ Сан Стефанска България “. Тази България е обрисувана предвид на непознат стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския блян за „ целокупна България “.
4. Митът за „ Сан Стефанска България “ подменя идеала за „ чиста и свята република “. Той е изключително нездравословен през днешния ден, когато патриотарството и безмозъчният популистки шовинизъм се пробват, за жалост постоянно сполучливо, да подменят демократичния национализъм и републиканския блян.
5.Трети март утвърждава поклонението пред непозната страна, утвърждава българския комплекс за непълноценност пред нея, затвърждава мита за „ двойната освободителка “, към която би трябвало да изпитваме единствено безконечна благодарност и коленопреклонение.
6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на непълноценност на българите и освен няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, само че и подло ги подменя.
7. И до през днешния ден 3-ти март разделя българите на „ русофили “ и „ русофоби “, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделяне на българското общество. Това разделяне се поддържа от антибългарското русофилство като „ жестоко политическо поверие, което води до национално изменничество и разгром “.
По подигравка на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по остарял и нов жанр си наподобяват по своя трагизъм. На едната русофилите „ празнуват “ обесването на Левски, а на другата „ безсрочната съветска окупация на България “.
Това просто не може да продължава, в случай че желаеме да сме свободна и самостоятелна страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ