Дали не искаха да осуетят нови разкрития за ДС преди изборите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Агентите на Държавна сигурност и през днешния ден са във властта. Нито едно държавно управление до момента не е имало интерес от осмисляне на комунистическото минало. Нещо повече - и в този момент виждаме опити да се саботират разкритията за това минало.
Коментар на Кристофер Неринг
" Това е малко като политически КОВИД: не знаеш къде ще те удари и по какъв начин ще реагираш. " Многозначителни думи на Екатерина Бончева за резултата от предизборната инспекция кои политически претенденти са имали връзки с Държавна сигурност на Народна република България.
Нека да си напомним. В средата на януари в България се развихри скандал: Бончева, която от 2008 година е член на Комисията по досиетата КОМДОС, изиска от премиера Бойко Борисов публична позиция по въпроса дали министърът на защитата Красимир Каракачанов скрито се пробва на попречва работата на Комисията. Какви са обстоятелствата?
Защо тъкмо в навечерието на изборите?
В края на декември предходната година 10 депутати от ръководещата партия ГЕРБ и от „ Обединени патриоти “ внесоха в Народното събрание предлагането съставът на КОМДОС да се редуцира от 9 на 5 члена. Това предложение незабавно провокира разумния въпрос за какво би трябвало да се вършат промени в Комисията единствено 4 месеца преди парламентарните избори. Вносителите на предлагането публично се аргументираха с финансови съображения: с по-малко членове КОМДОС щяла да коства по-евтино, а пък и други институции били принудени да работят с стеснен личен състав. И двете изказвания са правилни, само че въобще не дават отговор на зародилия въпрос: Защо тъкмо в навечерието на изборите?
Една от вероятните аргументи е скрита в задължението на КОМДОС преди парламентарните избори да ревизира всички претенденти за възможна принадлежност към Държавна сигурност. В навечерието на последните парламентарни избори през 2017 година Комисията ревизира 4060 лица, за 79 от които се оказа, че преди 1989 година са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. 30 всред тях бяха за пръв път оповестени като сътрудници, за останалите 49 се знаеше от предходни инспекции.
Дали предлагането за понижаване на състава на Комисията нямаше за цел да попречи на нови разкрития преди изборите през април? Или пък беше просто опипване на почвата за бъдеща нова уредба на работата на КОМДОС?
Задачите на КОМДОС
Комисията за досиетата беше основана в края на 2007 година от Тройната коалиция. Тя има две основни задания: Първо – да съхранява архивите на Държавна сигурност и да обезпечава достъп на обществеността до тях. И второ – да ревизира за принадлежност към Държавна сигурност на тези групи от лица, които са категорично изброени в закона. В същото време Комисията няма задачата да прави оценка архивните материали или пък резултатите от осъществените лични инспекции. И още нещо, което не трябва да се не помни: принадлежността към някогашната Държавна сигурност не поражда автоматизирано юридически или други последици. С други думи: политиците и хората на изброените в закона позиции няма за какво да се притесняват, в случай че са били сътрудници на Държавна сигурност. Нека тук да напомним, че съгласно другите откриватели, броят на сътрудниците на Държавна сигурност по времето на Народна република България може би е възлизал на 100 000 до 200 000 души - една сериозна войска от шпиони, сътрудници и доносници.
Проверките и разкритията на КОМДОС извършват две значими функционалности. Те от една страна демонстрират, че и до през днешния ден българското общество, политиката, бизнесът и медиите са просмукани от фрагменти на тогавашната Държавна сигурност. А от друга могат да служат за ориентировка в навечерието на избори, при сформирането на държавни управления и раздаването на постове. Въпреки това миналите 13 години демонстрират, че принадлежността към Държавна сигурност не поражда никакви негативни последици. Във всички държавни управления, партии и парламенти след 1990 имаше персони, които преди 1990 са работили за Държавна сигурност. Включително и един президент.
Агентите на Държавна сигурност във властта
В настоящето държавно управление досие има министърът на защитата Красимир Каракачанов, който през 1989 година, месеци преди рухването на комунизма, е вербуван от политическата полиция под псевдонима „ Иван “ и е работил за Шесто ръководство на Държавна сигурност.
Още през 90-те години на предишния век в българското общество вървяха клюки, че Каракачанов е бил помощник на Държавна сигурност, а през 2006 година тогавашният вътрешен министър Румен Петков публично огласи този факт. По-късно и КОМДОС го удостовери. Тъкмо по отношение на ДС-миналото на Каракачанов Екатерина Бончева се пита дали предложенията за промени в Комисията не са по някакъв метод свързани с министъра на защитата.
Депутатът от ГЕРБ Георги Марков също е бил нещатен помощник на Държавна сигурност. Марков, който от 1994 до 2003 година беше даже парламентарен арбитър, дълги години уверяваше, че оповестените доказателства за неговото съдействие за фалшифицирани, само че инспекциите на КОМДОС демонстрираха друго. Според тези инспекции, най-късно от 1972 до 1976 година Марков е работил под псевдонимите „ Николай “ и „ Стефан “ на първо време за Софийско градско управление (на МВР) на Държавна сигурност, а след това за политическата полиция на Шесто Управление.
През 2019 година КОМДОС разгласява и резултатите от инспекцията измежду „ горните етажи “ на политическите партии. Оказа се, че най-вече някогашни сътрудници на Държавна сигурност има в Българска социалистическа партия – 52 души. Следват политиците от Движение за права и свободи, измежду които 18 души са работили за Държавна сигурност, във Вътрешна македонска революционна организация броят им е 4, а в ГЕРБ са двама.
Списъкът на българските политици с ДС-минало е дълъг. Същото се отнася и до управителния личен състав в държавните институции и служби, който не се избира директно от гласоподавателите. Статистически държавните управления на ГЕРБ от последните 12 години наподобяват по-добре в това отношение, в случай че ги съпоставяме с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи. Въпреки това обаче и по време на кабинетите отпред с Бойко Борисов принадлежността към някогашната Държавна сигурност не се смяташе за спънка да се заемат политически или държавни постове. И напълно закономерно по време на вълната от митинги против избуяващата политическа корупция в България през предходната година въпросът за мрежите на някогашната Държавна сигурност още веднъж излезе на дневен ред.
Има ли кой да приключи този застой?
На фона на всичко това опитът да се промени законът за КОМДОС тъкмо пред изборите въобще не наподобява инцидентен. Всъщност Комисията би трябвало да получава нов мандат на всеки 5 години. Последният изтече още през 2017 година, а от този момент насам тя работи с ексклузивен мандат. Ето за какво предлагането да се понижи броят на членовете на Комисията демонстрира най-много едно: сегашната държавна коалиция няма никакъв явен проект нито за работата на КОМДОС, нито за бъдещето на ДС-архивите, нито пък за метода към някогашните фрагменти на Държавна сигурност. По този въпрос, който е от основно значение за осмислянето на комунистическата тирания в България, към този момент от години царува цялостен застой. В страната не беше извършена лустрация, не бяха раздрани старите комунистически мрежи, пораждащи корупция, не се води никаква целенасочена политика за поддържане на паметта за жертвите на комунизма.
В съпоставяне с всичко това въпросът дали КОМДОС да се състои от 5 или от 9 члена наподобява релативно вторичен. И въпреки всичко след обществената рецензия, отправена от Екатерина Бончева, импортираното предложение беше оттеглено. Тоест, към този момент всичко остава както си е. Но дано не считаме, че завръщането към досегашния застой е някакъв необикновен прогрес. Така месец и половина преди изборите закономерно поражда въпросът: Коя партия и кои политици имат някакви хрумвания за излизане от този застой?
*Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.
Агентите на Държавна сигурност и през днешния ден са във властта. Нито едно държавно управление до момента не е имало интерес от осмисляне на комунистическото минало. Нещо повече - и в този момент виждаме опити да се саботират разкритията за това минало.
Коментар на Кристофер Неринг
" Това е малко като политически КОВИД: не знаеш къде ще те удари и по какъв начин ще реагираш. " Многозначителни думи на Екатерина Бончева за резултата от предизборната инспекция кои политически претенденти са имали връзки с Държавна сигурност на Народна република България.
Нека да си напомним. В средата на януари в България се развихри скандал: Бончева, която от 2008 година е член на Комисията по досиетата КОМДОС, изиска от премиера Бойко Борисов публична позиция по въпроса дали министърът на защитата Красимир Каракачанов скрито се пробва на попречва работата на Комисията. Какви са обстоятелствата?
Защо тъкмо в навечерието на изборите?
В края на декември предходната година 10 депутати от ръководещата партия ГЕРБ и от „ Обединени патриоти “ внесоха в Народното събрание предлагането съставът на КОМДОС да се редуцира от 9 на 5 члена. Това предложение незабавно провокира разумния въпрос за какво би трябвало да се вършат промени в Комисията единствено 4 месеца преди парламентарните избори. Вносителите на предлагането публично се аргументираха с финансови съображения: с по-малко членове КОМДОС щяла да коства по-евтино, а пък и други институции били принудени да работят с стеснен личен състав. И двете изказвания са правилни, само че въобще не дават отговор на зародилия въпрос: Защо тъкмо в навечерието на изборите?
Една от вероятните аргументи е скрита в задължението на КОМДОС преди парламентарните избори да ревизира всички претенденти за възможна принадлежност към Държавна сигурност. В навечерието на последните парламентарни избори през 2017 година Комисията ревизира 4060 лица, за 79 от които се оказа, че преди 1989 година са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. 30 всред тях бяха за пръв път оповестени като сътрудници, за останалите 49 се знаеше от предходни инспекции.
Дали предлагането за понижаване на състава на Комисията нямаше за цел да попречи на нови разкрития преди изборите през април? Или пък беше просто опипване на почвата за бъдеща нова уредба на работата на КОМДОС?
Задачите на КОМДОС
Комисията за досиетата беше основана в края на 2007 година от Тройната коалиция. Тя има две основни задания: Първо – да съхранява архивите на Държавна сигурност и да обезпечава достъп на обществеността до тях. И второ – да ревизира за принадлежност към Държавна сигурност на тези групи от лица, които са категорично изброени в закона. В същото време Комисията няма задачата да прави оценка архивните материали или пък резултатите от осъществените лични инспекции. И още нещо, което не трябва да се не помни: принадлежността към някогашната Държавна сигурност не поражда автоматизирано юридически или други последици. С други думи: политиците и хората на изброените в закона позиции няма за какво да се притесняват, в случай че са били сътрудници на Държавна сигурност. Нека тук да напомним, че съгласно другите откриватели, броят на сътрудниците на Държавна сигурност по времето на Народна република България може би е възлизал на 100 000 до 200 000 души - една сериозна войска от шпиони, сътрудници и доносници.
Проверките и разкритията на КОМДОС извършват две значими функционалности. Те от една страна демонстрират, че и до през днешния ден българското общество, политиката, бизнесът и медиите са просмукани от фрагменти на тогавашната Държавна сигурност. А от друга могат да служат за ориентировка в навечерието на избори, при сформирането на държавни управления и раздаването на постове. Въпреки това миналите 13 години демонстрират, че принадлежността към Държавна сигурност не поражда никакви негативни последици. Във всички държавни управления, партии и парламенти след 1990 имаше персони, които преди 1990 са работили за Държавна сигурност. Включително и един президент.
Агентите на Държавна сигурност във властта
В настоящето държавно управление досие има министърът на защитата Красимир Каракачанов, който през 1989 година, месеци преди рухването на комунизма, е вербуван от политическата полиция под псевдонима „ Иван “ и е работил за Шесто ръководство на Държавна сигурност.
Още през 90-те години на предишния век в българското общество вървяха клюки, че Каракачанов е бил помощник на Държавна сигурност, а през 2006 година тогавашният вътрешен министър Румен Петков публично огласи този факт. По-късно и КОМДОС го удостовери. Тъкмо по отношение на ДС-миналото на Каракачанов Екатерина Бончева се пита дали предложенията за промени в Комисията не са по някакъв метод свързани с министъра на защитата.
Депутатът от ГЕРБ Георги Марков също е бил нещатен помощник на Държавна сигурност. Марков, който от 1994 до 2003 година беше даже парламентарен арбитър, дълги години уверяваше, че оповестените доказателства за неговото съдействие за фалшифицирани, само че инспекциите на КОМДОС демонстрираха друго. Според тези инспекции, най-късно от 1972 до 1976 година Марков е работил под псевдонимите „ Николай “ и „ Стефан “ на първо време за Софийско градско управление (на МВР) на Държавна сигурност, а след това за политическата полиция на Шесто Управление.
През 2019 година КОМДОС разгласява и резултатите от инспекцията измежду „ горните етажи “ на политическите партии. Оказа се, че най-вече някогашни сътрудници на Държавна сигурност има в Българска социалистическа партия – 52 души. Следват политиците от Движение за права и свободи, измежду които 18 души са работили за Държавна сигурност, във Вътрешна македонска революционна организация броят им е 4, а в ГЕРБ са двама.
Списъкът на българските политици с ДС-минало е дълъг. Същото се отнася и до управителния личен състав в държавните институции и служби, който не се избира директно от гласоподавателите. Статистически държавните управления на ГЕРБ от последните 12 години наподобяват по-добре в това отношение, в случай че ги съпоставяме с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи. Въпреки това обаче и по време на кабинетите отпред с Бойко Борисов принадлежността към някогашната Държавна сигурност не се смяташе за спънка да се заемат политически или държавни постове. И напълно закономерно по време на вълната от митинги против избуяващата политическа корупция в България през предходната година въпросът за мрежите на някогашната Държавна сигурност още веднъж излезе на дневен ред.
Има ли кой да приключи този застой?
На фона на всичко това опитът да се промени законът за КОМДОС тъкмо пред изборите въобще не наподобява инцидентен. Всъщност Комисията би трябвало да получава нов мандат на всеки 5 години. Последният изтече още през 2017 година, а от този момент насам тя работи с ексклузивен мандат. Ето за какво предлагането да се понижи броят на членовете на Комисията демонстрира най-много едно: сегашната държавна коалиция няма никакъв явен проект нито за работата на КОМДОС, нито за бъдещето на ДС-архивите, нито пък за метода към някогашните фрагменти на Държавна сигурност. По този въпрос, който е от основно значение за осмислянето на комунистическата тирания в България, към този момент от години царува цялостен застой. В страната не беше извършена лустрация, не бяха раздрани старите комунистически мрежи, пораждащи корупция, не се води никаква целенасочена политика за поддържане на паметта за жертвите на комунизма.
В съпоставяне с всичко това въпросът дали КОМДОС да се състои от 5 или от 9 члена наподобява релативно вторичен. И въпреки всичко след обществената рецензия, отправена от Екатерина Бончева, импортираното предложение беше оттеглено. Тоест, към този момент всичко остава както си е. Но дано не считаме, че завръщането към досегашния застой е някакъв необикновен прогрес. Така месец и половина преди изборите закономерно поражда въпросът: Коя партия и кои политици имат някакви хрумвания за излизане от този застой?
*Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ