Българската приказка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Българската просвета е необятна среда, която от време на време е мъчно разбираема. Там има толкоз доста разнообразни трактовки, че от време на време е мъчно да се ориентираш.
В един миг културните дейци се оплакват по какъв начин никой не им обръща внимание, по какъв начин в международен мащаб не ги признават и по какъв начин все са недооценени. Когато един от тях вземе, че получи самопризнание, се почва с мрънкане, за какво тъкмо този, но по какъв начин това не е станало по верния метод и по какъв начин високата просвета не се пази.
През последните седмици виждаме тъкмо това. Става въпрос за Мария Бакалова.
Българската актриса съумя да си завоюва роля в нашумял комедиен филм. Изненадващо осъществяването ѝ получи голямо внимание, а в Съединени американски щати я предложиха за водещи награди.
И до момента в който част от гилдията се опитваше да отпразнува триумфа като общ, внезапно се оказа, че има безпределно недоволни от този триумф. Видиш ли, филмът „ Борат “ не бил висше изкуство. Бил пошла комедия с пропагандна концепция. Бакалова изобщо не е трябвало да приема тази роля. Тя, в случай че желала да получи самопризнание, е трябвало да го реализира с филм от върховен клас.
Истината за това, дали би трябвало да одобряваме триумфа на Бакалова като народен, е елементарна. Когато доста българи непрекъснато се оплакват по какъв начин са недооценени, по какъв начин светът не ги признава и по какъв начин са обречени, тъй като са от дребна страна, евентуално би следвало да се зарадват, когато един избран човек опровергае това и реализира интернационален триумф.
Въобще не споделям, че би трябвало да има всенародни празненства или нещо такова. Но е някак хубаво да видиш, че едно българско момиче е получило самопризнание на най-високо равнище за гения си.
За българското кино най-много. През последните години българското кино беше непрекъснато потискано от триумфите на нашите съседи.
Първо беше пикът на сръбското кино и Емир Костурица. Последва възхода на румънското кино, което завоюва „ Златна палма “. После пристигна пикът на турските сериали, предшестван от две награди „ Златна палма “ за турски филми. През предходната година пък македонски филм стигна до номинация за „ Оскар “ за най-хубав чуждоезичен филм.
На този декор българското кино беше в нищото. Това, че Мария Бакалова ни показва на най-високо равнище е един тип разтуха, че и тук може да се случи нещо.
Дори на фона на културтрегери, които непрекъснато зоват за висша просвета, произвеждайки неща, към които няма интерес.
Тук не отхвърлям рецензиите към кино лентата „ Борат “. Да, това е филм, който е мъчно да харесаш. Да, Саша Барън Коен е извънредно спорен и изобщо не е най-примерният създател. Съгласен съм и с това, че филмът си има своите пропагандни цели и че не инцидентно търсеше политически провокации тъкмо преди изборите.
Мария Бакалова обаче няма виновност за това. Тя е получила шанса на живота си и го е сграбчила. Нямайте подозрение, че всеки български артисти или актриса при сходна роля щеше да хване първия аероплан и да играе, без да задава доста въпроси.
Този филм няма по какъв начин да е по-ниска категория от треторазрядните екшъни, които се снимат у нас и в които родните артисти играят функции с по три реплики. Бакалова е получила огромния си късмет и го е употребила.
Има триумф и когато дава изявленията, пробва да прави реклама на своите сътрудници в района. Обиколи най-големите шоута в Съединени американски щати, в които името на България беше споменавано с положително.
Повдигна дори полемика за метода, по който се третират актьорите от Източна Европа. Така, че не виждам какъв недостатък може да ѝ се дири.
Това, какво е правила като студентка и дали осъществяването ѝ покрива нечии креативен критерии, е маловажно. Към този миг българската просвета може да е единствено удовлетворена от рекламата, която ѝ се прави.
Всеки има правото да каже дали обещано осъществяване му е харесало или не. Но в това време би трябвало одобри положителни позитивните неща пристигнали от това.
България е единствената страна, в чието културно пространство съществува терминът мечки. Тоест артисти, които се радват на телевизионна известност или халтурна такава, получаващи привилегировано водещи функции, с цел да притеглят аудитория в театрите си.
За някои културтрегери това е унизително, тъй като видиш ли, елитните артисти, отказващи халтура, не можели да получат внимание. Тоест у нас отхвърляме разновидността, в който артистът може да живее добре.
Презираме това, че Димитър Рачков, Захари Бахаров и Юлиан Вергов изкарват положителни пари от телевизионна или комедийна работа, тъй като не се жертват за висшето изкуство. У нас артистът би трябвало да е безпаричен, ядосан и приемащ единствено функции в ултра интелектуални спектакли. Всичко друго е срам и недопустимо.
Мария Бакалова е отговорна, за дето получава номинации за награди за филм на Саша Барън Коен, а не е дебютирала във филм на Нолан или Спилбърг.
Ами тази промишленост е такава. Навсякъде по света артистът се пробва да стане известен, с цел да може да изкарва положителни пари от специалността си. Българските бранители на висшето изкуство могат да ревизират кои са най-гледаните постановки в Ню Йорк и Лондон и кои са техните лица.
Като чета конгреси и обществени платформи у нас, оставам с усещането, че всички ненавиждат американски бози и гледат единствено филми на Ларс декор Триер или братя Коен. Интересно обаче, за какво в кината не съм виждал опашки пред салоните, където се дават техни филми, а за филмите за супергерои залите постоянно са обичайно цялостни.
Време е да приемем, че би трябвало да се радваме, когато за нашата страна се приказва с положително. Мога единствено да си показва какво щеше да е, в случай че Мария Бакалова беше от Сърбия. Там несъмнено към този момент щяха да са почнали да кръщават театри на нейно име.
Няма за какво ние да стигаме до такава степен. Нека просто отчетем с позитивизъм това, че едно момиче показва нашата страна на интернационално равнище и прави положителна реклама на една цяла колегия. Много студенти по актьорско майсторство в България имат потребност от сходна мотивация, с цел да продължат да се занимават с изкуство. Това прави българската просвета мечтана и привличаща внимание.
Българската просвета е необятна среда, която от време на време е мъчно разбираема. Там има толкоз доста разнообразни трактовки, че от време на време е мъчно да се ориентираш.
В един миг културните дейци се оплакват по какъв начин никой не им обръща внимание, по какъв начин в международен мащаб не ги признават и по какъв начин все са недооценени. Когато един от тях вземе, че получи самопризнание, се почва с мрънкане, за какво тъкмо този, но по какъв начин това не е станало по верния метод и по какъв начин високата просвета не се пази.
През последните седмици виждаме тъкмо това. Става въпрос за Мария Бакалова.
Българската актриса съумя да си завоюва роля в нашумял комедиен филм. Изненадващо осъществяването ѝ получи голямо внимание, а в Съединени американски щати я предложиха за водещи награди.
И до момента в който част от гилдията се опитваше да отпразнува триумфа като общ, внезапно се оказа, че има безпределно недоволни от този триумф. Видиш ли, филмът „ Борат “ не бил висше изкуство. Бил пошла комедия с пропагандна концепция. Бакалова изобщо не е трябвало да приема тази роля. Тя, в случай че желала да получи самопризнание, е трябвало да го реализира с филм от върховен клас.
Истината за това, дали би трябвало да одобряваме триумфа на Бакалова като народен, е елементарна. Когато доста българи непрекъснато се оплакват по какъв начин са недооценени, по какъв начин светът не ги признава и по какъв начин са обречени, тъй като са от дребна страна, евентуално би следвало да се зарадват, когато един избран човек опровергае това и реализира интернационален триумф.
Въобще не споделям, че би трябвало да има всенародни празненства или нещо такова. Но е някак хубаво да видиш, че едно българско момиче е получило самопризнание на най-високо равнище за гения си.
За българското кино най-много. През последните години българското кино беше непрекъснато потискано от триумфите на нашите съседи.
Първо беше пикът на сръбското кино и Емир Костурица. Последва възхода на румънското кино, което завоюва „ Златна палма “. После пристигна пикът на турските сериали, предшестван от две награди „ Златна палма “ за турски филми. През предходната година пък македонски филм стигна до номинация за „ Оскар “ за най-хубав чуждоезичен филм.
На този декор българското кино беше в нищото. Това, че Мария Бакалова ни показва на най-високо равнище е един тип разтуха, че и тук може да се случи нещо.
Дори на фона на културтрегери, които непрекъснато зоват за висша просвета, произвеждайки неща, към които няма интерес.
Тук не отхвърлям рецензиите към кино лентата „ Борат “. Да, това е филм, който е мъчно да харесаш. Да, Саша Барън Коен е извънредно спорен и изобщо не е най-примерният създател. Съгласен съм и с това, че филмът си има своите пропагандни цели и че не инцидентно търсеше политически провокации тъкмо преди изборите.
Мария Бакалова обаче няма виновност за това. Тя е получила шанса на живота си и го е сграбчила. Нямайте подозрение, че всеки български артисти или актриса при сходна роля щеше да хване първия аероплан и да играе, без да задава доста въпроси.
Този филм няма по какъв начин да е по-ниска категория от треторазрядните екшъни, които се снимат у нас и в които родните артисти играят функции с по три реплики. Бакалова е получила огромния си късмет и го е употребила.
Има триумф и когато дава изявленията, пробва да прави реклама на своите сътрудници в района. Обиколи най-големите шоута в Съединени американски щати, в които името на България беше споменавано с положително.
Повдигна дори полемика за метода, по който се третират актьорите от Източна Европа. Така, че не виждам какъв недостатък може да ѝ се дири.
Това, какво е правила като студентка и дали осъществяването ѝ покрива нечии креативен критерии, е маловажно. Към този миг българската просвета може да е единствено удовлетворена от рекламата, която ѝ се прави.
Всеки има правото да каже дали обещано осъществяване му е харесало или не. Но в това време би трябвало одобри положителни позитивните неща пристигнали от това.
България е единствената страна, в чието културно пространство съществува терминът мечки. Тоест артисти, които се радват на телевизионна известност или халтурна такава, получаващи привилегировано водещи функции, с цел да притеглят аудитория в театрите си.
За някои културтрегери това е унизително, тъй като видиш ли, елитните артисти, отказващи халтура, не можели да получат внимание. Тоест у нас отхвърляме разновидността, в който артистът може да живее добре.
Презираме това, че Димитър Рачков, Захари Бахаров и Юлиан Вергов изкарват положителни пари от телевизионна или комедийна работа, тъй като не се жертват за висшето изкуство. У нас артистът би трябвало да е безпаричен, ядосан и приемащ единствено функции в ултра интелектуални спектакли. Всичко друго е срам и недопустимо.
Мария Бакалова е отговорна, за дето получава номинации за награди за филм на Саша Барън Коен, а не е дебютирала във филм на Нолан или Спилбърг.
Ами тази промишленост е такава. Навсякъде по света артистът се пробва да стане известен, с цел да може да изкарва положителни пари от специалността си. Българските бранители на висшето изкуство могат да ревизират кои са най-гледаните постановки в Ню Йорк и Лондон и кои са техните лица.
Като чета конгреси и обществени платформи у нас, оставам с усещането, че всички ненавиждат американски бози и гледат единствено филми на Ларс декор Триер или братя Коен. Интересно обаче, за какво в кината не съм виждал опашки пред салоните, където се дават техни филми, а за филмите за супергерои залите постоянно са обичайно цялостни.
Време е да приемем, че би трябвало да се радваме, когато за нашата страна се приказва с положително. Мога единствено да си показва какво щеше да е, в случай че Мария Бакалова беше от Сърбия. Там несъмнено към този момент щяха да са почнали да кръщават театри на нейно име.
Няма за какво ние да стигаме до такава степен. Нека просто отчетем с позитивизъм това, че едно момиче показва нашата страна на интернационално равнище и прави положителна реклама на една цяла колегия. Много студенти по актьорско майсторство в България имат потребност от сходна мотивация, с цел да продължат да се занимават с изкуство. Това прави българската просвета мечтана и привличаща внимание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ