Шепа стари богати мъже дирижират развитието на глобалния свят
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бил Гейтс сътвори компанията " Майкрософт " и я трансформира в създател на най-широко публикуваните артикули софтуеър в света, в това число операционните системи " Уиндоус ", посредством които милиарди човешки същества вземат участие в многообразните форми на цифрова връзка през последните десетилетия. Бил Гейтс е явно доста надарен, може би талантлив човек в своята област.
Той е един от най-богатите хора в света, с помощта на своя професионален триумф. От много години насам Бил Гейтс не се занимава със софтуеър. Той употребява насъбраното от него внушително благосъстояние с цел да финансира дела и световни планове, чието наличие самичък основава и осъществя.
Бил Гейтс не е експерт нито по инфекциозни заболявания, нито по хранене, нито по ръководство на климата. Неговите големи пари му разрешават да трансформира своите занимания - любителските си интерес за " свободното време " - в орис на милиарди хора по света. Бил Гейтс няма никакво право да постъпва по този метод. Бъдещето на човечеството би трябвало да бъде създавано с обществените старания на доста хора, водени от специалисти, експерти и водачи на публично мнение, отразяващи възгледите на огромни групи от хора.
Вместо това милиардерът Бил Гейтс трансформира личното си любознание на дилетант в могъщи планове за ориентиране живота на човечеството в избрани направления. Единствено и единствено заради огромните си пари, извоювани от софтуеър - една частна сфера на знание и експертиза.
Джордж Сорос е талантлив финансов специалист и търгаш (в напълно позитивния смисъл на тази дума). Той има подготвеност и вътрешен глас, които му обезпечават сполучливи покупко-продажби постоянно, когато доста други бъркат, губят пари, разоряват се или просто минават на втори проект като играчи на фондовия пазар.
Джордж Сорос е визионер в многочислени области. Неговите пари се преливат в изобилни стратегии за щедрост и финансиране на третия бранш, които отразяват персоналните възгледи и визии на финансиста за несъмнено бъдеще на света. Говори се, че тези планове обезпечават забележителна възвращаемост на вложенията в тях посредством стимулиране на избрани политически промени и съответни политически решения, облагодетелстващи този свръхактивен в световната политика финансов състезател. Дали това е правилно или не е втори въпрос.
Първият въпрос е дали Сорос има правото и легитимността да обезпечава успехите на избран кръг от публични ползи, визии и политики в световния свят, стимулиран от своите любителски ползи в региона на философията, европейската и международната политика, да дирижира съдбоносни решения за миграцията, правата на индивида и интеграционната политика на Европейски Съюз?
Сорос прави това само в качеството си на доста богат човек. Тези решения, които Сорос подтиква и финансира би трябвало да бъдат - още веднъж - обект на ефикасна обществена експертиза, свободен публичен спор и баланс сред ползите на огромните общности от хора - в Америка, в Европа, в световния свят.
Примерите могат да продължат. Демокрацията дефинитивно рухва там, където шепа остарели богати мъже дирижират - на сцената и зад кулисите - развиването на световния свят на единственото съображение, че са станали свръхбогати от някаква своя частна (специфична) активност, гений, триумф.
В края на 19 и началото на 20 век в Америка стартира мощен развой на антитръстово законодателство. Концентрацията на капитала прави все по-лесно картелирането на пазарите и ограничението на пазарните свободи. Затова американската народна власт първа поставя загради на този развой.
Днес картелирането е старомодна дума, отразяваща отминали в историята обществени и икономически действителности. Днес имаме не просто картели. Не просто изтласкване на свободите на хората от сферата на свободната конкуренция.
Днес имаме шепа хора като Безос, Мъск, Сорос и Гейтс, за които насочването на света в мечтана от тях посока въз основата на голямото им благосъстояние е ежедневна действителна опция. Те играят с нас играта на свършените обстоятелства - свършени от силата на парите им. Тези пари си купуват всичко, което им е належащо - специалисти, славословещи гениалността на този, който ги е наел, политически решения, реализиращи любителските пристрастия на огромния " чичко паричко ", законодателство, превръщащо ексцентричните им хрумвания в закони, на които стотици милиони - илиарди хора би трябвало да се подчиняват.
За всички нас, елементарните хора не е допустимо да спорен техните стремежи, материализирани в обществни действителности. Най-малкото - не можем да си платим достъп до тези равнища, на които се водят действителните разногласия за личното ни настояще и бъдеше. Ако изобщо такива разногласия се водят. Следствията на това са все по-видими в света на постистината и постдемокрацията.
Бил Гейтс сътвори компанията " Майкрософт " и я трансформира в създател на най-широко публикуваните артикули софтуеър в света, в това число операционните системи " Уиндоус ", посредством които милиарди човешки същества вземат участие в многообразните форми на цифрова връзка през последните десетилетия. Бил Гейтс е явно доста надарен, може би талантлив човек в своята област.
Той е един от най-богатите хора в света, с помощта на своя професионален триумф. От много години насам Бил Гейтс не се занимава със софтуеър. Той употребява насъбраното от него внушително благосъстояние с цел да финансира дела и световни планове, чието наличие самичък основава и осъществя.
Бил Гейтс не е експерт нито по инфекциозни заболявания, нито по хранене, нито по ръководство на климата. Неговите големи пари му разрешават да трансформира своите занимания - любителските си интерес за " свободното време " - в орис на милиарди хора по света. Бил Гейтс няма никакво право да постъпва по този метод. Бъдещето на човечеството би трябвало да бъде създавано с обществените старания на доста хора, водени от специалисти, експерти и водачи на публично мнение, отразяващи възгледите на огромни групи от хора.
Вместо това милиардерът Бил Гейтс трансформира личното си любознание на дилетант в могъщи планове за ориентиране живота на човечеството в избрани направления. Единствено и единствено заради огромните си пари, извоювани от софтуеър - една частна сфера на знание и експертиза.
Джордж Сорос е талантлив финансов специалист и търгаш (в напълно позитивния смисъл на тази дума). Той има подготвеност и вътрешен глас, които му обезпечават сполучливи покупко-продажби постоянно, когато доста други бъркат, губят пари, разоряват се или просто минават на втори проект като играчи на фондовия пазар.
Джордж Сорос е визионер в многочислени области. Неговите пари се преливат в изобилни стратегии за щедрост и финансиране на третия бранш, които отразяват персоналните възгледи и визии на финансиста за несъмнено бъдеще на света. Говори се, че тези планове обезпечават забележителна възвращаемост на вложенията в тях посредством стимулиране на избрани политически промени и съответни политически решения, облагодетелстващи този свръхактивен в световната политика финансов състезател. Дали това е правилно или не е втори въпрос.
Първият въпрос е дали Сорос има правото и легитимността да обезпечава успехите на избран кръг от публични ползи, визии и политики в световния свят, стимулиран от своите любителски ползи в региона на философията, европейската и международната политика, да дирижира съдбоносни решения за миграцията, правата на индивида и интеграционната политика на Европейски Съюз?
Сорос прави това само в качеството си на доста богат човек. Тези решения, които Сорос подтиква и финансира би трябвало да бъдат - още веднъж - обект на ефикасна обществена експертиза, свободен публичен спор и баланс сред ползите на огромните общности от хора - в Америка, в Европа, в световния свят.
Примерите могат да продължат. Демокрацията дефинитивно рухва там, където шепа остарели богати мъже дирижират - на сцената и зад кулисите - развиването на световния свят на единственото съображение, че са станали свръхбогати от някаква своя частна (специфична) активност, гений, триумф.
В края на 19 и началото на 20 век в Америка стартира мощен развой на антитръстово законодателство. Концентрацията на капитала прави все по-лесно картелирането на пазарите и ограничението на пазарните свободи. Затова американската народна власт първа поставя загради на този развой.
Днес картелирането е старомодна дума, отразяваща отминали в историята обществени и икономически действителности. Днес имаме не просто картели. Не просто изтласкване на свободите на хората от сферата на свободната конкуренция.
Днес имаме шепа хора като Безос, Мъск, Сорос и Гейтс, за които насочването на света в мечтана от тях посока въз основата на голямото им благосъстояние е ежедневна действителна опция. Те играят с нас играта на свършените обстоятелства - свършени от силата на парите им. Тези пари си купуват всичко, което им е належащо - специалисти, славословещи гениалността на този, който ги е наел, политически решения, реализиращи любителските пристрастия на огромния " чичко паричко ", законодателство, превръщащо ексцентричните им хрумвания в закони, на които стотици милиони - илиарди хора би трябвало да се подчиняват.
За всички нас, елементарните хора не е допустимо да спорен техните стремежи, материализирани в обществни действителности. Най-малкото - не можем да си платим достъп до тези равнища, на които се водят действителните разногласия за личното ни настояще и бъдеше. Ако изобщо такива разногласия се водят. Следствията на това са все по-видими в света на постистината и постдемокрацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ