Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 10 юли 2020 година България публично бе призната в чакалнята на еврозоната. Новината тогава пристигна на фона на преди малко стартиралите митинги против родното държавно управление и основния прокурор, само че това по никакъв метод не лиши от значимостта ѝ като може би най-хубавото нещо, случвало се нашата Родина в миналото към този момент десетилетие. Оттогава насам от време на време от ФАКТИ Ви представяме експертната позиция на общественици, които могат да оборят митовете и да бележит значимите позитиви и на наличието ни в чакалнята на еврозоната (ERM II), и на фактическото разбиране на еврото в България.
Днес медията ни организира диалог с Мартин Димитров, икономист и политик с богат опит, макар младата му възраст. Диалогът ни стартира с неговия коментар по отношение на митовете за влизането в еврозоната, хвърляни в пространството през години.
''Аз желая да стартира от там, че хибридната война, която се води против Европейския съюз и в частност против България, се пробва да обърка жителите на разнообразни страни, в това число нашите сънародници, и да ги настрои против Европейския съюз и против евроизацията. Т.е. това е напълно целенасочена политика, която идва от Евразия и чиято цел е да понижи поддръжката за Европейския съюз.
Евроизацията е стъпка в посока на европейска интеграция. Тези от Евразия, които организират хибридната война, те желаят да пречат на по-нататъшната европейска интеграция. Колкото по-слаб и по-нестабилен е Европейският съюз, толкоз по-добре за съперниците му, които идват главно от Евразия. За това и те желаят да отслабят Съюза и да спрат процеса на интеграция. Интересът на България е да продължи към европейска интеграция, отстоявайки обаче своята национална еднаквост. Аз да вземем за пример съм за данъчна конкуренция. Не съм за хармонизация на налозите. Но това не пречи България да продължи по пътя на разбиране на еврото.
По отношение на митовете. Най-големият мит е, че поради евроизацията, с други думи възприемането на еврото, ще има огромно повишаване на цените. Има ужасно доста изследвания в тази посока и те демонстрират, че става въпрос за повишаване, което е десети от %, нещо като 0,3% приблизително за обсъжданите страни, което е минимално и касае най-много бранша на услугите. Това е най-големият мит и най-голямата илюзия, която целеустремено се вкарва в послание в тази хибридна война, която загатнах.
Другият мит е, че като приемеш еврото, надали не ти губиш самостоятелност'', разяснява Мартин Димитров.
''Ползите са доста по-големи от рисковете. На първо място, еврото е втората международна валута, което значи, че с възприемането на еврото валутният риск и транзакционният риск доста спадат, фрапантно спадат. Големите изгоди са в региона на търговията. Практиката от други страни, които пристъпиха към евроизация, демонстрира, че имаш нарастване на комерсиалните потоци освен в Европейския съюз, само че и отвън него.
Друга огромна изгода е в региона на вложенията. Възприемайки еврото, цените стават по-прозрачни, транзакционните разноски, както към този момент загатнах, понижават и това усилва капацитета за вложения. Самата стопанска система и страната се преглежда към този момент като по-стабилна, защото си част от еврозоната, зад теб стои Европейската централна банка, а това е втората най-голяма централна банка в света след Федералния запас, и ти просто си по-стабилен, ти си по-сигурен. В резултат на това, спадат лихвите по заемите, усъвършенства се кредитният рейтинг. Може да се види, че в страните от еврозоната сега лихвите по заемите са много по-ниски от тези в България. Това е реалност, който всеки един човек може да ревизира. Т.е. с евроизацията, дружно с намаляването на риска, ще станат и по-благоприятни лихвените проценти както за семействата, по този начин и за бизнеса'', уточни икономистът.
''Има и един различен позитивен миг, който е по-малко обиден и който аз проучвам. А точно, че още с влизането в чакалнята на еврозоната някои от позитивните резултати стартират да се осъществят. Положителен резултат върху търговията, върху вложенията и прочут спад на лихвените проценти. Това е значимо, само че не е толкоз изследвано и не е толкоз обект на спор. Влизайки в ERM II (т.е. чакалнята на еврозоната) към този момент имаме големи изгоди и тези големи изгоди са в следните посоки. Тъжно ми е да си призная, само че би трябвало да го кажем, че най-големите промени в България са направени, когато имаше напън за влизане в Европейския съюз. Т.е., за жалост, би трябвало да има вътрешен напън, част от който сме и ние - опозицията сега, само че би трябвало да има и външен напън за промени. С влизането в чакалнята на еврозоната този напън ще се върне. Аз чакам това да стана по следния метод: първо, чакам Европейската комисия да има забележки във връзка с фонда, парите за възобновяване и да изиска да бъдат обвързани с промени, и второ чакам самият престой в чакалнята да се трансформира в мотив за нов външен напън за доста значими промени като правосъдната промяна, битката с корупцията и така нататък С влизането в ERM II този напън за промени отново ще се върне, ние имаме потребност от него. В България, за жалост, с цел да вървят нещата има потребност и от вътрешен, и от външен напън по едно и също време, тъй като другите управляващи другояче не вършат такива работи, казано леко шеговито, само че истината е, че бягат и се крият от значимите и основни реформи'', добави Мартин Димитров.
''Има нещо доста значимо. Обясняват по какъв начин надали не през 2024 година България ще схване еврото. Аз тук съм по-скептичен и считам, че ще отнеме повече време. Гледах междинния интервал, който е лишил на балтийските страни - Литва, Латвия и Естония, както и Словакия и Словения, и той, междинният интервал, е към 6 година и половина. Не имам вяра България да е нещо по-различно. Т.е. чакам да отнеме по-дълго време същинската евроизация. Искам да кажа на българските жители, че нищо няма да се случи толкоз бързо. По-скоро ще бъде развой, който ще отнеме повече време от предстоящото. И в този момент ще изненадам като кажа, че това не е толкоз неприятно, тъй като в този интервал ще има напън за промени и дружно с това - различен въпрос, който не се разисква доста в България, доста скъпото на присъединяване в чакалнята е, че всички тези, които биха желали да анулират валутния ръб, в този момент ще им бъде доста по-трудно, тъй като влизайки в чакалнята на процедура досегашната политика е към този момент затвърдена и за всички смислени хора в България единственото рационално излизане от валутния ръб е възприемането на еврото. Всичко друго е рисково и вредно'', безапелационен бе събеседникът ни.
От ФАКТИ нямаше по какъв начин в диалога да не сложим въпроса за моментната финансово-икономическа обстановка в света, както и има ли нещо, което би трябвало да ни тревожи във връзка с стабилността на самата еврозона в подтекста на рецесията.
''Има, несъмнено. Дълговата рецесия в Европейския съюз е притеснителна, ситуацията на Италия би трябвало доста деликатно да се следи. И за това бих споделил, че един по-продължителен интервал на престой в чакалнята е позитивен от тази позиция да забележим по какъв начин самият Европейски съюз и страни като Италия се оправят в обстановката на здравна пандемия, която е огромно тестване за бюджетите и бюджетните системи на целия свят и Европейският съюз не прави изключение. В този смисъл, и Европейския съюз има доста тежки и значими проблеми за решение.
С отминаването на тази пандемия би трябвало да бъде признат безапелационен проект за понижаване на задлъжнялостта и за понижаване на бюджетните дефицити в Европейски Съюз. Тук би трябвало една доста по-твърда политика от страна на ЕЦБ, обособените държавни управления и Европейската комисия, тъй като доста страни натрупаха съществени задължения и се движат по тъничък лед, който може да провокира съществени рецесии. Аз върших разбор и, за жалост, сред 2011 година, когато завършва световната финансова рецесия, и 2020 година, когато стартира сегашната рецесия със здравната пандемия, това са 9 хубави години, в които е можело фрапантно да бъдат понижени задълженията и бюджетните дефицити. Този интервал не е употребен, тъй като и Европейската комисия няма задоволително безапелационни ограничения в тази посока. Да, на хартия има най-малко няколко начинания, само че резултатите не са задоволителни. Има потребност от доста по-твърда политика за стабилизиране на обществените финанси'', отговори на нашия въпрос Мартин Димитров.
Има и един различен въпрос, който сигурно вълнува доста българи. А точно дали при вярно водена икономическа политика в България - след приемането на еврото у нас, това може да ни помогне да достигнем другите стопански системи в Европейския съюз. Мнението на Мартин Димитров по този въпрос е следното:
''Европейският съюз е една голяма опция - достъп до пазари, достъп до вложения, достъп до познание, до технологии. Ако си интелигентен, се възползваш. Ето, Чехия като БВП на глава от популацията, съгласно паритета на покупателната мощ, задмина Испания. Балтийските страни също осъществиха голямо развиване. На този декор България фрапантно изостава. Преди рецесията бях сметнал, че със сегашните темпове на развиване на България ще ѝ бъдат нужни надали не 40 години, с цел да доближи средноевропейските приходи. Т.е. България не се възползва по метода, по който го вършат Словакия, Чехия, балтийските страни, които са ужасно сполучливи. Не се възползваме от големите благоприятни условия на европейското участие. Оттук нататък това ще бъде най-голямата задача на икономисти, гражданско общество, политици, на идващите държавни управления - да се обърне тази наклонност в посока на висок напредък. Без висок напредък няма догонване, няма важен напредък на заплатите, няма важен напредък на пенсиите. Всеки, който дава обещание стопански чудеса в България, само че без висок напредък на стопанската система, ви лъже. Това е ключът и това е задачата оттук насетне, тъй като досегашният път не е приемлив. Страни като Чехия, Словакия и балтийските фрапантно ни изпреварват поради по-умното ръководство, по-ниските равнища на корупция, по-добра правосъдна система и така нататък "
На 10 юли 2020 година България публично бе призната в чакалнята на еврозоната. Новината тогава пристигна на фона на преди малко стартиралите митинги против родното държавно управление и основния прокурор, само че това по никакъв метод не лиши от значимостта ѝ като може би най-хубавото нещо, случвало се нашата Родина в миналото към този момент десетилетие. Оттогава насам от време на време от ФАКТИ Ви представяме експертната позиция на общественици, които могат да оборят митовете и да бележит значимите позитиви и на наличието ни в чакалнята на еврозоната (ERM II), и на фактическото разбиране на еврото в България.
Днес медията ни организира диалог с Мартин Димитров, икономист и политик с богат опит, макар младата му възраст. Диалогът ни стартира с неговия коментар по отношение на митовете за влизането в еврозоната, хвърляни в пространството през години.
''Аз желая да стартира от там, че хибридната война, която се води против Европейския съюз и в частност против България, се пробва да обърка жителите на разнообразни страни, в това число нашите сънародници, и да ги настрои против Европейския съюз и против евроизацията. Т.е. това е напълно целенасочена политика, която идва от Евразия и чиято цел е да понижи поддръжката за Европейския съюз.
Евроизацията е стъпка в посока на европейска интеграция. Тези от Евразия, които организират хибридната война, те желаят да пречат на по-нататъшната европейска интеграция. Колкото по-слаб и по-нестабилен е Европейският съюз, толкоз по-добре за съперниците му, които идват главно от Евразия. За това и те желаят да отслабят Съюза и да спрат процеса на интеграция. Интересът на България е да продължи към европейска интеграция, отстоявайки обаче своята национална еднаквост. Аз да вземем за пример съм за данъчна конкуренция. Не съм за хармонизация на налозите. Но това не пречи България да продължи по пътя на разбиране на еврото.
По отношение на митовете. Най-големият мит е, че поради евроизацията, с други думи възприемането на еврото, ще има огромно повишаване на цените. Има ужасно доста изследвания в тази посока и те демонстрират, че става въпрос за повишаване, което е десети от %, нещо като 0,3% приблизително за обсъжданите страни, което е минимално и касае най-много бранша на услугите. Това е най-големият мит и най-голямата илюзия, която целеустремено се вкарва в послание в тази хибридна война, която загатнах.
Другият мит е, че като приемеш еврото, надали не ти губиш самостоятелност'', разяснява Мартин Димитров.
''Ползите са доста по-големи от рисковете. На първо място, еврото е втората международна валута, което значи, че с възприемането на еврото валутният риск и транзакционният риск доста спадат, фрапантно спадат. Големите изгоди са в региона на търговията. Практиката от други страни, които пристъпиха към евроизация, демонстрира, че имаш нарастване на комерсиалните потоци освен в Европейския съюз, само че и отвън него.
Друга огромна изгода е в региона на вложенията. Възприемайки еврото, цените стават по-прозрачни, транзакционните разноски, както към този момент загатнах, понижават и това усилва капацитета за вложения. Самата стопанска система и страната се преглежда към този момент като по-стабилна, защото си част от еврозоната, зад теб стои Европейската централна банка, а това е втората най-голяма централна банка в света след Федералния запас, и ти просто си по-стабилен, ти си по-сигурен. В резултат на това, спадат лихвите по заемите, усъвършенства се кредитният рейтинг. Може да се види, че в страните от еврозоната сега лихвите по заемите са много по-ниски от тези в България. Това е реалност, който всеки един човек може да ревизира. Т.е. с евроизацията, дружно с намаляването на риска, ще станат и по-благоприятни лихвените проценти както за семействата, по този начин и за бизнеса'', уточни икономистът.
''Има и един различен позитивен миг, който е по-малко обиден и който аз проучвам. А точно, че още с влизането в чакалнята на еврозоната някои от позитивните резултати стартират да се осъществят. Положителен резултат върху търговията, върху вложенията и прочут спад на лихвените проценти. Това е значимо, само че не е толкоз изследвано и не е толкоз обект на спор. Влизайки в ERM II (т.е. чакалнята на еврозоната) към този момент имаме големи изгоди и тези големи изгоди са в следните посоки. Тъжно ми е да си призная, само че би трябвало да го кажем, че най-големите промени в България са направени, когато имаше напън за влизане в Европейския съюз. Т.е., за жалост, би трябвало да има вътрешен напън, част от който сме и ние - опозицията сега, само че би трябвало да има и външен напън за промени. С влизането в чакалнята на еврозоната този напън ще се върне. Аз чакам това да стана по следния метод: първо, чакам Европейската комисия да има забележки във връзка с фонда, парите за възобновяване и да изиска да бъдат обвързани с промени, и второ чакам самият престой в чакалнята да се трансформира в мотив за нов външен напън за доста значими промени като правосъдната промяна, битката с корупцията и така нататък С влизането в ERM II този напън за промени отново ще се върне, ние имаме потребност от него. В България, за жалост, с цел да вървят нещата има потребност и от вътрешен, и от външен напън по едно и също време, тъй като другите управляващи другояче не вършат такива работи, казано леко шеговито, само че истината е, че бягат и се крият от значимите и основни реформи'', добави Мартин Димитров.
''Има нещо доста значимо. Обясняват по какъв начин надали не през 2024 година България ще схване еврото. Аз тук съм по-скептичен и считам, че ще отнеме повече време. Гледах междинния интервал, който е лишил на балтийските страни - Литва, Латвия и Естония, както и Словакия и Словения, и той, междинният интервал, е към 6 година и половина. Не имам вяра България да е нещо по-различно. Т.е. чакам да отнеме по-дълго време същинската евроизация. Искам да кажа на българските жители, че нищо няма да се случи толкоз бързо. По-скоро ще бъде развой, който ще отнеме повече време от предстоящото. И в този момент ще изненадам като кажа, че това не е толкоз неприятно, тъй като в този интервал ще има напън за промени и дружно с това - различен въпрос, който не се разисква доста в България, доста скъпото на присъединяване в чакалнята е, че всички тези, които биха желали да анулират валутния ръб, в този момент ще им бъде доста по-трудно, тъй като влизайки в чакалнята на процедура досегашната политика е към този момент затвърдена и за всички смислени хора в България единственото рационално излизане от валутния ръб е възприемането на еврото. Всичко друго е рисково и вредно'', безапелационен бе събеседникът ни.
От ФАКТИ нямаше по какъв начин в диалога да не сложим въпроса за моментната финансово-икономическа обстановка в света, както и има ли нещо, което би трябвало да ни тревожи във връзка с стабилността на самата еврозона в подтекста на рецесията.
''Има, несъмнено. Дълговата рецесия в Европейския съюз е притеснителна, ситуацията на Италия би трябвало доста деликатно да се следи. И за това бих споделил, че един по-продължителен интервал на престой в чакалнята е позитивен от тази позиция да забележим по какъв начин самият Европейски съюз и страни като Италия се оправят в обстановката на здравна пандемия, която е огромно тестване за бюджетите и бюджетните системи на целия свят и Европейският съюз не прави изключение. В този смисъл, и Европейския съюз има доста тежки и значими проблеми за решение.
С отминаването на тази пандемия би трябвало да бъде признат безапелационен проект за понижаване на задлъжнялостта и за понижаване на бюджетните дефицити в Европейски Съюз. Тук би трябвало една доста по-твърда политика от страна на ЕЦБ, обособените държавни управления и Европейската комисия, тъй като доста страни натрупаха съществени задължения и се движат по тъничък лед, който може да провокира съществени рецесии. Аз върших разбор и, за жалост, сред 2011 година, когато завършва световната финансова рецесия, и 2020 година, когато стартира сегашната рецесия със здравната пандемия, това са 9 хубави години, в които е можело фрапантно да бъдат понижени задълженията и бюджетните дефицити. Този интервал не е употребен, тъй като и Европейската комисия няма задоволително безапелационни ограничения в тази посока. Да, на хартия има най-малко няколко начинания, само че резултатите не са задоволителни. Има потребност от доста по-твърда политика за стабилизиране на обществените финанси'', отговори на нашия въпрос Мартин Димитров.
Има и един различен въпрос, който сигурно вълнува доста българи. А точно дали при вярно водена икономическа политика в България - след приемането на еврото у нас, това може да ни помогне да достигнем другите стопански системи в Европейския съюз. Мнението на Мартин Димитров по този въпрос е следното:
''Европейският съюз е една голяма опция - достъп до пазари, достъп до вложения, достъп до познание, до технологии. Ако си интелигентен, се възползваш. Ето, Чехия като БВП на глава от популацията, съгласно паритета на покупателната мощ, задмина Испания. Балтийските страни също осъществиха голямо развиване. На този декор България фрапантно изостава. Преди рецесията бях сметнал, че със сегашните темпове на развиване на България ще ѝ бъдат нужни надали не 40 години, с цел да доближи средноевропейските приходи. Т.е. България не се възползва по метода, по който го вършат Словакия, Чехия, балтийските страни, които са ужасно сполучливи. Не се възползваме от големите благоприятни условия на европейското участие. Оттук нататък това ще бъде най-голямата задача на икономисти, гражданско общество, политици, на идващите държавни управления - да се обърне тази наклонност в посока на висок напредък. Без висок напредък няма догонване, няма важен напредък на заплатите, няма важен напредък на пенсиите. Всеки, който дава обещание стопански чудеса в България, само че без висок напредък на стопанската система, ви лъже. Това е ключът и това е задачата оттук насетне, тъй като досегашният път не е приемлив. Страни като Чехия, Словакия и балтийските фрапантно ни изпреварват поради по-умното ръководство, по-ниските равнища на корупция, по-добра правосъдна система и така нататък "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ