Как ГЕРБ унизи българската култура
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев, ПЕН- България
Преди трийсет години мъчно щяхме да си представим, че българската просвета би стигнала до тези унижения, до просешката сопа, както е в този момент. Стара, хилядолетна просвета, с която се гордеем, оплодила културата и на други нации, която честваме с народен празник единствено ние в света, да изпадне в колапс. Четем и чуваме от медиите какво става през днешния ден, в изискванията на световната рецесия в света и се дивим на обстоятелствата. Ето: в Германия дотацията е голяма, бюджетът единствено на Виенската опера надвишава бюджета на цялата българска култура; във Финландия, чиято просвета не е по- остаряла и по- богата от нашата, дотацията е десетократно по- огромна, в Русия непрестанно се откриват нови театри, оркестри, фестивали и се покачват неведнъж заплатите на артистите и музикантите, реставрират се здания, строят се нови; в прилежаща Румъния (която не е доста по- добре от нас) се прави необикновен по своите мащаби музикален фестивал „ Енеску “, какъвто няма даже в Париж, Берлин, Лондон или Залцбург, и не се закрива и разрушава нищо, в дребна Македония (там театърът е основан през 40-те години, когато тази изконна българска земя се връща в рамките на родината от огромните режисьори и артисти от Народния спектакъл от София), бюджетът за просвета е неведнъж по-висок от нашия.
Дори и в Анадола, в азиатска Турция, ръководещите от дълго време са проумели истината за значимостта на националната просвета и от няколко десетилетия насам поставят особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, колкото и посредствена да е тя. Там откриват опери, филхармонии и фестивали даже в Анадола. Канят международни звезди като Доминго, Баренбойм и Френи. Започнала е огромна културна агресия както в Сърбия и Гърция, които също са в тежка рецесия, по този начин и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата. А нашата страна изостави даже „ Софийските музикални седмици”, на които преди 1989 гостува даже великият Караян.
Примерите са безчет.
Само нашите упорити и бездуховни управници не желаеха да ги видят. Всъщност, те самите не са влизали нито в Операта, нито в зала „ България “. За експремиера културата стартира с Лепа Брена и приключва с Ивана. Той ги одобри с почести в Министерския съвет, а не помни за юбилея на популярната Ана Томова- Синтова. И освен за нея. Колкото и да ги стяга – другите европейски, а и освен европейски, страни – рецесията, въпреки всичко, културата там е на респект, приоритет в бюджета и не се унищожава по този начин стремително, безпардонно, безжалостно, както направиха нашите малокултурни властимащи, отпред с Борисов, които не стъпват в Операта и в зала „ България “. Разбира се, то стартира още преди двайсет години, само че в последно време, освен това разрушително, мафиотско ръководство на Борисов и ГЕРБ, продължи с още по-ускорени темпове. Защото по какъв начин по различен метод можем да разбираем закриването на театри /превръщането им в „ открити сцени”/, на симфонични оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали?
Знайно е, че културата, за жалост, не носи пари, както изиска преди време това неразбирателство – „ финансовият талант “ Дянков. Тя, несъмнено, не създава нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка естествена страна. Всъщност, това е било ясно дори на диктаторите от предишното, които даже по време на рецесии в никакъв случай не лишаваха своите страни от средства по това „ губещо “, съгласно нашите бездуховни управници, „ финансово перо “.
Някога Чехов беше споделил, че не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол. Но у нас, с тази изцяло неправилна, антибългарска и антиевропейска политика става таман противоположното. А последствията са към този момент налице. Художествената просвета, сериозното изкуство в днешна България са натикани натясно в ъгъла. И като похлупак на всичко ГЕРБ ни натрапи за цели два мандата като министър на хилядолетната българска просвета един мултак и небългарин, който приказва на турски и псува под националния герб – нещо неуместно, невероятно да стане, в която и да е друга естествена европейска страна. Защото културата е лицето на страната, само че за нашите управници бе просто нещо периферно, досадно, за него са значими единствено футбола, чалгаджийките и автомагистралите на Б. Б.. Да, най-големият удар, който Борисов нанесе на изстрадалата българска просвета, е назначението за цели два мандата, по-точно натрапването на този комичен и самозабравил се етнически турчин за неин министър. Един сътрудник на Анкара, работещ интензивно срещу българската нематериалност и просвета в изискванията на пълзящата турцизация у нас. Натрапването на мултака Вежди Рашидов от премиера за министър на хилядолетната българска просвета е осквернение, което се одобри като същинска засегнатост от културните дейци. Ето и една негова имитация пред публицисти: „ Театрите и оперите у нас са като киста в тялото на българския поданик!” Какво можем да прибавим?! Всъщност, неговата „ разрушителна политика” сполучливо продължава и наследникът му, министър Ало- Банов, човек със същата ниска просвета и морал.
Много неща би трябвало да се създадат, с цел да се възстановят традициите и позицията на българската просвета. Да се намерения за базата, за финансирането, за закон за стимулирането на спонсорството, за отбраната ѝ. И не на последно място за публиката ѝ, тъй като през тези години на съзнателно опростачване на нацията, на редовно рушене и чалгизация тя сензитивно понижа. Изоставени са редица скъпи придвижвания като „ Българска музикална юноша “, окастрени са часовете по музика и изкуство, няма стратегии и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани, по-некултурни, като тук виновността е и на доста от електронните медии, преди всичко антибългарската, безродната Нова ТВ или „ Босфор Ти Ви “, излъчващи всеки божи ден долнопробни турски и латино сапунки и отвратителни шоута като Биг брат, Фермата и други на производителите на тв кич Братя Халваджиян.
Ще загатна единствено няколко от тях, тъй като описът е огромен. На първо място ще да отбележим Операта в Плевен, града на Катя Попова и Гена Димитрова. Тя беше превъзходен ансамблов музикален спектакъл, обслужващ огромен район – цяла Северозападна и Централна Северна България. Затвори порти и Драматичният спектакъл „ Сава Доброплодни “ в Силистра, един от най-стабилните репертоарни театри, а също по този начин и спектакъл „ Йордан Йовков “ в столицата на Добруджа. ГЕРБ заличи още при започване на мандата си и Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Това стана преди към три години и половина. Извърши се убийството на двете прелестни високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас. На националния обзор напролет на 1989 година в София тези сформира демонстрираха европейско равнище. И още други нужни културни институти починаха. А те бяха основани от страната в сложните години след войната и за тях отдадоха гения и силите си няколко генерации надарени български създатели. После бяха възобновени, само че ударът върху тях бе толкоз огромен, че надали скоро ще се оправят. Наскоро герберите от Плевен взеха решение да лишават парите на доста положителния спектакъл в града за...заплати на футболистите от града. Срамно и тъпо, нали?! А глупавото, механично, изцяло неефикасно, обединяване на операта и драмата на Варна, Оперетата и Арабеск в София, театрите на Пловдив и Смолян?! Списъкът е в действителност дълъг. Българското културно завещание се разрушава огромно, със размах! А реставрациите на историческите монументи са просто един бутафорен кич, струващ на страната милиони.
През годините починаха най-авторитетните периодически издания за култура- „ Литературен конгрес “, „ Българска музика “, „ Летописи “, „ Театър”, „ Киноизкуство “, „ Изкуство “, „ Литературна мисъл “, „ Родна тирада “, “Пулс “… Нито едно от тях не получи поддръжка от страната. Преди Министерството на културата поддържаше 16 културни издания, а в този момент – нито едно! За информация, в Унгария страната поддържа към 80 списания за литература и просвета, в Румъния са повече от 60! Затова пък Рашидов пръсна пари за недомислени планове като Квадрат 500 - Български Лувър?!, Музей на социзкуството и направи куп ненужни реорганизации. /И апропо изнуди страната да му заплати наема за галерия в Лондон./ Да не приказваме, че съвсем не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави доста огромно, за своята доста по-скромна, бих споделил, обикновена, литература Турция. През последните години наши издатели пусната от щемпел повече от 200 турски книги, обилно заплатени от Анкара. Да, Анкара в този момент стартира и огромната си „ културна “ агресия /ислямизация/ на Балканите и изключително в България като това въобще не се вижда от невъзпитаните калинки, пардон!, ръководещи от ГЕРБ, в противен случай – насърчава се. Ще открива собствен културен център в София, от който България надали има потребност. С извънредно нищожни средства действат българските културни центрове по света, до момента в който северната ни съседка, Румъния, поддържа единствено в една Италия цели три свои културни института за агитация на румънската просвета по света и общо 18 в Западна Европа / пропагандиращи страната/, като скоро ще открие нови в 6 страни. Този институт има стратегия за издаване на книги от румънски създатели по света, като тази стратегия към този момент стигна и до африканските страни!
Много от театрите и оперите се нуждаят от нови управления. Властта умишлено забавя и постоянно манипулира състезанията, с цел да държи в послушание и напрежение управленията и съставите. А тук-там жестоко постанова свои членове- деятели като да вземем за пример, шефът на театъра в Русе, Орлин Дяков, преди този момент провалил се като шеф в Монтана. Ръководителите на тези институти потвърдиха своята неприспособимост и в по-голяма или в по-малка степен злоупотребиха с ситуацията си. Нашите театри и опери се нуждаят от честни и способени ръководители с настоятелен качества, които да не употребяват поста си за персонална кариера и обогатяване, както се случи в редица от тях, като най-крещящ е казусът в Софийската филхармония, където се оказа, че директорът- диригент – освен това потвърдено от рецензията слаб музикант Найден Тодоров е и без постоянна тапия / с две купени от частния НБУ/. Преди да бъде наложен за този висок пост в оркестъра, основан от великия Саша Попов, той унищожи музикален Русе, за което бе награден от Общината с премията „ Русе” и даже със званието „ Почетен гражданин”!
Лошо е положението и на множеството от постройките на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и необикновено да звучи, като да вземем за пример, операта Варна, въобще нямат свои здания. А в Пловдив, спечелил състезанието за Европейска столица на културата, представете си към момента няма собствен дом. / Но по тази причина пък ГЕРБ строи великански и безсмислени арени, игрища и плувни басейни с олимпийски размери...в селата, пръска луди пари за автомагистрали / с невероятната цена 37-40 милиона за един километър!/, които след месец два плачат за поправки... Тази в Русе, да вземем за пример, стои празна и коства на Общината единствено 1 800 000 лв. годишно. Или стават причина за произшествия с съдбовен край.
Наистина, промените са напряко безсмислени и опустошителни. Във Варна сплотиха принудително и изцяло безсмислено Операта и Театъра, които се блъскат в една остаряла и неуместна постройка. Затова пък в столицата, в която към момента нямаме подобаваща база за Националната художествена изложба и постройка за Националния музей (той е пропъден отвън града, а имаме две за Народното събрание), се построи по прищявката на експремиера една необикновено скъпа и непотребна голяма спортна зала, чието поддържане годишно ни коства от милион до милион и половина, а облагата ще е много по-малка. А неотдавна съобщи, че щял да отпусне /той!/ от бюджета, не джоба си, несъмнено, 100 000 000 лв. за нов стадион в София. А може би ще продаде вилата от Барселона? Да, той надали знае, че оперите във Варна и Пловдив са въобще без здания! Пловдив с полуразрушена концертна зала, а Русе със унищожена художествена изложба. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните здания у нас от години се разрушават, плачат за ремонт. Немалко от тях са с течащи покриви като Народната библиотека в София, с примитивна техника, без задоволително осветяване, с неугледни зали, без естествена складова база и складове. А показните, скъпи и в значително случаи несполучливи поправки, които се направиха са в по-голямата си част козметични, както стана с Русенската опера, чийто покрив протече незабавно след хвърления напразно милион за задачата. Да не приказваме за примитивната сцена – без джобове и даже без кръг и неналичието на осветяване.
Т.нар. „ делегирани бюджети “, една безсмислица, която ни сервираха неуките ръководещите от ГЕРБ, с които в този момент се „ субсидират “ оживелите институти са просто един невъобразим в света парадокс. Защото помислете си по какъв начин върху цената на продадените билети за спектакъл, опера, концерт да се образува целия бюджет на института. И по този необикновен метод да се обезпечи цялостната му прехрана, постановъчните разноски, фонд работна заплата, поддържането на постройките и всичко останало. И по какъв начин ще би трябвало да завоюва оптимално една опера или симфоничен оркестър от музиката на Верди и Пучини, Бетовен и Шостакович? Директорите на институтите към този момент изцяло уплашени от изцяло неудачната и безсмислена „ промяната “ неукия и некултурен министър- мултак Рашидов / в никакъв случай не сме имали толкоз неплатежоспособен, да не споделям нездравословен министър!/, без аналог в света, започнаха да вършат огромни, непростими взаимни отстъпки. Вместо Гогол, Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер, в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров, на Рей Куни и създатели от този жанр. Или пък „ авторски” режисьорски прочити, неведнъж пародии, като тези на Теди Москов по високата класика. Те са небрежно съединени продукции на група станали известни посредством малкия екран актьори, в действителност една чиста халтура, едно анти- изкуство, което възпитава в неприятен усет и лишава публиката на театрите. Голямата част от нея, изключително по-младата, е към този момент с деградиран естетически усет. И всичко това, поради безумните „ делегирани бюджети”! Такова принизяване! За да завоюва малко пари Националната филхармония се принуди да излезе на стадиона с поп артиста Стинг, Русенската опера показа един необикновен бълвоч с национални хора, ръченици и белкантови арии от Джоакино Росини, дело на гимнастичката Нешка Робева, а в Националната оперета умуваха върху предлагането на министър Рашидов /?!/ дали да не поканят и циганката Софи Маринова, която стана наш „ културен дипломат “ за Евровизия по света. Както е тръгнало по този начин, с цел да е по-сигурна „ облагата “ от продадените билети, ще би трябвало да се поканят като посетители: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Ванко 1, Слави?”
Читалището в град Шипка, копие на Народния спектакъл, което се разрушава
„ Ще дам някой и различен милион за стадиона в Пловдив и за нов подобен в София...” – сподели Борисов
Ненужни, постоянно полупразни спортни зали за милиони, а театри и читалища в бедност
Бойко със своята обичана певица Ивана, която одобри в Министерски съвет
Но към момента не знае от кое място се влиза в Операта или в зала България,
Докато неговият преподавател Живков не пропускаше премиера, нашумяла нова пиеса, книга или филм
Свидетел съм на това като студент в СУ
Много театри са към този момент открити подиуми, с сакат бюджет и сформира.
Нивото на публиката през тези години на промяната на ГЕРБ пада стремглаво
Наглият и необразован министър- турчин на хилядолетната българска просвета Веждьо Рашидов остави българските читалища без книги, само че оказа помощ за издаването на стотици третокласни турски създатели у нас, а в този момент назовава театрите „ киста” в тялото на българския поданик! Според последни данни на всеки българин се пада по половин книга годишно, до момента в който на финландеца по 18 книги – годишно!
КОНКУРСИ, ПАРИ, ИЗЛОЖБИ, СКАНДАЛИ... ИЛИ МИЗЕРИЯ НА ДУХА
Преди известно време, в съботното утринно предаване на Нова телевизия гостува депутатът и някогашен културен министър Вежди Рашидов. Всъщност, той напоследък обикаля множеството малките екрани като някаква поп или кино звезда и приказва поучително и умно освен за културата, само че по всички наболели тематики за обществото ни: за градивната роля на ГЕРБ, за мъдрия ни министър председател, за демокрацията, свободата на печата и словото, като най-после се стопира в резюме на театрите и оркестрите. Да, на театрите и на оркестрите и дано да си спомним, че преди време, в качеството си на министър, представете си, той сподели, че били „ като киста в тялото на данъкоплатците!”. И, без непотребна невзискателност, стартира да се хвали какви велики чудеса направил за нашата просвета като министър, за чудото „ Българския Лувър”, за градивните промени, за неповторимите делегирани бюджети, които апропо доведоха до креативна, кадрова, морална и финансова рецесия повече от институтите.
Да, няма подозрение, че Вежди Рашидов ще остане в историята. Жалко, че шефът на Парижкия Лувър му върна неговите шедьоври, които изпрати без да му бъдат поискани, та Лувърът се лиши от наличието на великия ваятел...Сега се разбра, че е направил втори сходен гаф – с изложбата на българските икони, които по негова виновност щяха да бъда изложени в ислямската залата на Лувъра. Преди това най- нахално изнуди страната да му заплати наема, за персоналната му галерия в скъпата лондонска изложба „ Галиарди”. И това беше същински скандал. Но, несъмнено, напълно не го тормози и той продължи да шества из медиите. И да смъкна прокровителя си Бойко по един презрян метод.
В същия „ стил” е и активността на неговия заслужен възпитаник и правоприемник Боил Банов, прочул се с аферата „ Ало- Банов!”. И той продължи тази „ градивна дейност” на предшественика си. Да управлява некадърно, да не се регистрира, да не степенува нещата по значимост, да води неприятна кадрова политика, да се държи безочливо и да не приема никаква рецензия, да продължава порочната процедура с нагласените състезания за ръководители на културните институти. Всъщност, тя води началото си от дълго време, още от времето на Ламбо Данаилов и неговия заместител Иван Токаджиев, прочут още като „ сътрудник Колев”. На последния, както и на Рашидов и Банов би трябвало да благодарим за това, че отпред на националната ни филхармония, основана от великия Саша Попов и водена от популярни майстори на палката като Добрин Петков, Константин Илиев, Димитър Манолов и Емил Табаков, в този момент е един музикант със скромни благоприятни условия, освен това с две съмнителни дипломи от частния Нов български университет, само че задоволително съобразителен, с цел да гради кариерата си върху имената на фамозни непознати гост- музиканти. Така бяха извършени през последните години множеството от състезанията за шефове на опери, театри, оркестри / доколкото останаха след разрушителната „ реформа” на ГЕРБ!/, както и на музеи, галерии, български институти зад граница...Почти всички бяха манипулирани от министрите, техните заместници и шефовете на съответните дирекции в МК. И по тази причина се писа и приказва много, само че...глас в пустиня! Напоследък свадите у нас текат като река, един след различен, та човек едвам смогва да ги разбере и премисли...
Подобен скандал провокира неотдавна и изкуствоведката Яра Бубнова, протеже на министър Банов назначена след сходен манипулиран конкурс за шеф на Националната изложба. Тя беше куратор / началник и селекционер/ на българското присъединяване в последното Венецианско биенале на изкуствата. За задачата похарчи половин милион от мизерния бюджет на българската просвета / най- жалкият в Европейски Съюз – 0,5 %, до момента в който преди 1989 беше осем пъти по- огромен, колкото е в редица страни на Европа в този момент /. И какво беше това показване? И чия бе, виновността, господин Ало- Банов?! И вие, като Веждьо, започнахте да прекалявате с интервютата и нахалните си изказвания, да не търпите никаква рецензия и да се хвалите!
Можете да го видите от фотосите на италианския публицист Паоло Коделупи. Коментарът е непотребен.
Инсталация – полупразна полица от стъкло с изцяло празни чаши от ИКЕА / закупени от магазина в София/ в Българския павилион на Венецианското биенале, която коства на страната единствено 500 000 лв.. Образец от празната културна политика на министър Ало- Банов
И още нещо 4 огледала от " актуалното българско изобразително изкуство " в Българския павилион във Венеция за същите 500 000 лв..
Арт- апаратура е модерното наименование на сходните „ изложби”. Тази е с телешки и хамбургски колбас, експонирана в Националната художествена изложба с куратор, протежираната от Банов, Яра Бубнова
А това пък е самата Яра Игоревна Бубнова и закриването на тази международна венецианска„ Арт” галерия...цената на която можахме да научим... Пир по време на чума!
И до момента в който Министерството пръска хиляди и милиони за сходни нелепости, десетки културни институти, като Русенска художествена изложба / една от огромните у нас/ скоро напълно ще се унищожи! – фотография БНТ- 1
Те умно и умело ръководят нашата просвета....
Коментар на Огнян Стамболиев, ПЕН- България
Преди трийсет години мъчно щяхме да си представим, че българската просвета би стигнала до тези унижения, до просешката сопа, както е в този момент. Стара, хилядолетна просвета, с която се гордеем, оплодила културата и на други нации, която честваме с народен празник единствено ние в света, да изпадне в колапс. Четем и чуваме от медиите какво става през днешния ден, в изискванията на световната рецесия в света и се дивим на обстоятелствата. Ето: в Германия дотацията е голяма, бюджетът единствено на Виенската опера надвишава бюджета на цялата българска култура; във Финландия, чиято просвета не е по- остаряла и по- богата от нашата, дотацията е десетократно по- огромна, в Русия непрестанно се откриват нови театри, оркестри, фестивали и се покачват неведнъж заплатите на артистите и музикантите, реставрират се здания, строят се нови; в прилежаща Румъния (която не е доста по- добре от нас) се прави необикновен по своите мащаби музикален фестивал „ Енеску “, какъвто няма даже в Париж, Берлин, Лондон или Залцбург, и не се закрива и разрушава нищо, в дребна Македония (там театърът е основан през 40-те години, когато тази изконна българска земя се връща в рамките на родината от огромните режисьори и артисти от Народния спектакъл от София), бюджетът за просвета е неведнъж по-висок от нашия.
Дори и в Анадола, в азиатска Турция, ръководещите от дълго време са проумели истината за значимостта на националната просвета и от няколко десетилетия насам поставят особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, колкото и посредствена да е тя. Там откриват опери, филхармонии и фестивали даже в Анадола. Канят международни звезди като Доминго, Баренбойм и Френи. Започнала е огромна културна агресия както в Сърбия и Гърция, които също са в тежка рецесия, по този начин и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата. А нашата страна изостави даже „ Софийските музикални седмици”, на които преди 1989 гостува даже великият Караян.
Примерите са безчет.
Само нашите упорити и бездуховни управници не желаеха да ги видят. Всъщност, те самите не са влизали нито в Операта, нито в зала „ България “. За експремиера културата стартира с Лепа Брена и приключва с Ивана. Той ги одобри с почести в Министерския съвет, а не помни за юбилея на популярната Ана Томова- Синтова. И освен за нея. Колкото и да ги стяга – другите европейски, а и освен европейски, страни – рецесията, въпреки всичко, културата там е на респект, приоритет в бюджета и не се унищожава по този начин стремително, безпардонно, безжалостно, както направиха нашите малокултурни властимащи, отпред с Борисов, които не стъпват в Операта и в зала „ България “. Разбира се, то стартира още преди двайсет години, само че в последно време, освен това разрушително, мафиотско ръководство на Борисов и ГЕРБ, продължи с още по-ускорени темпове. Защото по какъв начин по различен метод можем да разбираем закриването на театри /превръщането им в „ открити сцени”/, на симфонични оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали?
Знайно е, че културата, за жалост, не носи пари, както изиска преди време това неразбирателство – „ финансовият талант “ Дянков. Тя, несъмнено, не създава нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка естествена страна. Всъщност, това е било ясно дори на диктаторите от предишното, които даже по време на рецесии в никакъв случай не лишаваха своите страни от средства по това „ губещо “, съгласно нашите бездуховни управници, „ финансово перо “.
Някога Чехов беше споделил, че не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол. Но у нас, с тази изцяло неправилна, антибългарска и антиевропейска политика става таман противоположното. А последствията са към този момент налице. Художествената просвета, сериозното изкуство в днешна България са натикани натясно в ъгъла. И като похлупак на всичко ГЕРБ ни натрапи за цели два мандата като министър на хилядолетната българска просвета един мултак и небългарин, който приказва на турски и псува под националния герб – нещо неуместно, невероятно да стане, в която и да е друга естествена европейска страна. Защото културата е лицето на страната, само че за нашите управници бе просто нещо периферно, досадно, за него са значими единствено футбола, чалгаджийките и автомагистралите на Б. Б.. Да, най-големият удар, който Борисов нанесе на изстрадалата българска просвета, е назначението за цели два мандата, по-точно натрапването на този комичен и самозабравил се етнически турчин за неин министър. Един сътрудник на Анкара, работещ интензивно срещу българската нематериалност и просвета в изискванията на пълзящата турцизация у нас. Натрапването на мултака Вежди Рашидов от премиера за министър на хилядолетната българска просвета е осквернение, което се одобри като същинска засегнатост от културните дейци. Ето и една негова имитация пред публицисти: „ Театрите и оперите у нас са като киста в тялото на българския поданик!” Какво можем да прибавим?! Всъщност, неговата „ разрушителна политика” сполучливо продължава и наследникът му, министър Ало- Банов, човек със същата ниска просвета и морал.
Много неща би трябвало да се създадат, с цел да се възстановят традициите и позицията на българската просвета. Да се намерения за базата, за финансирането, за закон за стимулирането на спонсорството, за отбраната ѝ. И не на последно място за публиката ѝ, тъй като през тези години на съзнателно опростачване на нацията, на редовно рушене и чалгизация тя сензитивно понижа. Изоставени са редица скъпи придвижвания като „ Българска музикална юноша “, окастрени са часовете по музика и изкуство, няма стратегии и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани, по-некултурни, като тук виновността е и на доста от електронните медии, преди всичко антибългарската, безродната Нова ТВ или „ Босфор Ти Ви “, излъчващи всеки божи ден долнопробни турски и латино сапунки и отвратителни шоута като Биг брат, Фермата и други на производителите на тв кич Братя Халваджиян.
Ще загатна единствено няколко от тях, тъй като описът е огромен. На първо място ще да отбележим Операта в Плевен, града на Катя Попова и Гена Димитрова. Тя беше превъзходен ансамблов музикален спектакъл, обслужващ огромен район – цяла Северозападна и Централна Северна България. Затвори порти и Драматичният спектакъл „ Сава Доброплодни “ в Силистра, един от най-стабилните репертоарни театри, а също по този начин и спектакъл „ Йордан Йовков “ в столицата на Добруджа. ГЕРБ заличи още при започване на мандата си и Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Това стана преди към три години и половина. Извърши се убийството на двете прелестни високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас. На националния обзор напролет на 1989 година в София тези сформира демонстрираха европейско равнище. И още други нужни културни институти починаха. А те бяха основани от страната в сложните години след войната и за тях отдадоха гения и силите си няколко генерации надарени български създатели. После бяха възобновени, само че ударът върху тях бе толкоз огромен, че надали скоро ще се оправят. Наскоро герберите от Плевен взеха решение да лишават парите на доста положителния спектакъл в града за...заплати на футболистите от града. Срамно и тъпо, нали?! А глупавото, механично, изцяло неефикасно, обединяване на операта и драмата на Варна, Оперетата и Арабеск в София, театрите на Пловдив и Смолян?! Списъкът е в действителност дълъг. Българското културно завещание се разрушава огромно, със размах! А реставрациите на историческите монументи са просто един бутафорен кич, струващ на страната милиони.
През годините починаха най-авторитетните периодически издания за култура- „ Литературен конгрес “, „ Българска музика “, „ Летописи “, „ Театър”, „ Киноизкуство “, „ Изкуство “, „ Литературна мисъл “, „ Родна тирада “, “Пулс “… Нито едно от тях не получи поддръжка от страната. Преди Министерството на културата поддържаше 16 културни издания, а в този момент – нито едно! За информация, в Унгария страната поддържа към 80 списания за литература и просвета, в Румъния са повече от 60! Затова пък Рашидов пръсна пари за недомислени планове като Квадрат 500 - Български Лувър?!, Музей на социзкуството и направи куп ненужни реорганизации. /И апропо изнуди страната да му заплати наема за галерия в Лондон./ Да не приказваме, че съвсем не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави доста огромно, за своята доста по-скромна, бих споделил, обикновена, литература Турция. През последните години наши издатели пусната от щемпел повече от 200 турски книги, обилно заплатени от Анкара. Да, Анкара в този момент стартира и огромната си „ културна “ агресия /ислямизация/ на Балканите и изключително в България като това въобще не се вижда от невъзпитаните калинки, пардон!, ръководещи от ГЕРБ, в противен случай – насърчава се. Ще открива собствен културен център в София, от който България надали има потребност. С извънредно нищожни средства действат българските културни центрове по света, до момента в който северната ни съседка, Румъния, поддържа единствено в една Италия цели три свои културни института за агитация на румънската просвета по света и общо 18 в Западна Европа / пропагандиращи страната/, като скоро ще открие нови в 6 страни. Този институт има стратегия за издаване на книги от румънски създатели по света, като тази стратегия към този момент стигна и до африканските страни!
Много от театрите и оперите се нуждаят от нови управления. Властта умишлено забавя и постоянно манипулира състезанията, с цел да държи в послушание и напрежение управленията и съставите. А тук-там жестоко постанова свои членове- деятели като да вземем за пример, шефът на театъра в Русе, Орлин Дяков, преди този момент провалил се като шеф в Монтана. Ръководителите на тези институти потвърдиха своята неприспособимост и в по-голяма или в по-малка степен злоупотребиха с ситуацията си. Нашите театри и опери се нуждаят от честни и способени ръководители с настоятелен качества, които да не употребяват поста си за персонална кариера и обогатяване, както се случи в редица от тях, като най-крещящ е казусът в Софийската филхармония, където се оказа, че директорът- диригент – освен това потвърдено от рецензията слаб музикант Найден Тодоров е и без постоянна тапия / с две купени от частния НБУ/. Преди да бъде наложен за този висок пост в оркестъра, основан от великия Саша Попов, той унищожи музикален Русе, за което бе награден от Общината с премията „ Русе” и даже със званието „ Почетен гражданин”!
Лошо е положението и на множеството от постройките на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и необикновено да звучи, като да вземем за пример, операта Варна, въобще нямат свои здания. А в Пловдив, спечелил състезанието за Европейска столица на културата, представете си към момента няма собствен дом. / Но по тази причина пък ГЕРБ строи великански и безсмислени арени, игрища и плувни басейни с олимпийски размери...в селата, пръска луди пари за автомагистрали / с невероятната цена 37-40 милиона за един километър!/, които след месец два плачат за поправки... Тази в Русе, да вземем за пример, стои празна и коства на Общината единствено 1 800 000 лв. годишно. Или стават причина за произшествия с съдбовен край.
Наистина, промените са напряко безсмислени и опустошителни. Във Варна сплотиха принудително и изцяло безсмислено Операта и Театъра, които се блъскат в една остаряла и неуместна постройка. Затова пък в столицата, в която към момента нямаме подобаваща база за Националната художествена изложба и постройка за Националния музей (той е пропъден отвън града, а имаме две за Народното събрание), се построи по прищявката на експремиера една необикновено скъпа и непотребна голяма спортна зала, чието поддържане годишно ни коства от милион до милион и половина, а облагата ще е много по-малка. А неотдавна съобщи, че щял да отпусне /той!/ от бюджета, не джоба си, несъмнено, 100 000 000 лв. за нов стадион в София. А може би ще продаде вилата от Барселона? Да, той надали знае, че оперите във Варна и Пловдив са въобще без здания! Пловдив с полуразрушена концертна зала, а Русе със унищожена художествена изложба. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните здания у нас от години се разрушават, плачат за ремонт. Немалко от тях са с течащи покриви като Народната библиотека в София, с примитивна техника, без задоволително осветяване, с неугледни зали, без естествена складова база и складове. А показните, скъпи и в значително случаи несполучливи поправки, които се направиха са в по-голямата си част козметични, както стана с Русенската опера, чийто покрив протече незабавно след хвърления напразно милион за задачата. Да не приказваме за примитивната сцена – без джобове и даже без кръг и неналичието на осветяване.
Т.нар. „ делегирани бюджети “, една безсмислица, която ни сервираха неуките ръководещите от ГЕРБ, с които в този момент се „ субсидират “ оживелите институти са просто един невъобразим в света парадокс. Защото помислете си по какъв начин върху цената на продадените билети за спектакъл, опера, концерт да се образува целия бюджет на института. И по този необикновен метод да се обезпечи цялостната му прехрана, постановъчните разноски, фонд работна заплата, поддържането на постройките и всичко останало. И по какъв начин ще би трябвало да завоюва оптимално една опера или симфоничен оркестър от музиката на Верди и Пучини, Бетовен и Шостакович? Директорите на институтите към този момент изцяло уплашени от изцяло неудачната и безсмислена „ промяната “ неукия и некултурен министър- мултак Рашидов / в никакъв случай не сме имали толкоз неплатежоспособен, да не споделям нездравословен министър!/, без аналог в света, започнаха да вършат огромни, непростими взаимни отстъпки. Вместо Гогол, Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер, в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров, на Рей Куни и създатели от този жанр. Или пък „ авторски” режисьорски прочити, неведнъж пародии, като тези на Теди Москов по високата класика. Те са небрежно съединени продукции на група станали известни посредством малкия екран актьори, в действителност една чиста халтура, едно анти- изкуство, което възпитава в неприятен усет и лишава публиката на театрите. Голямата част от нея, изключително по-младата, е към този момент с деградиран естетически усет. И всичко това, поради безумните „ делегирани бюджети”! Такова принизяване! За да завоюва малко пари Националната филхармония се принуди да излезе на стадиона с поп артиста Стинг, Русенската опера показа един необикновен бълвоч с национални хора, ръченици и белкантови арии от Джоакино Росини, дело на гимнастичката Нешка Робева, а в Националната оперета умуваха върху предлагането на министър Рашидов /?!/ дали да не поканят и циганката Софи Маринова, която стана наш „ културен дипломат “ за Евровизия по света. Както е тръгнало по този начин, с цел да е по-сигурна „ облагата “ от продадените билети, ще би трябвало да се поканят като посетители: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Ванко 1, Слави?”
Читалището в град Шипка, копие на Народния спектакъл, което се разрушава
„ Ще дам някой и различен милион за стадиона в Пловдив и за нов подобен в София...” – сподели Борисов
Ненужни, постоянно полупразни спортни зали за милиони, а театри и читалища в бедност
Бойко със своята обичана певица Ивана, която одобри в Министерски съвет
Но към момента не знае от кое място се влиза в Операта или в зала България,
Докато неговият преподавател Живков не пропускаше премиера, нашумяла нова пиеса, книга или филм
Свидетел съм на това като студент в СУ
Много театри са към този момент открити подиуми, с сакат бюджет и сформира.
Нивото на публиката през тези години на промяната на ГЕРБ пада стремглаво
Наглият и необразован министър- турчин на хилядолетната българска просвета Веждьо Рашидов остави българските читалища без книги, само че оказа помощ за издаването на стотици третокласни турски създатели у нас, а в този момент назовава театрите „ киста” в тялото на българския поданик! Според последни данни на всеки българин се пада по половин книга годишно, до момента в който на финландеца по 18 книги – годишно!
КОНКУРСИ, ПАРИ, ИЗЛОЖБИ, СКАНДАЛИ... ИЛИ МИЗЕРИЯ НА ДУХА
Преди известно време, в съботното утринно предаване на Нова телевизия гостува депутатът и някогашен културен министър Вежди Рашидов. Всъщност, той напоследък обикаля множеството малките екрани като някаква поп или кино звезда и приказва поучително и умно освен за културата, само че по всички наболели тематики за обществото ни: за градивната роля на ГЕРБ, за мъдрия ни министър председател, за демокрацията, свободата на печата и словото, като най-после се стопира в резюме на театрите и оркестрите. Да, на театрите и на оркестрите и дано да си спомним, че преди време, в качеството си на министър, представете си, той сподели, че били „ като киста в тялото на данъкоплатците!”. И, без непотребна невзискателност, стартира да се хвали какви велики чудеса направил за нашата просвета като министър, за чудото „ Българския Лувър”, за градивните промени, за неповторимите делегирани бюджети, които апропо доведоха до креативна, кадрова, морална и финансова рецесия повече от институтите.
Да, няма подозрение, че Вежди Рашидов ще остане в историята. Жалко, че шефът на Парижкия Лувър му върна неговите шедьоври, които изпрати без да му бъдат поискани, та Лувърът се лиши от наличието на великия ваятел...Сега се разбра, че е направил втори сходен гаф – с изложбата на българските икони, които по негова виновност щяха да бъда изложени в ислямската залата на Лувъра. Преди това най- нахално изнуди страната да му заплати наема, за персоналната му галерия в скъпата лондонска изложба „ Галиарди”. И това беше същински скандал. Но, несъмнено, напълно не го тормози и той продължи да шества из медиите. И да смъкна прокровителя си Бойко по един презрян метод.
В същия „ стил” е и активността на неговия заслужен възпитаник и правоприемник Боил Банов, прочул се с аферата „ Ало- Банов!”. И той продължи тази „ градивна дейност” на предшественика си. Да управлява некадърно, да не се регистрира, да не степенува нещата по значимост, да води неприятна кадрова политика, да се държи безочливо и да не приема никаква рецензия, да продължава порочната процедура с нагласените състезания за ръководители на културните институти. Всъщност, тя води началото си от дълго време, още от времето на Ламбо Данаилов и неговия заместител Иван Токаджиев, прочут още като „ сътрудник Колев”. На последния, както и на Рашидов и Банов би трябвало да благодарим за това, че отпред на националната ни филхармония, основана от великия Саша Попов и водена от популярни майстори на палката като Добрин Петков, Константин Илиев, Димитър Манолов и Емил Табаков, в този момент е един музикант със скромни благоприятни условия, освен това с две съмнителни дипломи от частния Нов български университет, само че задоволително съобразителен, с цел да гради кариерата си върху имената на фамозни непознати гост- музиканти. Така бяха извършени през последните години множеството от състезанията за шефове на опери, театри, оркестри / доколкото останаха след разрушителната „ реформа” на ГЕРБ!/, както и на музеи, галерии, български институти зад граница...Почти всички бяха манипулирани от министрите, техните заместници и шефовете на съответните дирекции в МК. И по тази причина се писа и приказва много, само че...глас в пустиня! Напоследък свадите у нас текат като река, един след различен, та човек едвам смогва да ги разбере и премисли...
Подобен скандал провокира неотдавна и изкуствоведката Яра Бубнова, протеже на министър Банов назначена след сходен манипулиран конкурс за шеф на Националната изложба. Тя беше куратор / началник и селекционер/ на българското присъединяване в последното Венецианско биенале на изкуствата. За задачата похарчи половин милион от мизерния бюджет на българската просвета / най- жалкият в Европейски Съюз – 0,5 %, до момента в който преди 1989 беше осем пъти по- огромен, колкото е в редица страни на Европа в този момент /. И какво беше това показване? И чия бе, виновността, господин Ало- Банов?! И вие, като Веждьо, започнахте да прекалявате с интервютата и нахалните си изказвания, да не търпите никаква рецензия и да се хвалите!
Можете да го видите от фотосите на италианския публицист Паоло Коделупи. Коментарът е непотребен.
Инсталация – полупразна полица от стъкло с изцяло празни чаши от ИКЕА / закупени от магазина в София/ в Българския павилион на Венецианското биенале, която коства на страната единствено 500 000 лв.. Образец от празната културна политика на министър Ало- Банов
И още нещо 4 огледала от " актуалното българско изобразително изкуство " в Българския павилион във Венеция за същите 500 000 лв..
Арт- апаратура е модерното наименование на сходните „ изложби”. Тази е с телешки и хамбургски колбас, експонирана в Националната художествена изложба с куратор, протежираната от Банов, Яра Бубнова
А това пък е самата Яра Игоревна Бубнова и закриването на тази международна венецианска„ Арт” галерия...цената на която можахме да научим... Пир по време на чума!
И до момента в който Министерството пръска хиляди и милиони за сходни нелепости, десетки културни институти, като Русенска художествена изложба / една от огромните у нас/ скоро напълно ще се унищожи! – фотография БНТ- 1
Те умно и умело ръководят нашата просвета....
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ