Технологичният олигопол трябва да бъде раздробен
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Позлатената ера е незабравим интервал от американската и международна история. В интервалът от средата на XIX до началото на XX век в Америка се реализира огромна индустриална гражданска война. Създават се железници, стоманопреработвателни предприятия, петролни империи, манифактури и производства от всевъзможен тип и диаметър. С разрастването на технологията и по-бързите връзки сред необятните американски територии, се основават и няколко великански бизнес-структури, които оформят най-големия (за времето си) монопол в човешката история.
Няколко души посредством следените от тях компании имат половин и повече от Америка. Стоманопреработвателната компания на Андрю Карнеги (днес US Steel), Standard Oil на Джон Рокфелер, American Tabacco Company на Джей Би Дюк, General Electric и няколко други са флагманите на тази съсредоточена индустриална мощност. Особено внимание може да се обърне на Джей Пи Морган, който е идеолог освен на General Electric, само че и на редица други компании от този мащаб, в това число е съучредител на банката, която през днешния ден е най-голямата в Съединени американски щати – JPMorgan Chase. Не единствено това, само че съгласно някои точно Джей Пи Морган е основателят на този тип правене на бизнес като поради него се вкарва терминът „ морганизация “ на стопанската система. Зад тази фраза се крие точно това – основаването на бизнес монопол, който е толкоз ефикасен и толкоз всесилен, че се трансформира в „ страна в страната “.
Може би най-познат е образецът на Рокфелер, който с неговия Standard Oil основава първата мултинационална корпорация в света. Standard Oil е най-голямата рафинерия и най-големия производител на петролни артикули до оня миг в историята. Компанията започва като хоризотална конструкция, само че с времето се развива по вертикала като стартира да управлява целия развой – от добива, през рафинирането до крайната продажба. Това слага Standard Oil в обстановка на концерн, който посредством цялостен надзор върху всеки аспект от бизнеса е в положение да понижава стратегически цените на продуктите си, когато желае да извади съперник от пазара. Чрез историческото решение Standard Oil Co. of New Jersey v. United States от 1911 година американският Върховен съд отсъжда, че компанията на Рокфелер е на практика монополист и заповядва колосът да бъде накълцан на по-малки компании, които да са разграничени на географски и пазарен принцип, тъй че да се трансфорат в съперници. В резултат Standard Oil е разрушен на 34 по-малки компании, част от които съществуват и през днешния ден и към момента са измежду най-големите в петролния бизнес на планетата– да вземем за пример ExxonMobil и Chevron.
Тръстовите структури, които се явяват в действителност монопол всеки в своя сегмент, се трансформират в израстък за американското общество към оня миг. Монополите задушават конкуренцията, убивайки я в зародиш, поддържат безчовечен условия на труд и стопират всъщност напредъка и нововъведенията. Нищо ново не може да се появи и укрепне без те да го купят или унищожат. Или да го купят, с цел да го унищожат. Властта на тези няколко, несъмнено извънредно умни, души се трансформира от знак на напредък в знак на корупция и безконтролна власт. Съсредоточието на въздействие и неограничен запас в ръцете на шепа хора, кара американското общество да оформи явен политически и юридически консенсус, а точно, че монополите и тръстовете са зложелател на свободата и би трябвало да бъдат раздробени на части. В резултат на разбиването и разделянето на монополите, в Америка покълва и се развива това, което светът познава под термина „ американска фантазия “. По създание това е оня изпълним идеал, в която всеки може да преследва щастието и икономическото си благоденствие. Бизнесът не е нещо резервирано за елитите и всеки може да опита да успее. Успехът не е обезпечен никому, само че правото да опиташ да успееш е обезпечено.
Ако индустриалните олигарси от края на XIX и началото на XX век са били най-могъщите хора за времето си и е било належащо страната да се намеси и да раздроби империите им на обособени „ кралства “, то през днешния ден същото може да се каже за цифровите олигарси. Век след разбиването на Standard Oil и другите великани на американската индустриална гражданска война, сходна, в случай че не и по-голяма власт и въздействие се държи в ръцете на Силициевата котловина и преобладаващите я няколко великански компании. Няколко образеца в тази посока.
Да вземем Фейсбук. Компанията с изключение на личната си мрежа (която е гигантска сама по себе си) има и най-голямата месинджър услуга в света – WhatsApp, както и една от другите най-големи обществени мрежи на планетата – Instagram. Със наличието, което Фейсбук управлява може умерено да се каже, че Зукърбърг държи в ръцете си информация от и за всеки човек на Земята. Общо-взето най-голямата обществена мрежа е Фейсбук, която държи третата най-голяма обществена мрежа – Instagram, както и най-голямата платформа за известия – WhatsApp, само че и втората по величина такава платформа – Фейсбук Messenger. Това, в случай че не се преглежда като монопол, не знам кое би могло да се преглежда по този начин изобщо.
Ами Гугъл? Търсачката от дълго време не е просто търсачка. Освен, че най-вече хора на планетата употребяват Гугъл, с цел да търсят информация, то компанията има и втората най-голяма търсачка в света – YouTube. Видеоплатформата пък от своя страна може да се смята и за втората най-голяма обществена мрежа в света след Фейсбук. А в действителност нито търсенето, нито видеата са главния бизнес на Гугъл. Компанията, след придобиването на рекламната мрежа DoubleClick, се трансформира в най-големия рекламен оператор на планетата. Вторият максимален след нея е... Фейсбук. Та, Гугъл се движи от реклама – реклама в търсенето на информация, реклама в търсенето на видеа, реклама в мобилното наличие и къде ли още не. Например единствено фактът, че Гугъл е притежател на Android и всички приложения в 2/3 от всички телефони на света действително се управляват от Гугъл би трябвало да е задоволителен знак за мощта на компанията.
Amazon също не трябва да се подминава с лека ръка. Бившата онлайн книжарница от дълго време не е просто някакъв си онлайн бизнес. Става дума за най-големия виртуален пазар на планетата, в който милиони бизнеси продават десетки милиони артикули на стотици милиони консуматори. Доминацията на Amazon е чудовищна – в случай че компанията реши да не те допусне до пазара си, изцяло е допустимо да не успееш изобщо да пробиеш онлайн в редица страни (и най-много в Съединени американски щати, където е най-големия потребителски пазар в света). Отделно Amazon може да те допусне до платформата си, само че да копира продуктът ти, в случай че се продава сполучливо, и да го пусне под собствен бранд, само че по-евтино. Нещо, на което би предиздвикало Джон Рокфелер да стартира бурно да ръкопляска. Но това не е задоволително на Amazon, която посредством своята компания AWS има преобладаващо състояние и различен сегмент – облачните услуги и хостинга. AWS има 40% от всички cloud услуги по света. Според някои разбори 1/3 от всички уеб сайтове, които се посещават всекидневно в интернет, се поддържат от AWS.
Като към Фейсбук, Гугъл и Amazon прибавим Apple и Microsoft, можем умерено да кажем, че в случай че тези пет компании решат да работят дружно, то няма мощ на планетата, която да може да ги спре. Ако си елементарен жител или малък бизнес, няма по какъв начин да се конкурираш с тях, няма по какъв начин да минеш и без потреблението на услугите им. Малко или доста човечеството се трансформира в крепостен на тези няколко компании. Аргументът, който мнозина ползват, а точно „ като не ти харесват, не ги ползвай “, просто е неплатежоспособен.
Коя обществена мрежа да ползваш? Parler ли? Която като съперник на Фейсбук и Twitter беше разрушена за 24 часа от стоманения пестник на софтуерните колоси, които смъкнаха мрежата от магазините си за приложения, а AWS чак ѝ спря хостинга, с цел да не се отваря и през браузър? Къде да рекламираш дребния си бизнес, в случай че Гугъл и Фейсбук държат 60% от онлайн рекламата в света?
Въобще, тук би трябвало да сме наясно, че не става дума за елементарен частен бизнес, а за нещо напълно друго. Говорим за олигопол, при който шепа компании преобладават целия цифров пазар. А с все по-мощното нахлуване на цифровия свят в действителния подобен, значи, че в действителност тези компании не управляват просто един сегмент от пазара, а целия пазар изобщо. В известна степен софтуерните олигарси са доста по-опасни за човечеството, в сравнение с индустриалните монополи от преди век биха могли да бъдат. Защото те към този момент не се държат даже като корпорации, чиято съществена цел е облага. Те са се трансформирали в политически деятели, които от висотата на благосъстоянието си са способни да споделят кое може и кое не може да се приказва и прави на политическата сцена.
Всичко гореизложено иде да каже нещо доста просто – софтуерните колоси би трябвало да бъдат раздробени на по-малки компании. Необходимо е господстващото им състояние да бъде отстранено. Те стават рискови не просто за стопанската система и бизнеса, само че и за политиката и демокрацията. И в случай че Катон Стари е призовавал настоятелно Картаген да бъде опустошен, то ние през днешния ден би трябвало да проявим същото твърдоглавие и да желаеме софтуерните колоси да бъдат разграничени. Нямаме различен избор, с изключение на да признаем тези действителности. Твърде бързо станаха прекомерно огромни и това стартира да основава невиждани рискове. Ако не желаеме светът да се трансформира в цифров концлагер, би трябвало да желаяме делене на софтуерните колоси.
Днес. Утре може да е прекомерно късно.
Позлатената ера е незабравим интервал от американската и международна история. В интервалът от средата на XIX до началото на XX век в Америка се реализира огромна индустриална гражданска война. Създават се железници, стоманопреработвателни предприятия, петролни империи, манифактури и производства от всевъзможен тип и диаметър. С разрастването на технологията и по-бързите връзки сред необятните американски територии, се основават и няколко великански бизнес-структури, които оформят най-големия (за времето си) монопол в човешката история.
Няколко души посредством следените от тях компании имат половин и повече от Америка. Стоманопреработвателната компания на Андрю Карнеги (днес US Steel), Standard Oil на Джон Рокфелер, American Tabacco Company на Джей Би Дюк, General Electric и няколко други са флагманите на тази съсредоточена индустриална мощност. Особено внимание може да се обърне на Джей Пи Морган, който е идеолог освен на General Electric, само че и на редица други компании от този мащаб, в това число е съучредител на банката, която през днешния ден е най-голямата в Съединени американски щати – JPMorgan Chase. Не единствено това, само че съгласно някои точно Джей Пи Морган е основателят на този тип правене на бизнес като поради него се вкарва терминът „ морганизация “ на стопанската система. Зад тази фраза се крие точно това – основаването на бизнес монопол, който е толкоз ефикасен и толкоз всесилен, че се трансформира в „ страна в страната “.
Може би най-познат е образецът на Рокфелер, който с неговия Standard Oil основава първата мултинационална корпорация в света. Standard Oil е най-голямата рафинерия и най-големия производител на петролни артикули до оня миг в историята. Компанията започва като хоризотална конструкция, само че с времето се развива по вертикала като стартира да управлява целия развой – от добива, през рафинирането до крайната продажба. Това слага Standard Oil в обстановка на концерн, който посредством цялостен надзор върху всеки аспект от бизнеса е в положение да понижава стратегически цените на продуктите си, когато желае да извади съперник от пазара. Чрез историческото решение Standard Oil Co. of New Jersey v. United States от 1911 година американският Върховен съд отсъжда, че компанията на Рокфелер е на практика монополист и заповядва колосът да бъде накълцан на по-малки компании, които да са разграничени на географски и пазарен принцип, тъй че да се трансфорат в съперници. В резултат Standard Oil е разрушен на 34 по-малки компании, част от които съществуват и през днешния ден и към момента са измежду най-големите в петролния бизнес на планетата– да вземем за пример ExxonMobil и Chevron.
Тръстовите структури, които се явяват в действителност монопол всеки в своя сегмент, се трансформират в израстък за американското общество към оня миг. Монополите задушават конкуренцията, убивайки я в зародиш, поддържат безчовечен условия на труд и стопират всъщност напредъка и нововъведенията. Нищо ново не може да се появи и укрепне без те да го купят или унищожат. Или да го купят, с цел да го унищожат. Властта на тези няколко, несъмнено извънредно умни, души се трансформира от знак на напредък в знак на корупция и безконтролна власт. Съсредоточието на въздействие и неограничен запас в ръцете на шепа хора, кара американското общество да оформи явен политически и юридически консенсус, а точно, че монополите и тръстовете са зложелател на свободата и би трябвало да бъдат раздробени на части. В резултат на разбиването и разделянето на монополите, в Америка покълва и се развива това, което светът познава под термина „ американска фантазия “. По създание това е оня изпълним идеал, в която всеки може да преследва щастието и икономическото си благоденствие. Бизнесът не е нещо резервирано за елитите и всеки може да опита да успее. Успехът не е обезпечен никому, само че правото да опиташ да успееш е обезпечено.
Ако индустриалните олигарси от края на XIX и началото на XX век са били най-могъщите хора за времето си и е било належащо страната да се намеси и да раздроби империите им на обособени „ кралства “, то през днешния ден същото може да се каже за цифровите олигарси. Век след разбиването на Standard Oil и другите великани на американската индустриална гражданска война, сходна, в случай че не и по-голяма власт и въздействие се държи в ръцете на Силициевата котловина и преобладаващите я няколко великански компании. Няколко образеца в тази посока.
Да вземем Фейсбук. Компанията с изключение на личната си мрежа (която е гигантска сама по себе си) има и най-голямата месинджър услуга в света – WhatsApp, както и една от другите най-големи обществени мрежи на планетата – Instagram. Със наличието, което Фейсбук управлява може умерено да се каже, че Зукърбърг държи в ръцете си информация от и за всеки човек на Земята. Общо-взето най-голямата обществена мрежа е Фейсбук, която държи третата най-голяма обществена мрежа – Instagram, както и най-голямата платформа за известия – WhatsApp, само че и втората по величина такава платформа – Фейсбук Messenger. Това, в случай че не се преглежда като монопол, не знам кое би могло да се преглежда по този начин изобщо.
Ами Гугъл? Търсачката от дълго време не е просто търсачка. Освен, че най-вече хора на планетата употребяват Гугъл, с цел да търсят информация, то компанията има и втората най-голяма търсачка в света – YouTube. Видеоплатформата пък от своя страна може да се смята и за втората най-голяма обществена мрежа в света след Фейсбук. А в действителност нито търсенето, нито видеата са главния бизнес на Гугъл. Компанията, след придобиването на рекламната мрежа DoubleClick, се трансформира в най-големия рекламен оператор на планетата. Вторият максимален след нея е... Фейсбук. Та, Гугъл се движи от реклама – реклама в търсенето на информация, реклама в търсенето на видеа, реклама в мобилното наличие и къде ли още не. Например единствено фактът, че Гугъл е притежател на Android и всички приложения в 2/3 от всички телефони на света действително се управляват от Гугъл би трябвало да е задоволителен знак за мощта на компанията.
Amazon също не трябва да се подминава с лека ръка. Бившата онлайн книжарница от дълго време не е просто някакъв си онлайн бизнес. Става дума за най-големия виртуален пазар на планетата, в който милиони бизнеси продават десетки милиони артикули на стотици милиони консуматори. Доминацията на Amazon е чудовищна – в случай че компанията реши да не те допусне до пазара си, изцяло е допустимо да не успееш изобщо да пробиеш онлайн в редица страни (и най-много в Съединени американски щати, където е най-големия потребителски пазар в света). Отделно Amazon може да те допусне до платформата си, само че да копира продуктът ти, в случай че се продава сполучливо, и да го пусне под собствен бранд, само че по-евтино. Нещо, на което би предиздвикало Джон Рокфелер да стартира бурно да ръкопляска. Но това не е задоволително на Amazon, която посредством своята компания AWS има преобладаващо състояние и различен сегмент – облачните услуги и хостинга. AWS има 40% от всички cloud услуги по света. Според някои разбори 1/3 от всички уеб сайтове, които се посещават всекидневно в интернет, се поддържат от AWS.
Като към Фейсбук, Гугъл и Amazon прибавим Apple и Microsoft, можем умерено да кажем, че в случай че тези пет компании решат да работят дружно, то няма мощ на планетата, която да може да ги спре. Ако си елементарен жител или малък бизнес, няма по какъв начин да се конкурираш с тях, няма по какъв начин да минеш и без потреблението на услугите им. Малко или доста човечеството се трансформира в крепостен на тези няколко компании. Аргументът, който мнозина ползват, а точно „ като не ти харесват, не ги ползвай “, просто е неплатежоспособен.
Коя обществена мрежа да ползваш? Parler ли? Която като съперник на Фейсбук и Twitter беше разрушена за 24 часа от стоманения пестник на софтуерните колоси, които смъкнаха мрежата от магазините си за приложения, а AWS чак ѝ спря хостинга, с цел да не се отваря и през браузър? Къде да рекламираш дребния си бизнес, в случай че Гугъл и Фейсбук държат 60% от онлайн рекламата в света?
Въобще, тук би трябвало да сме наясно, че не става дума за елементарен частен бизнес, а за нещо напълно друго. Говорим за олигопол, при който шепа компании преобладават целия цифров пазар. А с все по-мощното нахлуване на цифровия свят в действителния подобен, значи, че в действителност тези компании не управляват просто един сегмент от пазара, а целия пазар изобщо. В известна степен софтуерните олигарси са доста по-опасни за човечеството, в сравнение с индустриалните монополи от преди век биха могли да бъдат. Защото те към този момент не се държат даже като корпорации, чиято съществена цел е облага. Те са се трансформирали в политически деятели, които от висотата на благосъстоянието си са способни да споделят кое може и кое не може да се приказва и прави на политическата сцена.
Всичко гореизложено иде да каже нещо доста просто – софтуерните колоси би трябвало да бъдат раздробени на по-малки компании. Необходимо е господстващото им състояние да бъде отстранено. Те стават рискови не просто за стопанската система и бизнеса, само че и за политиката и демокрацията. И в случай че Катон Стари е призовавал настоятелно Картаген да бъде опустошен, то ние през днешния ден би трябвало да проявим същото твърдоглавие и да желаеме софтуерните колоси да бъдат разграничени. Нямаме различен избор, с изключение на да признаем тези действителности. Твърде бързо станаха прекомерно огромни и това стартира да основава невиждани рискове. Ако не желаеме светът да се трансформира в цифров концлагер, би трябвало да желаяме делене на софтуерните колоси.
Днес. Утре може да е прекомерно късно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ