Защо в България е толкова мръсно?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ще ви го каже всеки доктор: един от признаците на депресията е загубата на предпочитание да поддържаш непорочност. А в България на всички места е мръсно. Храсти, улици, паркове, дворове - всичко е потънало в отпадъци и нечистотия.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Пътешественикът из нашите земи вероятно има възприятието, че е попаднал в болничната стая на депресивно болен: леглото е неоправено, купичка кисело мляко мухлясва край прозореца, мухи бръмчат към нощното гърне. Ще ви го кажат лекарите: един от признаците на депресията е загубата на предпочитание да поддържаш непорочност.
България е потънала в меланхолия. И в нечистотия.
Защо е толкоз мръсно в България? Ако като мен разхождате куче в София, сигурно знаете, че улиците са цялостни с кокали и всевъзможни други изхвърлени храни - моят домакински любим несъмнено си мисли, че излиза на ресторант. Кучкарите не събират след животните си, а в случай че ги попитате за какво, ще се оправдаят, че при толкоз скитащи кучета общият резултат от тяхната разсъдливост не би бил изключително огромен. Сухите листа свободно си гният по улиците, а в случай че някой реши да прекопае градинката пред кооперацията, то ще е единствено под неговия личен балкон. В Ковид-кризата заведенията за хранене минаха към продажба на храна за у дома, резултатът от което е, че в храстите и към кофите за отпадък се натрупат планини от кутии и найлони. Най-любопитен е методът за справяне с графитите по българските стени - тъй като никой не си прави труда да ги чисти, те се наслагват едни върху други и най-после писачите се отхвърлят, защото виждат, че заниманието им е безсмислено.
Живея на неголяма улица в централен квартал и от 10 години не съм виждал нито един път да я мият. В детството си също живеех на дребна улица, само че помня, че всеки месец минаваха с едни макари, върху които бяха навити гумени маркучи. От разнообразни цепнатини избликват плевели, може би по стратегия за дивата природа. Вярно, преди време ни караха принудително да хигиенизираме градинките и това по никакъв начин не ни харесваше. Но ето ви народна власт - можем свободно да се организираме, можем и да пожелаваме от ръководещите да поддържат някакво равнище на непорочност. Но не го вършим. Едните ще кажат: Само това ми би трябвало - да се занимавам с плевели. Другите ще се оправдават с лимитираните запаси на локалния бюджет. На мен обаче ми се коства, че значима роля тук има чувството, че по този начин или другояче постепенно затъваме и нищо към този момент няма смисъл.
Страната е засипана от отпадъци - изриват ги на едно място, а те се появяват на друго. Разходете се из българските села - в тях до ден сегашен съществува институцията на „ дерето “, където локалните изсипват отпадъците си. Защо се чудите тогава, когато някой пусне в реката отровите от фабриката си? Оня ден се разправях с един комшия, който изхвърляше клони от двора си през оградата в парка отсреща. „ Ами нали е природа? “, оправдаваше се той. Щом парковете могат да се мислят като сметище, какво остава за полетата, за плажовете, за Рилските езера.
Ако пуснете едно търсене с думите „ фекални води “, ще видите какъв брой постоянно избликва тематиката - както самите води, които избликват при всеки дъжд я във Варна, я от първокласните вили край София. Скоро министър Нанков сподели, че една трета от българите нямат достъп до канализация. Заедно с Румъния сме преди всичко по дворни клозети в Европейски Съюз - 15 на 100 при близо нула в западната му част. Представяте си миризмите, насекомите, преливането и изпомпването на помийната яма. С учудване ще научите, че за мнозина по-възрастни хора в България външната тоалетна в действителност е въпрос на хигиена - считат, че мръсното би трябвало да е точно вън, на двора. А по какъв начин вземат решение българските общини казуса с тоалетните на публични места? Наместо да строят същински тоалетни с канализация, откриха еквивалент на дворните - по този начин наречените химически тоалетни, които са толкоз миризливи, че доста жители избират директния контакт с природата. Защо не се възмущаваме? Ами който е по-претенциозен, си заплаща за тоалетна в близкото кафене и толкоз - айде в този момент, капризи!
Градовете в България постоянно припомнят нереалните картини на Мондриан, изключително откогато ГЕРБ се захвана с политиката на стиропора: един етаж саниран в бяло, другият в розово, третият и петият си стоят като след бомбардировка. Ще кажете - скъпо им е на хората да боядисват, едвам свързват двата края. Не, тук не приказвам за самодейните постройки в ромските гета, където живеят в действителност бедните. Говоря за тези с жилище в центъра на София, което коства повече, в сравнение с ще завоюват през целия си живот. Когато влезете вътре, ще видите, че се стараят да поддържат жилището си чистичък и комфортен. А пред ръждясалата дворна врата постоянно стои горделив кросоувър, с който да преодоляват градските ями. Как да си разбираем тази особеност? Ами просто не им е значимо по какъв начин наподобява жилището извън, „ моят дом е моята естетическа цитадела “, тъй като тази страна така и така е непоправима. Без публичен напън няма и съществени санкции от страна на управляващите, та да ги накарат да привеждат фасадите в порядъчен тип най-малко по основните улици. Започват едни юридически разногласия - пък свещената частна благосъстоятелност, пък културно завещание. Но същинско отвращение от разпадащите се мазилки не дочувам.
Помия от неистини, обири и неспособно ръководство
Мръсотията вън търпят и по чисто метафорични аргументи: тъй като усещат, че тя е израз на по-дълбокия честен проблем - че страната е затънала в мръсотия от неистини, обири и неспособно ръководство. След къси прояви на вяра по време на митингите през лятото, българинът сякаш още веднъж потъва в тежката си меланхолия. Няма оправия, турско иго, комунизъм, продажна интелигенция... И ентропията следва своя ход по закона на Нютон, съгласно който при абдикиране на човешкия фактор в последна сметка всичко се трансформира в отпадък. Ако желаеме да победим националната меланхолия и да върнем вярата за смяна, дайте да стартираме с най-простото - да извадим по една четка и да боядисаме оградата.
Ще ви го каже всеки доктор: един от признаците на депресията е загубата на предпочитание да поддържаш непорочност. А в България на всички места е мръсно. Храсти, улици, паркове, дворове - всичко е потънало в отпадъци и нечистотия.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Пътешественикът из нашите земи вероятно има възприятието, че е попаднал в болничната стая на депресивно болен: леглото е неоправено, купичка кисело мляко мухлясва край прозореца, мухи бръмчат към нощното гърне. Ще ви го кажат лекарите: един от признаците на депресията е загубата на предпочитание да поддържаш непорочност.
България е потънала в меланхолия. И в нечистотия.
Защо е толкоз мръсно в България? Ако като мен разхождате куче в София, сигурно знаете, че улиците са цялостни с кокали и всевъзможни други изхвърлени храни - моят домакински любим несъмнено си мисли, че излиза на ресторант. Кучкарите не събират след животните си, а в случай че ги попитате за какво, ще се оправдаят, че при толкоз скитащи кучета общият резултат от тяхната разсъдливост не би бил изключително огромен. Сухите листа свободно си гният по улиците, а в случай че някой реши да прекопае градинката пред кооперацията, то ще е единствено под неговия личен балкон. В Ковид-кризата заведенията за хранене минаха към продажба на храна за у дома, резултатът от което е, че в храстите и към кофите за отпадък се натрупат планини от кутии и найлони. Най-любопитен е методът за справяне с графитите по българските стени - тъй като никой не си прави труда да ги чисти, те се наслагват едни върху други и най-после писачите се отхвърлят, защото виждат, че заниманието им е безсмислено.
Живея на неголяма улица в централен квартал и от 10 години не съм виждал нито един път да я мият. В детството си също живеех на дребна улица, само че помня, че всеки месец минаваха с едни макари, върху които бяха навити гумени маркучи. От разнообразни цепнатини избликват плевели, може би по стратегия за дивата природа. Вярно, преди време ни караха принудително да хигиенизираме градинките и това по никакъв начин не ни харесваше. Но ето ви народна власт - можем свободно да се организираме, можем и да пожелаваме от ръководещите да поддържат някакво равнище на непорочност. Но не го вършим. Едните ще кажат: Само това ми би трябвало - да се занимавам с плевели. Другите ще се оправдават с лимитираните запаси на локалния бюджет. На мен обаче ми се коства, че значима роля тук има чувството, че по този начин или другояче постепенно затъваме и нищо към този момент няма смисъл.
Страната е засипана от отпадъци - изриват ги на едно място, а те се появяват на друго. Разходете се из българските села - в тях до ден сегашен съществува институцията на „ дерето “, където локалните изсипват отпадъците си. Защо се чудите тогава, когато някой пусне в реката отровите от фабриката си? Оня ден се разправях с един комшия, който изхвърляше клони от двора си през оградата в парка отсреща. „ Ами нали е природа? “, оправдаваше се той. Щом парковете могат да се мислят като сметище, какво остава за полетата, за плажовете, за Рилските езера.
Ако пуснете едно търсене с думите „ фекални води “, ще видите какъв брой постоянно избликва тематиката - както самите води, които избликват при всеки дъжд я във Варна, я от първокласните вили край София. Скоро министър Нанков сподели, че една трета от българите нямат достъп до канализация. Заедно с Румъния сме преди всичко по дворни клозети в Европейски Съюз - 15 на 100 при близо нула в западната му част. Представяте си миризмите, насекомите, преливането и изпомпването на помийната яма. С учудване ще научите, че за мнозина по-възрастни хора в България външната тоалетна в действителност е въпрос на хигиена - считат, че мръсното би трябвало да е точно вън, на двора. А по какъв начин вземат решение българските общини казуса с тоалетните на публични места? Наместо да строят същински тоалетни с канализация, откриха еквивалент на дворните - по този начин наречените химически тоалетни, които са толкоз миризливи, че доста жители избират директния контакт с природата. Защо не се възмущаваме? Ами който е по-претенциозен, си заплаща за тоалетна в близкото кафене и толкоз - айде в този момент, капризи!
Градовете в България постоянно припомнят нереалните картини на Мондриан, изключително откогато ГЕРБ се захвана с политиката на стиропора: един етаж саниран в бяло, другият в розово, третият и петият си стоят като след бомбардировка. Ще кажете - скъпо им е на хората да боядисват, едвам свързват двата края. Не, тук не приказвам за самодейните постройки в ромските гета, където живеят в действителност бедните. Говоря за тези с жилище в центъра на София, което коства повече, в сравнение с ще завоюват през целия си живот. Когато влезете вътре, ще видите, че се стараят да поддържат жилището си чистичък и комфортен. А пред ръждясалата дворна врата постоянно стои горделив кросоувър, с който да преодоляват градските ями. Как да си разбираем тази особеност? Ами просто не им е значимо по какъв начин наподобява жилището извън, „ моят дом е моята естетическа цитадела “, тъй като тази страна така и така е непоправима. Без публичен напън няма и съществени санкции от страна на управляващите, та да ги накарат да привеждат фасадите в порядъчен тип най-малко по основните улици. Започват едни юридически разногласия - пък свещената частна благосъстоятелност, пък културно завещание. Но същинско отвращение от разпадащите се мазилки не дочувам.
Помия от неистини, обири и неспособно ръководство
Мръсотията вън търпят и по чисто метафорични аргументи: тъй като усещат, че тя е израз на по-дълбокия честен проблем - че страната е затънала в мръсотия от неистини, обири и неспособно ръководство. След къси прояви на вяра по време на митингите през лятото, българинът сякаш още веднъж потъва в тежката си меланхолия. Няма оправия, турско иго, комунизъм, продажна интелигенция... И ентропията следва своя ход по закона на Нютон, съгласно който при абдикиране на човешкия фактор в последна сметка всичко се трансформира в отпадък. Ако желаеме да победим националната меланхолия и да върнем вярата за смяна, дайте да стартираме с най-простото - да извадим по една четка и да боядисаме оградата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ