Изборите в България не са предопределени
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако ще се избира сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, ще завоюва ГЕРБ. Но в случай че съперниците на " модела Борисов " се активизират, идващото държавно управление може да е и на друга политическа мощ, предвижда Даниел Смилов.
Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4-ти април са два:
1) Ако въпросът, на който хората дават отговор, е " ГЕРБ или Българска социалистическа партия? ", с огромна възможност ще завоюва ГЕРБ
2) Ако въпросът е " Дали " моделът Борисов” да се резервира? ", ГЕРБ и съдружниците им от Оперативна програма с огромна възможност ще изгубят изборите.
В демокрацията е значимо за кого ще се гласоподава - коя партия какъв брой гласове събира най-после на изборния ден. Но разпределението на вота сред партиите зависи от това кой защо гласоподава. България е в политическа обстановка на износени лични харизми. Борисов е изтощен, угрижен и основава усещане на отговорен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора ръка. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са към този момент оттатък всяка харизма и разчитат главно на харизаното от ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Това е късмет за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а от време на време и напълно замества наличието. Като стане сходно заменяне, партии за сякаш европейско развиване на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на " еврогейските " полезности, като всекидневно вещаят неуспех на Европейски Съюз. А пък сякаш социалистите се оказват в действителност консерватори но Орбан с изразен путинистки уклон.
" Първа " и " втора " лига
В момента тече масиран опит от страна на ръководещите парламентарните избори да се сведат до избор " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ". За задачата се ползва следната тактика: Първо, множеството от малките екрани са нарочили ГЕРБ и Българска социалистическа партия за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, " Панорама " и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика - канени на места за цвят, нормално дружно с безспорни новобранци. Всичко това би било обикновено, в случай че ГЕРБ и Българска социалистическа партия преобладаваха в електоралните настройки. Но това не е по този начин съгласно изследванията - дружно те имат (в най-хубавия случай) към 50 % от поддръжката на възнамеряващите да гласоподават. Т.е. с едвам 50 на 100 от доверието, ръководещите и главният им съперник си подсигуряват голямата част от медийния достъп и правото да се състезават в " първа лига ".
Второ, всеобщо се тиражира една лъжа - че след изборите на 4-ти април нямало да има държавно управление. Вероятността за сходно развиване е близка до нула: надали след акция в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно държавно управление. А и по кое време новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов избор? Подобни внушения целят две неща - да разколебаят хората в настояването им за смяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат гласоподавателите да се скупчат към огромните партии, които в действителност са по-скоро междинни.
Трето, от време на време се пуска друга конспирация - за неизбежността на огромна коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Идеята тук не е толкоз да се контракти сходен формат (който е доста малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и Българска социалистическа партия ръководството ще е невероятно.
Може ли да се излезе от коловоза?
Българска социалистическа партия се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на обособена, извънредна писта. Но приемайки данайския подарък от ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще заплати висока цена - следващата загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и другите му патерици. Движение за права и свободи също има полза от вид, в който ГЕРБ и Българска социалистическа партия " изяждат " по-малките партии, тъй като тогава Движението става решителен балансьор с неговите константни гласове.
Предизборната конкуренция към този момент е влезнала в коловоз " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ", който елементарно може да докара до победа на Борисов. Това е евентуално, тъй като социалистите не вършат нищо да уталожат страховете на огромни групи от българското общество, че едно тяхно ръководство ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от Европейски Съюз, ще ни обвърже със скъпи съветски геостратегически планове даже повече занапред. А и в стопански проект социалистите имат неприятна известност - постоянно ръководствата им са завършвали с финансов провал: през 1997-а с цялостен, а през 2014-а - с непълен.
Излизането от коловоза " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " не е лесна работа, само че би могло да се случи при следните условия:
Алтернативите - експертно или програмно ръководство с явен мандат и съответни цели: Партиите, които желаят смяната на модела " Борисов ", могат да си слагат като съществена предизборна задача сформирането на ръководство, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 рецесията (нейните здравни и стопански последици) и елиминирането на дефектите в правосъдната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за официални обединения, а за политическо целеполагане и обрисуване на работеща опция.
Използването на " зелената договорка " и възстановителния фонд на Европейски Съюз за рационализация на българската стопанска система биха могли също да са жалони на експертно или програмно ръководство. От особена значимост е такова ръководство - и партиите зад него - да са поръчител за евроатлантическия избор на България и продължаващата ѝ интеграция в Европейски Съюз: рецесиите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В последна сметка участието в Европейски Съюз е нещото, поради което българският транспортен съд към момента не се е нанизал на някоя от многочислените подводни скали в сегашната обстановка.
Като цяло партиите, които желаят да сменят " модела Борисов ", би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически хрумвания и проекти - било скъпи геостратегически планове или ценностно-ориентирани, само че разделящи политики. Те би трябвало да оферират ръководство, което да стабилизира България стопански, да реши репутационния ѝ корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в Европейски Съюз допустимо. Такава стратегия може да наподобява минималистична и лишена от идеологически заряд, само че в спешни времена прагматиката става същински вълнуваща.
Многоизмерността на изборите
Ако изборите са едноизмерни - " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " - ръководещите незабавно имат преимущество, тъй като са едната съществена опция. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на ръководещите става сложна и вотът на хората се разпръсва сред повече играчи. Изборите напролет имат шанса да са многоизмерни, тъй като с изключение на политическите въпроси " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " и " модела Борисов ", има и най-малко още една огромна тематика - Ковид-19.
Тук ръководещите са в затруднено състояние, тъй като болшинството хора счита, че те не се оправят добре с рецесията. Основания за такова мнение има доста: България доближи доста високи равнища на смъртност без да има многомилионни космополитни центрове, които са естествени огнища на всеобщи болести. Да се оправдаваме с това, че " българите по този начин или другояче умирали повече ", е цинизъм, а и самопризнание, че властта не е направила нищо, с цел да се оправи с този продължителен проблем. Ваксинацията е също детайл от здравната рецесия, във връзка с която България е закотвена на последното място в Европейски Съюз. Проблемите ни наподобяват управленско-организационни - при идентични условия за доставка на ваксини за страните членки на Европейски Съюз, ние сме най-после на опашката.
Ролята на президентските избори
ГЕРБ влизат в парламентарните избори с подготвена коалиция за президентските: зад техен претендент наесен евентуално ще застане Движение за права и свободи, което към този момент се нарежда против Радев. Подкрепата си за ГЕРБ Движение за права и свободи ще изтъргува против публично наличие в държавно управление на партията на Борисов - нещо, което хората на Доган са си сложили като цел. Това е едно от измеренията на идния парламентарен избор, което към този момент не се дебатира доста. Подобно съглашение би осигурило на Борисов стотици хиляди гласове, само че е също по този начин и рисково, тъй като би бетонирало модела " ГЕРБ-ДПС " във властта - модел, който за мнозина е спорен, в случай че не напряко корупционен. Тази парламентарно-президентска коалиция връща политическото внимание към питания за " модела Борисов ", които не са комфортни за ръководещите.
Изводът е, че изборите през април не са предопределени, само че в случай че опозиционните партии желаят да имат триумф, би трябвало съществено да се замислят за коловоза " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ". Той няма да ги изведе към нищо положително.
Ако ще се избира сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, ще завоюва ГЕРБ. Но в случай че съперниците на " модела Борисов " се активизират, идващото държавно управление може да е и на друга политическа мощ, предвижда Даниел Смилов.
Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4-ти април са два:
1) Ако въпросът, на който хората дават отговор, е " ГЕРБ или Българска социалистическа партия? ", с огромна възможност ще завоюва ГЕРБ
2) Ако въпросът е " Дали " моделът Борисов” да се резервира? ", ГЕРБ и съдружниците им от Оперативна програма с огромна възможност ще изгубят изборите.
В демокрацията е значимо за кого ще се гласоподава - коя партия какъв брой гласове събира най-после на изборния ден. Но разпределението на вота сред партиите зависи от това кой защо гласоподава. България е в политическа обстановка на износени лични харизми. Борисов е изтощен, угрижен и основава усещане на отговорен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора ръка. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са към този момент оттатък всяка харизма и разчитат главно на харизаното от ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Това е късмет за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а от време на време и напълно замества наличието. Като стане сходно заменяне, партии за сякаш европейско развиване на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на " еврогейските " полезности, като всекидневно вещаят неуспех на Европейски Съюз. А пък сякаш социалистите се оказват в действителност консерватори но Орбан с изразен путинистки уклон.
" Първа " и " втора " лига
В момента тече масиран опит от страна на ръководещите парламентарните избори да се сведат до избор " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ". За задачата се ползва следната тактика: Първо, множеството от малките екрани са нарочили ГЕРБ и Българска социалистическа партия за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, " Панорама " и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика - канени на места за цвят, нормално дружно с безспорни новобранци. Всичко това би било обикновено, в случай че ГЕРБ и Българска социалистическа партия преобладаваха в електоралните настройки. Но това не е по този начин съгласно изследванията - дружно те имат (в най-хубавия случай) към 50 % от поддръжката на възнамеряващите да гласоподават. Т.е. с едвам 50 на 100 от доверието, ръководещите и главният им съперник си подсигуряват голямата част от медийния достъп и правото да се състезават в " първа лига ".
Второ, всеобщо се тиражира една лъжа - че след изборите на 4-ти април нямало да има държавно управление. Вероятността за сходно развиване е близка до нула: надали след акция в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно държавно управление. А и по кое време новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов избор? Подобни внушения целят две неща - да разколебаят хората в настояването им за смяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат гласоподавателите да се скупчат към огромните партии, които в действителност са по-скоро междинни.
Трето, от време на време се пуска друга конспирация - за неизбежността на огромна коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Идеята тук не е толкоз да се контракти сходен формат (който е доста малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и Българска социалистическа партия ръководството ще е невероятно.
Може ли да се излезе от коловоза?
Българска социалистическа партия се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на обособена, извънредна писта. Но приемайки данайския подарък от ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще заплати висока цена - следващата загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и другите му патерици. Движение за права и свободи също има полза от вид, в който ГЕРБ и Българска социалистическа партия " изяждат " по-малките партии, тъй като тогава Движението става решителен балансьор с неговите константни гласове.
Предизборната конкуренция към този момент е влезнала в коловоз " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ", който елементарно може да докара до победа на Борисов. Това е евентуално, тъй като социалистите не вършат нищо да уталожат страховете на огромни групи от българското общество, че едно тяхно ръководство ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от Европейски Съюз, ще ни обвърже със скъпи съветски геостратегически планове даже повече занапред. А и в стопански проект социалистите имат неприятна известност - постоянно ръководствата им са завършвали с финансов провал: през 1997-а с цялостен, а през 2014-а - с непълен.
Излизането от коловоза " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " не е лесна работа, само че би могло да се случи при следните условия:
Алтернативите - експертно или програмно ръководство с явен мандат и съответни цели: Партиите, които желаят смяната на модела " Борисов ", могат да си слагат като съществена предизборна задача сформирането на ръководство, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 рецесията (нейните здравни и стопански последици) и елиминирането на дефектите в правосъдната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за официални обединения, а за политическо целеполагане и обрисуване на работеща опция.
Използването на " зелената договорка " и възстановителния фонд на Европейски Съюз за рационализация на българската стопанска система биха могли също да са жалони на експертно или програмно ръководство. От особена значимост е такова ръководство - и партиите зад него - да са поръчител за евроатлантическия избор на България и продължаващата ѝ интеграция в Европейски Съюз: рецесиите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В последна сметка участието в Европейски Съюз е нещото, поради което българският транспортен съд към момента не се е нанизал на някоя от многочислените подводни скали в сегашната обстановка.
Като цяло партиите, които желаят да сменят " модела Борисов ", би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически хрумвания и проекти - било скъпи геостратегически планове или ценностно-ориентирани, само че разделящи политики. Те би трябвало да оферират ръководство, което да стабилизира България стопански, да реши репутационния ѝ корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в Европейски Съюз допустимо. Такава стратегия може да наподобява минималистична и лишена от идеологически заряд, само че в спешни времена прагматиката става същински вълнуваща.
Многоизмерността на изборите
Ако изборите са едноизмерни - " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " - ръководещите незабавно имат преимущество, тъй като са едната съществена опция. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на ръководещите става сложна и вотът на хората се разпръсва сред повече играчи. Изборите напролет имат шанса да са многоизмерни, тъй като с изключение на политическите въпроси " ГЕРБ или Българска социалистическа партия " и " модела Борисов ", има и най-малко още една огромна тематика - Ковид-19.
Тук ръководещите са в затруднено състояние, тъй като болшинството хора счита, че те не се оправят добре с рецесията. Основания за такова мнение има доста: България доближи доста високи равнища на смъртност без да има многомилионни космополитни центрове, които са естествени огнища на всеобщи болести. Да се оправдаваме с това, че " българите по този начин или другояче умирали повече ", е цинизъм, а и самопризнание, че властта не е направила нищо, с цел да се оправи с този продължителен проблем. Ваксинацията е също детайл от здравната рецесия, във връзка с която България е закотвена на последното място в Европейски Съюз. Проблемите ни наподобяват управленско-организационни - при идентични условия за доставка на ваксини за страните членки на Европейски Съюз, ние сме най-после на опашката.
Ролята на президентските избори
ГЕРБ влизат в парламентарните избори с подготвена коалиция за президентските: зад техен претендент наесен евентуално ще застане Движение за права и свободи, което към този момент се нарежда против Радев. Подкрепата си за ГЕРБ Движение за права и свободи ще изтъргува против публично наличие в държавно управление на партията на Борисов - нещо, което хората на Доган са си сложили като цел. Това е едно от измеренията на идния парламентарен избор, което към този момент не се дебатира доста. Подобно съглашение би осигурило на Борисов стотици хиляди гласове, само че е също по този начин и рисково, тъй като би бетонирало модела " ГЕРБ-ДПС " във властта - модел, който за мнозина е спорен, в случай че не напряко корупционен. Тази парламентарно-президентска коалиция връща политическото внимание към питания за " модела Борисов ", които не са комфортни за ръководещите.
Изводът е, че изборите през април не са предопределени, само че в случай че опозиционните партии желаят да имат триумф, би трябвало съществено да се замислят за коловоза " ГЕРБ или Българска социалистическа партия ". Той няма да ги изведе към нищо положително.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ