Берлин трябва да се върне към заветите на Бисмарк
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди тъкмо 150 години, с помощта на политическия талант на Ото декор Бисмарк, е основана Германската империя, или Вторият райх. Просъществувайки единствено по-малко от половин век, тя става най-богатата страна в Европа, само че умира заради обстоятелството, че политическите наследници на „ стоманения канцлер “ започнаха да пренебрегват управителните правила, които той завещава в връзките с Русия, написа съветският вестник „ Взгляд “ в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Никой различен шовинизъм не е нанесъл толкоз огромна щета на света, колкото немският, на чиято съвест са и двете международни войни. В резултат на това в всеобщото схващане Германия към момента се свързва с национализма (дори и да е победен) почти в същата степен като с най-високото качество на нейните артикули.
Междувременно и едното, и другото, са късни деца на „ мрачния талант “. Средностатистическият немец от средата на XIX век е индивид на дребна страна и в случай че не е напълно вързан в ръцете, то е станал майстор. Продължителната феодална фрагментация върху отломките на Свещената Римска империя - Първият райх - направи немската промишленост неконкурентоспособна. Слабите суверени не можеха да претендират за колонии, а комерсиалните бариери и разликите във финансовите системи на избрани княжества предотвратяваха растежа на вътрешното търсене.
Ако съпоставим народа с дружество, тогава немското дружество преди век и половина е нещо гигантско, само че неприятно и неуместно проведено. Според актуалните концепции, това нещо е противовес на немското.
Интелектуални политици и политизирани интелектуалци, разпръснати в три дузини немски провинции, бяха наясно с казуса, само че не можаха да стигнат до нито един вид за решението му. Основният въпрос беше към кого да се сплоти немският народ и по какъв начин да построи обща Германия - Австро-Унгария или Прусия.
Този въпрос е подложен без заобикалки на Франкфуртското национално заседание през 1848 година- първият общогермански парламент, призован по време на „ пролетта на нациите “. Германската империя можеше да се роди още тогава, само че и двамата кандидати за водачество - Австрия и Прусия - отхвърлят да вземат участие в нея.
През годината на неговата работа са изказани доста мисли за бъдещето на обединената немска нация. От тях следва, че австрийският (известен още като великогермански) метод наподобява по-опростен и допуска обединяването на всички германци. Но някои делегати са смутени от персоналните дефекти на Хабсбургите, други - от католицизма на австрийците (повечето германци са протестанти) и съвсем всички от обстоятелството, че Австро-Унгарската империя остава многонационална страна, където германците съставляват единствено към една четвърт от популацията.
Така че кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV става, както биха споделили в този момент, електорален водач и краткотраен знак на Малогерманския път, оставяйки австрийците „ зад борда “ на обединена Германия. Въпреки това, монархът стартира лична контрареволюционна конспирация, ориентирана към опазване на остарелия ред и в последна сметка отхвърля да одобри короната на общогермански император от ръцете на франкфуртските сантиментални революционери, наричайки я „ кучешки нашийник “.
Третият сюжет за обединяването на Германия (също към Прусия, само че не по парламентарен метод „ изпод “, а със мощ „ от горната страна “) в последна сметка е сбъднат от Ото декор Бисмарк, който става канцлер след промяната на кралете, когато по-малкият брат на Фридрих Вилхелм, Вилхелм I, се възкачва на пруския престол.
Бисмарк е един от явните водачи по броя на подправените цитати в Рунета. Но популярното му изречение, че „ огромните въпроси на епохата се вземат решение не посредством речи и не с решения на болшинството, а с желязо и кръв “, е действително и се оказа пророческо. Именно с тези думи канцлерът е желал средства от пруския парламент за промяна на армията, наблягайки, че не е допустимо да се реши националната задача за обединяване на Германия без военна мощ.
Впрочем, това не значи, че Бисмарк е възнамерявал да завоюва дребните немски държавици. Поне не му се наложи. Но Германската империя в действителност се оказа родена в три войни, т.е. основана от „ желязо и кръв “.
Първата от тях е с Дания - Прусия и Австрия влизат в съюз, настоявайки пред датската корона да съобщи южните херцогства Шлезвиг и Холщайн. Предполага се, че след войната Шлезвиг ще отиде в Прусия, а Холщайн - в Австрия. Но Бисмарк, за който тази акция е най-вече метод да се съпостави с главния противник в битката за водачество в немския свят, изкуствено провокира спор при разделянето на „ датското завещание “.
Така стартира втората война – към този момент със самата Австрия, траяла единствено два месеца. След като е привлякла поддръжката на Италия, на която посредством посредничеството на френския император дават обещание да предадат австрийската Венеция, Прусия елементарно побеждава армията на Хабсбургите. Някои от дребните немски страни, които са в съюз с австрийците, просто са анексирани от него, до момента в който други непринудено се сплотяват с Берлин в Северногерманската конфедерация - федерация, предшестваща обединената империя. В същото време канцлерът не протяга ръка на австрийските земи - той се опасява, че това ще накара Виена да търси възмездие.
На Бисмарк му се постанова да води третата си война с Франция, ненадейно прозряла и изрично противопоставила се на появяването на подобен мощен съперник на континента, като единна немска страна. За французите този спор приключва с същински срам - залавянето на император Наполеон III. Това провокира невиждан родолюбив възторг измежду германците, на вълните на който южногерманските земи непринудено се причисляват към съюза. Така в окупиран Версай е провъзгласена Германската империя, която включва пет кралства, шест велики херцогства, пет просто херцогства, седем княжества и три свободни ханзейски града.
С изключение на Австрия, която съгласно различен известен израз на Бисмарк би се чувствала на тясно в една и съща империя с Прусия, отвън Германия остават единствено Люксембург и Лихтенщайн, които към момента съществуват. За сметка на това, Елзас и Лотарингия бяха откъснати от победената Франция, като те стават „ имперска земя “, следена непосредствено от Берлин.
Благодарение на френските репарации, образуването на голям вътрешен пазар, бързото развиване на железниците и силата на единната страна, която направи допустимо придобиването на колонии и отбраната на своите ползи на континента, до края на века немската стопанска система е на второ място след американската стопанска система - даже Англия внезапно се оказва задмината. Успоредно с това, противодействайки на възходящото въздействие на марксистите и работническото придвижване като цяло, Бисмарк направи Германия модернист в разпределението на богатствата, като за първи път стартира да дава пенсии по напреднала възраст, компенсации за неработоспособност и отпуск по бременност.
Светкавичната поредност от триумфи е непредвидена даже за самия Бисмарк. Три години преди Вилхелм I да бъде разгласен за немски император (което апропо не е еквивалентно на купата император на Германия - пруският монарх е избран за президент в сложносъставния темперамент на новата съюзна държава), канцлерът споделя, че обединяването на германците ще бъде огромен триумф даже в случай че се случи в края на века, а в случай че стане до 10 години – това ще е „ нещо извънредно “ и „ Божия благосклонност “.
За преизпълнението на проекта му способства неналичието на опозиция от Русия, чиято политика по отношение на новата империя е предопределена от Кримската война. Първо, мъчителното проваляне принуждава Санкт Петербург краткотрайно да се отдръпна от огромната европейска политика. На второ място, Прусия е единствената огромна мощ, която не работи против Русия в тази война. На трето място, в подмяна на ненамесата, Бисмарк дава обещание да помогне за анулация на решенията на срамния мир, съгласно който на Петербург е неразрешено да има флот в Черно море и той съблюдава думата си.
Известното и очебийно почтително отношение на „ стоманения канцлер “ към Русия, където той прекарва съвсем три години като дипломат, до момента в който е в своего рода политическо заточение, е добре известно. Много от самите „ цитати от Интернет “, където Бисмарк предизвестява против конфликти с руснаците, въпреки всичко са действителни, въпреки и не всички. Това обаче не значи, че при него не е имало спорове сред Берлин и Петербург - имаше. Скоро след основаването на Германската империя Русия се оказва в положение на комерсиална война с нея и е на две крачки от същинска.
Независимо от това, различията са позволени по дипломатически път и апелите в никакъв случай да не се влиза във война с Русия, да не бъде предизвикана и да не се питаят очаквания, че може да бъде реализирана дълготрайна облага от нейната краткотрайна уязвимост, съставлява значима част от идеологическото завещание на Бисмарк - един тип завет за потомците.
Потомците не се вслушаха, вследствие на което Германската империя стана освен най-младата в Европа, само че и в съпоставяне със съседите си най-краткотрайна - нейният провал последва незабавно след провалянето в Първата международна война.
В третия райх - нацисткия - Бисмарк е уважаван като популярен водач и самобитен предходник на Хитлер, само че съветската част от неговото „ наследство “ е цензурирана. Резултатът още веднъж е добре прочут. За да се предотврати възраждането на пангерманизма посредством управлението на една от немските земи, дребната татковина на „ стоманения канцлер “ - Прусия - беше разкъсна и отстранена, а по време на империята тя заема три пети от обединената Германия.
За съдружниците към този момент нямаше значение, че в Третия райх старите пруски офицери бяха една от силите, които по някакъв метод се опълчиха на ръководството на Хитлер и на нацисткия мироглед.
В модерна Германия Бисмарк се счита за уважавана, само че към момента спорна фигура, като се показват грешките му във вътрешната политика и нейния наказателен темперамент. Общогерманското обединяване в една страна не е нещо, с което актуалните германци нормално се гордеят.
Вероятно тъкмо сега, когато връзките сред Берлин и Москва не престават да се спускат някъде надолу, „ съветската “ част от заветите на Бисмарк за нуждата от съдействие и недопустимостта на провокации в връзките с руснаците наподобява изключително настояща. От самата Русия нещата наподобяват безусловно по същия метод, въпреки че „ стоманеният канцлер “ беше угрижен не за ползите на съветския, а за тези на личния си народ.
Преди тъкмо 150 години, с помощта на политическия талант на Ото декор Бисмарк, е основана Германската империя, или Вторият райх. Просъществувайки единствено по-малко от половин век, тя става най-богатата страна в Европа, само че умира заради обстоятелството, че политическите наследници на „ стоманения канцлер “ започнаха да пренебрегват управителните правила, които той завещава в връзките с Русия, написа съветският вестник „ Взгляд “ в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Никой различен шовинизъм не е нанесъл толкоз огромна щета на света, колкото немският, на чиято съвест са и двете международни войни. В резултат на това в всеобщото схващане Германия към момента се свързва с национализма (дори и да е победен) почти в същата степен като с най-високото качество на нейните артикули.
Междувременно и едното, и другото, са късни деца на „ мрачния талант “. Средностатистическият немец от средата на XIX век е индивид на дребна страна и в случай че не е напълно вързан в ръцете, то е станал майстор. Продължителната феодална фрагментация върху отломките на Свещената Римска империя - Първият райх - направи немската промишленост неконкурентоспособна. Слабите суверени не можеха да претендират за колонии, а комерсиалните бариери и разликите във финансовите системи на избрани княжества предотвратяваха растежа на вътрешното търсене.
Ако съпоставим народа с дружество, тогава немското дружество преди век и половина е нещо гигантско, само че неприятно и неуместно проведено. Според актуалните концепции, това нещо е противовес на немското.
Интелектуални политици и политизирани интелектуалци, разпръснати в три дузини немски провинции, бяха наясно с казуса, само че не можаха да стигнат до нито един вид за решението му. Основният въпрос беше към кого да се сплоти немският народ и по какъв начин да построи обща Германия - Австро-Унгария или Прусия.
Този въпрос е подложен без заобикалки на Франкфуртското национално заседание през 1848 година- първият общогермански парламент, призован по време на „ пролетта на нациите “. Германската империя можеше да се роди още тогава, само че и двамата кандидати за водачество - Австрия и Прусия - отхвърлят да вземат участие в нея.
През годината на неговата работа са изказани доста мисли за бъдещето на обединената немска нация. От тях следва, че австрийският (известен още като великогермански) метод наподобява по-опростен и допуска обединяването на всички германци. Но някои делегати са смутени от персоналните дефекти на Хабсбургите, други - от католицизма на австрийците (повечето германци са протестанти) и съвсем всички от обстоятелството, че Австро-Унгарската империя остава многонационална страна, където германците съставляват единствено към една четвърт от популацията.
Така че кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV става, както биха споделили в този момент, електорален водач и краткотраен знак на Малогерманския път, оставяйки австрийците „ зад борда “ на обединена Германия. Въпреки това, монархът стартира лична контрареволюционна конспирация, ориентирана към опазване на остарелия ред и в последна сметка отхвърля да одобри короната на общогермански император от ръцете на франкфуртските сантиментални революционери, наричайки я „ кучешки нашийник “.
Третият сюжет за обединяването на Германия (също към Прусия, само че не по парламентарен метод „ изпод “, а със мощ „ от горната страна “) в последна сметка е сбъднат от Ото декор Бисмарк, който става канцлер след промяната на кралете, когато по-малкият брат на Фридрих Вилхелм, Вилхелм I, се възкачва на пруския престол.
Бисмарк е един от явните водачи по броя на подправените цитати в Рунета. Но популярното му изречение, че „ огромните въпроси на епохата се вземат решение не посредством речи и не с решения на болшинството, а с желязо и кръв “, е действително и се оказа пророческо. Именно с тези думи канцлерът е желал средства от пруския парламент за промяна на армията, наблягайки, че не е допустимо да се реши националната задача за обединяване на Германия без военна мощ.
Впрочем, това не значи, че Бисмарк е възнамерявал да завоюва дребните немски държавици. Поне не му се наложи. Но Германската империя в действителност се оказа родена в три войни, т.е. основана от „ желязо и кръв “.
Първата от тях е с Дания - Прусия и Австрия влизат в съюз, настоявайки пред датската корона да съобщи южните херцогства Шлезвиг и Холщайн. Предполага се, че след войната Шлезвиг ще отиде в Прусия, а Холщайн - в Австрия. Но Бисмарк, за който тази акция е най-вече метод да се съпостави с главния противник в битката за водачество в немския свят, изкуствено провокира спор при разделянето на „ датското завещание “.
Така стартира втората война – към този момент със самата Австрия, траяла единствено два месеца. След като е привлякла поддръжката на Италия, на която посредством посредничеството на френския император дават обещание да предадат австрийската Венеция, Прусия елементарно побеждава армията на Хабсбургите. Някои от дребните немски страни, които са в съюз с австрийците, просто са анексирани от него, до момента в който други непринудено се сплотяват с Берлин в Северногерманската конфедерация - федерация, предшестваща обединената империя. В същото време канцлерът не протяга ръка на австрийските земи - той се опасява, че това ще накара Виена да търси възмездие.
На Бисмарк му се постанова да води третата си война с Франция, ненадейно прозряла и изрично противопоставила се на появяването на подобен мощен съперник на континента, като единна немска страна. За французите този спор приключва с същински срам - залавянето на император Наполеон III. Това провокира невиждан родолюбив възторг измежду германците, на вълните на който южногерманските земи непринудено се причисляват към съюза. Така в окупиран Версай е провъзгласена Германската империя, която включва пет кралства, шест велики херцогства, пет просто херцогства, седем княжества и три свободни ханзейски града.
С изключение на Австрия, която съгласно различен известен израз на Бисмарк би се чувствала на тясно в една и съща империя с Прусия, отвън Германия остават единствено Люксембург и Лихтенщайн, които към момента съществуват. За сметка на това, Елзас и Лотарингия бяха откъснати от победената Франция, като те стават „ имперска земя “, следена непосредствено от Берлин.
Благодарение на френските репарации, образуването на голям вътрешен пазар, бързото развиване на железниците и силата на единната страна, която направи допустимо придобиването на колонии и отбраната на своите ползи на континента, до края на века немската стопанска система е на второ място след американската стопанска система - даже Англия внезапно се оказва задмината. Успоредно с това, противодействайки на възходящото въздействие на марксистите и работническото придвижване като цяло, Бисмарк направи Германия модернист в разпределението на богатствата, като за първи път стартира да дава пенсии по напреднала възраст, компенсации за неработоспособност и отпуск по бременност.
Светкавичната поредност от триумфи е непредвидена даже за самия Бисмарк. Три години преди Вилхелм I да бъде разгласен за немски император (което апропо не е еквивалентно на купата император на Германия - пруският монарх е избран за президент в сложносъставния темперамент на новата съюзна държава), канцлерът споделя, че обединяването на германците ще бъде огромен триумф даже в случай че се случи в края на века, а в случай че стане до 10 години – това ще е „ нещо извънредно “ и „ Божия благосклонност “.
За преизпълнението на проекта му способства неналичието на опозиция от Русия, чиято политика по отношение на новата империя е предопределена от Кримската война. Първо, мъчителното проваляне принуждава Санкт Петербург краткотрайно да се отдръпна от огромната европейска политика. На второ място, Прусия е единствената огромна мощ, която не работи против Русия в тази война. На трето място, в подмяна на ненамесата, Бисмарк дава обещание да помогне за анулация на решенията на срамния мир, съгласно който на Петербург е неразрешено да има флот в Черно море и той съблюдава думата си.
Известното и очебийно почтително отношение на „ стоманения канцлер “ към Русия, където той прекарва съвсем три години като дипломат, до момента в който е в своего рода политическо заточение, е добре известно. Много от самите „ цитати от Интернет “, където Бисмарк предизвестява против конфликти с руснаците, въпреки всичко са действителни, въпреки и не всички. Това обаче не значи, че при него не е имало спорове сред Берлин и Петербург - имаше. Скоро след основаването на Германската империя Русия се оказва в положение на комерсиална война с нея и е на две крачки от същинска.
Независимо от това, различията са позволени по дипломатически път и апелите в никакъв случай да не се влиза във война с Русия, да не бъде предизвикана и да не се питаят очаквания, че може да бъде реализирана дълготрайна облага от нейната краткотрайна уязвимост, съставлява значима част от идеологическото завещание на Бисмарк - един тип завет за потомците.
Потомците не се вслушаха, вследствие на което Германската империя стана освен най-младата в Европа, само че и в съпоставяне със съседите си най-краткотрайна - нейният провал последва незабавно след провалянето в Първата международна война.
В третия райх - нацисткия - Бисмарк е уважаван като популярен водач и самобитен предходник на Хитлер, само че съветската част от неговото „ наследство “ е цензурирана. Резултатът още веднъж е добре прочут. За да се предотврати възраждането на пангерманизма посредством управлението на една от немските земи, дребната татковина на „ стоманения канцлер “ - Прусия - беше разкъсна и отстранена, а по време на империята тя заема три пети от обединената Германия.
За съдружниците към този момент нямаше значение, че в Третия райх старите пруски офицери бяха една от силите, които по някакъв метод се опълчиха на ръководството на Хитлер и на нацисткия мироглед.
В модерна Германия Бисмарк се счита за уважавана, само че към момента спорна фигура, като се показват грешките му във вътрешната политика и нейния наказателен темперамент. Общогерманското обединяване в една страна не е нещо, с което актуалните германци нормално се гордеят.
Вероятно тъкмо сега, когато връзките сред Берлин и Москва не престават да се спускат някъде надолу, „ съветската “ част от заветите на Бисмарк за нуждата от съдействие и недопустимостта на провокации в връзките с руснаците наподобява изключително настояща. От самата Русия нещата наподобяват безусловно по същия метод, въпреки че „ стоманеният канцлер “ беше угрижен не за ползите на съветския, а за тези на личния си народ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ