Президентът е чужд на лицемерието и отново атакува силно правителството
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Датата е предстояща. Във всички случаи мненията и упованията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица допълнително е добре, по този начин или другояче фактът е реалност – навлизаме в почти 80 дни или 11 седмици до изборите. Това споделя в изявление за радио " Фокус " социологът Кънчо Стойчев.
- В обръщението към народа президентът Румен Радев разгласи след подписан декрет парламентарните избори да бъдат на 4 април. Така той завърши срещите, отдадени на организацията на вота по време на пандемия от ковид. На тази дата обаче са католическият и арменският. Дали тя би могла да сътвори проблем за българите в чужбина? За първи разбор поканих социолога Кънчо Стойчев. Как оценявате датата 4 април и обръщението на президента?
- Датата е предстояща. Във всички случаи мненията и упованията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица допълнително е добре, по този начин или другояче фактът е реалност – навлизаме в почти 80 дни или 11 седмици до изборите. По-важното е другото, което президентът сподели. Първо, той както постоянно е непознат на по този начин наречената политическа уместност. Под политическа уместност имам поради лъженето и лицемерието. Той беше прям, това което аз чух – да, нападна мощно още веднъж държавното управление, само че той постоянно го прави, тъй че не промени на себе си. Две-три значими неща са акцентни.
Той предлага да се даде опция на българите в чужбина с гласоподаване по пощата, не на всички българи, тъй като това не може да стане сега и за два месеца да се провежда, само че в чужбина евентуално това е допустимо. Защо е толкоз значимо? Защото сме в пандемия. Защото даже напредването в доста от европейските страни е затруднено и в случай че не се даде нова форма и нов метод, всички тези българи, това са стотици хиляди българи, от които България има потребност и те имат правото да гласоподават, да упражнят своя избор, в действителност ще се породи подозрение в легитимността на резултатите. Според мен за оставащото време организация на гласоподаване по пощата за българите в чужбина е изцяло допустима.
Второто, което сподели президентът и в действителност, той не го съобщи непосредствено, само че това се подразбира – не е значимо, кой ще завоюва тези избори. Важно е резултатът да бъде приет от всички българи. Т.е. ние да сме в обстановка, при която имаме приет резултат и надлежно оптимално доверие към идната власт, която и да е тя, както и да бъде образувана.
И назад, в случай че ние приключим тези избори с повишено съмнение, хората не имат вяра в резултата, без значение дали са прави да не имат вяра или не, знаем, че всеобщите настроения и всеобщите вярвания, колкото и субективни да са, те се трансформират в обективност. И най-простият образец, който постоянно давам – в случай че хората всеобщо мислят, че банките ще рухнат, без да е основателно това, банките рухват, тъй като хората си прибират парите, а може да е било изцяло безпричинно.
В този смисъл задачата на българите е, всички ние да се убедим, че по почтен метод се организират изборите. Тя е доста значима и напълно би трябвало да се упорства за оптималната бистрота на изборния развой. Живеем в 21 век, видеонаблюдението нищо не коства, това към този момент е доста евтина процедура. Всеки български жител, така и така ние имаме право по Конституция да присъстваме на броенето на бюлетините, за какво да не се снима, за какво да не се филмира, за какво оптимално не се породи доверие у хората, че в действителност по почтен метод тече целият развой. Това е и моят зов – за нас най-важно е не какъв ще е този резултат, а този резултат да е законен.
- Президентът упорства за промени, измежду които гласоподаване по пощата и онлайн лъчение на броенето на бюлетините, само че е известно, че ръководещите са склонни да създадат единствено една корекция в изборните правила и то за мобилните урни, в които да гласоподават карантинираните. И въпросът е – рационално ли е конфликтът сред президент и ръководещи, който е непрестанен от началото на неговия мандат, да се придвижва върху доверието към изборите, тъй като оттук насетне се отваря автомагистрала за диалози за изопачен развой до самия избирателен ден, че и след него?
- Проблемът с доверието в изборите в България не е от през днешния ден, не е и от този мандат, последният президентски, т.е. не е от 4 година За страдание, ерозира изборният развой и с всяка година, с всеки нови избори спада доверието. България сега е на ниски места в международен и европейски мащаб, приказвам за страните, в които има народна власт, по повод доверието на жителите в изборния развой. Неслучайно си спомняме, преди 4 година беше подхванат и дебатът за машинното гласоподаване.
Защо ние си променяме изборната система? Защото не имаме вяра в предходната. Това нямаше да се случи, в случай че всичко си беше наред и хората имаха вяра в хартиеното гласоподаване, такова гласоподаване има на доста места по света, нямаше потребност да променяме. А в този момент приказваме за още по-нови и по-нови форми.
Има заболяване в българското общество и това заболяване се назовава липса на доверие и в ръководство, и в страна, и в избирателен развой. Това е най-тежката болест. Виждаме какво се случва в най-голямата народна власт Съединени американски щати. Толкова тежко разграничена нация, враждуваща към този момент между тях нация, до нищо положително не води.
А нас ни чака такава рецесия, никого не тревожа, само че всички знаят, всички анализатори знаят, че здравната рецесия, рецесията с пандемията, тя ще прерасне във финансова рецесия рано или късно и в купища други неща. Т.е. на нас ни би трябвало обединена България.
Тези избори би трябвало да доведат дай Боже до обединяване на България, до ясни цели, до ясни стратегии. До единен народ, който преследва своите цели. Като че ли, в случай че не създадем всичко допустимо хората да имат доверие в резултата от изборите, ние няма да можем да реализираме обединена България и всички останали цели ще бъдат фантазия за нас. Затова е толкоз значимо сега да се прояви еластичност. Аз разбирам, че има конфликт, всички го виждаме, само че всяка една от двете страни, три-четири, колкото ѝ да са страни, да се замислят за бъдещето на всички. А бъдещето на всички зависи от доверието в изборната система и в самия избирателен развой.
- За страдание, разсъдъкът за този компромис трябваше май да се прояви до момента. Въпросът е, какво ще вършим през идващите 2 месеца?
- Аз не виждам нещо, което да е друго от това, което постоянно сме гледали. Най-вероятно ще има изостряне на тона, най-вероятно ще има изостряне на борбата. Ще протекат изборите, изключително в случай че се тръгне напук и не се пипа изборният закон, не се търсят нужните промени по посока на повишение легитимността и вярата на хората в изборния развой, то тогава ще имаме и обвинявания. Денят на изборите, вечерта с резултатите, ще се стигне до неприятни подиуми, тъй като в случай че българският народ, забележителна част от българския народ не одобри законни резултати, ни чакат доста тежки времена.
Водещ: Казахте неприятни подиуми, какво имате поради?
Кънчо Стойчев: Неприятните подиуми са най-неприятното неявяване на доверие. Демокрацията по принцип се гради върху концепцията за доверие, тя е система, която се гради върху тази концепция. Т.е. ще станем очевидци на изродяване, не че в този момент малко по малко нямаме деградация в някои от процесите, само че по този начин или другояче ние минахме тези 30 година, да, постоянно е имало нарушавания, всички ги знаем.
Имало е и провали в някои изборни процеси и така нататък, това са ненапълно естествени неща. Но ние сме нямали тотално съмнение в една изборна система. И в случай че стигнем до тотално съмнение, то тогава ще стигнем до обстановка, която следим в Съединени американски щати. Т.е. неприятна обстановка. До този миг 30 година, без значение от шашмите, които са правени, като цяло волята на народа е била зачитана. Ако осъмнем след изборите в обстановка, при която хората решат, че тяхната воля не е зачетена, то горка ни майка, както се споделя.
- Какво очаквате, че може да се случи?
- Няма да може да се ръководи тази страна, какво да се случи? Нито ще може да се направи държавно управление, нито някой ще го слуша това държавно управление. Ще влезем в серпантина от кавги и избори. Да, при демокрацията в действителност изборите са единственият метод да се успокои напрежението, само че за какво ние би трябвало да влизаме в тази серпантина, вместо в оставащите ни 80 дни да не създадем всичко допустимо по заслужен метод да протече целият развой и да не стигнем до въпросната серпантина на съмнение.
- Със заложения звук сложи ли президентът в ъгъла ГЕРБ и Борисов?
- Не бих използвал тъкмо слагане в ъгъла.
- Боксова терминология може би?
- Да, това е боксова терминология. Знаем, че напрежението е задоволително и следва. Знаем, аз отново споделих, Радев е прям и открит човек. Той не си играе на политическа уместност. Той още с първите думи довечера нападна, както знаем, държавното управление. В това отношение му прави чест. Всъщност хората за това огромна част, забележителна част от българите му имат вяра, тъй като той има директен изказ, той директно споделя нещата и ги посочва. Дали е прав или крив, всеки един човек самичък си взема решение, само че най-малко не лъже, не лицемерничи.
- Какво ще се случи в акцията, по какъв начин ще я проведат политическите партии?
- Аз не чакам някаква иновативност. Това, което сме го виждали, ще бъде същото. Да, ще имаме ограничавания от пандемията, само че смятам, че те ще бъдат доста съществено нарушени. Партиите ще търсят контакт с гласоподавателите, директният контакт е най-ефективният контакт и той няма да може да бъде спрян и би било неправилно да бъде спрян. Така че ще следим това, което постоянно сме следили. Дай Боже да е в един оптимално правилен звук.
Но не трябва да отдаваме чак такова значение на тази акция, защото истината е, че дори към днешна дата тези, които ще гласоподават, над 70% от тях са създали своя финален избор. Да, не споделям, че е без значение една акция, тъй като тя оказва въздействие върху едни 10-15-20 % от хората, само че не върху 100% от хората. Кампанията е постоянно за колебаещите се, най-големият проблем тази година ще бъде незнайната обстановка с пандемията.
Засега нещата вървят сякаш добре. Дано се запазят добре, само че представете си, че след месец още веднъж по някаква причина тръгнат болесттите нагоре, ограниченията се стегнат, т.е. това ще пречи и на самата нормалност на акцията. А най-много и върху желанието на хората да гласоподават, тъй като видяхме в страните, в които се организираха избори в Европа в тази конюнктура, на всички места се записва намалена интензивност на гласуването, намалената интензивност постоянно води до присъединяване основно на твърдите ядра и там ненапълно изкривява действителната картина.
- А има ли някакво отражение от позиция на политическия интерес датата 4 април?
- Не, аз въобще не мисля, че датата е значима. Дали е на 4, на 25, това е маловажно. Да се концентрираме върху датата е най-глупавото. Все едно да кажем за един футболен мач: най-важното е на коя дата се организира. Не, не е значимо. Важно е до каква степен тимовете са упражнявали и в каква форма са, а не на коя тъкмо дата се организира мачът.
- Кои тимове са в мощната си кондиция сега?
- В тази обстановка, в която забележителна част от хората са уплашени от протичащото се, приказвам за заболяването, най-подготвени са твърдите ядра, хората които са твърди последователи и знаят за кого ще гласоподават, те са най-подготвените, несъмнено. И то във всяка страна е по този начин. Ние не вършим изключение в това отношение. Но в полза на обществото е оптимален брой хора да гласоподават.
Под оптимален аз не си преустановявам чудеса, само че мощно се надявам да гласоподават над 3 милиона, 3,5 милиона да гласоподават, дай Боже. Сериозен проблем ще имаме, в случай че гласоподават под 3 милиона, тъй като към този момент това още веднъж опира до въпроса за легитимността.
- Вие сте умел социолог, вашата организация организира непрекъснати и постоянни наблюдения. Партиите в идващия парламент по какъв начин наподобяват към днешна дата?
- Напълно реалистично е да приказваме за новите играчи, тъй като да приказваме за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи е ненужно, тъй като това са участници обичайни и нищо няма да се промени, те ще бъдат в Народното събрание сигурно. Погледът е ориентиран към по-малките, изключително към по-новите партии.
Говорим за партията на Слави Трифонов, която съгласно всички данни, с които разполагаме, минава бариерата и има даже шансове да образува група от 30 души най-малко в идващия парламент.
Голямата въпросителна е за образуванието, което е към Мая Манолова. Към момента възможностите са по-големи да могат да прескочат бариерата, само че отново споделям – в пандемична обстановка сме. Представете си, че нещата се влошат, спадне изборната интензивност, тогава ще останат извън. Въпросителни имаме и за Вътрешна македонска революционна организация.
Първо, Вътрешна македонска революционна организация не е ясно дали ще взе участие независимо и по какъв начин ще взе участие. Към момента е по-скоро с по-малки шансове за независимо влизане в Народното събрание. Това са главните в действителност три по-малки и нови играчи, без Вътрешна македонска революционна организация, които не са нов състезател. Те са обичайната партия, мощна партия, само че с дребен електорат.
- Пропускате „ Демократична България “. Никакъв късмет ли не им давате?
- О, да. Пропуснах „ Демократична България “. Мисля, че там не стои въпросът за бариерата. Може сигурно да кажем, че „ Демократична България “ ще бъде в идващия парламент, защото завоюва задоволително електорат. За „ Демократична България “ основното е, дали ще могат да сформират просто наличие в Народното събрание, което е 20-тина души или ще могат да имат мощно наличие, което е 40 души. Има опция и за двете числа, които посочвам, само че всичко зависи към този момент от и акцията, и от точното протичане на изборите.
Така че можем да имаме парламент, който да е 4 партии, 5, 6 – изцяло допустимо е. Със сигурност можем да твърдим още от в този момент, че подобен явен победител, партия, която да може с лекост да направи болшинство независимо, няма да имаме такава обстановка, тъй като и в най-хубавото показване на двете огромни партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия по този начин, както аз виждам нещата, оптималното са с 80-85 депутатски места.
Т.е. ние ще бъдем изправени още веднъж пред нуждата от сформиране на коалиция и то съгласно мен по-сложна, тъй като няма да е задоволително да е двойна, най-вероятно ще е тройна. И там към този момент незнайните стартират да стават доста.
Източник: радио " Фокус "
" Датата е предстояща. Във всички случаи мненията и упованията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица допълнително е добре, по този начин или другояче фактът е реалност – навлизаме в почти 80 дни или 11 седмици до изборите. Това споделя в изявление за радио " Фокус " социологът Кънчо Стойчев.
- В обръщението към народа президентът Румен Радев разгласи след подписан декрет парламентарните избори да бъдат на 4 април. Така той завърши срещите, отдадени на организацията на вота по време на пандемия от ковид. На тази дата обаче са католическият и арменският. Дали тя би могла да сътвори проблем за българите в чужбина? За първи разбор поканих социолога Кънчо Стойчев. Как оценявате датата 4 април и обръщението на президента?
- Датата е предстояща. Във всички случаи мненията и упованията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица допълнително е добре, по този начин или другояче фактът е реалност – навлизаме в почти 80 дни или 11 седмици до изборите. По-важното е другото, което президентът сподели. Първо, той както постоянно е непознат на по този начин наречената политическа уместност. Под политическа уместност имам поради лъженето и лицемерието. Той беше прям, това което аз чух – да, нападна мощно още веднъж държавното управление, само че той постоянно го прави, тъй че не промени на себе си. Две-три значими неща са акцентни.
Той предлага да се даде опция на българите в чужбина с гласоподаване по пощата, не на всички българи, тъй като това не може да стане сега и за два месеца да се провежда, само че в чужбина евентуално това е допустимо. Защо е толкоз значимо? Защото сме в пандемия. Защото даже напредването в доста от европейските страни е затруднено и в случай че не се даде нова форма и нов метод, всички тези българи, това са стотици хиляди българи, от които България има потребност и те имат правото да гласоподават, да упражнят своя избор, в действителност ще се породи подозрение в легитимността на резултатите. Според мен за оставащото време организация на гласоподаване по пощата за българите в чужбина е изцяло допустима.
Второто, което сподели президентът и в действителност, той не го съобщи непосредствено, само че това се подразбира – не е значимо, кой ще завоюва тези избори. Важно е резултатът да бъде приет от всички българи. Т.е. ние да сме в обстановка, при която имаме приет резултат и надлежно оптимално доверие към идната власт, която и да е тя, както и да бъде образувана.
И назад, в случай че ние приключим тези избори с повишено съмнение, хората не имат вяра в резултата, без значение дали са прави да не имат вяра или не, знаем, че всеобщите настроения и всеобщите вярвания, колкото и субективни да са, те се трансформират в обективност. И най-простият образец, който постоянно давам – в случай че хората всеобщо мислят, че банките ще рухнат, без да е основателно това, банките рухват, тъй като хората си прибират парите, а може да е било изцяло безпричинно.
В този смисъл задачата на българите е, всички ние да се убедим, че по почтен метод се организират изборите. Тя е доста значима и напълно би трябвало да се упорства за оптималната бистрота на изборния развой. Живеем в 21 век, видеонаблюдението нищо не коства, това към този момент е доста евтина процедура. Всеки български жител, така и така ние имаме право по Конституция да присъстваме на броенето на бюлетините, за какво да не се снима, за какво да не се филмира, за какво оптимално не се породи доверие у хората, че в действителност по почтен метод тече целият развой. Това е и моят зов – за нас най-важно е не какъв ще е този резултат, а този резултат да е законен.
- Президентът упорства за промени, измежду които гласоподаване по пощата и онлайн лъчение на броенето на бюлетините, само че е известно, че ръководещите са склонни да създадат единствено една корекция в изборните правила и то за мобилните урни, в които да гласоподават карантинираните. И въпросът е – рационално ли е конфликтът сред президент и ръководещи, който е непрестанен от началото на неговия мандат, да се придвижва върху доверието към изборите, тъй като оттук насетне се отваря автомагистрала за диалози за изопачен развой до самия избирателен ден, че и след него?
- Проблемът с доверието в изборите в България не е от през днешния ден, не е и от този мандат, последният президентски, т.е. не е от 4 година За страдание, ерозира изборният развой и с всяка година, с всеки нови избори спада доверието. България сега е на ниски места в международен и европейски мащаб, приказвам за страните, в които има народна власт, по повод доверието на жителите в изборния развой. Неслучайно си спомняме, преди 4 година беше подхванат и дебатът за машинното гласоподаване.
Защо ние си променяме изборната система? Защото не имаме вяра в предходната. Това нямаше да се случи, в случай че всичко си беше наред и хората имаха вяра в хартиеното гласоподаване, такова гласоподаване има на доста места по света, нямаше потребност да променяме. А в този момент приказваме за още по-нови и по-нови форми.
Има заболяване в българското общество и това заболяване се назовава липса на доверие и в ръководство, и в страна, и в избирателен развой. Това е най-тежката болест. Виждаме какво се случва в най-голямата народна власт Съединени американски щати. Толкова тежко разграничена нация, враждуваща към този момент между тях нация, до нищо положително не води.
А нас ни чака такава рецесия, никого не тревожа, само че всички знаят, всички анализатори знаят, че здравната рецесия, рецесията с пандемията, тя ще прерасне във финансова рецесия рано или късно и в купища други неща. Т.е. на нас ни би трябвало обединена България.
Тези избори би трябвало да доведат дай Боже до обединяване на България, до ясни цели, до ясни стратегии. До единен народ, който преследва своите цели. Като че ли, в случай че не създадем всичко допустимо хората да имат доверие в резултата от изборите, ние няма да можем да реализираме обединена България и всички останали цели ще бъдат фантазия за нас. Затова е толкоз значимо сега да се прояви еластичност. Аз разбирам, че има конфликт, всички го виждаме, само че всяка една от двете страни, три-четири, колкото ѝ да са страни, да се замислят за бъдещето на всички. А бъдещето на всички зависи от доверието в изборната система и в самия избирателен развой.
- За страдание, разсъдъкът за този компромис трябваше май да се прояви до момента. Въпросът е, какво ще вършим през идващите 2 месеца?
- Аз не виждам нещо, което да е друго от това, което постоянно сме гледали. Най-вероятно ще има изостряне на тона, най-вероятно ще има изостряне на борбата. Ще протекат изборите, изключително в случай че се тръгне напук и не се пипа изборният закон, не се търсят нужните промени по посока на повишение легитимността и вярата на хората в изборния развой, то тогава ще имаме и обвинявания. Денят на изборите, вечерта с резултатите, ще се стигне до неприятни подиуми, тъй като в случай че българският народ, забележителна част от българския народ не одобри законни резултати, ни чакат доста тежки времена.
Водещ: Казахте неприятни подиуми, какво имате поради?
Кънчо Стойчев: Неприятните подиуми са най-неприятното неявяване на доверие. Демокрацията по принцип се гради върху концепцията за доверие, тя е система, която се гради върху тази концепция. Т.е. ще станем очевидци на изродяване, не че в този момент малко по малко нямаме деградация в някои от процесите, само че по този начин или другояче ние минахме тези 30 година, да, постоянно е имало нарушавания, всички ги знаем.
Имало е и провали в някои изборни процеси и така нататък, това са ненапълно естествени неща. Но ние сме нямали тотално съмнение в една изборна система. И в случай че стигнем до тотално съмнение, то тогава ще стигнем до обстановка, която следим в Съединени американски щати. Т.е. неприятна обстановка. До този миг 30 година, без значение от шашмите, които са правени, като цяло волята на народа е била зачитана. Ако осъмнем след изборите в обстановка, при която хората решат, че тяхната воля не е зачетена, то горка ни майка, както се споделя.
- Какво очаквате, че може да се случи?
- Няма да може да се ръководи тази страна, какво да се случи? Нито ще може да се направи държавно управление, нито някой ще го слуша това държавно управление. Ще влезем в серпантина от кавги и избори. Да, при демокрацията в действителност изборите са единственият метод да се успокои напрежението, само че за какво ние би трябвало да влизаме в тази серпантина, вместо в оставащите ни 80 дни да не създадем всичко допустимо по заслужен метод да протече целият развой и да не стигнем до въпросната серпантина на съмнение.
- Със заложения звук сложи ли президентът в ъгъла ГЕРБ и Борисов?
- Не бих използвал тъкмо слагане в ъгъла.
- Боксова терминология може би?
- Да, това е боксова терминология. Знаем, че напрежението е задоволително и следва. Знаем, аз отново споделих, Радев е прям и открит човек. Той не си играе на политическа уместност. Той още с първите думи довечера нападна, както знаем, държавното управление. В това отношение му прави чест. Всъщност хората за това огромна част, забележителна част от българите му имат вяра, тъй като той има директен изказ, той директно споделя нещата и ги посочва. Дали е прав или крив, всеки един човек самичък си взема решение, само че най-малко не лъже, не лицемерничи.
- Какво ще се случи в акцията, по какъв начин ще я проведат политическите партии?
- Аз не чакам някаква иновативност. Това, което сме го виждали, ще бъде същото. Да, ще имаме ограничавания от пандемията, само че смятам, че те ще бъдат доста съществено нарушени. Партиите ще търсят контакт с гласоподавателите, директният контакт е най-ефективният контакт и той няма да може да бъде спрян и би било неправилно да бъде спрян. Така че ще следим това, което постоянно сме следили. Дай Боже да е в един оптимално правилен звук.
Но не трябва да отдаваме чак такова значение на тази акция, защото истината е, че дори към днешна дата тези, които ще гласоподават, над 70% от тях са създали своя финален избор. Да, не споделям, че е без значение една акция, тъй като тя оказва въздействие върху едни 10-15-20 % от хората, само че не върху 100% от хората. Кампанията е постоянно за колебаещите се, най-големият проблем тази година ще бъде незнайната обстановка с пандемията.
Засега нещата вървят сякаш добре. Дано се запазят добре, само че представете си, че след месец още веднъж по някаква причина тръгнат болесттите нагоре, ограниченията се стегнат, т.е. това ще пречи и на самата нормалност на акцията. А най-много и върху желанието на хората да гласоподават, тъй като видяхме в страните, в които се организираха избори в Европа в тази конюнктура, на всички места се записва намалена интензивност на гласуването, намалената интензивност постоянно води до присъединяване основно на твърдите ядра и там ненапълно изкривява действителната картина.
- А има ли някакво отражение от позиция на политическия интерес датата 4 април?
- Не, аз въобще не мисля, че датата е значима. Дали е на 4, на 25, това е маловажно. Да се концентрираме върху датата е най-глупавото. Все едно да кажем за един футболен мач: най-важното е на коя дата се организира. Не, не е значимо. Важно е до каква степен тимовете са упражнявали и в каква форма са, а не на коя тъкмо дата се организира мачът.
- Кои тимове са в мощната си кондиция сега?
- В тази обстановка, в която забележителна част от хората са уплашени от протичащото се, приказвам за заболяването, най-подготвени са твърдите ядра, хората които са твърди последователи и знаят за кого ще гласоподават, те са най-подготвените, несъмнено. И то във всяка страна е по този начин. Ние не вършим изключение в това отношение. Но в полза на обществото е оптимален брой хора да гласоподават.
Под оптимален аз не си преустановявам чудеса, само че мощно се надявам да гласоподават над 3 милиона, 3,5 милиона да гласоподават, дай Боже. Сериозен проблем ще имаме, в случай че гласоподават под 3 милиона, тъй като към този момент това още веднъж опира до въпроса за легитимността.
- Вие сте умел социолог, вашата организация организира непрекъснати и постоянни наблюдения. Партиите в идващия парламент по какъв начин наподобяват към днешна дата?
- Напълно реалистично е да приказваме за новите играчи, тъй като да приказваме за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи е ненужно, тъй като това са участници обичайни и нищо няма да се промени, те ще бъдат в Народното събрание сигурно. Погледът е ориентиран към по-малките, изключително към по-новите партии.
Говорим за партията на Слави Трифонов, която съгласно всички данни, с които разполагаме, минава бариерата и има даже шансове да образува група от 30 души най-малко в идващия парламент.
Голямата въпросителна е за образуванието, което е към Мая Манолова. Към момента възможностите са по-големи да могат да прескочат бариерата, само че отново споделям – в пандемична обстановка сме. Представете си, че нещата се влошат, спадне изборната интензивност, тогава ще останат извън. Въпросителни имаме и за Вътрешна македонска революционна организация.
Първо, Вътрешна македонска революционна организация не е ясно дали ще взе участие независимо и по какъв начин ще взе участие. Към момента е по-скоро с по-малки шансове за независимо влизане в Народното събрание. Това са главните в действителност три по-малки и нови играчи, без Вътрешна македонска революционна организация, които не са нов състезател. Те са обичайната партия, мощна партия, само че с дребен електорат.
- Пропускате „ Демократична България “. Никакъв късмет ли не им давате?
- О, да. Пропуснах „ Демократична България “. Мисля, че там не стои въпросът за бариерата. Може сигурно да кажем, че „ Демократична България “ ще бъде в идващия парламент, защото завоюва задоволително електорат. За „ Демократична България “ основното е, дали ще могат да сформират просто наличие в Народното събрание, което е 20-тина души или ще могат да имат мощно наличие, което е 40 души. Има опция и за двете числа, които посочвам, само че всичко зависи към този момент от и акцията, и от точното протичане на изборите.
Така че можем да имаме парламент, който да е 4 партии, 5, 6 – изцяло допустимо е. Със сигурност можем да твърдим още от в този момент, че подобен явен победител, партия, която да може с лекост да направи болшинство независимо, няма да имаме такава обстановка, тъй като и в най-хубавото показване на двете огромни партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия по този начин, както аз виждам нещата, оптималното са с 80-85 депутатски места.
Т.е. ние ще бъдем изправени още веднъж пред нуждата от сформиране на коалиция и то съгласно мен по-сложна, тъй като няма да е задоволително да е двойна, най-вероятно ще е тройна. И там към този момент незнайните стартират да стават доста.
Източник: радио " Фокус "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ