ГЕРБ е в низходяща тенденция, но опонентите ѝ са в насипно състояние
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Интервю за " Епицентър " на Таня Джоева с Живко Георгиев:
- Г-н Георгиев, преди партиите да влязат в същинската акция по какъв начин ви наподобява политическата обстановка?
- Като драма с доста открити сюжети. Настоящето е бременно с всевъзможни развития, които могат да се разпрострат и досега на изборите, а може и директно след тях да се завихри същинската турбуленция.
Не виждам партия, която да влиза с летящ старт в предизборната обстановка. Нито ръководещи, нито парламентарна, нито извънпарламентарна съпротива.
Ситуацията не беше подобаваща за сериозна партийна работа през миналите месеци.
Нещата ще се прояснят, когато разберем какво се случва с епидемията и със социално-икономическото ехтене от нея. Не е късно за цяла серия нови провали на ръководещите. Ако през март-април предходната година техните дейности изглеждаха строги, само че рационални, нещата след това бяха изтървани.
Общото чувство е, че рецесията не се ръководи свястно в здравен аспект. В стопански се раздават пари и обещания, което основава чувството, че играта на ръководещите е по-скоро предизборна с приложимост на обществен запас и благоприятни условия да се компенсират дефицитите от здравната сфера на антиепидемиологичните дейности. Някаква игра, която при неприятно развиване на нещата за тях, ще остави в тежка обстановка бюджет, стопанска система и финансов запас за идната ръководеща настройка.
- Може ли сегашното да се дефинира и като „ мъртвило пред стихия “?
- Да, само че не знаем по кое време ще се развихри бурята – преди изборите или по-късно.
- Миналата година при първата фаза на пандемията рейтингът на премиера и държавното управление се изстреля нагоре, а видяхме какво се случи през лятото. Сега рейтингът им не скача и се запитвам какви изненади са вероятни, макар че сякаш всичко наподобява умерено за тях.
- Да, изненадите са изцяло вероятни, още повече, че не проличава да са си взели някакви поучения. Не виждаме и изсмукан от дълбините на съзнанието потенциал да се взимат правилни решения.
Управляващите разчитат на обикновени политтехнологии като разпределяне на пари и платена обич на една или друга група. Другото, на което разчитат, е слабостта и нехомогенността на съперниците.
- Консултациите при президента в точния момент ли бяха и до каква степен датата на вота би оказала въздействие върху изборната интензивност, а отсам – и на резултатите от вота?
- Трудно ми е да кажа дали консултациите са в точния момент. Моето персонално мнение е, че вероятно те трябваше да стартират още през лятото на предходната година. Знаете обаче, че половината от хората тогава желаеха избори на часа, а другите избраха тактиката да протакат нещата по последно.
И в този момент не е съдбовно да се проведат съвещания, стига те да са пълноценни, стига да са с присъединяване на всички по-сериозни политически играчи. И стига те да излъчат обръщение към обществото, което да покаже, че по нещо значително за българския политически подтекст тези избори ще бъдат разнообразни от всички досегашни.
- А чувате ли такова обръщение отнякъде?
- Засега не, въпреки че има време и да прозвучи. Като най-малко пъстрият лагер на опозиционните политически сили следва да се консолидира към няколко императива и към напъните да съблюдават за честността и прозрачността на изборите, когато и да са те. Това е по-важното.
Да се обединят ръководещите с опозицията не го виждам като политически, психически и човешки допустимо.
Само обединяване на парламентарната и извънпарламентарната съпротива би придало ново качество на изборите.
- На каква основа?
- За общ надзор върху изборния развой. Заедно те могат. И леви, и десни имат задоволително потенциал и доста добре знаят по какъв начин се вършат избори в България и по какъв начин могат да бъдат следени.
Ако играят единно, това ще вдъхне доверие в изборния развой на всички български жители, които в противоположен случай не биха дали своят вот.
Що се отнася до датата на вота, ситуирана в тесния кулоар от края на март до края на май, никой не може да предвижда по какъв начин това ще се отрази на интензивност, на резултати. Партийните централи несъмнено си вършат сметки. Но няма на каква логичност и аксиоми да стъпиш, с цел да направиш правилни планове какво за теб като политическа мощ е по-изгодно.
Активността ще зависи от това до каква степен необятната аудитория ще бъде уверена, че тези избори няма да са като тези преди.
- Съгласен ли сте с тезата на ръководещите от тези дни, че не трябвало авансово да се внушава, че изборите ще бъдат манипулирани?
- Това, което виждам от страна на президентството и множеството опозиционни сили, е желанието изборите да не са манипулирани.
А че измежду публиката има доста хора, които имат вяра, че и тези избори ще бъдат манипулирани, то не е тъй като някой ги облъчва с послания, а тъй като сами са го претърпели неведнъж.
Решаващо за това дали изборите ще бъдат възприети като почтени са няколко неща. Първо, до каква степен ще бъде мощен контролът върху ръководещите – от гражданското общество и от разнородната опозиционна гама от партии.
Малшанс е, че ръководещите ще организират изборите. Далеч по-чиста щеше да е обстановката и по-високо убеждението, че няма да има операции, в случай че имаше служебно държавно управление. Но по този начин се случи и в този момент има късмет, в случай че опозицията се консолидира в устрема си да минимизира рисковете. И в случай че ръководещите, несъмнено, са си извлекли някаква поука.
- Защо съдружните планове на партиите на този стадий са огромна загадка? Не е ли редно гласоподавателите да ги знаят - кой с кого има близка идеология, допирни точки. Кои, въпреки това, са алените линии, които не биха били престъпени при никакви условия?
- Би било добре и жителите имат правото да желаят да знаят съдружните настройки на партиите.
Подозирам, че доста от тези въпроси ще се изяснят в хода на предизборната акция. Няма избирателен развой в обстановки като българската, когато някой овреме да уточни евентуалните си сътрудници. Най-често споделя с кого твърдо не би се коалирал.
Това не е единствено българският случай. Има го и в други политически системи, близки до нашата.
Моят опит демонстрира, че малко по малко за деликатните наблюдаващи и за аналитично настроената част от гражданското общество някои неща стават ясни.
- Стигматизирана партия ли е ГЕРБ и може ли още веднъж да откри съдружен сътрудник, дори сътрудници, в случай че Народното събрание е мощно накълцан?
- Все по-трудно. Сигурните в идващия парламент са непрекъснато обвинените – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и по социологически данни към този момент – и партията на Слави Трифонов. 4-5 до последно ще бъдат в зоната на здрача. Те имат шансове, само че дано забележими с какъв артикул ще излязат, с каква акция и лица, по какъв начин ще се нареждат във връзка с другите участници.
ГЕРБ несъмнено ще може да откри един-двама евентуални сътрудници, само че ще е по-сложно, в сравнение с до момента и не знам дали то действително ще се случи.
Имам леко съмнение, че за тези избори ГЕРБ имат позитивната химера да са съпротива, да оставят тежко наследство и страната да се ръководи от нестабилна и спорна коалиция и по-късно да се завърнат на бял кон, потърсени като спасители от необятните национални маси.
- Да не забравяме обаче и хипотезата, че в случай че не се сформира държавно управление, на ход ще бъде президентът със служебно, а ръководещите явно ги е боязън от сходен процес.
- Да, и тяхната не е лесна...
ГЕРБ е в низходяща наклонност. Това, което крепи партията, е, че лагерът на нейните съперници е в насипно положение.
- Защо Слави Трифонов е във възходяща наклонност, макар че не сме видели стратегия, лица, няма декларирана идеология? Откъде партията взима електорат?
- За електорат е мъчно да се приказва.
- Нека са симпатизанти.
- Те са необикновен типаж. Хора, отчуждени от политиката. Ако се огледа в ретроспектива, най-често не са дали своят вот, не е ясно и в този момент дали ще гласоподават. В обстановка на отчуждение от политиката не е мъчно да се откри някой, който да се трансформира в обичания политик на тези, които ненавиждат политиката.
Дали Трифонов е търсил тази позиция или стихийно се е получило, това е дълъг диалог. Но каквото получи като електорат, това е антисистемен, углавен избор против политическия хайлайф – най-много ръководещ, само че и опозиционен, който не вдъхва на тези хора задоволително почит. Но отново споделям – това не е сигурен електорат. Нека да забележим. Бих се произнесъл, когато тази партия стана ясна с дела, стратегия, персонификации, представители.
В логиката на психиката има един тест – пробата на на мастилените петна на Роршах. В размития политически индивид, каквато е партията на Слави Трифонов, всеки от симпатизантите му поставя своя визия. Когато се появи личното лице на партията в акцията, всеки от тях ще съизмери личните си упования с това, което му се предлага. Тогава ще разберем какъв брой симпатизанти ще останат.
- Прилича ли ви днешната политика на футболен мач, където има единствено страсти, а рационалните или уравновесени позиции не се чуват, към тях няма интерес?
- Не виждам прочувствено ангажиране на гласоподавателите. Политическите партии могат единствено да завиждат на същински ангажираните футболни агитки. Спомняме си и 90-те години, които бяха напълно други политически времена. Сега няма мощна обич и ненавист. По-точно ненавист има, обич няма.
- Може ли само на анти-ГЕРБ основа да бъде демонтирана системата в този момент?
- Анти-ГЕРБ настроенията си мощни. Всички опозиционни партии ще се възползват от това. Големият проблем е, че по-лесно се основава анти-основата на опълчване, в сравнение с позитивната стратегия.
Ако се образува болшинство, различно на ГЕРБ и на настоящето ръководещо болшинство, на тях ще им е елементарно да се консолидират против политическия модел, само че по-трудно ще им бъде да се консолидират към позитивната стратегия.
В такива случаи нормалният инструмент е да се солидаризират към няколко неща, които няма да се вършат. В същото време и към посоките, в които желаят да придвижат основните области, където се търси смяната. Да се построи държавно управление, което има 4-5 консенсусни целта. Дори когато човек чете безпределно другите като език, степен на осмисленост, прочувствена ангажираност дела, елементарно ще откри няколко дела, към които могат да се обединят другояче другите опозиционни обединения в България.
Ако имат най-малко политически разум и се вслушат в желанието на жителите, биха могли да намерят консенсус за четири-пет целта. Например – разглобяване на йерархическия модел, правова система, понижаване на обществените и районни разлики и други
Може да стане. Но дали ще имат потенциал да го осъществят е различен въпрос.
Честно казано, не се надявам, че през тази година ще се роди новото. Много по-възможно наподобява да се постави завършек на остарялото, а новото да се ражда след един-два ускорени изборни цикъла.
Интервю за " Епицентър " на Таня Джоева с Живко Георгиев:
- Г-н Георгиев, преди партиите да влязат в същинската акция по какъв начин ви наподобява политическата обстановка?
- Като драма с доста открити сюжети. Настоящето е бременно с всевъзможни развития, които могат да се разпрострат и досега на изборите, а може и директно след тях да се завихри същинската турбуленция.
Не виждам партия, която да влиза с летящ старт в предизборната обстановка. Нито ръководещи, нито парламентарна, нито извънпарламентарна съпротива.
Ситуацията не беше подобаваща за сериозна партийна работа през миналите месеци.
Нещата ще се прояснят, когато разберем какво се случва с епидемията и със социално-икономическото ехтене от нея. Не е късно за цяла серия нови провали на ръководещите. Ако през март-април предходната година техните дейности изглеждаха строги, само че рационални, нещата след това бяха изтървани.
Общото чувство е, че рецесията не се ръководи свястно в здравен аспект. В стопански се раздават пари и обещания, което основава чувството, че играта на ръководещите е по-скоро предизборна с приложимост на обществен запас и благоприятни условия да се компенсират дефицитите от здравната сфера на антиепидемиологичните дейности. Някаква игра, която при неприятно развиване на нещата за тях, ще остави в тежка обстановка бюджет, стопанска система и финансов запас за идната ръководеща настройка.
- Може ли сегашното да се дефинира и като „ мъртвило пред стихия “?
- Да, само че не знаем по кое време ще се развихри бурята – преди изборите или по-късно.
- Миналата година при първата фаза на пандемията рейтингът на премиера и държавното управление се изстреля нагоре, а видяхме какво се случи през лятото. Сега рейтингът им не скача и се запитвам какви изненади са вероятни, макар че сякаш всичко наподобява умерено за тях.
- Да, изненадите са изцяло вероятни, още повече, че не проличава да са си взели някакви поучения. Не виждаме и изсмукан от дълбините на съзнанието потенциал да се взимат правилни решения.
Управляващите разчитат на обикновени политтехнологии като разпределяне на пари и платена обич на една или друга група. Другото, на което разчитат, е слабостта и нехомогенността на съперниците.
- Консултациите при президента в точния момент ли бяха и до каква степен датата на вота би оказала въздействие върху изборната интензивност, а отсам – и на резултатите от вота?
- Трудно ми е да кажа дали консултациите са в точния момент. Моето персонално мнение е, че вероятно те трябваше да стартират още през лятото на предходната година. Знаете обаче, че половината от хората тогава желаеха избори на часа, а другите избраха тактиката да протакат нещата по последно.
И в този момент не е съдбовно да се проведат съвещания, стига те да са пълноценни, стига да са с присъединяване на всички по-сериозни политически играчи. И стига те да излъчат обръщение към обществото, което да покаже, че по нещо значително за българския политически подтекст тези избори ще бъдат разнообразни от всички досегашни.
- А чувате ли такова обръщение отнякъде?
- Засега не, въпреки че има време и да прозвучи. Като най-малко пъстрият лагер на опозиционните политически сили следва да се консолидира към няколко императива и към напъните да съблюдават за честността и прозрачността на изборите, когато и да са те. Това е по-важното.
Да се обединят ръководещите с опозицията не го виждам като политически, психически и човешки допустимо.
Само обединяване на парламентарната и извънпарламентарната съпротива би придало ново качество на изборите.
- На каква основа?
- За общ надзор върху изборния развой. Заедно те могат. И леви, и десни имат задоволително потенциал и доста добре знаят по какъв начин се вършат избори в България и по какъв начин могат да бъдат следени.
Ако играят единно, това ще вдъхне доверие в изборния развой на всички български жители, които в противоположен случай не биха дали своят вот.
Що се отнася до датата на вота, ситуирана в тесния кулоар от края на март до края на май, никой не може да предвижда по какъв начин това ще се отрази на интензивност, на резултати. Партийните централи несъмнено си вършат сметки. Но няма на каква логичност и аксиоми да стъпиш, с цел да направиш правилни планове какво за теб като политическа мощ е по-изгодно.
Активността ще зависи от това до каква степен необятната аудитория ще бъде уверена, че тези избори няма да са като тези преди.
- Съгласен ли сте с тезата на ръководещите от тези дни, че не трябвало авансово да се внушава, че изборите ще бъдат манипулирани?
- Това, което виждам от страна на президентството и множеството опозиционни сили, е желанието изборите да не са манипулирани.
А че измежду публиката има доста хора, които имат вяра, че и тези избори ще бъдат манипулирани, то не е тъй като някой ги облъчва с послания, а тъй като сами са го претърпели неведнъж.
Решаващо за това дали изборите ще бъдат възприети като почтени са няколко неща. Първо, до каква степен ще бъде мощен контролът върху ръководещите – от гражданското общество и от разнородната опозиционна гама от партии.
Малшанс е, че ръководещите ще организират изборите. Далеч по-чиста щеше да е обстановката и по-високо убеждението, че няма да има операции, в случай че имаше служебно държавно управление. Но по този начин се случи и в този момент има късмет, в случай че опозицията се консолидира в устрема си да минимизира рисковете. И в случай че ръководещите, несъмнено, са си извлекли някаква поука.
- Защо съдружните планове на партиите на този стадий са огромна загадка? Не е ли редно гласоподавателите да ги знаят - кой с кого има близка идеология, допирни точки. Кои, въпреки това, са алените линии, които не биха били престъпени при никакви условия?
- Би било добре и жителите имат правото да желаят да знаят съдружните настройки на партиите.
Подозирам, че доста от тези въпроси ще се изяснят в хода на предизборната акция. Няма избирателен развой в обстановки като българската, когато някой овреме да уточни евентуалните си сътрудници. Най-често споделя с кого твърдо не би се коалирал.
Това не е единствено българският случай. Има го и в други политически системи, близки до нашата.
Моят опит демонстрира, че малко по малко за деликатните наблюдаващи и за аналитично настроената част от гражданското общество някои неща стават ясни.
- Стигматизирана партия ли е ГЕРБ и може ли още веднъж да откри съдружен сътрудник, дори сътрудници, в случай че Народното събрание е мощно накълцан?
- Все по-трудно. Сигурните в идващия парламент са непрекъснато обвинените – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и по социологически данни към този момент – и партията на Слави Трифонов. 4-5 до последно ще бъдат в зоната на здрача. Те имат шансове, само че дано забележими с какъв артикул ще излязат, с каква акция и лица, по какъв начин ще се нареждат във връзка с другите участници.
ГЕРБ несъмнено ще може да откри един-двама евентуални сътрудници, само че ще е по-сложно, в сравнение с до момента и не знам дали то действително ще се случи.
Имам леко съмнение, че за тези избори ГЕРБ имат позитивната химера да са съпротива, да оставят тежко наследство и страната да се ръководи от нестабилна и спорна коалиция и по-късно да се завърнат на бял кон, потърсени като спасители от необятните национални маси.
- Да не забравяме обаче и хипотезата, че в случай че не се сформира държавно управление, на ход ще бъде президентът със служебно, а ръководещите явно ги е боязън от сходен процес.
- Да, и тяхната не е лесна...
ГЕРБ е в низходяща наклонност. Това, което крепи партията, е, че лагерът на нейните съперници е в насипно положение.
- Защо Слави Трифонов е във възходяща наклонност, макар че не сме видели стратегия, лица, няма декларирана идеология? Откъде партията взима електорат?
- За електорат е мъчно да се приказва.
- Нека са симпатизанти.
- Те са необикновен типаж. Хора, отчуждени от политиката. Ако се огледа в ретроспектива, най-често не са дали своят вот, не е ясно и в този момент дали ще гласоподават. В обстановка на отчуждение от политиката не е мъчно да се откри някой, който да се трансформира в обичания политик на тези, които ненавиждат политиката.
Дали Трифонов е търсил тази позиция или стихийно се е получило, това е дълъг диалог. Но каквото получи като електорат, това е антисистемен, углавен избор против политическия хайлайф – най-много ръководещ, само че и опозиционен, който не вдъхва на тези хора задоволително почит. Но отново споделям – това не е сигурен електорат. Нека да забележим. Бих се произнесъл, когато тази партия стана ясна с дела, стратегия, персонификации, представители.
В логиката на психиката има един тест – пробата на на мастилените петна на Роршах. В размития политически индивид, каквато е партията на Слави Трифонов, всеки от симпатизантите му поставя своя визия. Когато се появи личното лице на партията в акцията, всеки от тях ще съизмери личните си упования с това, което му се предлага. Тогава ще разберем какъв брой симпатизанти ще останат.
- Прилича ли ви днешната политика на футболен мач, където има единствено страсти, а рационалните или уравновесени позиции не се чуват, към тях няма интерес?
- Не виждам прочувствено ангажиране на гласоподавателите. Политическите партии могат единствено да завиждат на същински ангажираните футболни агитки. Спомняме си и 90-те години, които бяха напълно други политически времена. Сега няма мощна обич и ненавист. По-точно ненавист има, обич няма.
- Може ли само на анти-ГЕРБ основа да бъде демонтирана системата в този момент?
- Анти-ГЕРБ настроенията си мощни. Всички опозиционни партии ще се възползват от това. Големият проблем е, че по-лесно се основава анти-основата на опълчване, в сравнение с позитивната стратегия.
Ако се образува болшинство, различно на ГЕРБ и на настоящето ръководещо болшинство, на тях ще им е елементарно да се консолидират против политическия модел, само че по-трудно ще им бъде да се консолидират към позитивната стратегия.
В такива случаи нормалният инструмент е да се солидаризират към няколко неща, които няма да се вършат. В същото време и към посоките, в които желаят да придвижат основните области, където се търси смяната. Да се построи държавно управление, което има 4-5 консенсусни целта. Дори когато човек чете безпределно другите като език, степен на осмисленост, прочувствена ангажираност дела, елементарно ще откри няколко дела, към които могат да се обединят другояче другите опозиционни обединения в България.
Ако имат най-малко политически разум и се вслушат в желанието на жителите, биха могли да намерят консенсус за четири-пет целта. Например – разглобяване на йерархическия модел, правова система, понижаване на обществените и районни разлики и други
Може да стане. Но дали ще имат потенциал да го осъществят е различен въпрос.
Честно казано, не се надявам, че през тази година ще се роди новото. Много по-възможно наподобява да се постави завършек на остарялото, а новото да се ражда след един-два ускорени изборни цикъла.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ