Три конспирации и една манипулация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
1. Как македонският Велес оказа помощ на Тръмп да стане президент
През 2015-2016 китното градче Велес в Македония се трансформира в голям промишлен център за подправени политически вести. Градът се прочува с голям брой предприемчиви младежи, които заливат международната мрежа с информация, генерираща милиони почитатели, кликове и лайкове. А оттова и съществени пари. Интересът идва най-много оттатък океана - от Съединени американски щати по времето на изборите за президент. В основата на този международен пробив е младият юрист Трайче Арсов, който пръв осъзнава, че политиката е комфортна сфера за изкарване на пари посредством подправена информация. Преди него във Велес пробват с други тематики - популяризират сполучливо подправени вести за скрити секрети послания в пастите за зъби да вземем за пример. Но същинският удар идва, когато Арсов си намира многомилионна публика - последователите на Доналд Тръмп. В битността си на юрист Арсов е защитавал публицисти, потърпевши от режима на Груевски в Македония. В началото той опитва и с подправени вести за демократични аудитории, само че бързо осъзнава, че вирусен резултат на разпространяване на информацията ще реализира доста по-лесно, в случай че се ориентира към консерваторите от придвижването MAGA на Тръмп. Те с наслада четат и споделят “новини” за любовници на Хилари Клинтън и друга измислена (негативна) информация. Така се ражда хипер-популярният уебсайт на Трайче Арсов и неговия брат Панче - USAPoliticsToday.com, който стартира да генерира сериозен трафик*. По негов пример - комбинирайки 20% чиста неистина с 80% от малко малко законни вести - доста други младежи от Велес записват домейни и отварят лични манифактури, без даже да знаят британски изключително добре.
Друга паметна фигура на Велеската школа е Мирко Чешелкоски. Мирко подхожда научно към този бизнес (и призвание) и отваря личен Facebook университет за разпространители на вирусна информация. Срещу рационална такса от към 700 $ ученолюбиви младежи схващат по какъв начин да тестват капацитета на дадена информация и по какъв начин да я трансформират в шлагер в международните мрежи. Самият Мирко се популяризира като индивида, оказал помощ на Тръмп да завоюва изборите. И твърди, че негови възпитаници имат приходи в размер на милиони.
В резултат от активността на бизнесмени като Трайче и Мирко, към която би трябвало да се причислят и напъните на тролски заводи, оперирани от службите на Русия и други страни, в последните три месеца преди американските избори топ 20-те уеб сайтове за подправени вести генерират повече трафик във Facebook от топ 20-те уеб сайтове на медии като " Ню Йорк Таймс ", NBC, CNN и така нататък
2. Как Туитър " цензурира " Тръмп
През 2020 година избухва пандемията и подправените вести стават извънредно рискови. През 2015-2016 към момента не се знае доста за разпространяването им и няма задоволително информация за бизнесмени като Трайче, Мирко и Cambridge Analytica - английската компания, повлияла на Брекзит и други значими избори. През 2020 натискът върху софтуерните колоси да лимитират трафика на неистини и операции е доста мощен. Социалните мрежи евентуално могат да станат причина за гибелта на доста хора, подведени от ловци на лайкове. Например като ги подбуден да пият белина. В такава среда Туитър, Facebook и други мрежи вкарват системи за сигнализиране и обозначаване на подправени вести и техните разпространители.
Президентът Доналд Тръмп, измежду чиито поддръжници има доста консуматори на подправени вести, бързо става обект на разнообразни “санкции” от страна на мрежите*. Много негови туитове получават маркировка, че не съдържат тествана и същинска информация. Този развой ескалира изключително след изборите, когато Тръмп продължи да упорства, че те са били “фалшифицирани” - без да има правосъдно годни доказателства за това изказване. Много хора видяха в това “цензура” против Тръмп.
Но малко на брой биха желали мрежите да се трансфорат в най-благоприятна бизнес среда за бизнесмени като Трайче и Мирко. Лесни решения на този проблем няма. За да се избегне операцията, е нужна регулация или саморегулация. Тъй като държавна регулация няма, добре е най-малко, че софтуерните колоси се саморегулират, а политиците, в случай че желаят да ги употребяват, би трябвало да съблюдават осведомителна хигиена и да не се трансформират сами в генератори на лъжи. Иначе им се постанова да се извърнат към други мрежи, които не са толкоз придирчиви.
Ангела Меркел и нейното държавно управление дадоха сигнал, че намират перманентното заличаване на акаунта на Тръмп за прекомерно строго и непропорционално деяние. Това ненапълно може и да е по този начин, само че и страните (включително ЕС) не са помогнали изключително на софтуерните колоси да намерят точния баланс сред рестриктивните мерки на подправените вести и свободното слово. В последна сметка правото и задължението на мрежите най-малко да алармират подправената информация и даже краткотрайно да лимитират разпространителите ѝ не може да бъде оспорвано.
3. " Откраднатата огромна победа " на Тръмп и неговото " cancel " -иране
Ситуацията в Съединени американски щати ескалира, когато президентът Тръмп прикани хиляди свои последователи да се “борят”, да са “силни” и да отидат до Капитолия, с цел да извърнат формалния избор на Конгреса по към този момент сертифицираните от щатите избори. Дали тълпата разбра Тръмп вярно или погрешно - това е противоречив въпрос. Но фактът е, че се стигна до опит за протест, починаха хора и беше осъществено съществено принуждение в сърцето на американската народна власт. В резултат Тръмп беше импийчнат за повторно, като сега се чака окончателното решение на Сената, който би могъл да го в профил с болшинство от 2/3.
Американската конституционна теория от 1969 година изисква “призоваване към незабавни противозаконни действия”, с цел да се наложи наказателна възбрана върху политическо слово. В делото " Brandenburg v. Ohio " Върховният съд оневинява водач на Ку Клукс Клан, провел шествие с качулки, пламнал кръст и расистки възгласи и речи. През 1973 година ( " Hess v. Indiana " ) Върховният съд оневинява водача на антивоенен митинг, който се обръща към навалица от 150-200 души с думите: “Ние отново ще завземем шибаната улица по-късно”. Макар че това е апел към противозаконни дейности, съдът намира, че заплахата не е “незабавна”.
Ако се приложи този стандарт и към дейностите на Тръмп, при един правосъден развой той най-вероятно ще бъде оневинен. Но въпреки всичко процедурата за импийчмънт е политическа по своя темперамент. И в нея стои и един спомагателен въпрос: би трябвало ли един президент на Съединени американски щати да стигне до такава степен, че да се възползва от правни подкрепи, планувани за водачи на Ку Клукс Клан и други политически маргинали и екстремисти? Да, американската народна власт е задоволително мощна, че да си разреши да толерира радикализирани маргинали като Кларънс Бранденбург от селата на Охайо. Но би трябвало ли тази народна власт да се управлява и символизира от човек, рисково наподобяващ на него?
4. Как България се пази от операции на вота
На фона на тази международна драма България се готви за парламентарни избори. И с цел да няма “манипулации на вота”, ръководещите отхвърлят да вкарат отдалечено гласоподаване - било по пощата или по електронен път. Затова в пандемията българите ще би трябвало да вървят до урните и да се редят на опашки. А за карантинираните се мислят комплицирани разновидности с преносими урни, за които също няма доста време за реализация.
И двата аргумента зад отхвърли от отдалечени форми на гласоподаване са мощно манипулативни. Липсата на време за организация е реалност, само че този въпрос можеше да бъде решен и през предходната година. Вместо това ръководещите губиха време (своето и на страната) в писане на конституция.
По-циничен е аргументът, че гласуването по пощата щяло да докара до повече “купен” и “контролиран” избор. Престъплението с пазаруването на гласове е в действителност най-лесното за улавяне закононарушение. Секция по секция може да се види (български откриватели са го правили) по какъв начин гласоподават хората и да се разбере къде са най-уязвимите гласоподаватели. Бързи журналистически следствия в тези секции до момента постоянно са установявали лицата, които търгуват с гласове. Истината обаче е, че огромните партии - главно ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия - са и огромните ползватели на този избор. Без тези партии “пазарът” би се сринал заради липса на търсене. Някои от тях даже “прехвърлят” гласове на комфортни за тях мюрета. Така да вземем за пример има секции, които нормално гласоподават за Движение за права и свободи, само че понякога се обръщат всеобщо за Вътрешна македонска революционна организация и “патриотите”. Което наподобява леко съмнително от чисто идеологическа позиция.
Та вместо да спрат да купуват гласове и да вкарат дейно следствие на случаите, тъкмо тези партии убеждават всички по какъв начин гласуването по пощата не може да се вкара, тъй като щяло да усили купения избор.
По операциите ще ги познаете. В някои общества те са във високите технологии. А при нас и в по-ниската софтуерна сфера.
Автор: Даниел Смилов
1. Как македонският Велес оказа помощ на Тръмп да стане президент
През 2015-2016 китното градче Велес в Македония се трансформира в голям промишлен център за подправени политически вести. Градът се прочува с голям брой предприемчиви младежи, които заливат международната мрежа с информация, генерираща милиони почитатели, кликове и лайкове. А оттова и съществени пари. Интересът идва най-много оттатък океана - от Съединени американски щати по времето на изборите за президент. В основата на този международен пробив е младият юрист Трайче Арсов, който пръв осъзнава, че политиката е комфортна сфера за изкарване на пари посредством подправена информация. Преди него във Велес пробват с други тематики - популяризират сполучливо подправени вести за скрити секрети послания в пастите за зъби да вземем за пример. Но същинският удар идва, когато Арсов си намира многомилионна публика - последователите на Доналд Тръмп. В битността си на юрист Арсов е защитавал публицисти, потърпевши от режима на Груевски в Македония. В началото той опитва и с подправени вести за демократични аудитории, само че бързо осъзнава, че вирусен резултат на разпространяване на информацията ще реализира доста по-лесно, в случай че се ориентира към консерваторите от придвижването MAGA на Тръмп. Те с наслада четат и споделят “новини” за любовници на Хилари Клинтън и друга измислена (негативна) информация. Така се ражда хипер-популярният уебсайт на Трайче Арсов и неговия брат Панче - USAPoliticsToday.com, който стартира да генерира сериозен трафик*. По негов пример - комбинирайки 20% чиста неистина с 80% от малко малко законни вести - доста други младежи от Велес записват домейни и отварят лични манифактури, без даже да знаят британски изключително добре.
Друга паметна фигура на Велеската школа е Мирко Чешелкоски. Мирко подхожда научно към този бизнес (и призвание) и отваря личен Facebook университет за разпространители на вирусна информация. Срещу рационална такса от към 700 $ ученолюбиви младежи схващат по какъв начин да тестват капацитета на дадена информация и по какъв начин да я трансформират в шлагер в международните мрежи. Самият Мирко се популяризира като индивида, оказал помощ на Тръмп да завоюва изборите. И твърди, че негови възпитаници имат приходи в размер на милиони.
В резултат от активността на бизнесмени като Трайче и Мирко, към която би трябвало да се причислят и напъните на тролски заводи, оперирани от службите на Русия и други страни, в последните три месеца преди американските избори топ 20-те уеб сайтове за подправени вести генерират повече трафик във Facebook от топ 20-те уеб сайтове на медии като " Ню Йорк Таймс ", NBC, CNN и така нататък
2. Как Туитър " цензурира " Тръмп
През 2020 година избухва пандемията и подправените вести стават извънредно рискови. През 2015-2016 към момента не се знае доста за разпространяването им и няма задоволително информация за бизнесмени като Трайче, Мирко и Cambridge Analytica - английската компания, повлияла на Брекзит и други значими избори. През 2020 натискът върху софтуерните колоси да лимитират трафика на неистини и операции е доста мощен. Социалните мрежи евентуално могат да станат причина за гибелта на доста хора, подведени от ловци на лайкове. Например като ги подбуден да пият белина. В такава среда Туитър, Facebook и други мрежи вкарват системи за сигнализиране и обозначаване на подправени вести и техните разпространители.
Президентът Доналд Тръмп, измежду чиито поддръжници има доста консуматори на подправени вести, бързо става обект на разнообразни “санкции” от страна на мрежите*. Много негови туитове получават маркировка, че не съдържат тествана и същинска информация. Този развой ескалира изключително след изборите, когато Тръмп продължи да упорства, че те са били “фалшифицирани” - без да има правосъдно годни доказателства за това изказване. Много хора видяха в това “цензура” против Тръмп.
Но малко на брой биха желали мрежите да се трансфорат в най-благоприятна бизнес среда за бизнесмени като Трайче и Мирко. Лесни решения на този проблем няма. За да се избегне операцията, е нужна регулация или саморегулация. Тъй като държавна регулация няма, добре е най-малко, че софтуерните колоси се саморегулират, а политиците, в случай че желаят да ги употребяват, би трябвало да съблюдават осведомителна хигиена и да не се трансформират сами в генератори на лъжи. Иначе им се постанова да се извърнат към други мрежи, които не са толкоз придирчиви.
Ангела Меркел и нейното държавно управление дадоха сигнал, че намират перманентното заличаване на акаунта на Тръмп за прекомерно строго и непропорционално деяние. Това ненапълно може и да е по този начин, само че и страните (включително ЕС) не са помогнали изключително на софтуерните колоси да намерят точния баланс сред рестриктивните мерки на подправените вести и свободното слово. В последна сметка правото и задължението на мрежите най-малко да алармират подправената информация и даже краткотрайно да лимитират разпространителите ѝ не може да бъде оспорвано.
3. " Откраднатата огромна победа " на Тръмп и неговото " cancel " -иране
Ситуацията в Съединени американски щати ескалира, когато президентът Тръмп прикани хиляди свои последователи да се “борят”, да са “силни” и да отидат до Капитолия, с цел да извърнат формалния избор на Конгреса по към този момент сертифицираните от щатите избори. Дали тълпата разбра Тръмп вярно или погрешно - това е противоречив въпрос. Но фактът е, че се стигна до опит за протест, починаха хора и беше осъществено съществено принуждение в сърцето на американската народна власт. В резултат Тръмп беше импийчнат за повторно, като сега се чака окончателното решение на Сената, който би могъл да го в профил с болшинство от 2/3.
Американската конституционна теория от 1969 година изисква “призоваване към незабавни противозаконни действия”, с цел да се наложи наказателна възбрана върху политическо слово. В делото " Brandenburg v. Ohio " Върховният съд оневинява водач на Ку Клукс Клан, провел шествие с качулки, пламнал кръст и расистки възгласи и речи. През 1973 година ( " Hess v. Indiana " ) Върховният съд оневинява водача на антивоенен митинг, който се обръща към навалица от 150-200 души с думите: “Ние отново ще завземем шибаната улица по-късно”. Макар че това е апел към противозаконни дейности, съдът намира, че заплахата не е “незабавна”.
Ако се приложи този стандарт и към дейностите на Тръмп, при един правосъден развой той най-вероятно ще бъде оневинен. Но въпреки всичко процедурата за импийчмънт е политическа по своя темперамент. И в нея стои и един спомагателен въпрос: би трябвало ли един президент на Съединени американски щати да стигне до такава степен, че да се възползва от правни подкрепи, планувани за водачи на Ку Клукс Клан и други политически маргинали и екстремисти? Да, американската народна власт е задоволително мощна, че да си разреши да толерира радикализирани маргинали като Кларънс Бранденбург от селата на Охайо. Но би трябвало ли тази народна власт да се управлява и символизира от човек, рисково наподобяващ на него?
4. Как България се пази от операции на вота
На фона на тази международна драма България се готви за парламентарни избори. И с цел да няма “манипулации на вота”, ръководещите отхвърлят да вкарат отдалечено гласоподаване - било по пощата или по електронен път. Затова в пандемията българите ще би трябвало да вървят до урните и да се редят на опашки. А за карантинираните се мислят комплицирани разновидности с преносими урни, за които също няма доста време за реализация.
И двата аргумента зад отхвърли от отдалечени форми на гласоподаване са мощно манипулативни. Липсата на време за организация е реалност, само че този въпрос можеше да бъде решен и през предходната година. Вместо това ръководещите губиха време (своето и на страната) в писане на конституция.
По-циничен е аргументът, че гласуването по пощата щяло да докара до повече “купен” и “контролиран” избор. Престъплението с пазаруването на гласове е в действителност най-лесното за улавяне закононарушение. Секция по секция може да се види (български откриватели са го правили) по какъв начин гласоподават хората и да се разбере къде са най-уязвимите гласоподаватели. Бързи журналистически следствия в тези секции до момента постоянно са установявали лицата, които търгуват с гласове. Истината обаче е, че огромните партии - главно ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия - са и огромните ползватели на този избор. Без тези партии “пазарът” би се сринал заради липса на търсене. Някои от тях даже “прехвърлят” гласове на комфортни за тях мюрета. Така да вземем за пример има секции, които нормално гласоподават за Движение за права и свободи, само че понякога се обръщат всеобщо за Вътрешна македонска революционна организация и “патриотите”. Което наподобява леко съмнително от чисто идеологическа позиция.
Та вместо да спрат да купуват гласове и да вкарат дейно следствие на случаите, тъкмо тези партии убеждават всички по какъв начин гласуването по пощата не може да се вкара, тъй като щяло да усили купения избор.
По операциите ще ги познаете. В някои общества те са във високите технологии. А при нас и в по-ниската софтуерна сфера.
Автор: Даниел Смилов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ