Ню Йорк Таймс и CNN така и не разбраха защо здравомислещи американци гласуват за Тръмп
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пиер-Ив Дюгюа, кор. на " Фигаро " в Съединени американски щати
Пиер-Ив Дюгюа е ученик на Училището за напреднали интернационалните проучвания " Джонс Хопкинс " в Съединени американски щати и Института за политически проучвания в Париж. От 1983 година живее във Вашингтон и е стопански сътрудник на " Фигаро ".
Възможно ли е да бъдем нюансирани сега, в който обществените мрежи и така наречен осведомителни канали в Съединени американски щати са построили своя модел за поляризацията и карикатурата?
Възможно ли е да кажем, че не всичките 74,2 млн. американци, които гласоподаваха за Доналд Тръмп, са психологично заболели, расисти, копнеещи да извършат държавен прелом?
Злобата на обществения дискурс в Съединени американски щати доближи трагични размери. Доналд Тръмп, несъмнено, носи огромна отговорност за това отклоняване. В продължение на четири години самият той се зареждаше от враждебността на пресата и естаблишмънта. Колкото повече медиите го намираха за нетърпим, толкоз по-доволни бяха неговите поддръжници.
Левицата на Демократическата партия, добре показана от “Ню Йорк Таймс” и CNN, паралелно с други, се отличава с ролята си на надзирател на вярното слово. Финансирана от милионерите от Силициевата котловина, през днешния ден тя изисква Доналд Тръмп да получи доживотна възбрана за присъединяване в политическия живот и изложение в интернет. Целта ѝ е да накаже президента с импийчмънт, даже откакто той напусне Белия дом на 20 януари.
Тръмп би трябвало да бъде разстрелян, след което да му се отреже главата.
“Уолстрийт джърнъл”, единственият американски ежедневник, който от началото на тръмпизма съумя да резервира умереност и успокоение, също прикани Тръмп да подаде оставка. Неговите колумнисти осъждат остро отхвърли му да одобри глобата на урните. Но един от тях, Джерард Бейкър, напомня подтекста на излизането на президента от пътя: “Няма нищо по-лошо от това, което демократите и медиите вършат от четири години насам с поддържането на подправената теза за скрито съглашение с Русия, с отхвърли си да одобряват легитимността на президентството на Тръмп и усилието си да го унищожат”.
Американската левица и безусловно всички медии от естаблишмънта (с изключение на “Уолстрийт джърнъл”), както и институтите за проучване на публичното мнение, по този начин и не схванаха за какво здравомислещи американци са могли да гласоподават за Тръмп. Нито през 2016 година, нито през 2020 година Тяхното интелектуално форматиране по модела на прекомерно скъпите университети, където е неразрешено да не си “прогресист”, убеждението им, че са морално по-висши, им пречат да схванат, че десетки милиони либерали в икономическия смисъл на думата, само че също по този начин елементарни патриоти и почтени, едва политизирани хора, са сключили контракт с този демон. За тази левица, в случай че една жена гласоподава за Тръмп, то неизбежно е едва осведомена и подложена на потисническия режим на белите мъже.
Ако мъж гласоподава за Тръмп, значи е расист, ксенофоб, тъпанар, въоръжен до зъби: “окаяник”, както добре го разказа Хилари Клинтън в един необичаен миг на откровеност.
Истината е, че милиони републиканци гласоподаваха за Тръмп два пъти, запушвайки си носа. Техният залог беше да търпят неговия популизъм и измама, стига да не попречат на Доналд Тръмп да понижи данъчния напън, да дерегулира стопанската система, лимитирана от Барак Обама, да разреши на Америка да реализира енергийна самостоятелност, да възвърне цялостната претовареност и естествено да увеличи ниските заплати.
И когато президентът популист наскърбяваше политическата уместност, бързаща да откри всички дефекти на “бялата” Америка, това не беше, с цел да нервира консервативните републиканци. Там, където университетските и медийни елити виждаха единствено “мъже последователи на робството”, Тръмп постоянно виждаше непогрешими “бащи основатели”. В очите на консервативните републиканци имаше храброст в презрението, проявено от Тръмп към оскърбителната актуалност.
Кой различен излезе в отбрана на Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон, Юлисис Грант и Франсис Скот Кий?
Когато демократичната левица коленичи на земята и приветства премахването на статуите на герои от американската история, такава, каквато е написана преди век, предизвикателното съмнение на президента Тръмп успокои мнозина. Разтревожени от насилието на антиполицейските митинги, плячкосването на магазините, доста консерватори в началото имаха вяра, че Тръмп ще ги отбрани от ексцесиите на новата просвета. Те обаче започнаха да изоставят своя президент, когато той, отричайки расизма, за следващ път избра да разделя, вместо да сплотява. Надеждата им беше също по този начин, че зад лъжите на Белия дом за отсъствието на американски жертви при налагането на мита на китайските артикули, се крие най-накрая ефикасна тактичност, която да принуди Пекин да съблюдава разпоредбите на свободната търговия.
Повече или по-малко хилавият контракт сред републиканци и популисти евентуално щеше да бъде възобновен, в случай че пандемията и карантината не бяха потопили Америка, както и други страни по света, в жестока криза, която заличи икономическите придобивки на тръмпизма. Днес Тръмп взриви този контракт. Малцината републиканци, които в никакъв случай не се подписаха под него, като семейството Буш или Мит Ромни, излизат по-големи. Но тяхната идея,
идеята на демократичната Америка по икономическите въпроси, ще загуби от провалянето на тръмпизма.
Ще съумее ли Джо Байдън да им подаде ръка? Или бъдещият президент ще бъде пленник на доктринерската левица, захласната от покаянието?
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: " Гласове "
Пиер-Ив Дюгюа, кор. на " Фигаро " в Съединени американски щати
Пиер-Ив Дюгюа е ученик на Училището за напреднали интернационалните проучвания " Джонс Хопкинс " в Съединени американски щати и Института за политически проучвания в Париж. От 1983 година живее във Вашингтон и е стопански сътрудник на " Фигаро ".
Възможно ли е да бъдем нюансирани сега, в който обществените мрежи и така наречен осведомителни канали в Съединени американски щати са построили своя модел за поляризацията и карикатурата?
Възможно ли е да кажем, че не всичките 74,2 млн. американци, които гласоподаваха за Доналд Тръмп, са психологично заболели, расисти, копнеещи да извършат държавен прелом?
Злобата на обществения дискурс в Съединени американски щати доближи трагични размери. Доналд Тръмп, несъмнено, носи огромна отговорност за това отклоняване. В продължение на четири години самият той се зареждаше от враждебността на пресата и естаблишмънта. Колкото повече медиите го намираха за нетърпим, толкоз по-доволни бяха неговите поддръжници.
Левицата на Демократическата партия, добре показана от “Ню Йорк Таймс” и CNN, паралелно с други, се отличава с ролята си на надзирател на вярното слово. Финансирана от милионерите от Силициевата котловина, през днешния ден тя изисква Доналд Тръмп да получи доживотна възбрана за присъединяване в политическия живот и изложение в интернет. Целта ѝ е да накаже президента с импийчмънт, даже откакто той напусне Белия дом на 20 януари.
Тръмп би трябвало да бъде разстрелян, след което да му се отреже главата.
“Уолстрийт джърнъл”, единственият американски ежедневник, който от началото на тръмпизма съумя да резервира умереност и успокоение, също прикани Тръмп да подаде оставка. Неговите колумнисти осъждат остро отхвърли му да одобри глобата на урните. Но един от тях, Джерард Бейкър, напомня подтекста на излизането на президента от пътя: “Няма нищо по-лошо от това, което демократите и медиите вършат от четири години насам с поддържането на подправената теза за скрито съглашение с Русия, с отхвърли си да одобряват легитимността на президентството на Тръмп и усилието си да го унищожат”.
Американската левица и безусловно всички медии от естаблишмънта (с изключение на “Уолстрийт джърнъл”), както и институтите за проучване на публичното мнение, по този начин и не схванаха за какво здравомислещи американци са могли да гласоподават за Тръмп. Нито през 2016 година, нито през 2020 година Тяхното интелектуално форматиране по модела на прекомерно скъпите университети, където е неразрешено да не си “прогресист”, убеждението им, че са морално по-висши, им пречат да схванат, че десетки милиони либерали в икономическия смисъл на думата, само че също по този начин елементарни патриоти и почтени, едва политизирани хора, са сключили контракт с този демон. За тази левица, в случай че една жена гласоподава за Тръмп, то неизбежно е едва осведомена и подложена на потисническия режим на белите мъже.
Ако мъж гласоподава за Тръмп, значи е расист, ксенофоб, тъпанар, въоръжен до зъби: “окаяник”, както добре го разказа Хилари Клинтън в един необичаен миг на откровеност.
Истината е, че милиони републиканци гласоподаваха за Тръмп два пъти, запушвайки си носа. Техният залог беше да търпят неговия популизъм и измама, стига да не попречат на Доналд Тръмп да понижи данъчния напън, да дерегулира стопанската система, лимитирана от Барак Обама, да разреши на Америка да реализира енергийна самостоятелност, да възвърне цялостната претовареност и естествено да увеличи ниските заплати.
И когато президентът популист наскърбяваше политическата уместност, бързаща да откри всички дефекти на “бялата” Америка, това не беше, с цел да нервира консервативните републиканци. Там, където университетските и медийни елити виждаха единствено “мъже последователи на робството”, Тръмп постоянно виждаше непогрешими “бащи основатели”. В очите на консервативните републиканци имаше храброст в презрението, проявено от Тръмп към оскърбителната актуалност.
Кой различен излезе в отбрана на Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон, Юлисис Грант и Франсис Скот Кий?
Когато демократичната левица коленичи на земята и приветства премахването на статуите на герои от американската история, такава, каквато е написана преди век, предизвикателното съмнение на президента Тръмп успокои мнозина. Разтревожени от насилието на антиполицейските митинги, плячкосването на магазините, доста консерватори в началото имаха вяра, че Тръмп ще ги отбрани от ексцесиите на новата просвета. Те обаче започнаха да изоставят своя президент, когато той, отричайки расизма, за следващ път избра да разделя, вместо да сплотява. Надеждата им беше също по този начин, че зад лъжите на Белия дом за отсъствието на американски жертви при налагането на мита на китайските артикули, се крие най-накрая ефикасна тактичност, която да принуди Пекин да съблюдава разпоредбите на свободната търговия.
Повече или по-малко хилавият контракт сред републиканци и популисти евентуално щеше да бъде възобновен, в случай че пандемията и карантината не бяха потопили Америка, както и други страни по света, в жестока криза, която заличи икономическите придобивки на тръмпизма. Днес Тръмп взриви този контракт. Малцината републиканци, които в никакъв случай не се подписаха под него, като семейството Буш или Мит Ромни, излизат по-големи. Но тяхната идея,
идеята на демократичната Америка по икономическите въпроси, ще загуби от провалянето на тръмпизма.
Ще съумее ли Джо Байдън да им подаде ръка? Или бъдещият президент ще бъде пленник на доктринерската левица, захласната от покаянието?
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ