Джендър неутралният език не е просто игра на думи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В своето есе от 1946 година „ Политика и британски език “ Джордж Оруел отбелязва, че езикът на политиците „ се състои в по-голямата си част от евфемизми, голословни изказвания и нищо неозначаващи неясноти “. Тази характерност е изцяло подобаваща за новите правила на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси за джендър неутралната тирада, написа Джейсън Райли в материал за авторитетното издание The Wall Street Journal, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
В понеделник следената от демократите долна камара гласоподава с партийно болшинство за одобрение на нови насоки за формалния език. Местоимения като „ той “ и „ тя “ ще бъдат сменени от themself (в българския няма тъкмо съвпадане на този кйонектст, най близкото е „ то “). Свършено е с думи като „ татко “, „ майка “, „ наследник “, „ щерка “, „ брат “, „ сестра “, „ чичо “, „ вуйна “ и други, свързани със фамилни връзки. Всичко би трябвало да бъде сменено с думите „ родител “, „ дете “, „ родственик “ и така нататък
Недоволният водач на републиканското малцинство Кевин Маккарти назова смяната „ глупава “, което е точна, само че непълна характерност.
Очевидно госпожа Пелоси се пробва да се хареса на прогресистите измежду своите последователи. Но това е и образец за това по какъв начин през днешния ден левите политици изискват освен приемливост, само че и утвърждение и поддръжка на техните политики. Вече не може почтително да не се съгласиш. И още повече, човек не може да се съгласи да не се съгласи. Лошо е, когато нашите колежи и университети ползват принудително това, което всъщност съставлява кодекс на речта, или когато те утвърждават опитите да се „ предпазят “ студентите от разнообразни гледни точки. Но в този момент нашите законодатели от Вашингтон оферират тип цензура, която лимитира свободата на изложение.
Когато републиканците дойдат на власт в Камарата на представителите, те ще би трябвало да анулират тези промени. Няма доказателства, че някой различен, с изключение на крайнолевия хайлайф, е захласнат от джендър неутралния речник. През последните години демократичните деятели се пробваха да разпространяват термина „ лице от латиноамерикански генезис “, с цел да заобикалят думите „ латиноамериканец “ и „ латиноамериканка “. Но изследване, извършено от изследователския център Pew предходната година, откри, че единствено 3% от латиноамериканците се дефинират като „ лица от латиноамерикански генезис “.
Това, което лявото се пробва да направи с езика, излиза надалеч отвън рамките на семантичните промени. Тяхната цел не е просто да ни покажат по какъв начин можем, само че и по какъв начин да не приказваме на глас. Те желаят да придадат ново значение на постоянно срещаните думи и изрази, с цел да постановат личната си политическа стратегия. Поради тази причина азиатските американци по някакъв метод са изключени от полемиката за „ расовото разнообразие “. А чернокожите в този момент би трябвало да бъдат назовавани съгласно расовата си принадлежност. И би трябвало да напишете тази дума с основно „ Ч “ (не повече, не по-малко), когато те станат жертви на полицията, само че не и когато са обвинени в осъществяване на закононарушения.
Авторът на бестселъри и звезда на „ разнообразието “ Робин ДиАнджело упорства, че чернокожите не могат да бъдат расисти. Това може да е правилно единствено при положение, че елементарният човек не се сблъсква постоянно с прояви на подобен расизъм. Ученият Ибрам Кенди, експерт по расовите проблеми, приканва да се сътвори федерално „ министерство на антирасизма “, което ще отговааря за разпределяне на позволения за реализация на всевъзможни политически ограничения на локално равнище, равнище щати и федерално ниво, с цел да няма в тези ограничения детайли на расово неравноправие. Той също по този начин предлага това ведомство да се упълномощи с функционалностите „ да управлява такива политики, да проверява случаи на расово неравноправие при тяхното осъществяване и да следи държавни чиновници, с цел да не показват расистки хрумвания “. Може единствено да се гадае по какъв начин това подхожда на наредбите на нашата конституция по отношение на свободата на словото.
Също по този начин не е ясно по какъв начин контролът на речта би насърчил расовото тъждество. Движението за цивилен права през 50-те и 60-те години е най-голямото достижение на либерализма. Но до каква степен би стигнало без независимост на словото? Емблематичните икони на придвижването, Мартин Лутър Кинг, Рой Уилкинс и Търгуд Маршал, не се пробваха да заглушат съперниците си. Те водеха диспути с съперниците си и го правеха доста сполучливо, без да извращават британския език.
Миналия месец The New York Times разгласява две притеснителни публикации, които образно илюстрират какво е заложено в тези културни войни. Те се отнасят до подрастващите и използването на скандалната дума с буквата „ Н “ (негър, черен). Една публикация се отнася до майка на негър студент, която не желала синът ѝ да учи пиесите на драматурга Август Уилсън в часовете по британски, защото някои от героите там употребяват тази дума с буквата „ Н “.
Другата публикация е за негър младеж, който популяризира онлайн трисекундно видео от преди три години, в което съученик, слушащ рап, повтаря презрителна имитация с расово наличие. В първия случай, заради порочните възражения на майката, се постанова детето да напусне учебното заведение, в което учи още от първи клас. Във втория случай белият възпитаник, на който следва да отиде в лицей, е заставен да изтегли документите си от университета в Тенеси под натиска на членовете на приемната комисия.
И в двете публикации няма даже споменаване на обстоятелството, че в културата на чернокожите хора думата с буквата „ Н “ е неизбежна и че тя постоянно се употребява от най-популярните комици и музиканти у нас. Нещо повече, тя е произнасяна надалеч по-често от чернокожите, в сравнение с от белите. Трудно е да се повярва, че майката в първата публикация и черният младеж във втората в действителност са били афектирани от потреблението на H-думата в подобен подтекст. По-лесно е да повярваме, че са решили да се възползват от опцията и да привлекат вниманието на всички към себе си.
Въпросът е в това, какъв брой още нашето общество ще си затваря очите за сходен тип престорено отвращение. Докога либералите ще диктуват безнаказано на американците какви местоимения могат и не могат да употребяват и по кое време расовият афектиран език е подобаващ и по кое време не? Ако се разреши на госпожа Пелоси и нейните леви демократи да упорстват на своето, това ще продължи още доста дълго.
В своето есе от 1946 година „ Политика и британски език “ Джордж Оруел отбелязва, че езикът на политиците „ се състои в по-голямата си част от евфемизми, голословни изказвания и нищо неозначаващи неясноти “. Тази характерност е изцяло подобаваща за новите правила на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси за джендър неутралната тирада, написа Джейсън Райли в материал за авторитетното издание The Wall Street Journal, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
В понеделник следената от демократите долна камара гласоподава с партийно болшинство за одобрение на нови насоки за формалния език. Местоимения като „ той “ и „ тя “ ще бъдат сменени от themself (в българския няма тъкмо съвпадане на този кйонектст, най близкото е „ то “). Свършено е с думи като „ татко “, „ майка “, „ наследник “, „ щерка “, „ брат “, „ сестра “, „ чичо “, „ вуйна “ и други, свързани със фамилни връзки. Всичко би трябвало да бъде сменено с думите „ родител “, „ дете “, „ родственик “ и така нататък
Недоволният водач на републиканското малцинство Кевин Маккарти назова смяната „ глупава “, което е точна, само че непълна характерност.
Очевидно госпожа Пелоси се пробва да се хареса на прогресистите измежду своите последователи. Но това е и образец за това по какъв начин през днешния ден левите политици изискват освен приемливост, само че и утвърждение и поддръжка на техните политики. Вече не може почтително да не се съгласиш. И още повече, човек не може да се съгласи да не се съгласи. Лошо е, когато нашите колежи и университети ползват принудително това, което всъщност съставлява кодекс на речта, или когато те утвърждават опитите да се „ предпазят “ студентите от разнообразни гледни точки. Но в този момент нашите законодатели от Вашингтон оферират тип цензура, която лимитира свободата на изложение.
Когато републиканците дойдат на власт в Камарата на представителите, те ще би трябвало да анулират тези промени. Няма доказателства, че някой различен, с изключение на крайнолевия хайлайф, е захласнат от джендър неутралния речник. През последните години демократичните деятели се пробваха да разпространяват термина „ лице от латиноамерикански генезис “, с цел да заобикалят думите „ латиноамериканец “ и „ латиноамериканка “. Но изследване, извършено от изследователския център Pew предходната година, откри, че единствено 3% от латиноамериканците се дефинират като „ лица от латиноамерикански генезис “.
Това, което лявото се пробва да направи с езика, излиза надалеч отвън рамките на семантичните промени. Тяхната цел не е просто да ни покажат по какъв начин можем, само че и по какъв начин да не приказваме на глас. Те желаят да придадат ново значение на постоянно срещаните думи и изрази, с цел да постановат личната си политическа стратегия. Поради тази причина азиатските американци по някакъв метод са изключени от полемиката за „ расовото разнообразие “. А чернокожите в този момент би трябвало да бъдат назовавани съгласно расовата си принадлежност. И би трябвало да напишете тази дума с основно „ Ч “ (не повече, не по-малко), когато те станат жертви на полицията, само че не и когато са обвинени в осъществяване на закононарушения.
Авторът на бестселъри и звезда на „ разнообразието “ Робин ДиАнджело упорства, че чернокожите не могат да бъдат расисти. Това може да е правилно единствено при положение, че елементарният човек не се сблъсква постоянно с прояви на подобен расизъм. Ученият Ибрам Кенди, експерт по расовите проблеми, приканва да се сътвори федерално „ министерство на антирасизма “, което ще отговааря за разпределяне на позволения за реализация на всевъзможни политически ограничения на локално равнище, равнище щати и федерално ниво, с цел да няма в тези ограничения детайли на расово неравноправие. Той също по този начин предлага това ведомство да се упълномощи с функционалностите „ да управлява такива политики, да проверява случаи на расово неравноправие при тяхното осъществяване и да следи държавни чиновници, с цел да не показват расистки хрумвания “. Може единствено да се гадае по какъв начин това подхожда на наредбите на нашата конституция по отношение на свободата на словото.
Също по този начин не е ясно по какъв начин контролът на речта би насърчил расовото тъждество. Движението за цивилен права през 50-те и 60-те години е най-голямото достижение на либерализма. Но до каква степен би стигнало без независимост на словото? Емблематичните икони на придвижването, Мартин Лутър Кинг, Рой Уилкинс и Търгуд Маршал, не се пробваха да заглушат съперниците си. Те водеха диспути с съперниците си и го правеха доста сполучливо, без да извращават британския език.
Миналия месец The New York Times разгласява две притеснителни публикации, които образно илюстрират какво е заложено в тези културни войни. Те се отнасят до подрастващите и използването на скандалната дума с буквата „ Н “ (негър, черен). Една публикация се отнася до майка на негър студент, която не желала синът ѝ да учи пиесите на драматурга Август Уилсън в часовете по британски, защото някои от героите там употребяват тази дума с буквата „ Н “.
Другата публикация е за негър младеж, който популяризира онлайн трисекундно видео от преди три години, в което съученик, слушащ рап, повтаря презрителна имитация с расово наличие. В първия случай, заради порочните възражения на майката, се постанова детето да напусне учебното заведение, в което учи още от първи клас. Във втория случай белият възпитаник, на който следва да отиде в лицей, е заставен да изтегли документите си от университета в Тенеси под натиска на членовете на приемната комисия.
И в двете публикации няма даже споменаване на обстоятелството, че в културата на чернокожите хора думата с буквата „ Н “ е неизбежна и че тя постоянно се употребява от най-популярните комици и музиканти у нас. Нещо повече, тя е произнасяна надалеч по-често от чернокожите, в сравнение с от белите. Трудно е да се повярва, че майката в първата публикация и черният младеж във втората в действителност са били афектирани от потреблението на H-думата в подобен подтекст. По-лесно е да повярваме, че са решили да се възползват от опцията и да привлекат вниманието на всички към себе си.
Въпросът е в това, какъв брой още нашето общество ще си затваря очите за сходен тип престорено отвращение. Докога либералите ще диктуват безнаказано на американците какви местоимения могат и не могат да употребяват и по кое време расовият афектиран език е подобаващ и по кое време не? Ако се разреши на госпожа Пелоси и нейните леви демократи да упорстват на своето, това ще продължи още доста дълго.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ