Как се става първият българин съдия в САЩ - Симеон Ноцков, който сбъдва американската мечта пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Симеон Ноцков е на 35 години и живее в Чикаго – най-големият град на щата Илинойс. Освен, че Симеон е най-младият арбитър в целия щат, той е първият българин, достигнал до съдийски пост в Съединени американски щати. От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да приказваме за пътя му до сбъдването на американската фантазия.
Симеон Ноцков, или както ми споделя да го назовавам – Мони, напуща България, когато е на 14 години. Преди да напусне България през юни 2000 година със фамилията си, те живеят в Благоевград. Мони е родом от Благоевград, само че споделя за рода си – семейство Ноцкови, който е от Югозападна България - Виногради, Мелник, Рожен, Сандански.
Питам го дали постоянно е имал интерес към правото или се е насочил към него, когато е дошъл в Съединени американски щати. „ Правото и медицината постоянно са били двете неща, които доста са ме интересували. Още когато бях дребен – в миналото в 4. клас, когато родителите ми ходеха на наставнически срещи, още тогава моята учителка от 1. до 4. клас госпожа Чилева споделяше на майка ми: „ Такова момче с такова възприятие за правдивост не съм виждалa “. Винаги в случай че имаше някакво сдърпване, някое дете в случай че биеше другo, се намесвах. Винаги съм бил някак с вродено възприятие за правдивост, за това кое е почтено. Още от дребен имах интерес към правото, тъй като правосъдната система е тъкмо това – правдивост, закон “, споделя Симеон.
Относно аргументите на фамилията да се реалокира чак в Съединени американски щати, Симеон споделя: „ Баща ми постоянно е имал възприятие, че за момента в България не е имало късмет да се изпълним, не ги е имало опциите. Като по-млад той беше пътувал до Германия, с цел да работи на строителни обекти. Това е било през ранните години на 90-те. Тогава ходеха в Германия да вземем за пример за три или шест месеца – къси интервали за краткотрайни служащи. Баща ми още тези години върви в Германия за работа и се връща. Той постоянно е мечтал да идем в чужбина, където можем повече да се изпълним. Още от дребни сме имали тази концепция за Америка като страната на неограничените благоприятни условия, на сбъднатите фантазии, на триумфа.
Когато разбрах, че съм спечелил зелена карта, също и фамилията ми – майка ми, татко ми, брат ми, за всички нас беше като че ли това е началото на ново премеждие, на ново съревнование. Още в самото начало, когато дойдохме тук, имахме настройката, че сме тук, с цел да се борим, че сме тук да работим, че сме тук да успеем – да реализираме всичко, което сме решили. Така бяхме настроени и това доста ни оказа помощ апропо. Имаше доста други български фамилии, които нямаха тази конфигурация. Те може би са имали повече пари от нас в България – ние нямахме доста, и по тази причина настройката им беше „ не знам, ще забележим “.
Питам Симеон по какъв начин се е срещнал с тези други българи в Чикаго и той ми споделя за българската черква там „ Св. Иван Рилски “. Казва, че даже бил дякон там сред 2000 и 2010 година. Всяка неделя в продължение на дълги години за него започвала с литургия, а по-късно обяд и срещи с други българи: „ Тази църква беше като културен, с изключение на набожен център. Там си правехме коледни празненства, вечеринки, събирахме се за Гергьовден, за всички огромни празници. Покрай черквата се срещнах с други български фамилии с деца на моите години. Те също бяха пристигнали със зелени карти, само че доста от тях се отхвърлиха. Изплашиха се и се върнаха назад “.
„ Ние бяхме взели много пари назаем, бяхме си разпродали имуществото и нямаше метод – настройката ни беше друга “, добавя той. Това и била повода да се стремят към триумфа с всички сили.
Симеон Ноцков приключва 8. клас в България. Малко след края на образователната година, той и фамилията му отиват в Съединени американски щати. Бързо му се постанова да се запише за учебно заведение – назовава го колеж, в който се образова от август 2000 година до май 2004 година. Бакалавърската си степен стартира през август 2005 година и приключва през май 2009 година. Тогава се образова в две специалности – „ Философия “ и „ История “.
Първоначално желанието му било да учи и право, и медицина. Отказал се обаче от медицината и се насочил към правото. Симеон споделя и за какво избрал тъкмо тези две специалности – „ Философия “ и „ История “:
„ В България като дребен играех шах. Ходех на надпревари по шах даже. Като един шахматист, постоянно мислех за идващия ход – даже освен за идващия, а три хода по-напред. Винаги съм мислел какво ще ми е належащо, да вземем за пример какво ще ми е належащо, с цел да вляза в правно учебно заведение. Едното нещо беше да имам доста хубави оценки. От „ Философия “ и „ История “ имах съвсем съвършен бал, което е доста добре. Балът ми от тези две специалности беше доста добър. Когато аплайвах за правното учебно заведение, ми трябваха положителни резултати и на теста. Това беше задоволително и по този начин, и направих “.
Симеон споделя, че постоянно е работел. Докато учи бакалавъра си, Симеон също не стопира да работи: „ Бях в строителството през лятото, сервитьор вечерно време, всевъзможни такива работи, с цел да изкарвам пари и да си заплащам сметките. От самото начало, когато дойдохме тук, постоянно съм работел – първо, с цел да върнем парите, които бяхме взели назаем в България, а по-късно, с цел да си изкарвам аз пари. На 17 години изкарвах по 500 $ на седмица, а моите съученици питаха родителите си за 20 $ на седмица за кафе. Бях ужасно по-различен даже от американчетата ми съученици. Те просто не бяха научени по този метод – да работят да работят. Или пък както е в България – „ Аз съм студент, няма да работя “, няма такова нещо. Едновременно бях студент и работех по 35 часа на седмица, само че изкарвах доста хубави пари “.
Симеон на дипломирането си от "Бъркли "; Снимка: Личен списък
През 2009 година Симеон Ноцков приключва бакалавъра си и стартира да учи право в Chicago-Kent College of Law (Юридическия лицей в Чикаго-Кент). Завършва през 2012 година и незабавно отива в университета „ Бъркли “ за една година. „ Винаги съм се интересувал от недвижимо имущество. Имах и към момента имам лиценз за брокер на недвижими парцели. Затова и специализацията ми в „ Бъркли “ беше по недвижими парцели – налози и така нататък и в действителност това, което работя сега като арбитър “, споделя той. След като приключва „ Бъркли “, се връща в Чикаго.
Следва работа като прокурор в Спрингфийлд - столицата на щата Илинойс, чийто максимален град е Чикаго. Симеон става прокурор през октомври 2013 година. Разказва ни каква е логиката на столиците на щатите в Америка – това са нормално дребни градове, с немного население, в които всеки по някакъв метод работи за страната: „ Ако икономическия център на Илинойс е Чикаго, то държавния център е Спрингфийлд “.
„ В Спрингфийлд по всяко едно време имах към 150 дейни каузи. Ти като прокурор доста постоянно правиш съглашения, не всяко дело отива на съд. Достигах до съглашения, само че когато и да е имах доста дейни каузи. Винаги съм бил доста проведен, тъй като имам вяра в поговорката, че „ без ред, няма шанс “. Още през цялото време като прокурор отново бях друг, тъй като когато ставаш прокурор, ти наследяваш нечии непознати каузи. Тогава изкарах всички каузи, подредих ги, разчистих ги. Прекарах седмици наред, с цел да вкарам всичко в ред. Моите сътрудници тогава ме питаха за какво се занимавам. Бяхме 9-10 индивида, множеството от тях доста не се впрягаха, споделяха си, че са държавни служители, питаха ме за какво толкоз доста работя, откакто никой няма да го оцени, няма да ми се промени заплащането. Аз обаче знаех, че отивам там, не с цел да заставам до пенсия. Знаех, че ще отида там, ще направя име за себе си и ще продължа нагоре “, споделя Симеон.
Разказа ни още по какъв начин в един миг и трите огромни адвокатски фирми в Спрингфийлд желали от съда да го глоби, да му отнеме лиценза поради „ неетични и неконституционни тактики за следствие " на техните клиенти. Симеон приказва и за кръга на " положителните остарели момчета “ там – хора на високи позиции в разнообразни сфери, които са учили в едни учебни заведения, ходили са в една черква, познават се: „ За тях беше супер необичайно, че съм от България. „ О, къде е България, вие християни ли сте? “. В идващия миг аз към този момент ставах неуместен за тях, защото работех доста и им правех проблеми. В един миг бяха много настроени против мен, само че това няма значение. Това е част от работата. Аз знаех, че това, което върша е легално и моите шефове – основния прокурор, е зад мен. Затова действах без спирка “.
Симеон Ноцков, до момента в който е прокурор в Спрингфийлд; Снимка: Личен списък
Многото каузи като прокурор по-късно оказват помощ на Симеон Ноцков да вземе поста на арбитър, тъй като множеството прокурори и юристи, споделя той, нямат доста каузи в живота си – доста по-често се стига до съглашение. „ Аз за една година имах толкоз доста каузи, а също и разпити, че след това, когато отидох да аплайвам за арбитър им споделих: „ Вижте какво съм направил за една година – повече в сравнение с хората вършат за 10 години. Което и действително е по този начин. Когато станах арбитър, един юрист пристигна и ми сподели: „ Съдия, извинявай, аз упражнявам от 12 години, само че не съм водил дело до момента, тъй като постоянно върша съглашения. Можеш ли да ми обясниш отново процедурата? “. Бях прав през цялото време, когато споделих на основния арбитър, който тогава ме интервюираше, да види какво съм направил за една година, с цел да разбере, че съм постигнал доста повече от доста хора”, описа той.
„ От тогава насам всеки един месец съм писал повече каузи от всеки различен арбитър. Един арбитър, в случай че напише 10-15 каузи, аз имам 10 пъти повече от това. Въпросът не е да ги надмина с 1-2 каузи, а да покажа, че аз мога доста, доста повече “, безапелационен е Симеон.
На въпроса от кое място идва тази негова мотивация, той дава отговор: „ Мисля, че е по този начин през цялото време, когато дойдохме и бяхме настроени, че идваме, с цел да покоряваме. Вижте да вземем за пример в този момент изборите за сенатор в Джорджия - демократът Уорнък в действителност е пораснал на помощи от страната, афроамериканец е, баптист. Сега измества най-богатата сенаторка в Сената, която е бяла протестантка. Още от дребен имах чувство, че в случай че ще съумея, в случай че ще се потвърдя някъде, това ще е в Америка. Затова постоянно съм употребявал тази опция на най-много. И в никакъв случай не мога да схвана хората, които са получили тази златна опция, пристигнали са със зелена карта и не се осъществят. Аз обичам България, само че в случай че стана мултимилионер или милиардер в Америка, мога доста повече да оказа помощ на България, в сравнение с в случай че се върна и съм следващия човек там “.
Симеон като съдия; Снимка: Личен списък
Симеон редом се занимава и с бизнес – купува и отдава чартърен къщи. Идеята заимства от собствен учител в „ Бъкрли “, който се занимава със същото нещо: „ Той беше един от най-големите вложители в недвижимо имущество в Калифорния. От тези хора, които вършат по 400 милиона $ от една договорка. Когато говорех с него, седяхме аз и един милиардер против мен. Реално неговата история не беше по никакъв метод друга от моята. Това ми сподели, че няма невъзможни неща, че това да станеш милиардер и да постигнеш всичко, което си решил, не постоянно е основано на това къде си роден, а на това, което правиш в тези 24 часа на денонощието “.
Симеон споделя, че не стои пред тв приемника, не седи на дивана, а се пробва да употребява своите 24 часа до максимума. Довършва и описа за своя учител в „ Бъркли “ – той приключил „ Харвард “, по-късно отишъл в Калифорния, с жена му построили двуетажна къща и дали единия етаж чартърен. След това почнали да купуват къщи и да ги отдават чартърен, разраснали бизнеса си, който се трансформирал в империя.
Симеон решил, че може да направи същото и когато приключил „ Бъркли “ и се върнал в Чикаго, със фамилията му купили първата къща. „ След това купихме втора къща, след това трета – трансформира се в бизнес. Тъй като имах умения в строителството – и аз работех на обекти, и татко ми, и брат ми, тримата бяхме като бригада. Изливахме цимент, викахме братовчедите да оказват помощ, правехме българска мафия в Америка “, майтапи се той.
Симеон на градеж: Снимка: Личен списък
Симеон Ноцков става арбитър, когато е на 28 години. Към днешна дата заема съдийски пост към този момент седем години. Питам го каква е крайната цел, до каква степен ще продължава: „ Това е, че няма последна цел “, дава отговор и добавя: „ Много хора ме питат от време на време не ми ли е мъчително, че нямам време да виждам баскетбол или да отида на футбол. Но в действителност за мен битката е наслаждение. Дори и на остарели година да съм един пенсионер, който ще се върне във Виногради в България, ще си построи къща и ще си почива, даже и да се върна там и да нямам нищо друго, за мен това ми дава наслаждение – да зная, че съм дал всичко от себе си. Крайният резултат не е моята цел. Нито парите ме блазнят, нито властта. Когато играех футбол с други българи, те не знаеха, че съм арбитър. Просто не бях споделил, само че няма и за какво. Единствената разлика сред мен и другите хора е в количеството и качеството труд, което сме хвърлили. Но и това не ме прави доста друг, тъй като други хора на моята възраст са лекари, вършат сърдечни интервенции и така нататък “.
„ За мен няма последна цел, тъй като до момента в който има битка, за мен е наслаждение да съм в битката. Тоест щатски арбитър, след това федерален арбитър, след това може би по-нагоре, даже сигурно по-нагоре, тъй като сега, в който стана федерален арбитър, към този момент ще желая по-нагоре. В същото време работя и в бизнеса, с цел да порасне той, тъй като в края на деня, в случай че разчиташ на една държавна заплата, даже и да е добра, няма да са невероятни пари. Аз съм некорумпируем, тъй като имам бизнес, който ми изкарва задоволително пари “, споделя още той.
Последно Симеон е бил в България преди 10 години. Възнамерява обаче да се прибере следващата година. „ Последните 10 години битката беше жестока – да завърша правното учебно заведение, да стана прокурор, да стана арбитър. Сега работата като арбитър към този момент ми е лесна, само че първоначално да пиша толкоз доста повече каузи от другите съдии изискваше доста старания. След седем години към този момент съм научил делата, легалните теории, тъй като доста от тях се повтарят. Но първоначално беше доста мъчно, по тази причина в последните 10 години не съм се прибирал – битката беше да стигна до едно равнище. Мисля да се прибера идната година – ще забележим по какъв начин ще се случат нещата с Коронавирус. България другояче ми е блага. Моята баба – майката на моята майка още е там, желая да я видя, може да си намеря и някоя българска младоженка пък”, описа Симеон Ноцков в края на диалога ни.
Симеон Ноцков е на 35 години и живее в Чикаго – най-големият град на щата Илинойс. Освен, че Симеон е най-младият арбитър в целия щат, той е първият българин, достигнал до съдийски пост в Съединени американски щати. От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да приказваме за пътя му до сбъдването на американската фантазия.
Симеон Ноцков, или както ми споделя да го назовавам – Мони, напуща България, когато е на 14 години. Преди да напусне България през юни 2000 година със фамилията си, те живеят в Благоевград. Мони е родом от Благоевград, само че споделя за рода си – семейство Ноцкови, който е от Югозападна България - Виногради, Мелник, Рожен, Сандански.
Питам го дали постоянно е имал интерес към правото или се е насочил към него, когато е дошъл в Съединени американски щати. „ Правото и медицината постоянно са били двете неща, които доста са ме интересували. Още когато бях дребен – в миналото в 4. клас, когато родителите ми ходеха на наставнически срещи, още тогава моята учителка от 1. до 4. клас госпожа Чилева споделяше на майка ми: „ Такова момче с такова възприятие за правдивост не съм виждалa “. Винаги в случай че имаше някакво сдърпване, някое дете в случай че биеше другo, се намесвах. Винаги съм бил някак с вродено възприятие за правдивост, за това кое е почтено. Още от дребен имах интерес към правото, тъй като правосъдната система е тъкмо това – правдивост, закон “, споделя Симеон.
Относно аргументите на фамилията да се реалокира чак в Съединени американски щати, Симеон споделя: „ Баща ми постоянно е имал възприятие, че за момента в България не е имало късмет да се изпълним, не ги е имало опциите. Като по-млад той беше пътувал до Германия, с цел да работи на строителни обекти. Това е било през ранните години на 90-те. Тогава ходеха в Германия да вземем за пример за три или шест месеца – къси интервали за краткотрайни служащи. Баща ми още тези години върви в Германия за работа и се връща. Той постоянно е мечтал да идем в чужбина, където можем повече да се изпълним. Още от дребни сме имали тази концепция за Америка като страната на неограничените благоприятни условия, на сбъднатите фантазии, на триумфа.
Когато разбрах, че съм спечелил зелена карта, също и фамилията ми – майка ми, татко ми, брат ми, за всички нас беше като че ли това е началото на ново премеждие, на ново съревнование. Още в самото начало, когато дойдохме тук, имахме настройката, че сме тук, с цел да се борим, че сме тук да работим, че сме тук да успеем – да реализираме всичко, което сме решили. Така бяхме настроени и това доста ни оказа помощ апропо. Имаше доста други български фамилии, които нямаха тази конфигурация. Те може би са имали повече пари от нас в България – ние нямахме доста, и по тази причина настройката им беше „ не знам, ще забележим “.
Питам Симеон по какъв начин се е срещнал с тези други българи в Чикаго и той ми споделя за българската черква там „ Св. Иван Рилски “. Казва, че даже бил дякон там сред 2000 и 2010 година. Всяка неделя в продължение на дълги години за него започвала с литургия, а по-късно обяд и срещи с други българи: „ Тази църква беше като културен, с изключение на набожен център. Там си правехме коледни празненства, вечеринки, събирахме се за Гергьовден, за всички огромни празници. Покрай черквата се срещнах с други български фамилии с деца на моите години. Те също бяха пристигнали със зелени карти, само че доста от тях се отхвърлиха. Изплашиха се и се върнаха назад “.
„ Ние бяхме взели много пари назаем, бяхме си разпродали имуществото и нямаше метод – настройката ни беше друга “, добавя той. Това и била повода да се стремят към триумфа с всички сили.
Симеон Ноцков приключва 8. клас в България. Малко след края на образователната година, той и фамилията му отиват в Съединени американски щати. Бързо му се постанова да се запише за учебно заведение – назовава го колеж, в който се образова от август 2000 година до май 2004 година. Бакалавърската си степен стартира през август 2005 година и приключва през май 2009 година. Тогава се образова в две специалности – „ Философия “ и „ История “.
Първоначално желанието му било да учи и право, и медицина. Отказал се обаче от медицината и се насочил към правото. Симеон споделя и за какво избрал тъкмо тези две специалности – „ Философия “ и „ История “:
„ В България като дребен играех шах. Ходех на надпревари по шах даже. Като един шахматист, постоянно мислех за идващия ход – даже освен за идващия, а три хода по-напред. Винаги съм мислел какво ще ми е належащо, да вземем за пример какво ще ми е належащо, с цел да вляза в правно учебно заведение. Едното нещо беше да имам доста хубави оценки. От „ Философия “ и „ История “ имах съвсем съвършен бал, което е доста добре. Балът ми от тези две специалности беше доста добър. Когато аплайвах за правното учебно заведение, ми трябваха положителни резултати и на теста. Това беше задоволително и по този начин, и направих “.
Симеон споделя, че постоянно е работел. Докато учи бакалавъра си, Симеон също не стопира да работи: „ Бях в строителството през лятото, сервитьор вечерно време, всевъзможни такива работи, с цел да изкарвам пари и да си заплащам сметките. От самото начало, когато дойдохме тук, постоянно съм работел – първо, с цел да върнем парите, които бяхме взели назаем в България, а по-късно, с цел да си изкарвам аз пари. На 17 години изкарвах по 500 $ на седмица, а моите съученици питаха родителите си за 20 $ на седмица за кафе. Бях ужасно по-различен даже от американчетата ми съученици. Те просто не бяха научени по този метод – да работят да работят. Или пък както е в България – „ Аз съм студент, няма да работя “, няма такова нещо. Едновременно бях студент и работех по 35 часа на седмица, само че изкарвах доста хубави пари “.
Симеон на дипломирането си от "Бъркли "; Снимка: Личен списък
През 2009 година Симеон Ноцков приключва бакалавъра си и стартира да учи право в Chicago-Kent College of Law (Юридическия лицей в Чикаго-Кент). Завършва през 2012 година и незабавно отива в университета „ Бъркли “ за една година. „ Винаги съм се интересувал от недвижимо имущество. Имах и към момента имам лиценз за брокер на недвижими парцели. Затова и специализацията ми в „ Бъркли “ беше по недвижими парцели – налози и така нататък и в действителност това, което работя сега като арбитър “, споделя той. След като приключва „ Бъркли “, се връща в Чикаго.
Следва работа като прокурор в Спрингфийлд - столицата на щата Илинойс, чийто максимален град е Чикаго. Симеон става прокурор през октомври 2013 година. Разказва ни каква е логиката на столиците на щатите в Америка – това са нормално дребни градове, с немного население, в които всеки по някакъв метод работи за страната: „ Ако икономическия център на Илинойс е Чикаго, то държавния център е Спрингфийлд “.
„ В Спрингфийлд по всяко едно време имах към 150 дейни каузи. Ти като прокурор доста постоянно правиш съглашения, не всяко дело отива на съд. Достигах до съглашения, само че когато и да е имах доста дейни каузи. Винаги съм бил доста проведен, тъй като имам вяра в поговорката, че „ без ред, няма шанс “. Още през цялото време като прокурор отново бях друг, тъй като когато ставаш прокурор, ти наследяваш нечии непознати каузи. Тогава изкарах всички каузи, подредих ги, разчистих ги. Прекарах седмици наред, с цел да вкарам всичко в ред. Моите сътрудници тогава ме питаха за какво се занимавам. Бяхме 9-10 индивида, множеството от тях доста не се впрягаха, споделяха си, че са държавни служители, питаха ме за какво толкоз доста работя, откакто никой няма да го оцени, няма да ми се промени заплащането. Аз обаче знаех, че отивам там, не с цел да заставам до пенсия. Знаех, че ще отида там, ще направя име за себе си и ще продължа нагоре “, споделя Симеон.
Разказа ни още по какъв начин в един миг и трите огромни адвокатски фирми в Спрингфийлд желали от съда да го глоби, да му отнеме лиценза поради „ неетични и неконституционни тактики за следствие " на техните клиенти. Симеон приказва и за кръга на " положителните остарели момчета “ там – хора на високи позиции в разнообразни сфери, които са учили в едни учебни заведения, ходили са в една черква, познават се: „ За тях беше супер необичайно, че съм от България. „ О, къде е България, вие християни ли сте? “. В идващия миг аз към този момент ставах неуместен за тях, защото работех доста и им правех проблеми. В един миг бяха много настроени против мен, само че това няма значение. Това е част от работата. Аз знаех, че това, което върша е легално и моите шефове – основния прокурор, е зад мен. Затова действах без спирка “.
Симеон Ноцков, до момента в който е прокурор в Спрингфийлд; Снимка: Личен списък
Многото каузи като прокурор по-късно оказват помощ на Симеон Ноцков да вземе поста на арбитър, тъй като множеството прокурори и юристи, споделя той, нямат доста каузи в живота си – доста по-често се стига до съглашение. „ Аз за една година имах толкоз доста каузи, а също и разпити, че след това, когато отидох да аплайвам за арбитър им споделих: „ Вижте какво съм направил за една година – повече в сравнение с хората вършат за 10 години. Което и действително е по този начин. Когато станах арбитър, един юрист пристигна и ми сподели: „ Съдия, извинявай, аз упражнявам от 12 години, само че не съм водил дело до момента, тъй като постоянно върша съглашения. Можеш ли да ми обясниш отново процедурата? “. Бях прав през цялото време, когато споделих на основния арбитър, който тогава ме интервюираше, да види какво съм направил за една година, с цел да разбере, че съм постигнал доста повече от доста хора”, описа той.
„ От тогава насам всеки един месец съм писал повече каузи от всеки различен арбитър. Един арбитър, в случай че напише 10-15 каузи, аз имам 10 пъти повече от това. Въпросът не е да ги надмина с 1-2 каузи, а да покажа, че аз мога доста, доста повече “, безапелационен е Симеон.
На въпроса от кое място идва тази негова мотивация, той дава отговор: „ Мисля, че е по този начин през цялото време, когато дойдохме и бяхме настроени, че идваме, с цел да покоряваме. Вижте да вземем за пример в този момент изборите за сенатор в Джорджия - демократът Уорнък в действителност е пораснал на помощи от страната, афроамериканец е, баптист. Сега измества най-богатата сенаторка в Сената, която е бяла протестантка. Още от дребен имах чувство, че в случай че ще съумея, в случай че ще се потвърдя някъде, това ще е в Америка. Затова постоянно съм употребявал тази опция на най-много. И в никакъв случай не мога да схвана хората, които са получили тази златна опция, пристигнали са със зелена карта и не се осъществят. Аз обичам България, само че в случай че стана мултимилионер или милиардер в Америка, мога доста повече да оказа помощ на България, в сравнение с в случай че се върна и съм следващия човек там “.
Симеон като съдия; Снимка: Личен списък
Симеон редом се занимава и с бизнес – купува и отдава чартърен къщи. Идеята заимства от собствен учител в „ Бъкрли “, който се занимава със същото нещо: „ Той беше един от най-големите вложители в недвижимо имущество в Калифорния. От тези хора, които вършат по 400 милиона $ от една договорка. Когато говорех с него, седяхме аз и един милиардер против мен. Реално неговата история не беше по никакъв метод друга от моята. Това ми сподели, че няма невъзможни неща, че това да станеш милиардер и да постигнеш всичко, което си решил, не постоянно е основано на това къде си роден, а на това, което правиш в тези 24 часа на денонощието “.
Симеон споделя, че не стои пред тв приемника, не седи на дивана, а се пробва да употребява своите 24 часа до максимума. Довършва и описа за своя учител в „ Бъркли “ – той приключил „ Харвард “, по-късно отишъл в Калифорния, с жена му построили двуетажна къща и дали единия етаж чартърен. След това почнали да купуват къщи и да ги отдават чартърен, разраснали бизнеса си, който се трансформирал в империя.
Симеон решил, че може да направи същото и когато приключил „ Бъркли “ и се върнал в Чикаго, със фамилията му купили първата къща. „ След това купихме втора къща, след това трета – трансформира се в бизнес. Тъй като имах умения в строителството – и аз работех на обекти, и татко ми, и брат ми, тримата бяхме като бригада. Изливахме цимент, викахме братовчедите да оказват помощ, правехме българска мафия в Америка “, майтапи се той.
Симеон на градеж: Снимка: Личен списък
Симеон Ноцков става арбитър, когато е на 28 години. Към днешна дата заема съдийски пост към този момент седем години. Питам го каква е крайната цел, до каква степен ще продължава: „ Това е, че няма последна цел “, дава отговор и добавя: „ Много хора ме питат от време на време не ми ли е мъчително, че нямам време да виждам баскетбол или да отида на футбол. Но в действителност за мен битката е наслаждение. Дори и на остарели година да съм един пенсионер, който ще се върне във Виногради в България, ще си построи къща и ще си почива, даже и да се върна там и да нямам нищо друго, за мен това ми дава наслаждение – да зная, че съм дал всичко от себе си. Крайният резултат не е моята цел. Нито парите ме блазнят, нито властта. Когато играех футбол с други българи, те не знаеха, че съм арбитър. Просто не бях споделил, само че няма и за какво. Единствената разлика сред мен и другите хора е в количеството и качеството труд, което сме хвърлили. Но и това не ме прави доста друг, тъй като други хора на моята възраст са лекари, вършат сърдечни интервенции и така нататък “.
„ За мен няма последна цел, тъй като до момента в който има битка, за мен е наслаждение да съм в битката. Тоест щатски арбитър, след това федерален арбитър, след това може би по-нагоре, даже сигурно по-нагоре, тъй като сега, в който стана федерален арбитър, към този момент ще желая по-нагоре. В същото време работя и в бизнеса, с цел да порасне той, тъй като в края на деня, в случай че разчиташ на една държавна заплата, даже и да е добра, няма да са невероятни пари. Аз съм некорумпируем, тъй като имам бизнес, който ми изкарва задоволително пари “, споделя още той.
Последно Симеон е бил в България преди 10 години. Възнамерява обаче да се прибере следващата година. „ Последните 10 години битката беше жестока – да завърша правното учебно заведение, да стана прокурор, да стана арбитър. Сега работата като арбитър към този момент ми е лесна, само че първоначално да пиша толкоз доста повече каузи от другите съдии изискваше доста старания. След седем години към този момент съм научил делата, легалните теории, тъй като доста от тях се повтарят. Но първоначално беше доста мъчно, по тази причина в последните 10 години не съм се прибирал – битката беше да стигна до едно равнище. Мисля да се прибера идната година – ще забележим по какъв начин ще се случат нещата с Коронавирус. България другояче ми е блага. Моята баба – майката на моята майка още е там, желая да я видя, може да си намеря и някоя българска младоженка пък”, описа Симеон Ноцков в края на диалога ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ