Светът след коронавируса: защо ще завиждат на Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Епидемията от ковид и съпътстващата я световна икономическа рецесия катализираха някои процеси, чието начало бе сложено още преди 2020 година, само че тогава те се движеха доста постепенно. В сходство с известната максима, че от време на време една седмица се равнява на десетилетия, то през 2020 година се „ форсира икономическото време “, а през 2021 година към този момент можем да станем очевидци на следствията от това ускоряване, които ще покажат кои от стратегическите решения признати от другите страни в предишното бяха верни, а кои от тях станаха пагубни.
Но, най-важното следствие от „ епидемиологичната 2020 година “ ще бъде ускореният срив, или радикалното редуциране на световните индустриални вериги, към които ние привикнахме през последните двадесет години. Ако при започване на миналата година настояването „ да се върнат назад от Китай “ индустриалните мощности и работните места беше окачествявано като едно много ексцентрично и персонално решение на Доналд Тръмп и някои представители на неговата администрация, то в този момент така наречен „ решоринг “ или „ оншоринг “ (т.е. връщане на производствата в западните страни или, в последна сметка, в другарски на Вашингтон и Брюксел страни от третия свят), стана общ, западен тренд, който неведнъж се усили от епизодите на изострен недостиг на медикаменти и средства за самостоятелна отбрана в изискванията на пандемията.
Западните политически елити ненадейно остро усетиха, че в изискванията на някакъв международен форсмажор, пред тях с цялостен растеж може да се изправи вероятността от поглъщане в дълбока рецесия, която ще бъде съпроводена от невъзможността да обезпечат личните си жители и стопански системи дори единствено с базови артикули, нужни за действието на една модерна страна, даже и на равнище на късния ХХ век. Пример за това е извънредно грозният от морална позиция, само че извънредно логически от позиция на политическия пиар и конкуренцията епизод с конкуренцията за имунизациите и съпътстващата я акция от „ черен “ пиар във връзка с съветските и китайски разработки. Това обаче имаше стимулиращо влияние, тъй като ненадейно стана ясно, че в изискванията на световни провокации статистиките на западните специалисти, определящи рейтинга на „ научна мощност “ на атлантическите страни и прехваленото тотално водачество на „ груповия Запад " изобщо не съществуват, или като най-малко са извънредно противоречиви.
Ако това се бе случило преди 10 години, то би станало действителен проблем за страните, които не са напълно съгласни да живеят в свят, доминиран от американската геополитическа и софтуерна надмощие. През 2010 година Съединени американски щати към момента имаха шанса да си създадат верни заключения от протичащото се, да се концентрират върху действителното развиване на науката и да предотвратят обстановката, при която водещите випускници от физическите и математическите им факултети да не желаят да се занимават с научни разработки, а да се насочат към Уолстрийт, където да получават доста повече пари и публично самопризнание. Но Съединени американски щати и Евросъюзът през 2020 година си направиха или по-скоро продължиха да си вършат други заключения и започнаха ограничения за ускорение на стратегиите по издигане на управителни постове на представители на разнообразни малцинства, да превъзпитават нуклеарните физици на семинари по „ расова правдивост “, в границите на които ги образоваха да изпитват виновност и да се извиняват на всички афроамериканци и други малцинства за това, че са учени и „ бели привилегировани мъже “. А борбата с китайските и съветски съперници в сферите на науката и високите технологии те се надяваха да завоюват благодарение на наказания, които въпреки и да предизвикват сериозен дискомфорт, надали могат да окажат такова вълшебно влияние на каквото явно разчитат задокеанските политици.
Още един евентуален тренд през 2021 година ще стане световната инфлация. От една страна, за растежа на цените ще способства процеса на „ доброволно-принудителното “ връщане на производствата от Китай, за което в един или различен тип упорстват държавните ръководители на Съединени американски щати и Евросъюза, при което самият този развой неизбежно ще докара до повишаване на крайните артикули. А настрана от това, в страните от „ груповия Запад “ индустриалните разноски и пагубния недостиг на квалифицирани фрагменти са доста по-големи, в сравнение с в страните от Юго-Източна Азия. Сега идва времето, когато западните страни ще берат плодовете от деформациите в просветителните си системи, които произвеждаха доста повече блогъри, инфлуенсъри и други сходни „ експерти по разбор на класовото подтисничество, което опонира на джендърната доктрина “, в сравнение с подготовката на инженери и квалифицирана работна ръка. Колкото по-силно американските и европейки политици не престават да се придържат към политика на протекционизъм и на опитите си да създават всичко на своя територия, толкоз по-скъпа ще става продукцията им.
Впрочем гореизложеният феномен ще бъде проблем главно на „ груповия Запад “, а неговата заостреност ще зависи от упоритостите на ръководещите го политици. Другият съставен елемент обаче, световната инфлация, ще обхване целия свят, като се изключи нищожен брой страни, които много преди пандемията се погрижиха да решат коренно въпроса с продоволствената си сигурност. Ако погледнем цените на огромна част от продоволствените артикули по фючърсни покупко-продажби на тържищата в Чикаго, Лондон, Париж и Чженчжоу, като се стартира от соята и се приключи със зърното, е видно, че те означават сериозен растеж спрямо март 2020 година, а някои от тях, макар епидемията, доближават оптимални равнища и спрямо 2019 година По оценка на комисията за Продоволствената стратегия на Организация на обединените нации, от високия риск да гладуват в дословния смисъл на думата тази година са застрашени към 270 млн. души. И тук става дума единствено за апетит, без да отчитаме икономическите и обществени последици от растежа на цените на питателните артикули в тези страни, които сами нямат опция да обезпечат популацията си с такива.
За страдание, обстановката стартира да припомня това, което се случи с цените на питателните артикули след рецесията през 2008-2009 година г., когато косвеното разследване от ограниченията за стимулиране на западните стопански системи благодарение на печатниците за пари се изрази в световна продоволствена инфлация. Епидемията има освен катализиращ, а и инхибиращ аспект. В резултат на нея, някои геополитически спорове, в това число териториалните спорове в Южнокитайско море, спорът сред Съединени американски щати и Китай за Тайван и Хонконг, а по този начин също и спорът в Сирия, бяха краткотрайно замразени, което обаче не значи, че са изчезнали. За страдание, през 2021 година най-вероятно те ще бъдат размразени, а новата администрация на Байдън ще се показа посредством нападателни силови дейности или най-малко с проява на военна мощност, с цел да покаже, че „ Америка се връща на интернационалната сцена “.
Ако отчетем всички тези пост-ковидни трендове, 2021 година може да се трансформира в годината, в която всички съветски вложения, направени през последните години, в това число вложения в просвета, продоволствена сигурност и нови типове стратегически оръжия, ще се изплатят по доста явен метод. Независимо от това по какъв начин тъкмо ще се развият тези трендове в бъдещето, Русия влиза в него с набор от запаси и благоприятни условия, на които мнозина (въпреки всички опасности, които Русия сигурно има) могат единствено да завиждат.
Автор: Иван Данилов, ria.ru
Източник: " Гласове "
Превод: Никола Стефанов
Епидемията от ковид и съпътстващата я световна икономическа рецесия катализираха някои процеси, чието начало бе сложено още преди 2020 година, само че тогава те се движеха доста постепенно. В сходство с известната максима, че от време на време една седмица се равнява на десетилетия, то през 2020 година се „ форсира икономическото време “, а през 2021 година към този момент можем да станем очевидци на следствията от това ускоряване, които ще покажат кои от стратегическите решения признати от другите страни в предишното бяха верни, а кои от тях станаха пагубни.
Но, най-важното следствие от „ епидемиологичната 2020 година “ ще бъде ускореният срив, или радикалното редуциране на световните индустриални вериги, към които ние привикнахме през последните двадесет години. Ако при започване на миналата година настояването „ да се върнат назад от Китай “ индустриалните мощности и работните места беше окачествявано като едно много ексцентрично и персонално решение на Доналд Тръмп и някои представители на неговата администрация, то в този момент така наречен „ решоринг “ или „ оншоринг “ (т.е. връщане на производствата в западните страни или, в последна сметка, в другарски на Вашингтон и Брюксел страни от третия свят), стана общ, западен тренд, който неведнъж се усили от епизодите на изострен недостиг на медикаменти и средства за самостоятелна отбрана в изискванията на пандемията.
Западните политически елити ненадейно остро усетиха, че в изискванията на някакъв международен форсмажор, пред тях с цялостен растеж може да се изправи вероятността от поглъщане в дълбока рецесия, която ще бъде съпроводена от невъзможността да обезпечат личните си жители и стопански системи дори единствено с базови артикули, нужни за действието на една модерна страна, даже и на равнище на късния ХХ век. Пример за това е извънредно грозният от морална позиция, само че извънредно логически от позиция на политическия пиар и конкуренцията епизод с конкуренцията за имунизациите и съпътстващата я акция от „ черен “ пиар във връзка с съветските и китайски разработки. Това обаче имаше стимулиращо влияние, тъй като ненадейно стана ясно, че в изискванията на световни провокации статистиките на западните специалисти, определящи рейтинга на „ научна мощност “ на атлантическите страни и прехваленото тотално водачество на „ груповия Запад " изобщо не съществуват, или като най-малко са извънредно противоречиви.
Ако това се бе случило преди 10 години, то би станало действителен проблем за страните, които не са напълно съгласни да живеят в свят, доминиран от американската геополитическа и софтуерна надмощие. През 2010 година Съединени американски щати към момента имаха шанса да си създадат верни заключения от протичащото се, да се концентрират върху действителното развиване на науката и да предотвратят обстановката, при която водещите випускници от физическите и математическите им факултети да не желаят да се занимават с научни разработки, а да се насочат към Уолстрийт, където да получават доста повече пари и публично самопризнание. Но Съединени американски щати и Евросъюзът през 2020 година си направиха или по-скоро продължиха да си вършат други заключения и започнаха ограничения за ускорение на стратегиите по издигане на управителни постове на представители на разнообразни малцинства, да превъзпитават нуклеарните физици на семинари по „ расова правдивост “, в границите на които ги образоваха да изпитват виновност и да се извиняват на всички афроамериканци и други малцинства за това, че са учени и „ бели привилегировани мъже “. А борбата с китайските и съветски съперници в сферите на науката и високите технологии те се надяваха да завоюват благодарение на наказания, които въпреки и да предизвикват сериозен дискомфорт, надали могат да окажат такова вълшебно влияние на каквото явно разчитат задокеанските политици.
Още един евентуален тренд през 2021 година ще стане световната инфлация. От една страна, за растежа на цените ще способства процеса на „ доброволно-принудителното “ връщане на производствата от Китай, за което в един или различен тип упорстват държавните ръководители на Съединени американски щати и Евросъюза, при което самият този развой неизбежно ще докара до повишаване на крайните артикули. А настрана от това, в страните от „ груповия Запад “ индустриалните разноски и пагубния недостиг на квалифицирани фрагменти са доста по-големи, в сравнение с в страните от Юго-Източна Азия. Сега идва времето, когато западните страни ще берат плодовете от деформациите в просветителните си системи, които произвеждаха доста повече блогъри, инфлуенсъри и други сходни „ експерти по разбор на класовото подтисничество, което опонира на джендърната доктрина “, в сравнение с подготовката на инженери и квалифицирана работна ръка. Колкото по-силно американските и европейки политици не престават да се придържат към политика на протекционизъм и на опитите си да създават всичко на своя територия, толкоз по-скъпа ще става продукцията им.
Впрочем гореизложеният феномен ще бъде проблем главно на „ груповия Запад “, а неговата заостреност ще зависи от упоритостите на ръководещите го политици. Другият съставен елемент обаче, световната инфлация, ще обхване целия свят, като се изключи нищожен брой страни, които много преди пандемията се погрижиха да решат коренно въпроса с продоволствената си сигурност. Ако погледнем цените на огромна част от продоволствените артикули по фючърсни покупко-продажби на тържищата в Чикаго, Лондон, Париж и Чженчжоу, като се стартира от соята и се приключи със зърното, е видно, че те означават сериозен растеж спрямо март 2020 година, а някои от тях, макар епидемията, доближават оптимални равнища и спрямо 2019 година По оценка на комисията за Продоволствената стратегия на Организация на обединените нации, от високия риск да гладуват в дословния смисъл на думата тази година са застрашени към 270 млн. души. И тук става дума единствено за апетит, без да отчитаме икономическите и обществени последици от растежа на цените на питателните артикули в тези страни, които сами нямат опция да обезпечат популацията си с такива.
За страдание, обстановката стартира да припомня това, което се случи с цените на питателните артикули след рецесията през 2008-2009 година г., когато косвеното разследване от ограниченията за стимулиране на западните стопански системи благодарение на печатниците за пари се изрази в световна продоволствена инфлация. Епидемията има освен катализиращ, а и инхибиращ аспект. В резултат на нея, някои геополитически спорове, в това число териториалните спорове в Южнокитайско море, спорът сред Съединени американски щати и Китай за Тайван и Хонконг, а по този начин също и спорът в Сирия, бяха краткотрайно замразени, което обаче не значи, че са изчезнали. За страдание, през 2021 година най-вероятно те ще бъдат размразени, а новата администрация на Байдън ще се показа посредством нападателни силови дейности или най-малко с проява на военна мощност, с цел да покаже, че „ Америка се връща на интернационалната сцена “.
Ако отчетем всички тези пост-ковидни трендове, 2021 година може да се трансформира в годината, в която всички съветски вложения, направени през последните години, в това число вложения в просвета, продоволствена сигурност и нови типове стратегически оръжия, ще се изплатят по доста явен метод. Независимо от това по какъв начин тъкмо ще се развият тези трендове в бъдещето, Русия влиза в него с набор от запаси и благоприятни условия, на които мнозина (въпреки всички опасности, които Русия сигурно има) могат единствено да завиждат.
Автор: Иван Данилов, ria.ru
Източник: " Гласове "
Превод: Никола Стефанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ