Залезът на американската империя? Това е нашият залез!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Ерик Земур за в. “Фигаро”
Западът, в миналото земя на безстрашни и жестоки завоеватели и авантюристи, наподобява се трансформира в плахо малко нещо, не запомнило за великото си минало.
Американската преса несъмнено не стопира да прави нелепости. Сп. “Тайм”, което показа Аса Траоре като икона на свободата против расистката и ислямофобска Франция, направи пагубна равносметка за 2020 година: “Най-лошата година в историята”. Смаяни сме от тази догадка. Най-лошата, съществено? По-лоша от 1916-а, годината на Вердюн? По-лоша от 1918-а, годината на испанския грип? По-лоша от 1942-а, годината на Сталинград? По-лоша от 1871-а, “ужасната година”, когато обсадените от пруската войска парижани са яли плъхове? По-лоша от 1709-а, годината на “голямата зима”, когато гладът убива всеобщо Франция по времето на Луи ХIV? И приказваме единствено за Европа и най-много за Франция.
Бяха ни споделили, че равнището на образованието е спаднало в Съединени американски щати толкоз, колкото и във Франция, а ние не вярвахме. Бяха ни споделили, че американската преса, на която френските публицисти толкоз се възхищават, към този момент е в ръцете на млади трийсетгодишни хора, които се считат за “будни”, чувствителни към екологията, феминизма, антирасизма и деколониалните тези. Бяхме не запомнили, че те просто са чувствителни, потомство, което не познава войната и което е попило в американските университети “вестителите на чувствителността”, които предизвестяват за творбите на колониалното минало, противоречащи на разпоредбите за благовъзпитание на политическата уместност.
На предходния френски щяхме да ги назовем “снобари”, само че тази дума прекалено много намирисва на света от през вчерашния ден, цялостен с патриархални предубеждения. А след това, като се замислим, тази американска преса, с която обичаме да се майтапим толкоз, колкото тя обича да ни наставлява, сме самите ние. Ние, които се затворихме и повалихме стопанската система си, поради епидемията, която убива 0,5% от инфектираните. Ние, които сме изтръпнали от боязън и от защитния принцип. Ние, които жертваме всичко за отбраната на “голия живот”, всичко, което прави живота наслаждение. Ние, които плашим със съд политиците, които не смеят да създадат всичко, с цел да ни защитят. А нашите политици, полудели от боязън от съдиите и от арогантността на всемогъществото, затварят цялостен народ от здрави хора, разпореждайки се даже в нашите трапезарии.
Великите мозъци на ХIХ век, видели началото на нашия съвременен свят, ни бяха предизвестиха: Огюст Конт бе предсказал, че софтуерната гражданска война ще докара до появяването на женски полезности: пацифизъм, търсене на консенсус, принцип на предпзливостта и така нататък Изобретателят на социологията Емил Дюркем бе оповестил, че смисъла, отдавано на икономическите въпроси, върви ръка за ръка с аномията на индивидуалистичните и останали без морална мощ общества.
Но на първо място Западът наподобява обиден от тези признаци. Азия към този момент се съвзе и се върна в индустриалната конкуренция. Африка наподобява се присмива на тази зараза, смешна, спрямо вируса ебола, който опустоши континента, само че не забави демографския му приръст. Западът, в миналото земя на безстрашни и жестоки завоеватели и авантюристи, наподобява се трансформира в плахо малко нещо, не запомнило за великото си минало. Като западаща и вяла Римска империя.
Превод от френски: Галя Дачкова
Коментар на Ерик Земур за в. “Фигаро”
Западът, в миналото земя на безстрашни и жестоки завоеватели и авантюристи, наподобява се трансформира в плахо малко нещо, не запомнило за великото си минало.
Американската преса несъмнено не стопира да прави нелепости. Сп. “Тайм”, което показа Аса Траоре като икона на свободата против расистката и ислямофобска Франция, направи пагубна равносметка за 2020 година: “Най-лошата година в историята”. Смаяни сме от тази догадка. Най-лошата, съществено? По-лоша от 1916-а, годината на Вердюн? По-лоша от 1918-а, годината на испанския грип? По-лоша от 1942-а, годината на Сталинград? По-лоша от 1871-а, “ужасната година”, когато обсадените от пруската войска парижани са яли плъхове? По-лоша от 1709-а, годината на “голямата зима”, когато гладът убива всеобщо Франция по времето на Луи ХIV? И приказваме единствено за Европа и най-много за Франция.
Бяха ни споделили, че равнището на образованието е спаднало в Съединени американски щати толкоз, колкото и във Франция, а ние не вярвахме. Бяха ни споделили, че американската преса, на която френските публицисти толкоз се възхищават, към този момент е в ръцете на млади трийсетгодишни хора, които се считат за “будни”, чувствителни към екологията, феминизма, антирасизма и деколониалните тези. Бяхме не запомнили, че те просто са чувствителни, потомство, което не познава войната и което е попило в американските университети “вестителите на чувствителността”, които предизвестяват за творбите на колониалното минало, противоречащи на разпоредбите за благовъзпитание на политическата уместност.
На предходния френски щяхме да ги назовем “снобари”, само че тази дума прекалено много намирисва на света от през вчерашния ден, цялостен с патриархални предубеждения. А след това, като се замислим, тази американска преса, с която обичаме да се майтапим толкоз, колкото тя обича да ни наставлява, сме самите ние. Ние, които се затворихме и повалихме стопанската система си, поради епидемията, която убива 0,5% от инфектираните. Ние, които сме изтръпнали от боязън и от защитния принцип. Ние, които жертваме всичко за отбраната на “голия живот”, всичко, което прави живота наслаждение. Ние, които плашим със съд политиците, които не смеят да създадат всичко, с цел да ни защитят. А нашите политици, полудели от боязън от съдиите и от арогантността на всемогъществото, затварят цялостен народ от здрави хора, разпореждайки се даже в нашите трапезарии.
Великите мозъци на ХIХ век, видели началото на нашия съвременен свят, ни бяха предизвестиха: Огюст Конт бе предсказал, че софтуерната гражданска война ще докара до появяването на женски полезности: пацифизъм, търсене на консенсус, принцип на предпзливостта и така нататък Изобретателят на социологията Емил Дюркем бе оповестил, че смисъла, отдавано на икономическите въпроси, върви ръка за ръка с аномията на индивидуалистичните и останали без морална мощ общества.
Но на първо място Западът наподобява обиден от тези признаци. Азия към този момент се съвзе и се върна в индустриалната конкуренция. Африка наподобява се присмива на тази зараза, смешна, спрямо вируса ебола, който опустоши континента, само че не забави демографския му приръст. Западът, в миналото земя на безстрашни и жестоки завоеватели и авантюристи, наподобява се трансформира в плахо малко нещо, не запомнило за великото си минало. Като западаща и вяла Римска империя.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ