Рего: В началото ЕС изглеждаше неспособен, но излиза от кризата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Годишен разбор на институт " Рего "
Пандемията Covid-19 беше водещата международна тематика на миналата 2020 година. Тя изправи планетата пред големи провокации – в здравен, политически, стопански и обществен аспект. Като един от най-сериозно засегнатите региони в международен мащаб, Европа претърпя невиждани събития в модерната си история. Европейският съюз се сблъска с следващата рецесия, оправянето с която изисква бързи реакции, единни решения и взаимност сред държавите-членки.
В началния стадий на пандемията Европейски Съюз изглеждаше некадърен в очите на жителите да помогне с разрешаването на обстановката. Впоследствие обаче бяха взети редица решения на европейско равнище за подкрепяне държавите-членки в битката им с вируса. Важно е да се означи, че Covid-19 визира най-тежко хората от третата и четвъртата възраст. Повечето от страните от Европейски Съюз са първенци по дълготрайност на живот в света и казусът със застаряването е базисен за организацията. Това е среда, която основава условия за в допълнение усложняване на рецесията с вируса.
В края на годината е време за равносметка и слагане на съществени въпроси за разбор. Какво съумя да реализира Европейски Съюз за ограничение на рецесията и облекчение на следствията от нея? Постигна ли задачата да работи единно за взимане на сложни решения по време на рецесия? И най-много съумя ли да отговори на високите упования на европейските жители?
Германският канцлер Ангела Меркел, безспорният неофициален водач и политически доайен на Европейски Съюз, разяснява пандемията при започване на април: „ Европейски Съюз е изправен пред най-големия тест от основаването си “. Думите ѝ са задоволително ясна оценка за сериозността на обстановката. Европа не се е сблъсквала с толкоз тежка и огромна рецесия от Втората международна война насам. Трябва да се подчертае, че здравната рецесия съответно визира по друг метод и с друга мощ държавите-членки, които от своя страна са друго готови за справяне с пандемия. Това се оказа и следващият тест за солидарността сред тях и готовността им да оказват помощ една на друга и да вземат групови решения, когато е належащо.
Covid-19 засегна неравномерно членките на Европейски Съюз във връзка с смъртните случаи и плануваните стопански резултати. Стратегиите за справяне с рецесията на обособените страни се различаваха доста, само че съвсем никоя от тях не можа да избегне използването на прецизни ограничения за преодоляване ѝ. Докато страни като България, Франция, Финландия и Италия постановиха прецизно затваряне още през март, Англия не вкара никакви ограничаващи ограничения при първите случаи в страната. Швеция, от своя страна, избра неповторим метод и не наложи никакви забрани за създаване на всеобщ имунитет на популацията. През годината методите варираха от затваряне през отхлабване до ново затваряне или непрекъснато поддържане на избрани ограничения (устойчиво придържане към съответна политика). Вторият метод се оказа по-успешен.
Важно конкретизиране в подтекста на здравната рецесия е, че държавите-членки разполагат с изключителните пълномощия в здравната политика. В тази сфера Европейски Съюз добавя националните здравни политики като поддържа държавните управления на страните от Съюза за постигането на общи цели, обединяването на запаси и превъзмогването на общи провокации. Това се реализира посредством правене на общи закони и стандарти за здравни артикули и услуги, даване на еднакъв достъп до дейно здравно обслужване и финансиране на планове в региона на опазването на здравето. Координация се реализира при съществени закани за здравето, които засягат повече от една страна от Европейски Съюз, само че до каква степен тази съгласуваност ще се реализира остава в ръцете на страните от Съюза и способността им да намират консенсус по обособени въпроси и оферти на Комисията. В този смисъл организацията за справяне с рецесията и положението на съответната здравна система варира фрапантно в другите страни членки. Финалната отговорност е на държавните управления и техните индикатори.
При първите открити случаи на Covid-19 в Европа, европейските институции започнаха да издават рекомендации и оферти за ограничение на болестта. Те обаче се оказаха закъснели и не след дълго редица страни постановиха строги ограничения и самосиндикално затвориха своите граници. Бързото разпространяване на вируса сподели потребността от по-драстични и бързи реакции от страна на Европейския съюз. Тук се разкри една уязвимост на организацията – нейната мудност за взимане на бързи решения в спешни обстановки – нещо, което се наблюдаваше и при мигрантската рецесия.
Финансови ограничения
В края на месец март Европейският парламент одобри капиталова самодейност, предвиждаща предплатено погашение на 37 милиарда eвро на държавите-членки посредством структурни фондове и Кохезионния фонд, вместо връщането на неусвоените средства в европейския бюджет. Сумата е планувана за в допълнение възнаграждение на медици, закупуване на здравно съоръжение и подмомаганне на заетостта в дребния и междинен бизнес. За България средствата се равняват на 812 млн. евро.
По същото време бе извършен и огромен интернационален търг, даващ опция на страните-членки да вършат взаимни поръчки за здравно съоръжение и медикаменти. Събрани са над 7 милиарда евро за създаване на ваксини, медикаменти и способи за диагностика. Освен това, с помощта на Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз, десетки хиляди европейци, оказали се в разнообразни точки на света без опция за противоположен превоз в резултат на ограниченията, бяха върнати в Европейски Съюз.
В отговор на рецесията, Европейската комисия предложи основаването на краткотрайния инструмент NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро за възобновяване след Covid-19, както и целеви нараствания на дълготрайния бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021—2027 година, който е сполучливо признат от европейските институции през юни. Тези средства се дават против създаването от всяка страна на Национален проект за възобновяване и развиване. Едва откакто бъде утвърден, единствено тогава ще получи финансиране. Европейска комисия залага предпочитано в тези проекти да има промени, зелена стопанска система и цифровизация. От компетентността на всяко държавно управление зависи дали ще приготви първокласен проект и ще успее да го отбрани, с цел да получи финансиране. То е два вида: грантове и заеми. Инвестициите във високи технологии и изкуствен интелект ще са основен приоритет за всички страни в търсене на устойчиви стопански, здравни и обществени модели.
Споразумението по проекта за възобновяване на Европа след Covid-19 обезпечава общо 1,8 трилиона посредством издаване на общ европейски дълг на финансовите пазари дружно с Европейска капиталова банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), и въвеждането на нови налози за покриване на дълга до 2058 година.
България ще може да разчита на 7,7 милиарда евро безплатни средства за икономическо възобновяване от фонда, и общо 29 милиарда евро със средствата от бюджета на Европейски Съюз. Сделката беше дефинитивно утвърдена на срещата на Европейския съвет при започване на декември, макар краткотрайното ѝ блокиране от Унгария и Полша, отбелязвайки най-значимото събитие за Европейски Съюз в подтекста на пандемията. За първи път в историята си, Европейски Съюз реализира съглашение за споделен дълг сред страните-членки. Този триумф е важен за Съюза, демонстрирайки способността му да се сплоти във време на рецесия, да реализира взаимни отстъпки и да преследва общи цели за угаждане на общи стратегически потребности.
План за възобновяване
В създадената годишна тактика през септември бе показан проект за възобновяване и резистентност в най-засегнатите от пандемията сфери с бюджет 672,5 милиарда евро, както и инструмент, целящ подпомагате на служащите и работните места. Постигнато бе и съглашение за съгласуван метод към ограниченията за ограничение на свободното придвижване в Европейски Съюз в изискванията на Covid-19. Това включва систематизиране на районите въз основа на локалната епидемиологична конюнктура и решения за ограничение на пътуването в най-засегнатите области. Тази и всяка друга информация, касаеща пътешестване в Европейски Съюз, се разгласява в Re-open EU, основана от Европейски Съюз платформа за даване на налична информация за ежедневните промени, настъпващи в резултат на ограниченията в обособените държави-членки.
От началото на пандемията, Европейската комисия подхваща капиталови начинания в помощ на здравните системи, на дребните и междинни предприятия, и на безработицата. Освен средствата за държавите-членки, по самодейност на Европейски Съюз са събрани са 7,4 милиарда евро за поддръжка на ограничения за битка с Covid-19 и за обезпечаване на достъп на бедните страни до евентуални ваксини и лекувания. Платформите, основани от Европейски Съюз, имат за цел да улеснят достъпа до информация по отношение на болестта, епидемиологичната обстановка в Европа, разпоредбите за пътешестване, тестване, карантина и доста други.
Ваксините
През пролетта Европейската комисия показа тактика за ускорение на създаването, производството и потреблението на ваксина и подписа общо шест ранни контракта с фармацевтични компании за създаване на портфолио с евентуални ваксини, които да бъдат закупени и в следствие предоставени на европейските жители. По този метод Европейски Съюз обезпечи съвсем 2 милиарда евентуални дози. След одобряването на първите ваксини от Европейската организация по медикаментите, бяха закупени милиони дози, които да бъдат употребявани в границите на Европейски Съюз още преди края на годината. Механизмът за обезпечаване на ваксини планува и едновременното им идване в обособените страни (вторият ден на Коледа), както и единни правила за имунизация на жителите на Европейски Съюз.
Общият метод при изработването и шерването на имунизацията е един от най-важните моменти в подтекста на пандемията. Символното ѝ разпространяване в един и същи ден за всички държави-членки е мощно обръщение за взаимност, което придава смисъл и легитимност на Съюза.
По отношение на васкинирането се обрисуваха няколко разнообразни метода. Ваксиниране първо на възрастните (старчески домове - Германия, Швеция, Дания, Англия, Ирландия, Франция) или на хора работещи на първа линия (медицински личен състав - Финландия, Румъния, Полша, Унгария, Люксембург, Малта, Словения) или всеобщо с приоритет за работещи на избрани места (Холандия). Като общоевропейски проблем към самото имунизиране се обрисува отводът на огромен % от популацията да се имунизира заради боязън и съмнение във имунизациите. В цяла Европа се следи взрив на тайни теории, които спъват битката с ковид – от Шотландия до Румъния. Това се регистрира от съответните ръководства и се търсят обществени политики за превъзмогване на казуса. Символното първо имунизиране изпраща разнообразни послания: на политици като обръщение за сигурност (Гърция - гръцкият министър председател и политически хайлайф знаково ще се имунизират първи; Чехия – министър председателят, Румъния - румънският президент изяви предпочитание да е първи, само че остана за втората група), водещи медицински експерти (Австрия, Словакия, България); на остарели хора като грижа за най-уязвимите (Германия – 101 годишна жена в старешки дом); здравна сестра от Ковид поделение (Малта). Наблюдава се и отвод от всевъзможен символизъм и отсрочване на имунизирането за средата на януари (Холандия – заради механически аргументи с разработване на регистри).
Отделни страни към този момент работят за издаване на имунизационни паспорти за своите жители, с цел да могат да пътуват свободно след имунизация (Малта).
Кампанията по имунизиране ще е и главно предизвикателство пред Европейски Съюз при започване на 2021 година заради организационните разлики на обособените страни-членки и към момента високите равнища на съмнение към имунизирането. От общоевропейската стъпка на имунизиране зависи в най-голяма степен по-бързото излизане от рецесията и връщане към по-спокоен метод на живот.
Заключение
Инициативите и общите стратегии, подхванати и направени от европейските институции демонстрират, че макар лимитираните си пълномощия в областта на здравната политика, Европейският съюз се стреми към разрастване на цялостния си обсег и всички налични запаси в редица области на политиката в опит да се опълчи на последствията от пандемията от самото ѝ начало. Въпреки лимитираната му роля в опазването на здравето, през 2020 година Европейски Съюз съумя да показва способността си да работи единно (ваксините) и да взема необикновени решения при необикновени условия, както и да реализира взаимни отстъпки, когато е належащо (ветото Унгария-Полша). Макар тези ограничения надалеч да не поставят завършек на пандемията в Европа, могат да дадат начало на общоевропейска рамка за справяне с бъдещи здравни рецесии, а дали ще са задоволителни, с цел да облекчат обстановката в 27-те страни-членки по приемлив за европейските жители метод, все още остава въпрос с отворен отговор.
Европейски Съюз съумява да излезе от рецесията, въпреки и мъчно да откри общ метод за справяне с нея, заради разликите на обособени страни (рестриктивни ограничения или стаден имунитет; затваряне на граници и ограничение на свободно движение). Остава казусът с другите здравни системи, равнища на дисциплина (разделението север-юг и запад-изток) и съблюдаване на ограничения в другите райони на Съюза. Отрицателни образци са страни, които подцениха вируса и понесоха доста тежко първите удари на рецесията (на първо място Италия) и други, които регистрираха високи равнища на смъртност в резултат на неприятна организация и/или проблеми със здравната система на по-късен стадий (България, Испания). Кризата сподели къде са слабите места вследствие на пандемията и доста страни членки на Европейски Съюз регистрираха нуждата от радикална смяна на здравните си модели. Реформите в здравните и обществени системи на множеството страни са неизбежни.
Годишен разбор на институт " Рего "
Пандемията Covid-19 беше водещата международна тематика на миналата 2020 година. Тя изправи планетата пред големи провокации – в здравен, политически, стопански и обществен аспект. Като един от най-сериозно засегнатите региони в международен мащаб, Европа претърпя невиждани събития в модерната си история. Европейският съюз се сблъска с следващата рецесия, оправянето с която изисква бързи реакции, единни решения и взаимност сред държавите-членки.
В началния стадий на пандемията Европейски Съюз изглеждаше некадърен в очите на жителите да помогне с разрешаването на обстановката. Впоследствие обаче бяха взети редица решения на европейско равнище за подкрепяне държавите-членки в битката им с вируса. Важно е да се означи, че Covid-19 визира най-тежко хората от третата и четвъртата възраст. Повечето от страните от Европейски Съюз са първенци по дълготрайност на живот в света и казусът със застаряването е базисен за организацията. Това е среда, която основава условия за в допълнение усложняване на рецесията с вируса.
В края на годината е време за равносметка и слагане на съществени въпроси за разбор. Какво съумя да реализира Европейски Съюз за ограничение на рецесията и облекчение на следствията от нея? Постигна ли задачата да работи единно за взимане на сложни решения по време на рецесия? И най-много съумя ли да отговори на високите упования на европейските жители?
Германският канцлер Ангела Меркел, безспорният неофициален водач и политически доайен на Европейски Съюз, разяснява пандемията при започване на април: „ Европейски Съюз е изправен пред най-големия тест от основаването си “. Думите ѝ са задоволително ясна оценка за сериозността на обстановката. Европа не се е сблъсквала с толкоз тежка и огромна рецесия от Втората международна война насам. Трябва да се подчертае, че здравната рецесия съответно визира по друг метод и с друга мощ държавите-членки, които от своя страна са друго готови за справяне с пандемия. Това се оказа и следващият тест за солидарността сред тях и готовността им да оказват помощ една на друга и да вземат групови решения, когато е належащо.
Covid-19 засегна неравномерно членките на Европейски Съюз във връзка с смъртните случаи и плануваните стопански резултати. Стратегиите за справяне с рецесията на обособените страни се различаваха доста, само че съвсем никоя от тях не можа да избегне използването на прецизни ограничения за преодоляване ѝ. Докато страни като България, Франция, Финландия и Италия постановиха прецизно затваряне още през март, Англия не вкара никакви ограничаващи ограничения при първите случаи в страната. Швеция, от своя страна, избра неповторим метод и не наложи никакви забрани за създаване на всеобщ имунитет на популацията. През годината методите варираха от затваряне през отхлабване до ново затваряне или непрекъснато поддържане на избрани ограничения (устойчиво придържане към съответна политика). Вторият метод се оказа по-успешен.
Важно конкретизиране в подтекста на здравната рецесия е, че държавите-членки разполагат с изключителните пълномощия в здравната политика. В тази сфера Европейски Съюз добавя националните здравни политики като поддържа държавните управления на страните от Съюза за постигането на общи цели, обединяването на запаси и превъзмогването на общи провокации. Това се реализира посредством правене на общи закони и стандарти за здравни артикули и услуги, даване на еднакъв достъп до дейно здравно обслужване и финансиране на планове в региона на опазването на здравето. Координация се реализира при съществени закани за здравето, които засягат повече от една страна от Европейски Съюз, само че до каква степен тази съгласуваност ще се реализира остава в ръцете на страните от Съюза и способността им да намират консенсус по обособени въпроси и оферти на Комисията. В този смисъл организацията за справяне с рецесията и положението на съответната здравна система варира фрапантно в другите страни членки. Финалната отговорност е на държавните управления и техните индикатори.
При първите открити случаи на Covid-19 в Европа, европейските институции започнаха да издават рекомендации и оферти за ограничение на болестта. Те обаче се оказаха закъснели и не след дълго редица страни постановиха строги ограничения и самосиндикално затвориха своите граници. Бързото разпространяване на вируса сподели потребността от по-драстични и бързи реакции от страна на Европейския съюз. Тук се разкри една уязвимост на организацията – нейната мудност за взимане на бързи решения в спешни обстановки – нещо, което се наблюдаваше и при мигрантската рецесия.
Финансови ограничения
В края на месец март Европейският парламент одобри капиталова самодейност, предвиждаща предплатено погашение на 37 милиарда eвро на държавите-членки посредством структурни фондове и Кохезионния фонд, вместо връщането на неусвоените средства в европейския бюджет. Сумата е планувана за в допълнение възнаграждение на медици, закупуване на здравно съоръжение и подмомаганне на заетостта в дребния и междинен бизнес. За България средствата се равняват на 812 млн. евро.
По същото време бе извършен и огромен интернационален търг, даващ опция на страните-членки да вършат взаимни поръчки за здравно съоръжение и медикаменти. Събрани са над 7 милиарда евро за създаване на ваксини, медикаменти и способи за диагностика. Освен това, с помощта на Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз, десетки хиляди европейци, оказали се в разнообразни точки на света без опция за противоположен превоз в резултат на ограниченията, бяха върнати в Европейски Съюз.
В отговор на рецесията, Европейската комисия предложи основаването на краткотрайния инструмент NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро за възобновяване след Covid-19, както и целеви нараствания на дълготрайния бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021—2027 година, който е сполучливо признат от европейските институции през юни. Тези средства се дават против създаването от всяка страна на Национален проект за възобновяване и развиване. Едва откакто бъде утвърден, единствено тогава ще получи финансиране. Европейска комисия залага предпочитано в тези проекти да има промени, зелена стопанска система и цифровизация. От компетентността на всяко държавно управление зависи дали ще приготви първокласен проект и ще успее да го отбрани, с цел да получи финансиране. То е два вида: грантове и заеми. Инвестициите във високи технологии и изкуствен интелект ще са основен приоритет за всички страни в търсене на устойчиви стопански, здравни и обществени модели.
Споразумението по проекта за възобновяване на Европа след Covid-19 обезпечава общо 1,8 трилиона посредством издаване на общ европейски дълг на финансовите пазари дружно с Европейска капиталова банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), и въвеждането на нови налози за покриване на дълга до 2058 година.
България ще може да разчита на 7,7 милиарда евро безплатни средства за икономическо възобновяване от фонда, и общо 29 милиарда евро със средствата от бюджета на Европейски Съюз. Сделката беше дефинитивно утвърдена на срещата на Европейския съвет при започване на декември, макар краткотрайното ѝ блокиране от Унгария и Полша, отбелязвайки най-значимото събитие за Европейски Съюз в подтекста на пандемията. За първи път в историята си, Европейски Съюз реализира съглашение за споделен дълг сред страните-членки. Този триумф е важен за Съюза, демонстрирайки способността му да се сплоти във време на рецесия, да реализира взаимни отстъпки и да преследва общи цели за угаждане на общи стратегически потребности.
План за възобновяване
В създадената годишна тактика през септември бе показан проект за възобновяване и резистентност в най-засегнатите от пандемията сфери с бюджет 672,5 милиарда евро, както и инструмент, целящ подпомагате на служащите и работните места. Постигнато бе и съглашение за съгласуван метод към ограниченията за ограничение на свободното придвижване в Европейски Съюз в изискванията на Covid-19. Това включва систематизиране на районите въз основа на локалната епидемиологична конюнктура и решения за ограничение на пътуването в най-засегнатите области. Тази и всяка друга информация, касаеща пътешестване в Европейски Съюз, се разгласява в Re-open EU, основана от Европейски Съюз платформа за даване на налична информация за ежедневните промени, настъпващи в резултат на ограниченията в обособените държави-членки.
От началото на пандемията, Европейската комисия подхваща капиталови начинания в помощ на здравните системи, на дребните и междинни предприятия, и на безработицата. Освен средствата за държавите-членки, по самодейност на Европейски Съюз са събрани са 7,4 милиарда евро за поддръжка на ограничения за битка с Covid-19 и за обезпечаване на достъп на бедните страни до евентуални ваксини и лекувания. Платформите, основани от Европейски Съюз, имат за цел да улеснят достъпа до информация по отношение на болестта, епидемиологичната обстановка в Европа, разпоредбите за пътешестване, тестване, карантина и доста други.
Ваксините
През пролетта Европейската комисия показа тактика за ускорение на създаването, производството и потреблението на ваксина и подписа общо шест ранни контракта с фармацевтични компании за създаване на портфолио с евентуални ваксини, които да бъдат закупени и в следствие предоставени на европейските жители. По този метод Европейски Съюз обезпечи съвсем 2 милиарда евентуални дози. След одобряването на първите ваксини от Европейската организация по медикаментите, бяха закупени милиони дози, които да бъдат употребявани в границите на Европейски Съюз още преди края на годината. Механизмът за обезпечаване на ваксини планува и едновременното им идване в обособените страни (вторият ден на Коледа), както и единни правила за имунизация на жителите на Европейски Съюз.
Общият метод при изработването и шерването на имунизацията е един от най-важните моменти в подтекста на пандемията. Символното ѝ разпространяване в един и същи ден за всички държави-членки е мощно обръщение за взаимност, което придава смисъл и легитимност на Съюза.
По отношение на васкинирането се обрисуваха няколко разнообразни метода. Ваксиниране първо на възрастните (старчески домове - Германия, Швеция, Дания, Англия, Ирландия, Франция) или на хора работещи на първа линия (медицински личен състав - Финландия, Румъния, Полша, Унгария, Люксембург, Малта, Словения) или всеобщо с приоритет за работещи на избрани места (Холандия). Като общоевропейски проблем към самото имунизиране се обрисува отводът на огромен % от популацията да се имунизира заради боязън и съмнение във имунизациите. В цяла Европа се следи взрив на тайни теории, които спъват битката с ковид – от Шотландия до Румъния. Това се регистрира от съответните ръководства и се търсят обществени политики за превъзмогване на казуса. Символното първо имунизиране изпраща разнообразни послания: на политици като обръщение за сигурност (Гърция - гръцкият министър председател и политически хайлайф знаково ще се имунизират първи; Чехия – министър председателят, Румъния - румънският президент изяви предпочитание да е първи, само че остана за втората група), водещи медицински експерти (Австрия, Словакия, България); на остарели хора като грижа за най-уязвимите (Германия – 101 годишна жена в старешки дом); здравна сестра от Ковид поделение (Малта). Наблюдава се и отвод от всевъзможен символизъм и отсрочване на имунизирането за средата на януари (Холандия – заради механически аргументи с разработване на регистри).
Отделни страни към този момент работят за издаване на имунизационни паспорти за своите жители, с цел да могат да пътуват свободно след имунизация (Малта).
Кампанията по имунизиране ще е и главно предизвикателство пред Европейски Съюз при започване на 2021 година заради организационните разлики на обособените страни-членки и към момента високите равнища на съмнение към имунизирането. От общоевропейската стъпка на имунизиране зависи в най-голяма степен по-бързото излизане от рецесията и връщане към по-спокоен метод на живот.
Заключение
Инициативите и общите стратегии, подхванати и направени от европейските институции демонстрират, че макар лимитираните си пълномощия в областта на здравната политика, Европейският съюз се стреми към разрастване на цялостния си обсег и всички налични запаси в редица области на политиката в опит да се опълчи на последствията от пандемията от самото ѝ начало. Въпреки лимитираната му роля в опазването на здравето, през 2020 година Европейски Съюз съумя да показва способността си да работи единно (ваксините) и да взема необикновени решения при необикновени условия, както и да реализира взаимни отстъпки, когато е належащо (ветото Унгария-Полша). Макар тези ограничения надалеч да не поставят завършек на пандемията в Европа, могат да дадат начало на общоевропейска рамка за справяне с бъдещи здравни рецесии, а дали ще са задоволителни, с цел да облекчат обстановката в 27-те страни-членки по приемлив за европейските жители метод, все още остава въпрос с отворен отговор.
Европейски Съюз съумява да излезе от рецесията, въпреки и мъчно да откри общ метод за справяне с нея, заради разликите на обособени страни (рестриктивни ограничения или стаден имунитет; затваряне на граници и ограничение на свободно движение). Остава казусът с другите здравни системи, равнища на дисциплина (разделението север-юг и запад-изток) и съблюдаване на ограничения в другите райони на Съюза. Отрицателни образци са страни, които подцениха вируса и понесоха доста тежко първите удари на рецесията (на първо място Италия) и други, които регистрираха високи равнища на смъртност в резултат на неприятна организация и/или проблеми със здравната система на по-късен стадий (България, Испания). Кризата сподели къде са слабите места вследствие на пандемията и доста страни членки на Европейски Съюз регистрираха нуждата от радикална смяна на здравните си модели. Реформите в здравните и обществени системи на множеството страни са неизбежни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ