Д-р Пламен Димитров пред ФАКТИ: Здравноосигурените българи нямат достъп до психотерапия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изследването на българския екип към Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, продължава да събира данни за своето дълбочинно проучване на психосоциалните аспекти на оправянето с настоящата рецесия с Covid-19. В интервала от март до ноември 2020 година в него са взели участие 2320 стопански дейни българи (между 24 и 62 години, 56% - дами, 44% - мъже). Заключителният отчет за резултатите на проучването пък ще бъде огласен след снемането на изключителната пандемична конюнктура.
Данните към този стадий приказват, че едвам 35% от респондентите демонстрират постоянна витална ориентировка към съзидателни (конструктивни, продуктивни и ефективни) тактики за справяне с неподходящите резултати на пандемичната рецесия, излиза наяве от проучването. 24% от тях – са ориентирани най-вече към самоусъвършенстването и реализацията на капацитета си, за 21% от градивно справящите се е особено засиленото им ангажиране с хуманистични и алтруистични форми на поддръжка за другите, а 25% се оправят като се стремят към взаимност, съдействие и сливане с други.
Двойно са нарастнали трендовете на българите към защитно-компенсаторно мислене и държание, ориентирано главно към невротично всъщност отбягване и намаляване на тревогата, несигурността и неопределеността, само че без действително да се адресират и позволяват пораждащите ги проблеми, демонстрира още проучването.
Защитно-компенсаторните и контрапродуктивни в същината си трендове в екзистенциалната ориентировка и ежедневните практики са налице в интервала март-ноември 2020 година при цели 65-66% от изследваните стопански дейни българи, се споделя в проучването. 32% от показват една или друга форма на агресивно-защитно " справяне ", а 33% са преобладаващо пасивно-защитни в мисленето и практиките си.
От ФАКТИ се свързахме с доктор Пламен Димитров , под чието управлението се прави въпросното изследване на Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, с цел да приказваме за проучването и психологичното здраве на българите. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Димитров, данните, които демонстрира изследването на мен ми се костват притеснителни, такива ли са и за Вас?
- Да, такива са. Хората реагират по този начин.
- Пандемичната конюнктура продължава от март до момента - има ли заплаха подхванатите в този момент психически тактики към вируса да се трансфорат в устойчиви поведенчески модели, които да останат с нас?
- Те към този момент остават. Имаме хора със съществено задълбочаване на положението. Тревожност, меланхолия посттравматично се развиват. Това е прогноза, която за жалост се сбъдва. СЗО даваше тази прогноза, че в действителност четвъртата най-бързонарастваща и експоненциална крива на неподходящите резултати върху здравето е това, което се случва с прихичноздравния статус на хората. Тоест тези проблеми, освен в България, се задълбочават. Практически ще би трябвало да се проектира решаването им дълго време даже и в случай че имунизацията сработи и имаме лекарството. Това е резултатът на всички такива остри, всеобщи, травматични обстановки, каквато е цялата пандемичната конюнктура.
- Откакто се вършат тези проучвания на PsyNet, в миналото следили ли сте близки на сегашните резултати?
- В предишното ние правихме скринингови проучвания със сходна методика и тези индикатори, които са за така наречен защитни тактики - били те нападателни или пасивни, са два пъти по-малко в последното ни проучване от 2018 година. Тоест тази година са се удвоили тези прояви, прекарвания и държания. Ние го приписваме, естествено, на неподходящото въздействие на тази затяжна рецесия с високо равнище на неустановеност и вреди.
Хората имат към този момент съответни загуби - на статус, плановете им са сринати, визиите за бъдещето и упованията. Затова ние споделяме, че в действителност - освен в България, има такава травматична картина.
- С, която по-късно страните ще би трябвало някак да се оправят.
- Да, някои имат въпреки всичко по-добри системи от нас за грижа за психологичното здраве - за профилактика, за рехабилитация. В България картина е тежка, тъй като и по-рано нямахме такава система. Например здравноосигурените българи нямат достъп до психотерапия, имат непълен достъп до медикаменти. Само през последните месеци се е нараснало над 4 пъти потреблението на психоактивни субстанции от лекарствената гама - не приказваме за другите, незаконните. Маса народ се самолекува. Взима антидепресанти, антипсихотици или транквиланти. Тревожността е всеобща. Много хора я успокояват с лекарства, с алкохол и бурни реакции.
- Говорейки за тези депресивни положения, съгласно Вас, има ли я още стигмата върху тях?
- Имаше едно проучване, което ние поръчахме на “Галъп” през платформата “КОЖА” - да се направи представително проучване за отношението към психологичното здраве. Там има и доста други данни. Те направиха това проучване за 10 октомври. Реално видяно двата водещи фактора за това, че хората не получават задоволително грижи са от една страна, съществуването на стигма в културните ни стандарти, което за България е значим фактор, за разлика от други страни, и, несъмнено, достъпът. Когато нямаш здравноосигурително покритие, което да те води по психически грижи, психично консултиране, да не приказваме за превантивни стратегии на работното място и в учебно заведение, всичко това води до задълбочаване на проблемите. Проблемите, които бихме могли да решаваме, се усложняват, тъй като няма авансово обезпечен достъп до качествени грижи. Въпреки че експерти има, няма основана организация и политика.
Тепърва се разисква отново нова версия на Стратегията за психологичното здраве, само че и в нея няма задоволително място за психотерапия. Там се мисли повече за психиатричните грижи, което е за оня сегмент за хората с проблеми, които имат потребност от редовно медикаментозно лекуване. Но ние имаме сензитивен растеж на тези по-меки форми на разстройства и психоемоционални поведенчески проблеми, които имат потребност от психотерапия. А и няма цялостно възобновяване без психосоциална рехабилитация. За това няма запаси и политика.
- На три групи могат да се разделят методите за оправянето с настоящата рецесия с COVID-19 в изследването на PsyNet, нали по този начин?
- Да, три групи са. Две от тях са отбранителни - обезщетителните, които водят до невротизация и хронифициране на казуса, тъй като в действителност потушават настоящото чувство за незадоволеност, за неустановеност, само че посредством други средства, които водят до поведенчески затруднения.
Конструктивните са тези, към които ⅓ от българите въпреки всичко прибягват повече. Те са моделът на държание, който назоваваме справяне при сложни условия. Има такива хора, които - както се споделя, дори порастват. Има хора с реализация, с планове, със взаимност, с доста просоциални държания, които са виновни и намират решения даже в тази обстановка.
- По-голямата част от хората, обаче са в другата група.
- Да, това е в действителност, тъй като досегашните практики са такива. Тези държания са форма на опит за справяне, само че нормално водят най-вече до това сега да прикриеш себе си или да изкривиш картината, тъй че да се успокоиш. Те са зов транквиланти, само че водят до невротизация, защото не вземат решение проблемите.
- А какви са изразите на тези държания?
- Множество, да вземем за пример негативизмът и цинизмът, които са един тип нападателна отбрана. Критикуваш всички и всичко, само че не се захващаш с някаква своя съответна и градивна процедура.
- Как виждате да се развие обстановката с психологичното здраве в България?
- Аз съм въпреки всичко задължен да съм оптимист, тъй като толкоз доста години приказваме, че тази част от грижите за хората е извънредно значим измерител за качеството на живота. Бяха направени толкоз доста съпоставителни проучвания, по отношение на други страни в Европа. Гледаме какво се случи и в някои от някогашните соц страни, където повече политиците, държавниците взеха под внимание тези проучвания и усъвършенстваха системите си. Визирам Полша, Чехия, за Германия да не приказваме - те се интегрираха напълно. Грижите в тази посока са индикация за отношение към индивида и в последна сметка са измерител за качеството на живота, което в България по никакъв начин не беше високо и преди ковид.
Има доста несвършена работа и доста проблеми, които занапред ще се задълбочават. Пандемията неизбежно въздейства към този момент, тъй че няма по какъв начин да я извадим отвън скоби или да я изолираме. Проблемите към този момент са многопластови. За доста хора те не идват от това, че са прекарали тежко болестта и са имат остатъчни здравни проблеми, а е тъй като са изгубили работа, бизнес вероятност. За доста от децата занапред ще следим резултати. Например не е ясно, когато се възвърне естественото обучение, какви проблеми още ще избуят. Това не е единствено български проблем, а световен. Този път учим като едно международно общество, за жалост по мъчителния метод.
- Относно самите ограничения - затваряне на бизнеси, въвеждане на онлайн образование, това би трябвало ли да върви с някаква грижа за душeвността през това време?
- Да, има задгранични организации, в това число с представителства в България, които от години поемат разноските за психотерапия и грижа за своите чиновници, когато имат каквито и да са проблеми - били те свързани с работата, били фамилни. И освен за чиновниците, а и за техните близки. Това са така наречен EMP - Employee Assistance Program (б.р.: Програма за подкрепяне на служителите). В тях са обхванати голям брой хора посредством работодателските организации и техните директни компании, които работят. Те поемат разноските. Тук - в България, хората идват на психотерапия, без да знаят какъв брой коства това. Това е поето от техните компании.
Такива политики обаче в България има в дребен брой компании и то привнесени от чужбина.У нас даже държавните чиновници не са обхванати. Тези организации, за които аз приказвам, месечно изпращат милиони хора към сътрудниците ми по целия свят. Обхванати са да вземем за пример задачите държавни администрации - да вземем за пример Държавният департамент на Съединени американски щати. Такива системи по света от дълго време са построени, различен е въпросът, че те не са внедрени у нас. Ние този опит можем да го използван, само че за това са нужни политическа воля и рамка, правила, правила, закони и запаси, несъмнено.
Средният %, който да вземем за пример отива за психочноздравни грижи в Европейски Съюз от здравноосигурителните системи - а ние нямаме такава част от здравноосигурителната система, е към 30-35% в другите страни. Например в случай че си здравноосигурен във Англия NHS - или тяхната здравна каса, ти обезпечава 5 до 6 съвещания месечно при регистриран експерт, които да се грижи за психологичното ти здраве преди да са станали проблемите психиатрични. Първичната психична грижа - психотерапия, клинична логика на психиката, действителен скрининг и, несъмнено, психиатрична интервенция, само че преди проблемите да са се задълбочили.
- Какъв е този % у нас?
- Този % не може да го има, тъй като даже психиатрията няма клинични пътеки в България. Реално бюджетът за психиатрични грижи се ръководи непосредствено от министерството - хей по този начин, като се възстановяват тези услуги, само че не се пресмятат както другите процеси в здравните грижи. Тоест психиатрията и психотерапията не са включени в здравноосигурителната ни система пълноценно. Да, има някакви средства, които се заделят в общественото министерство за така наречен центрове за социална поддръжка, само че те са за тясно уязвими групи - хора с интелектуални усложнения, с хронични болести, само че това действително не е здравноосигурителната система.
Ето и през вчерашния ден аз супервизирах онлайн група, която е спонсорирана от една застрахователна компания. Това са консултанти, психолози, терапевти, които работят онлайн за хора от компании, които имат застраховки. Те в тази рецесия позволиха, че част от средствата, които компаниите влагат, могат да се употребяват за психични съвещания на чиновниците и фамилиите им, с цел да се оправят. Имаме съвещания да вземем за пример по какъв начин да се оправяме със смъртните случаи в фамилии, на близки или сътрудници. Това нещо не се покрива от нашата НЗОК и по тази причина всекидневно не се приказва, тъй като е огромен проблем от доста години - надалеч преди ковид да ни удари.
Проблемите с вируса не са единствено това, което споделят вирусолозите, имунолозите или експертите по инфекции. Нещата са доста съществени от позиция на общия здравен статус, а пък множеството проблеми, с които ние се сблъскваме при тези посттравматични стресови резултати, имат характера на психосоматика. Тоест резултатът по-късно се обръща и към проблеми с физическото здраве - да вземем за пример нараснало артериално налягане, язви. Всички други неща, в това число и инсултите, са психогенно генерирани поради занемарен стрес и нерешени проблеми с психоемоционалното положения. Това при една занижена за България здравна просвета - хората подценяват ранните сигнали и не вземат ограничения, води до затруднения и задълбочаване на проблемите.
Изследването на българския екип към Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, продължава да събира данни за своето дълбочинно проучване на психосоциалните аспекти на оправянето с настоящата рецесия с Covid-19. В интервала от март до ноември 2020 година в него са взели участие 2320 стопански дейни българи (между 24 и 62 години, 56% - дами, 44% - мъже). Заключителният отчет за резултатите на проучването пък ще бъде огласен след снемането на изключителната пандемична конюнктура.
Данните към този стадий приказват, че едвам 35% от респондентите демонстрират постоянна витална ориентировка към съзидателни (конструктивни, продуктивни и ефективни) тактики за справяне с неподходящите резултати на пандемичната рецесия, излиза наяве от проучването. 24% от тях – са ориентирани най-вече към самоусъвършенстването и реализацията на капацитета си, за 21% от градивно справящите се е особено засиленото им ангажиране с хуманистични и алтруистични форми на поддръжка за другите, а 25% се оправят като се стремят към взаимност, съдействие и сливане с други.
Двойно са нарастнали трендовете на българите към защитно-компенсаторно мислене и държание, ориентирано главно към невротично всъщност отбягване и намаляване на тревогата, несигурността и неопределеността, само че без действително да се адресират и позволяват пораждащите ги проблеми, демонстрира още проучването.
Защитно-компенсаторните и контрапродуктивни в същината си трендове в екзистенциалната ориентировка и ежедневните практики са налице в интервала март-ноември 2020 година при цели 65-66% от изследваните стопански дейни българи, се споделя в проучването. 32% от показват една или друга форма на агресивно-защитно " справяне ", а 33% са преобладаващо пасивно-защитни в мисленето и практиките си.
От ФАКТИ се свързахме с доктор Пламен Димитров , под чието управлението се прави въпросното изследване на Международната професионална мрежа на частнопрактикуващите психолози - PsyNet, с цел да приказваме за проучването и психологичното здраве на българите. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Димитров, данните, които демонстрира изследването на мен ми се костват притеснителни, такива ли са и за Вас?
- Да, такива са. Хората реагират по този начин.
- Пандемичната конюнктура продължава от март до момента - има ли заплаха подхванатите в този момент психически тактики към вируса да се трансфорат в устойчиви поведенчески модели, които да останат с нас?
- Те към този момент остават. Имаме хора със съществено задълбочаване на положението. Тревожност, меланхолия посттравматично се развиват. Това е прогноза, която за жалост се сбъдва. СЗО даваше тази прогноза, че в действителност четвъртата най-бързонарастваща и експоненциална крива на неподходящите резултати върху здравето е това, което се случва с прихичноздравния статус на хората. Тоест тези проблеми, освен в България, се задълбочават. Практически ще би трябвало да се проектира решаването им дълго време даже и в случай че имунизацията сработи и имаме лекарството. Това е резултатът на всички такива остри, всеобщи, травматични обстановки, каквато е цялата пандемичната конюнктура.
- Откакто се вършат тези проучвания на PsyNet, в миналото следили ли сте близки на сегашните резултати?
- В предишното ние правихме скринингови проучвания със сходна методика и тези индикатори, които са за така наречен защитни тактики - били те нападателни или пасивни, са два пъти по-малко в последното ни проучване от 2018 година. Тоест тази година са се удвоили тези прояви, прекарвания и държания. Ние го приписваме, естествено, на неподходящото въздействие на тази затяжна рецесия с високо равнище на неустановеност и вреди.
Хората имат към този момент съответни загуби - на статус, плановете им са сринати, визиите за бъдещето и упованията. Затова ние споделяме, че в действителност - освен в България, има такава травматична картина.
- С, която по-късно страните ще би трябвало някак да се оправят.
- Да, някои имат въпреки всичко по-добри системи от нас за грижа за психологичното здраве - за профилактика, за рехабилитация. В България картина е тежка, тъй като и по-рано нямахме такава система. Например здравноосигурените българи нямат достъп до психотерапия, имат непълен достъп до медикаменти. Само през последните месеци се е нараснало над 4 пъти потреблението на психоактивни субстанции от лекарствената гама - не приказваме за другите, незаконните. Маса народ се самолекува. Взима антидепресанти, антипсихотици или транквиланти. Тревожността е всеобща. Много хора я успокояват с лекарства, с алкохол и бурни реакции.
- Говорейки за тези депресивни положения, съгласно Вас, има ли я още стигмата върху тях?
- Имаше едно проучване, което ние поръчахме на “Галъп” през платформата “КОЖА” - да се направи представително проучване за отношението към психологичното здраве. Там има и доста други данни. Те направиха това проучване за 10 октомври. Реално видяно двата водещи фактора за това, че хората не получават задоволително грижи са от една страна, съществуването на стигма в културните ни стандарти, което за България е значим фактор, за разлика от други страни, и, несъмнено, достъпът. Когато нямаш здравноосигурително покритие, което да те води по психически грижи, психично консултиране, да не приказваме за превантивни стратегии на работното място и в учебно заведение, всичко това води до задълбочаване на проблемите. Проблемите, които бихме могли да решаваме, се усложняват, тъй като няма авансово обезпечен достъп до качествени грижи. Въпреки че експерти има, няма основана организация и политика.
Тепърва се разисква отново нова версия на Стратегията за психологичното здраве, само че и в нея няма задоволително място за психотерапия. Там се мисли повече за психиатричните грижи, което е за оня сегмент за хората с проблеми, които имат потребност от редовно медикаментозно лекуване. Но ние имаме сензитивен растеж на тези по-меки форми на разстройства и психоемоционални поведенчески проблеми, които имат потребност от психотерапия. А и няма цялостно възобновяване без психосоциална рехабилитация. За това няма запаси и политика.
- На три групи могат да се разделят методите за оправянето с настоящата рецесия с COVID-19 в изследването на PsyNet, нали по този начин?
- Да, три групи са. Две от тях са отбранителни - обезщетителните, които водят до невротизация и хронифициране на казуса, тъй като в действителност потушават настоящото чувство за незадоволеност, за неустановеност, само че посредством други средства, които водят до поведенчески затруднения.
Конструктивните са тези, към които ⅓ от българите въпреки всичко прибягват повече. Те са моделът на държание, който назоваваме справяне при сложни условия. Има такива хора, които - както се споделя, дори порастват. Има хора с реализация, с планове, със взаимност, с доста просоциални държания, които са виновни и намират решения даже в тази обстановка.
- По-голямата част от хората, обаче са в другата група.
- Да, това е в действителност, тъй като досегашните практики са такива. Тези държания са форма на опит за справяне, само че нормално водят най-вече до това сега да прикриеш себе си или да изкривиш картината, тъй че да се успокоиш. Те са зов транквиланти, само че водят до невротизация, защото не вземат решение проблемите.
- А какви са изразите на тези държания?
- Множество, да вземем за пример негативизмът и цинизмът, които са един тип нападателна отбрана. Критикуваш всички и всичко, само че не се захващаш с някаква своя съответна и градивна процедура.
- Как виждате да се развие обстановката с психологичното здраве в България?
- Аз съм въпреки всичко задължен да съм оптимист, тъй като толкоз доста години приказваме, че тази част от грижите за хората е извънредно значим измерител за качеството на живота. Бяха направени толкоз доста съпоставителни проучвания, по отношение на други страни в Европа. Гледаме какво се случи и в някои от някогашните соц страни, където повече политиците, държавниците взеха под внимание тези проучвания и усъвършенстваха системите си. Визирам Полша, Чехия, за Германия да не приказваме - те се интегрираха напълно. Грижите в тази посока са индикация за отношение към индивида и в последна сметка са измерител за качеството на живота, което в България по никакъв начин не беше високо и преди ковид.
Има доста несвършена работа и доста проблеми, които занапред ще се задълбочават. Пандемията неизбежно въздейства към този момент, тъй че няма по какъв начин да я извадим отвън скоби или да я изолираме. Проблемите към този момент са многопластови. За доста хора те не идват от това, че са прекарали тежко болестта и са имат остатъчни здравни проблеми, а е тъй като са изгубили работа, бизнес вероятност. За доста от децата занапред ще следим резултати. Например не е ясно, когато се възвърне естественото обучение, какви проблеми още ще избуят. Това не е единствено български проблем, а световен. Този път учим като едно международно общество, за жалост по мъчителния метод.
- Относно самите ограничения - затваряне на бизнеси, въвеждане на онлайн образование, това би трябвало ли да върви с някаква грижа за душeвността през това време?
- Да, има задгранични организации, в това число с представителства в България, които от години поемат разноските за психотерапия и грижа за своите чиновници, когато имат каквито и да са проблеми - били те свързани с работата, били фамилни. И освен за чиновниците, а и за техните близки. Това са така наречен EMP - Employee Assistance Program (б.р.: Програма за подкрепяне на служителите). В тях са обхванати голям брой хора посредством работодателските организации и техните директни компании, които работят. Те поемат разноските. Тук - в България, хората идват на психотерапия, без да знаят какъв брой коства това. Това е поето от техните компании.
Такива политики обаче в България има в дребен брой компании и то привнесени от чужбина.У нас даже държавните чиновници не са обхванати. Тези организации, за които аз приказвам, месечно изпращат милиони хора към сътрудниците ми по целия свят. Обхванати са да вземем за пример задачите държавни администрации - да вземем за пример Държавният департамент на Съединени американски щати. Такива системи по света от дълго време са построени, различен е въпросът, че те не са внедрени у нас. Ние този опит можем да го използван, само че за това са нужни политическа воля и рамка, правила, правила, закони и запаси, несъмнено.
Средният %, който да вземем за пример отива за психочноздравни грижи в Европейски Съюз от здравноосигурителните системи - а ние нямаме такава част от здравноосигурителната система, е към 30-35% в другите страни. Например в случай че си здравноосигурен във Англия NHS - или тяхната здравна каса, ти обезпечава 5 до 6 съвещания месечно при регистриран експерт, които да се грижи за психологичното ти здраве преди да са станали проблемите психиатрични. Първичната психична грижа - психотерапия, клинична логика на психиката, действителен скрининг и, несъмнено, психиатрична интервенция, само че преди проблемите да са се задълбочили.
- Какъв е този % у нас?
- Този % не може да го има, тъй като даже психиатрията няма клинични пътеки в България. Реално бюджетът за психиатрични грижи се ръководи непосредствено от министерството - хей по този начин, като се възстановяват тези услуги, само че не се пресмятат както другите процеси в здравните грижи. Тоест психиатрията и психотерапията не са включени в здравноосигурителната ни система пълноценно. Да, има някакви средства, които се заделят в общественото министерство за така наречен центрове за социална поддръжка, само че те са за тясно уязвими групи - хора с интелектуални усложнения, с хронични болести, само че това действително не е здравноосигурителната система.
Ето и през вчерашния ден аз супервизирах онлайн група, която е спонсорирана от една застрахователна компания. Това са консултанти, психолози, терапевти, които работят онлайн за хора от компании, които имат застраховки. Те в тази рецесия позволиха, че част от средствата, които компаниите влагат, могат да се употребяват за психични съвещания на чиновниците и фамилиите им, с цел да се оправят. Имаме съвещания да вземем за пример по какъв начин да се оправяме със смъртните случаи в фамилии, на близки или сътрудници. Това нещо не се покрива от нашата НЗОК и по тази причина всекидневно не се приказва, тъй като е огромен проблем от доста години - надалеч преди ковид да ни удари.
Проблемите с вируса не са единствено това, което споделят вирусолозите, имунолозите или експертите по инфекции. Нещата са доста съществени от позиция на общия здравен статус, а пък множеството проблеми, с които ние се сблъскваме при тези посттравматични стресови резултати, имат характера на психосоматика. Тоест резултатът по-късно се обръща и към проблеми с физическото здраве - да вземем за пример нараснало артериално налягане, язви. Всички други неща, в това число и инсултите, са психогенно генерирани поради занемарен стрес и нерешени проблеми с психоемоционалното положения. Това при една занижена за България здравна просвета - хората подценяват ранните сигнали и не вземат ограничения, води до затруднения и задълбочаване на проблемите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ