Пореден антибългарски пасквил за Македония в руски сайт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 18 декември 2020 година известният и респектабелен съветски информативен запас Regnum, който е прочут с това, че прокарва линията на ръководещите в Москва, разгласява остра антибългарска публикация. Автор е Мария Третякова, която е работила като асистент на програмния шеф на Международния републикански институт в Скопие. Тя е извънщатен помощник на Центъра за невоенни стратегически проучвания в северномакедонската столица. Съучредител е на Фонда за подпомагане на руско-македонските стратегически проучвания в Скопие. Заглавието на въпросния памфлет е „ България не може да „ забрани “ македонския език и македонския народ “.
В текста българският народ е упрекнат, че има „ причастност към фашизма “. Българският интелектуално-политически хайлайф бил „ работил за реабилитирането на страната за „ съучастничество в Холокоста “. Мария Третякова написа: „ Опитите за деформиране на историческите обстоятелства, които се отнасят към интервала на Втората международна война, излязоха нескрито в цялото свое морално уродство и политическа свирепост в подтекста на евроинтеграцията на Македония “. Само тази фраза е задоволителна, с цел да разберем, че авторката е „ сътрудник за въздействие “ на македонците и сърбите. Тя напълно пази патологичния македонизъм, който обслужва великосръбската идеология. Естествено, за сметка на българските национални ползи към този момент към 150 години.
Излизането на въпросната публикация в Regnum е следващия медиен триумф на сръбското лоби в Русия, което напоследък престана да крие доста усърдно своите антибългарски прочувствени прояви. Мария Третякова заблуждава или по-точно лъже читателите, че „ на ярко са излезли непреодолените териториални искания на България към прилежаща Македония “. София в никакъв случай не е имала от доста десетилетия териториални искания към Северна Македония. България първа в света призна Северна Македония на 15 януари 1992 година под конституционното ѝ име и съумява да убеди и Русия да стори същото. Къде Мария Третякова вижда български териториални искания към северомакедонската национална територия? По един извънредно извратен и килнат метод „ македонският и сръбски сътрудник за въздействие “ формулира българските искания към Скопие: „... България изиска от Македония да се откаже от още една съставна на своята еднаквост - език и история “. В текста попада и още едно извънредно безочливо и не отговарящо на истината изказване: „ Освен това, българските изказвания за македонския език като „ акцент “ на българския са изкривени и не подхождат на действителността “.
Мария Третякова интригантства, че България е била фашистки окупатор на Македония. И, с цел да бъде по-убедителна дава образци с цитати на гръцки политици и естествено се цитира мнението на рой професори от някогашните подмандатни територии на сръбската УДБА в Западните Балкани. Елементарно за наивници! Авторката назовава Красимир Каракачанов „ български булдозер “ от редовете на ръководещата партия. И повтаря скопската теза, че българите вършат пречки на северномакедонците за влизане в Европейски Съюз, защото предстоят парламентарни избори в България.
В края на своя памфлет, Мария Третякова е загрижена за евроинтеграцията на северномакедонците, упреква българите със изводи на брюкселската евробюрокрация за „ систематично пренебрежение на основополагащи документи на Европейски Съюз “. И припомня за Резолюция от 8 октомври 2020 година, която „ приканва управляващите (българските) да записват националното македонско малцинство „ ОМО Илинден “, чието битие публична София не признава от 1956 година “. Щото сърбите и македонците признават българско малцинство в Северна Македония и Сърбия, нали? Албания призна българско малцинство, само че Северна Македония и Сърбия не щат и да чуят нещо по въпроса. Мария Третякова да вземе географската карта и да изясни по какъв начин етнически българи са се оказали на албанска територия. Прескочили са сръбската и северномакедонската територия и са се телепортирали?!
Прави усещане, че македонистите усърдно заобикалят или доста рядко приказват за българо-северномакедонски връзки преди Втората международна война. Тази част от историята не им „ харесва “ и я премълчават усърдно. Историчарите от Скопие в този интервал от българската история са принудени да измислят комични лакърдии, които сериозен академик няма по какъв начин да одобри. Трудно се изяснява за какво светът назовава Охрид „ българският Йерусалим “.
Сръбската държавна теория се ражда през 40-те на XIX век. Неин татко е Илия Гарашанин (1812-1874). Тя се съблюдава години наред без да ѝ се дава публичност. Доктрината се назовава „ Начертание “. Накратко, тя гласи: територията на Сърбия би трябвало да се усили с привличането в границите на скороосвободената сръбска страна и останалите близки и далечни славянски земи, като по този метод Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите. Всичките български земи влизат в анексионистичните проекти на гарашаниновото „ Начертание “. В него се набелязват съответни задания за неговото осъществяване.
През 1862 година изтъкнатият фолклорист етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски генезис Стефан Веркович е изпратен от сърбите като емисар да работи измежду македонските българи. И да изследва въпроса на място. Стефан Веркович бързо схваща, че се е заел с „ невъзможна задача “. Той не намира сърби в Македония. Стефан Веркович излага своите наблюдения в книгите си „ Народне песме македонски бугара “ (Белград, 1860), „ Описание быта болгар, населяющих Македонию “ (Москва, 1868) и други. До 1875 година Стефан Веркович постоянно изпраща до сръбското държавно управление секретни отчети за ситуацията в българските земи под турска власт. Той откровено има вяра в пропагандираната от Белград концепция за ролята на Сръбското княжество като бранител и предстоящ обединител на всички южнославянски нации, само че в никакъв случай не става безгласно оръдие на сръбския национализъм и намерено поддържа църковно-националните битки на българския народ.
След 1885 година великосръбската агитация се въоръжава с идеологията на македонизма. За тази цел през 1886 година в Белград е основана сръбската културно просветна организация „ Свети Сава “. Тя се заема с интензивно пропагандиране на великосръбската концепция в Македония и Стара Сърбия. След три години управителното тяло на „ Свети Сава “ става поделение на сръбското външно министерство. Сърбите стартират да откриват учебни заведения и да основават религиозно-просветни сдружения в Косовския и Битолския вилает. Последовател на Илия Гарашанин става сръбският академик и дипломат в Цариград проф. Стоян Новакович. Сръбската македонистка политика се поддържа и постанова и от Азиатския департамент на съветското външно министерство.
След включването на Стоян Новакович македонизмът се трансформира в оръжие на Белград против България, та чак до през днешния ден. След 1917 година великосръбската идеология се вкарва като руска линия от структурите на Коминтерна. На 11 януари 1934 година е призната резолюция на Балканския лендерсекретариат за налагане на македонската нация посредством балканските комунистически партии. Този документ на Коминтерна се смята за един от най-важните документи за основаване на македонска нация.
На процедура в своята публикация Мария Третякова упреква България в антисемитизъм и фашизъм. Това са две доста постоянно повтаряни мантри от днешния македонизъм. Естествено, зад тези постановки стои Белград. Първо, да обвиняваш в съпричастност към Холокоста единственият европейски народ, който е избавил безкористно своите евреи през Втората международна война е безусловно свинство и липса на обикновена пристойност. Второ, преди да жонглира с понятията българска " окупация " и българска „ администрация “ през Втората международна война на македонска територия, ще е добре Мария Третякова да посети мемориалния комплекс „ Яд Вашем “ в Израел и да изслуша уредниците на музея. Те за разлика от нея доста ясно вършат разликата сред „ окупация “ и „ администриране “ на македонската територия. България избавя своите евреи със взаимните старания на Борис II, Българската православна черква, български парламентаристи и основни фигури в държавната администрация.
Българите постоянно в своята история са защитавали своите съграждани от различен етнически генезис, които са били неделима част от българския народ. Било той арменски, еврейски, турски и други. Заключените през нощта в пловдивския полицейски сектор еврейски фамилии, които е трябвало да бъдат депортирани на идващия ден, са освободени от жандарм, който е сътрудник на българското военно разузнаване. В съхраняването на живота на българските евреи мълчешком взе участие цялата страна. А Мария Третякова твърди, че нашият народ „ е съпричастен към Холокоста “. Тя просто папагалства тезата на македонистите, зад чиито тил надничат сърбите.
Що се касае до това, преди да упреква България във „ фашизъм “, ще бъде добре Мария Третякова да отговори на следните няколко въпроси, чиито отговори очевидно не знае. Или се прави, че не знае. Накратко, тя се занимава с класическа хибридна война в нейното историческо измерение против България в услуга на войстващите македонисти и стоящите зад техния тил великосръбски идеолози. Колко дивизии изпрати Царство България на Източния фронт да се борят против Съюз на съветските социалистически републики? Една, две, три или нито една! Как по този начин „ фашистка “ България не разгласи война на Съюз на съветските социалистически републики след 22 юни 1942 година и не закри руското посолство в София по време на Втората международна война? Защо българският генерал-полковник Владимир Стойчев участва на 24 юни 1945 година на Парада на успеха на Червения площад? Може ли да изброи Мария Третякова други непознати генерали, с изключение на военачалник Владимир Стойчев, които да участват на площада на 24 юни 1945 година?
Как съгласно Мария Третякова обременената „ фашистка “ и „ антисемитска “ България изпраща българската войска, която се командва от генерал-полковник Владимир Стойчев, и става част от 3-ти украински фронт. Български войски с бройка към 445 000 бойци работят на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Българската войска губи в сраженията 10 124 бойци и офицери и са ранени 21 541. Как по този начин руското командване награждава 360 български офицери и бойци на „ фашистка “ България със руски ордени и медали? Няма логичност! Но бранителите на патологичния македонизъм са лишени от опция да мислят разумно и да приказват почтено и честно. На кого прави услуга Мария Третякова с сходна публикация?
Македонският публицист и публицист Ким Мехмети на 18 декември 2020 година в едно свое изявление е до болежка прям: „ В Република Северна Македония от първи клас до дълбока напреднала възраст македонците биват учени, че българите и албанците са най-големите им врагове, а сърбите са техни братя. Сърбия насади измежду локалното население македонизма, който черпи сили от антибългаризма и антиалбанизма. Македонската история се редактира в Белград, който е същинската столица на Македония, а не Скопие “.
Доказателство за казаното от Ким Мехмети е и истеризирането на ръководителя на сръбската Скупщина Ивица Дачич. След като връзките сред София и Скопие се обтегнаха той не пропусна да срита вербално „ някаквите българи “. Доста груба неточност за политик с искания. Така може да се държи и приказва единствено „ свободно веселяща се единица “, почитател на Илия Гарашанин.
Няма да бъде правилно, в случай че спестя и обстоятелството, че един авторитетен кръг в Москва компактно поддържа великосръбската идеология и нейното прокси в лицето на войнстващия македонизъм. Известния съветски геополитик Александър Дугин в своята книга „ Основи на геополитиката. Геополитическото бъдеще на Русия “ издадена през 1997 година твърди следното: „ Сърбите съставляват на Балканите Православна Русия. Хърватите и словенците – Средна Европа (Германия, Австрия, Италия). Мюсюлманите албанци и боснийци - остатъците от Османската империя, а значи, Турция и дори ислямския свят като цяло. Македонците са разбъркан сръбско-български етнос, който се явява знак на Велика Православна Югославия (основана върху обединяването на Сърбия и България), която по този начин и не съумя да се сътвори исторически, макар съществуващите при започване на века сръбско-български планове “.
Обърнете внимание, това е оповестено през 1997 година, а не по време на Коминтерна. Даже Александър Дугин споделя половинчато, че македонците са „ разбъркан сръбско-български етнос “. Мария Третякова като сътрудник за въздействие на Белград и Скопие не се интересува от този факт. За да разберем съветската позиция ще би трябвало да изтъквам още веднъж Александър Дугин: „ Съдбата на сърбите и ориста на руснаците на геополитическо равнище е една и съща орис “. Тук ние българите би трябвало да си зададем един доста елементарен въпрос! Ако сърбите и руснаците са едно и също нещо на Балканите, то къде тъкмо в този проект са разположени България и българският народен интерес? Да станем второкласен народ, който да се върти към сърбите и да ги обслужва според геостратегията на Александър Дугин?
Да загърбим българските национални ползи, с цел да сме симпатични на „ братята православни и славяни “ сърби? Когато Русия се е заигравала със сърбите, както в този момент прекомерно намерено и за сметка на българските национални ползи, София се е отдалечавала от Москва и е отивала в нейния неприятелски лагер. Народ като българският, който носи исторически в себе си „ имперска искрица “, няма по какъв начин да се помири с обслужване на сърбите на Балканите. Не е належащо да враждуваме с Белград. Трябва да имаме другарски връзки със сърбите, само че е извънредно време да си кажем право в очите истината.
Мария Третякова с насмешка написа, че публична София смята македонския език за акцент на българския. Тя акцентира, че българите „ настояват че македонският език е „ акцент “ на килнат български, което не подхожда на действителността “. Като „ доказателство “ се дава образец, че в МГУ „ Ломоносов “ македонският се учи в качеството на „ саморасъл славянски език на южната група “. За огромно отчаяние на Мария Третякова голямо число международни учени и лингвисти дефинират македонския език като западнобългарски акцент.
Доц. Ана Кочева разяснява тематиката: „ От редица проучвания на непознати лингвисти проличава, че диалектите на територията на Република Македония, а затова и писмената норма, зародила въз основа на централната част от тези диалекти, е обвързвана с типологичните особености на българския език и споделя българската езикова история през вековете. Тук могат да бъдат посочени имената на едни от най-големите представители на международната славистика, а също по този начин и на редица създатели на старобългарски граматики и проучвания, подчертаващи ролята на България и на българския език. Ето за сведение на Мария Третякова „ късия “ лист на въпросните учени, които не споделят нейните тези по отношение на българския език:
Аванесов 1973; Андреев 1987; Белодед 1883; Бернштейн 1957, 1937, 1961, 1977; Билярский 1858; Бодянский 1843; Булаховский 1952; Булич 1893; Венелин 1849; Бирнбаум 1985; Ван-Вейк 1957; Верещагин 1982; Виноградов 1958, 1967, 1973; Винокур 1945; Горшков 1963, 1984; Гутшмид 1983; Державин 1914, 1945, 1946; Дёмина 1983; Eлкина 1960; Иванова 1977; Ильинский 1909; Иречек 1929; Истрин 1930; Исаченко 1963; Карский 1962; Климовская 1974; Копецкий 1974; Кривчик и Можайко 1968; Кульбакин 1907, 1911; Ларин 1975; Литаврин 1983; Лихачов 1973; Логачев 1985; Майборода 1975; Мещерский 1981; Матвеева-Исаева 1958; Милев 1966; Никифоров 1952; Никитин 1976; Норман 1980; Обнорский 1946; Охридски 1931; Полевой 1900; Погорелов 1914; Селищев 1957, 1968; Соболевский 1891, 1903; Сперанский 1920; Станивьский 1964; Супрун 1977; Толковый словарь русского языка 1940; Улуханов 1972; Ушаков 1840; Филин 1981, 1983; 1984; Хабургаев 1984; Черных 1951; Чешко 1970; Чейка и Лампрехт 1965; Шахматов 1915, 1916, 1941; Шмелёв 1977; Aizetmüler 1978; Arumaa 1964; Bräuer 1952; Boué 1840; Boehme 1904; Diels 1932; Griesbach 1841; Geitler 1875; Dobrovsky 1947; Havrànek 1963; Kiparski 1963; Kiepert 1876; Lamouche 1931; Leskien 1871; Rosenkranz 1955; Guillou 1984; Petr 1986; Popovič 1960; Siatkowski 1983; Słаwski 1983; Słoński 1950; Vraz 1974; Weigand 1924; Wondrák 1912 и други
Естествено, сходен лист от учени няма по какъв начин да респектира македонистите и великосръбските шовинисти. Статията на Мария Третякова е типичен образец за водене на хибридна война против нашата страна. Украинството и укрите са някакъв аналог на македонизма и македонците. За първото сме „ срещу “, само че сме „ за “ второто. България няма нищо срещу северномакедонците да се назовават както си пожелаят, да приказват на който език си пожелаят, само че да не пипат българската история до 1945 година. Ние би трябвало да сме луди да допуснем посредством Скопие да се вихри в Европейски Съюз патогенен македонизъм, който е подпроект на великосръбската идеология. Москва осъжда самодейността „ Източно партньорство “ на Европейски Съюз, само че сръбското лоби в Русия пропагандира влизането на Скопие в Евросъюза. Някой да вижда обикновена логичност в това шизофренично раздвоение?
В актуалната обстановка наш районен съдружник още веднъж се оказват албанците. На 14 април 1933 година някогашният албански министър председател Хасан бей Прищина взаимно с Ванче Михайлов създават план за взаимна активност против Югославия. На 13 август 1933 година в Солун Хасан бей Прищина е погубен от албанеца Ибрахим Чело. Не се знае сигурно дали става дума за кръвно възмездие или за ликвидиране по повеля на Ахмед Зогу и Кралство Югославия. Любопитна детайлност е, че през 1912 година Хасан бей Прищина е началник на Албанското въстание. Той предлага основаването на албано-българска страна в Македония, подсилен от английския консул в Скопие.
Накрая, би трябвало да престанем да отговаряме на експанзията на Скопие и Белград във връзка с България. Необходимо е да следваме неумолимо линията на отбрана на националните ни ползи, в това число и като страна пълновръстен член на Европейски Съюз. Имаме опция да отиграем в наша изгода обстановката, която сами сътвориха войнстващите македонисти и великосръбските идеолози. Както и да изработим наша българска тактика и тактичност на Балканите.
Автор: Боян Чуков
Източник: InFacto
На 18 декември 2020 година известният и респектабелен съветски информативен запас Regnum, който е прочут с това, че прокарва линията на ръководещите в Москва, разгласява остра антибългарска публикация. Автор е Мария Третякова, която е работила като асистент на програмния шеф на Международния републикански институт в Скопие. Тя е извънщатен помощник на Центъра за невоенни стратегически проучвания в северномакедонската столица. Съучредител е на Фонда за подпомагане на руско-македонските стратегически проучвания в Скопие. Заглавието на въпросния памфлет е „ България не може да „ забрани “ македонския език и македонския народ “.
В текста българският народ е упрекнат, че има „ причастност към фашизма “. Българският интелектуално-политически хайлайф бил „ работил за реабилитирането на страната за „ съучастничество в Холокоста “. Мария Третякова написа: „ Опитите за деформиране на историческите обстоятелства, които се отнасят към интервала на Втората международна война, излязоха нескрито в цялото свое морално уродство и политическа свирепост в подтекста на евроинтеграцията на Македония “. Само тази фраза е задоволителна, с цел да разберем, че авторката е „ сътрудник за въздействие “ на македонците и сърбите. Тя напълно пази патологичния македонизъм, който обслужва великосръбската идеология. Естествено, за сметка на българските национални ползи към този момент към 150 години.
Излизането на въпросната публикация в Regnum е следващия медиен триумф на сръбското лоби в Русия, което напоследък престана да крие доста усърдно своите антибългарски прочувствени прояви. Мария Третякова заблуждава или по-точно лъже читателите, че „ на ярко са излезли непреодолените териториални искания на България към прилежаща Македония “. София в никакъв случай не е имала от доста десетилетия териториални искания към Северна Македония. България първа в света призна Северна Македония на 15 януари 1992 година под конституционното ѝ име и съумява да убеди и Русия да стори същото. Къде Мария Третякова вижда български териториални искания към северомакедонската национална територия? По един извънредно извратен и килнат метод „ македонският и сръбски сътрудник за въздействие “ формулира българските искания към Скопие: „... България изиска от Македония да се откаже от още една съставна на своята еднаквост - език и история “. В текста попада и още едно извънредно безочливо и не отговарящо на истината изказване: „ Освен това, българските изказвания за македонския език като „ акцент “ на българския са изкривени и не подхождат на действителността “.
Мария Третякова интригантства, че България е била фашистки окупатор на Македония. И, с цел да бъде по-убедителна дава образци с цитати на гръцки политици и естествено се цитира мнението на рой професори от някогашните подмандатни територии на сръбската УДБА в Западните Балкани. Елементарно за наивници! Авторката назовава Красимир Каракачанов „ български булдозер “ от редовете на ръководещата партия. И повтаря скопската теза, че българите вършат пречки на северномакедонците за влизане в Европейски Съюз, защото предстоят парламентарни избори в България.
В края на своя памфлет, Мария Третякова е загрижена за евроинтеграцията на северномакедонците, упреква българите със изводи на брюкселската евробюрокрация за „ систематично пренебрежение на основополагащи документи на Европейски Съюз “. И припомня за Резолюция от 8 октомври 2020 година, която „ приканва управляващите (българските) да записват националното македонско малцинство „ ОМО Илинден “, чието битие публична София не признава от 1956 година “. Щото сърбите и македонците признават българско малцинство в Северна Македония и Сърбия, нали? Албания призна българско малцинство, само че Северна Македония и Сърбия не щат и да чуят нещо по въпроса. Мария Третякова да вземе географската карта и да изясни по какъв начин етнически българи са се оказали на албанска територия. Прескочили са сръбската и северномакедонската територия и са се телепортирали?!
Прави усещане, че македонистите усърдно заобикалят или доста рядко приказват за българо-северномакедонски връзки преди Втората международна война. Тази част от историята не им „ харесва “ и я премълчават усърдно. Историчарите от Скопие в този интервал от българската история са принудени да измислят комични лакърдии, които сериозен академик няма по какъв начин да одобри. Трудно се изяснява за какво светът назовава Охрид „ българският Йерусалим “.
Сръбската държавна теория се ражда през 40-те на XIX век. Неин татко е Илия Гарашанин (1812-1874). Тя се съблюдава години наред без да ѝ се дава публичност. Доктрината се назовава „ Начертание “. Накратко, тя гласи: територията на Сърбия би трябвало да се усили с привличането в границите на скороосвободената сръбска страна и останалите близки и далечни славянски земи, като по този метод Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите. Всичките български земи влизат в анексионистичните проекти на гарашаниновото „ Начертание “. В него се набелязват съответни задания за неговото осъществяване.
През 1862 година изтъкнатият фолклорист етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски генезис Стефан Веркович е изпратен от сърбите като емисар да работи измежду македонските българи. И да изследва въпроса на място. Стефан Веркович бързо схваща, че се е заел с „ невъзможна задача “. Той не намира сърби в Македония. Стефан Веркович излага своите наблюдения в книгите си „ Народне песме македонски бугара “ (Белград, 1860), „ Описание быта болгар, населяющих Македонию “ (Москва, 1868) и други. До 1875 година Стефан Веркович постоянно изпраща до сръбското държавно управление секретни отчети за ситуацията в българските земи под турска власт. Той откровено има вяра в пропагандираната от Белград концепция за ролята на Сръбското княжество като бранител и предстоящ обединител на всички южнославянски нации, само че в никакъв случай не става безгласно оръдие на сръбския национализъм и намерено поддържа църковно-националните битки на българския народ.
След 1885 година великосръбската агитация се въоръжава с идеологията на македонизма. За тази цел през 1886 година в Белград е основана сръбската културно просветна организация „ Свети Сава “. Тя се заема с интензивно пропагандиране на великосръбската концепция в Македония и Стара Сърбия. След три години управителното тяло на „ Свети Сава “ става поделение на сръбското външно министерство. Сърбите стартират да откриват учебни заведения и да основават религиозно-просветни сдружения в Косовския и Битолския вилает. Последовател на Илия Гарашанин става сръбският академик и дипломат в Цариград проф. Стоян Новакович. Сръбската македонистка политика се поддържа и постанова и от Азиатския департамент на съветското външно министерство.
След включването на Стоян Новакович македонизмът се трансформира в оръжие на Белград против България, та чак до през днешния ден. След 1917 година великосръбската идеология се вкарва като руска линия от структурите на Коминтерна. На 11 януари 1934 година е призната резолюция на Балканския лендерсекретариат за налагане на македонската нация посредством балканските комунистически партии. Този документ на Коминтерна се смята за един от най-важните документи за основаване на македонска нация.
На процедура в своята публикация Мария Третякова упреква България в антисемитизъм и фашизъм. Това са две доста постоянно повтаряни мантри от днешния македонизъм. Естествено, зад тези постановки стои Белград. Първо, да обвиняваш в съпричастност към Холокоста единственият европейски народ, който е избавил безкористно своите евреи през Втората международна война е безусловно свинство и липса на обикновена пристойност. Второ, преди да жонглира с понятията българска " окупация " и българска „ администрация “ през Втората международна война на македонска територия, ще е добре Мария Третякова да посети мемориалния комплекс „ Яд Вашем “ в Израел и да изслуша уредниците на музея. Те за разлика от нея доста ясно вършат разликата сред „ окупация “ и „ администриране “ на македонската територия. България избавя своите евреи със взаимните старания на Борис II, Българската православна черква, български парламентаристи и основни фигури в държавната администрация.
Българите постоянно в своята история са защитавали своите съграждани от различен етнически генезис, които са били неделима част от българския народ. Било той арменски, еврейски, турски и други. Заключените през нощта в пловдивския полицейски сектор еврейски фамилии, които е трябвало да бъдат депортирани на идващия ден, са освободени от жандарм, който е сътрудник на българското военно разузнаване. В съхраняването на живота на българските евреи мълчешком взе участие цялата страна. А Мария Третякова твърди, че нашият народ „ е съпричастен към Холокоста “. Тя просто папагалства тезата на македонистите, зад чиито тил надничат сърбите.
Що се касае до това, преди да упреква България във „ фашизъм “, ще бъде добре Мария Третякова да отговори на следните няколко въпроси, чиито отговори очевидно не знае. Или се прави, че не знае. Накратко, тя се занимава с класическа хибридна война в нейното историческо измерение против България в услуга на войстващите македонисти и стоящите зад техния тил великосръбски идеолози. Колко дивизии изпрати Царство България на Източния фронт да се борят против Съюз на съветските социалистически републики? Една, две, три или нито една! Как по този начин „ фашистка “ България не разгласи война на Съюз на съветските социалистически републики след 22 юни 1942 година и не закри руското посолство в София по време на Втората международна война? Защо българският генерал-полковник Владимир Стойчев участва на 24 юни 1945 година на Парада на успеха на Червения площад? Може ли да изброи Мария Третякова други непознати генерали, с изключение на военачалник Владимир Стойчев, които да участват на площада на 24 юни 1945 година?
Как съгласно Мария Третякова обременената „ фашистка “ и „ антисемитска “ България изпраща българската войска, която се командва от генерал-полковник Владимир Стойчев, и става част от 3-ти украински фронт. Български войски с бройка към 445 000 бойци работят на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Българската войска губи в сраженията 10 124 бойци и офицери и са ранени 21 541. Как по този начин руското командване награждава 360 български офицери и бойци на „ фашистка “ България със руски ордени и медали? Няма логичност! Но бранителите на патологичния македонизъм са лишени от опция да мислят разумно и да приказват почтено и честно. На кого прави услуга Мария Третякова с сходна публикация?
Македонският публицист и публицист Ким Мехмети на 18 декември 2020 година в едно свое изявление е до болежка прям: „ В Република Северна Македония от първи клас до дълбока напреднала възраст македонците биват учени, че българите и албанците са най-големите им врагове, а сърбите са техни братя. Сърбия насади измежду локалното население македонизма, който черпи сили от антибългаризма и антиалбанизма. Македонската история се редактира в Белград, който е същинската столица на Македония, а не Скопие “.
Доказателство за казаното от Ким Мехмети е и истеризирането на ръководителя на сръбската Скупщина Ивица Дачич. След като връзките сред София и Скопие се обтегнаха той не пропусна да срита вербално „ някаквите българи “. Доста груба неточност за политик с искания. Така може да се държи и приказва единствено „ свободно веселяща се единица “, почитател на Илия Гарашанин.
Няма да бъде правилно, в случай че спестя и обстоятелството, че един авторитетен кръг в Москва компактно поддържа великосръбската идеология и нейното прокси в лицето на войнстващия македонизъм. Известния съветски геополитик Александър Дугин в своята книга „ Основи на геополитиката. Геополитическото бъдеще на Русия “ издадена през 1997 година твърди следното: „ Сърбите съставляват на Балканите Православна Русия. Хърватите и словенците – Средна Европа (Германия, Австрия, Италия). Мюсюлманите албанци и боснийци - остатъците от Османската империя, а значи, Турция и дори ислямския свят като цяло. Македонците са разбъркан сръбско-български етнос, който се явява знак на Велика Православна Югославия (основана върху обединяването на Сърбия и България), която по този начин и не съумя да се сътвори исторически, макар съществуващите при започване на века сръбско-български планове “.
Обърнете внимание, това е оповестено през 1997 година, а не по време на Коминтерна. Даже Александър Дугин споделя половинчато, че македонците са „ разбъркан сръбско-български етнос “. Мария Третякова като сътрудник за въздействие на Белград и Скопие не се интересува от този факт. За да разберем съветската позиция ще би трябвало да изтъквам още веднъж Александър Дугин: „ Съдбата на сърбите и ориста на руснаците на геополитическо равнище е една и съща орис “. Тук ние българите би трябвало да си зададем един доста елементарен въпрос! Ако сърбите и руснаците са едно и също нещо на Балканите, то къде тъкмо в този проект са разположени България и българският народен интерес? Да станем второкласен народ, който да се върти към сърбите и да ги обслужва според геостратегията на Александър Дугин?
Да загърбим българските национални ползи, с цел да сме симпатични на „ братята православни и славяни “ сърби? Когато Русия се е заигравала със сърбите, както в този момент прекомерно намерено и за сметка на българските национални ползи, София се е отдалечавала от Москва и е отивала в нейния неприятелски лагер. Народ като българският, който носи исторически в себе си „ имперска искрица “, няма по какъв начин да се помири с обслужване на сърбите на Балканите. Не е належащо да враждуваме с Белград. Трябва да имаме другарски връзки със сърбите, само че е извънредно време да си кажем право в очите истината.
Мария Третякова с насмешка написа, че публична София смята македонския език за акцент на българския. Тя акцентира, че българите „ настояват че македонският език е „ акцент “ на килнат български, което не подхожда на действителността “. Като „ доказателство “ се дава образец, че в МГУ „ Ломоносов “ македонският се учи в качеството на „ саморасъл славянски език на южната група “. За огромно отчаяние на Мария Третякова голямо число международни учени и лингвисти дефинират македонския език като западнобългарски акцент.
Доц. Ана Кочева разяснява тематиката: „ От редица проучвания на непознати лингвисти проличава, че диалектите на територията на Република Македония, а затова и писмената норма, зародила въз основа на централната част от тези диалекти, е обвързвана с типологичните особености на българския език и споделя българската езикова история през вековете. Тук могат да бъдат посочени имената на едни от най-големите представители на международната славистика, а също по този начин и на редица създатели на старобългарски граматики и проучвания, подчертаващи ролята на България и на българския език. Ето за сведение на Мария Третякова „ късия “ лист на въпросните учени, които не споделят нейните тези по отношение на българския език:
Аванесов 1973; Андреев 1987; Белодед 1883; Бернштейн 1957, 1937, 1961, 1977; Билярский 1858; Бодянский 1843; Булаховский 1952; Булич 1893; Венелин 1849; Бирнбаум 1985; Ван-Вейк 1957; Верещагин 1982; Виноградов 1958, 1967, 1973; Винокур 1945; Горшков 1963, 1984; Гутшмид 1983; Державин 1914, 1945, 1946; Дёмина 1983; Eлкина 1960; Иванова 1977; Ильинский 1909; Иречек 1929; Истрин 1930; Исаченко 1963; Карский 1962; Климовская 1974; Копецкий 1974; Кривчик и Можайко 1968; Кульбакин 1907, 1911; Ларин 1975; Литаврин 1983; Лихачов 1973; Логачев 1985; Майборода 1975; Мещерский 1981; Матвеева-Исаева 1958; Милев 1966; Никифоров 1952; Никитин 1976; Норман 1980; Обнорский 1946; Охридски 1931; Полевой 1900; Погорелов 1914; Селищев 1957, 1968; Соболевский 1891, 1903; Сперанский 1920; Станивьский 1964; Супрун 1977; Толковый словарь русского языка 1940; Улуханов 1972; Ушаков 1840; Филин 1981, 1983; 1984; Хабургаев 1984; Черных 1951; Чешко 1970; Чейка и Лампрехт 1965; Шахматов 1915, 1916, 1941; Шмелёв 1977; Aizetmüler 1978; Arumaa 1964; Bräuer 1952; Boué 1840; Boehme 1904; Diels 1932; Griesbach 1841; Geitler 1875; Dobrovsky 1947; Havrànek 1963; Kiparski 1963; Kiepert 1876; Lamouche 1931; Leskien 1871; Rosenkranz 1955; Guillou 1984; Petr 1986; Popovič 1960; Siatkowski 1983; Słаwski 1983; Słoński 1950; Vraz 1974; Weigand 1924; Wondrák 1912 и други
Естествено, сходен лист от учени няма по какъв начин да респектира македонистите и великосръбските шовинисти. Статията на Мария Третякова е типичен образец за водене на хибридна война против нашата страна. Украинството и укрите са някакъв аналог на македонизма и македонците. За първото сме „ срещу “, само че сме „ за “ второто. България няма нищо срещу северномакедонците да се назовават както си пожелаят, да приказват на който език си пожелаят, само че да не пипат българската история до 1945 година. Ние би трябвало да сме луди да допуснем посредством Скопие да се вихри в Европейски Съюз патогенен македонизъм, който е подпроект на великосръбската идеология. Москва осъжда самодейността „ Източно партньорство “ на Европейски Съюз, само че сръбското лоби в Русия пропагандира влизането на Скопие в Евросъюза. Някой да вижда обикновена логичност в това шизофренично раздвоение?
В актуалната обстановка наш районен съдружник още веднъж се оказват албанците. На 14 април 1933 година някогашният албански министър председател Хасан бей Прищина взаимно с Ванче Михайлов създават план за взаимна активност против Югославия. На 13 август 1933 година в Солун Хасан бей Прищина е погубен от албанеца Ибрахим Чело. Не се знае сигурно дали става дума за кръвно възмездие или за ликвидиране по повеля на Ахмед Зогу и Кралство Югославия. Любопитна детайлност е, че през 1912 година Хасан бей Прищина е началник на Албанското въстание. Той предлага основаването на албано-българска страна в Македония, подсилен от английския консул в Скопие.
Накрая, би трябвало да престанем да отговаряме на експанзията на Скопие и Белград във връзка с България. Необходимо е да следваме неумолимо линията на отбрана на националните ни ползи, в това число и като страна пълновръстен член на Европейски Съюз. Имаме опция да отиграем в наша изгода обстановката, която сами сътвориха войнстващите македонисти и великосръбските идеолози. Както и да изработим наша българска тактика и тактичност на Балканите.
Автор: Боян Чуков
Източник: InFacto
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ