ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Докато сега погледите са ориентирани към качеството на въздуха, който дишаме у нас, би било рационално да използваме нарасналата сензитивност към екологични тематики, с цел да приказваме и за други проблеми от сходно естество. В съответния случай за друга, също както въздуха, потребност от първа нужда на човешкия организъм и активност – водата, и въздействието на бутилираната вода върху обществените неравенства, върху организмите и околната среда.

През последните дни се заприказва за „ войни за вода “, за плашещи сюжети, в които единствено най-богатите хора имат достъп до чиста питейна вода. И до момента в който мотив за това говорене в този момент е стартирането на търговия с фючърси на вода на стоковата борса, сюжетите, в които всеобщо човечеството няма достъп до чиста питейна вода надалеч не се раждат през вчерашния ден.

Дори и в този момент в някои елементи на света като че ли чистата питейна чешмяна вода е заместена от бутилирана вода, която въпреки и прието даже от критиците да се явява сурогат по време на краткотрайни изключителни обстановки, специалистите считат, че по-скоро задълбочава проблемите на достъпа до чиста питейна вода, в сравнение с ги взема решение.

Какъв артикул в действителност създават фирмите за бутилирана вода, какво се случва с пластмасовите бутилки в природата, по какъв начин човешкият организъм се въздейства от пластмасата, кои са верните тактики за преработване и има ли мотив за терзание по отношение на достъпа до вода – с цел да приказваме по тези тематики, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на съдружие „ За Земята “. Разговора ни четете в идващите редове:

- Г-жо Заричинова, преди да приказваме за вредите от бутилираната вода, дано да уточним какво тъкмо създават фирмите, които бутилират вода, тъй като е ясно, че те не създават вода?

- С едно изречение бих споделила, че те създават пластмаса. Точно това се случва и в България има един дълготраен маркетинг за това да се купува бутилирана вода, до момента в който в действителност ние имаме изключителното преимущество да можем да пием качествена питейна вода от чешмата.

Разбира се, има проблеми със остарели тръби по водоснабдителната мрежа, само че една филтърна кана прави чудесна работа. Преди няколко години бяхме изчислявали, че към 900 пъти по-скъпо е да купуваш бутилирана вода, в сравнение с да пиеш вода от чешмата. Има и ужасно доста чешми из цяла България, от които виждам, че хората си наливат вода.

Сещам за за една доста забавна преживелица. През януари пътувахме с немски публицисти към Перник, тъкмо когато настояща беше тематиката с водната рецесия там. Те видяха в ЖК „ Княжево “ опашка от хора, които си наливат вода и споделиха: „ О, това поради рецесията ли е? “, и аз им отговорих: „ Не, това е най-обичайното нещо за хората – да си налеят хубава вода от чешмата “, което очевидно в Германия не се случва.

- Наскоро излезе отчетът на „ Break Free From Plastic “ за най-големите замърсители с пластмаса – за трета поредна година, съгласно отчетът, това са „ Пепси “, „ Кока-Кола “ и „ Нестле “, който е един от огромните производители точно на бутилирана вода в САЩ– по какъв начин ще коментирате това?

- Да, тъкмо по този начин – те поставят ръка на извънредно доста извори. Всъщност в някои елементи на планетата хората нямат достъп до водата, до която би трябвало да имат достъп като население, тъй като тази вода е частна благосъстоятелност навръх корпорации като „ Нестле “.

- Как фирмите получават достъп до водни източници?

- Доколкото зная, просто водата се купува. Сега излезе и една публикация, че водата се е появила на фондовата борса – продава се там, което е доста стряскащо.

- С което се заприказва и за възможни спънки пред достъпа до питейна вода.

- Да, това е в действителност нарушение на едно изконно човешко право, бих споделила – достъпа до вода. Надявам се да не се стигне до този миг.

- Заместител на бутилираната вода, несъмнено, е чешмяната вода – като по-скоро важи противоположното, само че за какво е значимо да се премине към заместители на пластмасовите бутилки – алуминиеви, стъклени бутилки и така нататък?

- Пластмасовите бутилки са един от най-големите замърсители – виждаме ги на всички места, когато вършим почиствания, когато просто се движим по пътя, във водни басейни. В същото време за Европейския съюз пластмасовите бутилки няма да бъдат неразрешени през идната година, както някои други пластмасови произведения за еднократна приложимост. Наистина е извънредно значимо всеки да понижи потреблението в пластмасови бутилки, най-добре да я спре напълно. Аз да вземем за пример от години не си закупувам пластмасови шишета за вода, а употребявам мое шише за многократна приложимост. Намерила съм най-хубавия вид – метал, само че има всевъзможни разновидности и всеки може да реши. Пазарът към този момент предлага доста разновидности и като величина. По този метод, като се изключи че оказваме помощ на околната среда, оказваме помощ и на личното си здраве. Със сигурност не е добре да се налива топла, гореща вода във пластмаса, а при минералната вода се случва тъкмо по този метод.

- Защото при нагряване пластмасата отделят токсични субстанции, нали по този начин?

- Да, тъкмо по този начин. Отделно пък, ние не знаем по кое време е налята водата, тя се транспортира до магазини, в магазините стои напечена от слънцето или пък до нагревател, климатик. Всичко това неизбежно води до изпускане на нездравословни за тялото субстанции.

Преди няколко месеца направихме едно проучване точно с „ Break Free From Plastic “ – това европейски придвижване. Изследвахме тела на доста известни персони, в това число 10 известни души от България, за това дали имат съществуване на фталати и други нездравословни субстанции, които се отделят от пластмасата тъкмо от пластмасови контейнери за храна и питиета. Излязоха резултатите и за жалост във всички тела се намират такива субстанции.

В България сме на следващото първо негативно място – най-вече са открити в телата на българските участници. Изследвани са за 28 съединения - 17 фталатни метаболита и 11 фенола. В съпоставяне с останалите страни, българските проби демонстрират най-високи стойности на двете най-често срещани съединения: моноетил флатат – с два пъти повече от междинното за всички тествани, и метилпарабен - с над 1,5 пъти повече от междинното за всички тествани.

- Какви вреди могат да причинят тези субстанции на организмите ни?

- Всички системи се въздействат от тях – и храносмилателната, и половата, хормоналната. Зависи, несъмнено, от концентрацията. Телата ни би трябвало да могат да почистват тези съединения, само че в случай че всеки ден се храним и пием течности в пластмасови контейнери за еднократна приложимост, това неизбежно ще докара до струпване.

- Вие споменахте при започване на диалога маркетинговите тактики за пазаруване на бутилирана вода, какво имате поради?

- В България сме залети от ужасно доста реклами, от известни персони, които се включват в тези реклами, пият вода. Красиви хора, които имат страхотна кожа и изясняват, че това е тъй като пият доста вода. В последните няколко десетилетия ужасно доста се внушава на хората, че би трябвало да се пие минерална вода от пластмасови бутилки. Говорим и за пиянство на минерална вода, което също не е най-хубавият вид за всекидневна приложимост на вода. Не съм специалист сигурно по тази тематика, само че зная, че не е добре да пием единствено и само минерална вода.

Интересно беше, че преди време получих като гражданин на София имейл от компанията, която поддържа водоснабдителната мрежа. Аз получих подобен имейл, евентуално и всички останали ползватели. Там пишеше: ние нямаме опаковката, на която да създадем реклама на нашата вода и по тази причина ви изпращаме информация какво съдържа чешмяната вода в София, като в действителност съдържа потребни субстанции. Това доста ми хареса като един контрапункт на цялостната рекламна тактика на бутилиращите компании.

- До какво би могла да докара неналичието на чиста питейна вода?

- Говори се към този момент за това, че може да се стига до военни спорове поради липса на вода, че това, което се случваше преди с нефта, в този момент може да премине към битка за питейна вода, за сладка вода. Не би трябвало да се заблуждаваме, че водата е един изобилен запас. Много огромна част от този запас от сладка питейна вода в действителност сме изчерпали. Океаните са налични, само че солената вода доста мъчно се преработва, с цел да бъде питейна. Индустрията също хаби ужасно доста вода.

Спомням си едно проучване на „ Greenpeace “ преди няколко години, от което стана ясно, че енергетиката употребява към 70% от питейната вода на България. Говоря най-много за старите въглищни централи, в които всеки ден се употребява извънредно огромно количество вода за изстудяване, което за мен е безусловно неуместно. Виждаме какво се случва по целия свят с водата – от ден на ден понижава количеството ѝ, а ние хабим вода за енергетика, която би трябвало от дълго време да е минала прехода към възобновими източници, които не употребяват вода за произвеждане на сила.

- Каква част от пластмасовите бутилки у нас се рециклират?

- Мисля, че за последните години става дума за към 10%, което е извънредно малко. В новата Директива на Европейски Съюз за намаляването на въздействието на избрани пластмасови артикули върху околната среда е казано, че до 2029 година би трябвало да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки. Ние сме толкоз обратно в това. Единственото решение да могат да се събират разделно в действителност качествено и в по-голям % е така наречен депозитна система.

Виждаме такива депозитни системи в доста други страни. Там в супермаркетите и на доста други места можеш да върнеш пластмасовата бутилка против избрана стойност, касова записка или някакъв бонус. Чела съм данните за Белгия да вземем за пример – те към този момент са постигнали 90% събираемост на бутилките поради тази система. В България към момента я няма. Ние настояваме от години това да се случи, само че, несъмнено, разнообразни бизнес лобита се пробват да спрат това развиване. Надявам, се въпреки всичко да се случи и в България, тъй като би трябвало да се случи.

- Тази депозитна система е както да вземем за пример връщането на бирени бутилки, нали по този начин?

- Да, тъкмо по този начин. Като има разновидности някои бутилки да могат непосредствено да се преизползват, да се преналива в тях. Това зависи от типа пластмаса, от който са направени. Другите пък могат да отиват за преработване. Наистина пластмасовите бутилки могат да бъдат рециклирани. Правилният израз за това обаче по-скоро е “downcycling” – на британски, на български нямаме подобен израз. Има се поради, че от едни пластмасови бутилки не се създават нови пластмасови бутилки, а се създава по-нискокачествена пластмаса, само че въпреки всичко е нещо.

- В международен проект по какъв метод замърсяват самите бутилки?

- Пластмасовото замърсяване въздейства върху водните източници, въздейства върху живота на другите организми на планетата. За страдание към този момент виждаме птици, в чиито гнезда има пластмаса, в това число бутилки. Голяма част от пластмасата, която не се рециклира отива за изгаряне, което е още една извънредно нездравословна процедура, която въздейства и на качеството на въздуха, и на почвите, а най-после и на човешките тела. Всяка една стъпка, обвързвана с пластмасата – от производството до изхвърлянето, предизвиква доста проблеми и доста замърсяване. Бутилките, като едни от най-използваните пластмасови произведения, въздействат по същия метод.