Daily Mail: Европейският съюз се превърна в болния човек на Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Да допуснем, че на следващия ден вечерта, в последния миг, бъде реализирана сделка за Брекзит “, написа шефът на Оксфордския институт за спешни проучвания Марк Алмънд в материал за вестник Daily Mail, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Ако не броим гневните „ евросъюзници “ (поддръжници на оставането в ЕС), които в никакъв случай няма да одобряват излизането ни от Съюза, както и също толкоз гневните „ брекзитъри “, които и по този начин ще се жалват, че водачите на Англия са „ предали “ волята на народа и не са изкарали незабавно страната от Европейски Съюз. Така че, в случай че не взимаме поради тези две групи радикали, би било заслужено да кажем: след овакантяване на Европейски Съюз по съглашение цяла Англия ще си въздъхне с облекчение.
Уморени от договарянията на правилото „ стоп-старт “, дипломатически закани и контра-заплахи и балансиране на ръба, множеството от нас желаят някакво решение. А предприятията, бизнес фирмите - те просто жадуват за сигурност. Те желаят ние като нация да можем да продължим напред и последователно да отстраняваме икономическите вреди от пандемията.
Разрушителите се поздравяват сами себе си
Номер 10 (често срещана метафора в английската преса за администрацията на министър-председателя на Даунинг Стрийт 10) ще показа договорката като успех. И Брюксел и еврократите ще се поздравят за това, че въпреки всичко са пречупили Борис Джонсън.
Но съгласно мен, каквато и да е договорката - в случай че въобще премине - ликуването на Макрон, Меркел, фон дер Лайен и компания ще бъде меко казано прибързано.
От няколко седмици вниманието от двете страни на Ламанша е фокусирано върху последствията от договорката (или, назад, върху последствията от неналичието на сделка) за Англия.
Предполага се, че както и да завършат договарянията, Европейски Съюз ще благоденства и ще се движи към напредък и без нас.
Тази мощно късогледа мантра наподобява по този начин. Ние, лашкайки се сами в океана на съвременността, сигурно ще загинем в стихия, а Европейски Съюз – целият единен и целенасочен, ще изплува, като че ли нищо не се е случило.
Всъщност това е безпределно надалеч от истината.
Англия няма да пропадне и няма да загине. Но Европейски Съюз...
Със или без договорка, Европейски Съюз е изправен пред колосални провокации на всички фронтове - от икономическа склероза и понижаване на популацията до все по-широките разделения сред своите 27 членове.
Все по-трудно е да се скрие напрежението сред богатите страни – Франция, Германия и Нидерландия – и Гърция и Италия, а да не приказваме за по-бедните новоприети членове от някогашния Източен блок.
От 2016 година всеобщата злост към Брекзит сплоти незадълбочено Евросъюза. Но щом Англия спре да бъде жертвения агнец на Брюксел, Европейски Съюз още веднъж ще се окаже лице в лице със личните си провали – хронични и доста съществени.
Европейският план е в дълбока криза; той е в неплатежоспособност както в икономическо, по този начин и в морално отношение. Самият модел на ръководство е стар и не дава отговор на провокациите на двадесет и първи век.
Това прекомерно постоянно се подценява във Англия, значително заради склонността ни към опиянено саморазсъждение за Брекзит. Само погледнете потока от под паника публикации, където сюжетите за „ корав Брекзит без съглашение “ са пресилени, както и слуховете, че във Англия идва апетит, пристанищата ще бъдат претрупани и страните от Европейски Съюз ще спрат да пускат хора с английски паспорти.
С перверзно зложелателство „ евросъюзниците “ цитират образеца с пандемията на ковид - тя утежнява проблемите на нашите пристанища - с цел да ни назова още веднъж „ болния човек на Европа “.
Смъртта се е заселила в Брюксел
Тези присмехулници обаче по някаква причина не регистрират обстоятелството, че най-високата смъртност от COVID-19 на глава от популацията в света е записана в Белгия, в столицата на Европейски Съюз, където се намира седалището на Европейската комисия. А Белгия със своята федерална конституция, многоезично население и ръководеща парализа е дребен Европейски Съюз.
Така че, да не го увъртаме - разрасналата се Брюкселска империя, отслабена от личната си идеология и администрация, претърпява крах.
Преди няколко десетилетия Европейски Съюз (по това време в действителност свободен съюз на европейските страни, който се наричаше Европейска общност) в действителност имаше забележителна мощ на привличане. През 60-те и началото на 70-те години на предишния век редица английски министър-председатели видяха присъединението към „ общия пазар “ като панацея за икономическите проблеми.
През 1973 година Едуард Хийт се съгласи с всички претенции на Брюксел. Френските договарящи взеха решение, че би било добра смешка да изискат от островната страна отстъпки в региона на рибарството. А французите просто не имаха вяра на шанса си, когато чуха единодушието.
Но в този момент, когато Европейски Съюз изпада в застоялост и разделянето се задълбочава, снизходителното отношение на Европа към Англия е сменено с решителност да ни накаже за нашата смелост и непокорство.
Европейският съюз изтезава Англия за наставление на „ брекзитърите “.
Съзнателната неотстъпчивост в договарянията за Брекзит, несъмнено, е част от тактиката на Брюксел да удържи останалите членове да не подхващат аналогични дейности. Малта, Полша и Унгария са изправени пред финансови последствия - в това число прекъсване на помощта за възобновяване от ограниченията против ковид - в случай че не се подчиняват на политическия, правосъдния и цензурен диктат на Европейски Съюз.
Но този апетит за репресии не може да се смята за симптом на постоянна, процъфтяваща организация. Напротив, държанието на институцията е едва и обезверено.
Все по-страшният призрачен сън на Европейски Съюз е артикул на самата му задача – да реализира „ още по-тесен съюз “ посредством политическа интеграция.
Възникнала от благородно предпочитание да се предотврати нова война в Стария свят, задачата на Европейската общественост не бе наследена от Европейския съюз в истинския си тип. С годините остарялата цел за попречване на войната е изгубена. Превърна се в във всеобща уравниловка, което се търкаля като ужасяващ валяк върху националните демокрации и стопански системи.
Догмите на Европейски Съюз го водят до неограничена миграция
Догмата за федералното единение докара до единна валута, която утежни безработицата и задлъжнялостта, правейки невероятно държавите-членки да организират свои лични данъчни политики и да дефинират свои лихвени проценти съгласно потребностите си.
Сега Европейски Съюз държи сметка на Англия, че не съблюдава неговите „ правила “. Но в това време самият той жестоко наруши личните си правила, улеснявайки включването на проблематичната Гърция с нейния дълг в Еврозоната – и това докара до пагубни последствия.
По същия метод, манията за свободното придвижване е подбудена от желанието да се сътвори нова идея за европейско поданство - посредством намаляване на националната еднаквост. А бързането с осъществяването на задачата докара до неприятни последствия.
Масовата миграция от страните от Средиземноморието и Източна Европа към страните членки с по-добри вероятности за живот аргументи обществени разтърсвания, понижи благосъстоянието и вреди на стопанските системи на обособените страни.
Помислете единствено какъв брой младежи в трудоспособна възраст са изгубили тези страни - и до какво води това за тях.
В допълнение към напрежението от фамилния живот, неосъществените приходи и пропуснатите данъчни доходи, доста страни от Европейски Съюз са изправени пред казуса на застаряващото население и намаляващата раждаемост.
Може би най-решаващият фактор за Брекзит беше чувството, че сме изгубили надзор над границите си. Днес в някои страни това възприятие за загуба на суверенитет се ускорява от обстоятелството, че Германия принуждава обособени държави-членки да одобряват своя дял имигранти „ по квота “, без значение от желанията и мненията на самите обособени страни.
Липсата на еластичност е още едно разследване от фиксацията на Брюксел върху единството.
Заради Европейски Съюз Европа постоянно закъснява
Моделът на ръководство и събиране на доходи в днешния Европейски Съюз всъщност датира от края на 50-те години. Тогава организацията се наричаше и Европейска общественост, и даже с добавка на прилагателното „ икономическа “ - Европейска икономическа общественост (ЕИО). Състоеше се единствено от шест страни основателки. Но тази скица за събиране на налози безусловно не се вписва в организация на 27 дъжави от XXI век.
Самият факт, че на Европейски Съюз бяха нужни шест месеца, с цел да се споразумее за „ незабавен “ бюджет за ковид, потвърждава какъв брой мудна е станала Европа.
Какво значи загубата на английския дял от бюджета на Европейски Съюз? Това значи, че жителите на другите богати страни от Западна Европа ще би трябвало да отворят портфейлите. Ако големият принос на Англия в бюджета на Европейски Съюз се оказа тласък за „ брекзитърите “, тогава би трябвало да се помни, че германците и холандците също заплащат толкоз доста за участието в Европейски Съюз, че всеки от тях може да си заплати годишното участие в извънреден лондонски клуб. Новите финансови претенции единствено ще изострят напрежението.
Добрите времена на „ мощния Запад “
Липсата на еластичност и идеологията пречат на Европейски Съюз и на международната сцена. Когато европейският план беше в зародиш, светът беше разграничен от желязна завеса сред капитализма на свободния пазар и комунистическата тирания.
Западна Европа и Северна Америка бяха моторите на международната стопанска система. Възходът на Япония бе първият знак за възраждабето на Азия. Тогава „ тигърските “ азиатски стопански системи като Южна Корея и Сингапур набраха мощ, а Китай откри онази злокобна примес от маоизъм и пазарна стопанска система, която го трансформира в „ работилницата на света “ през днешния ден.
Но върху какво, питаш се, са съсредоточили силата си Еврокомисията и Европейския парламент, до момента в който източноазиатските противници гладко се възвръщат от ковид и не престават икономическия си марш напред?
Вместо да вземат решение неотложни проблеми, структурите на Европейския съюз са затънали в идеологията на „ прозрялата “ политкоректност и паразитната стопанска система, където предприятията се разрушават и работните места изчезват, което слага цялото население на обществени помощи.
Самоедската агитация на „ нова Европа “
Безкрайният звук на самоедската агитация, присъщ за днешния Европейски Съюз, наказа всички вероятни пороци на европейската цивилизация и подкопава стабилността на континента. А динамичността на Европейски Съюз буксува поради пристрастяването към тромавите, неефективни стратегии за обществено подкрепяне.
На Европа се падат едвам 7% от популацията на света, само че 50% от всички разноски за обществено обезпечаване. Не е изненадващо, че в Европа няма бързо растящи стопански системи.
Иронично е също, че акцентът върху интеграцията в действителност единствено подхранва дисхармонията. Насаждането на политическа уместност в Европа докара до ново разделяне сред Изтока и Запада: Полша и Унгария се опълчват на подобен ред, при който всекидневието, правосъдната система, свободата на медиите и даже конституцията се диктуват от чужбина.
Не е изненадващо, че народите, които в миналото оглавяваха битката против ръководството на Кремъл в комунистическата ера, са враждебни към опитите на Брюксел да ги засмуче.
Европейски Съюз, несъмнено, ще продължи да мрънка. Но разделянето се уголемява.
Колко още ще мрънка? Тук не става въпрос за Брежнев.
Донорите са изтощени да дават, а на получателите не им харесва да ги принуждават да целуват ботушите на даващите. Евро-гордостта води до проваляне.
По-бедните райони на Европейски Съюз могат да застрашат арогантния и непредвидлив брюкселски хайлайф, който се пробва да постави усмирителна риза на всички 27 страни членки. Тъй като бюджетът на Европейски Съюз е внезапно понижен от Брекзит, Брюксел ще има по-малко моркови и по-голяма сопа, с цел да държи несъгласните в послушание.
Всички дефекти на Европейски Съюз са въплътени в сегашния ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиято липса на въображение и изобретателно управление беше изцяло разкрита тази седмица, когато договарянията за Брекзит влязоха в задънена улица.
Урсула фон дер Лайен е цялостната диаметралност на Тачър
Въпреки че е ненапълно прилича Маргарет Тачър, Урсула няма нито една от добродетелите на Тачър. Урсула не е щерка на бакалин. Тя е родена в евро риза. Баща ѝ Ернст Албрехт е почитан западногермански политик и създател на европейската администрация, тъй че можем да кажем, че Урсула е наследила мястото си в центъра на немската политика.
Резултатът: всички министерства, които тя ръководеше, бяха разгромени. Тя беше изключена от държавното управление в Берлин след неуспех в министерството на защитата, когато бяха изхарчени големи суми за всевъзможни консултанти и бойците трябваше да се приготвят за Третата международна война с метли в ръце.
От това, което изглеждаше 100 процентов правоприемник на Ангела Меркел, Урсула можеше да изчезне в политическото несъществуване. Но тя бе катапултирана на поста ръководител на Европейската комисия в точния момент. Това е още един признак на заболяването на Европейски Съюз: Европейски Съюз с наслада наема второкласни конформисти.
Урсула фон дер Лайен освен не подтиква сътрудниците и държавните ръководители да позволяват въпроси, само че даже се бори с рецесията, като че ли на занимателен каданс.
Борбата с икономическата застоялост, намаляването на популацията и нападателните съседи като Русия и Турция остават в сянката на измислени проблеми.
Между другото, точно тази политическа парализа докара до обстановката, когато мощната Османска империя, която в миналото се простираше от Балканите до Близкия изток и Северна Африка, през XIX век се трансформира в „ болния човек на Европа “.
Турските султани се концентрираха върху всичко, с изключение на върху най-важното за спасението на империята си. Европейски Съюз прави същото през днешния ден.
Зад неспирните опити на Брюксел да окове ръцете и краката ни с угнетяващи бизнес-правли даже след Брекзит стои боязън – боязън от възродената и конкурентоспособна Англия. Но даже Англия да се поддаде на тези претенции - въпреки че до момента в който пиша тези редове, Борис Джонсън се кълне, че даже не може да става дума за такова нещо - останалата част от света няма да го направи.
Например Канада не се подписа на „ равните условия на играта “ на Брюксел.
И можете ли да си визиите, че някоя от суперсилите на международната стопанска система, Съединени американски щати или Китай, ще одобри смирено изискванията, които Европа се пробва да наложи на Англия?
Дори такива многообещаващи страни като Индия няма да се оставят да им бъдат вързани ръцете и краката, единствено с цел да е удовлетворен Брюксел.
„ Варварите бяха единствената ни вяра! “ За облика на врага
Маргарет Тачър обичаше стихотворението на гръцкия публицист Константинос Кавафи „ В очакване на варварите “. Той улови фино империята в крах, където варварската опасност се трансформира в похищение на вниманието от вътрешните проблеми.
За Европейски Съюз Брекзит е „ неочакваното комплициране и тъгата на лицето “, обхванали имперските чиновници в Кавафи след новината, че варварите по този начин и няма да дойдат.
„ Как ще живеем в този момент? Трябва да се измисли някакво решение. Варварите бяха единствената ни вяра! “
Англия беше прелестен претекст за Европа да не извършва отговорностите си. В продължение на десетилетия ние „ стоим на пътя “ на федерална Европа. След това нашето дълготрайно излизане лиши времето и силата на Брюксел, до момента в който останалата част от света продължи напред. Сега, откакто Англия излезе дефинитивно, какво ще резервира ранена Европа обединена? Какво ще я изолира от ужасната действителност?
Брекзит беше един от методите да се вдъхне нов живот на една умираща, провалена европейска система.
Дори преди края на преходния интервал бъде реализирано съглашение, след отдръпването на Обединеното кралство Европа по този начин или другояче към този момент няма да има опрощение за бездействието си.
Може ли Брюксел да диагностицира тъкмо заболяванията на Европейски Съюз? И което е още по-важно, ще предпише ли вярното лекарство?
Предвид не толкоз впечатляващата му известност, този резултат наподобява малко евентуален. Вместо да се заеме съществено с подценените си недъзи, Брюксел е по-загрижен да забрани на несъгласните да дават нежелани препоръки и самият той откровено има вяра в шарлатанските псевдолекарства, които единствено утежняват хода на заболяването.
Истината е: Европейски Съюз се трансформира в болния човек на Европа.
„ Да допуснем, че на следващия ден вечерта, в последния миг, бъде реализирана сделка за Брекзит “, написа шефът на Оксфордския институт за спешни проучвания Марк Алмънд в материал за вестник Daily Mail, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Ако не броим гневните „ евросъюзници “ (поддръжници на оставането в ЕС), които в никакъв случай няма да одобряват излизането ни от Съюза, както и също толкоз гневните „ брекзитъри “, които и по този начин ще се жалват, че водачите на Англия са „ предали “ волята на народа и не са изкарали незабавно страната от Европейски Съюз. Така че, в случай че не взимаме поради тези две групи радикали, би било заслужено да кажем: след овакантяване на Европейски Съюз по съглашение цяла Англия ще си въздъхне с облекчение.
Уморени от договарянията на правилото „ стоп-старт “, дипломатически закани и контра-заплахи и балансиране на ръба, множеството от нас желаят някакво решение. А предприятията, бизнес фирмите - те просто жадуват за сигурност. Те желаят ние като нация да можем да продължим напред и последователно да отстраняваме икономическите вреди от пандемията.
Разрушителите се поздравяват сами себе си
Номер 10 (често срещана метафора в английската преса за администрацията на министър-председателя на Даунинг Стрийт 10) ще показа договорката като успех. И Брюксел и еврократите ще се поздравят за това, че въпреки всичко са пречупили Борис Джонсън.
Но съгласно мен, каквато и да е договорката - в случай че въобще премине - ликуването на Макрон, Меркел, фон дер Лайен и компания ще бъде меко казано прибързано.
От няколко седмици вниманието от двете страни на Ламанша е фокусирано върху последствията от договорката (или, назад, върху последствията от неналичието на сделка) за Англия.
Предполага се, че както и да завършат договарянията, Европейски Съюз ще благоденства и ще се движи към напредък и без нас.
Тази мощно късогледа мантра наподобява по този начин. Ние, лашкайки се сами в океана на съвременността, сигурно ще загинем в стихия, а Европейски Съюз – целият единен и целенасочен, ще изплува, като че ли нищо не се е случило.
Всъщност това е безпределно надалеч от истината.
Англия няма да пропадне и няма да загине. Но Европейски Съюз...
Със или без договорка, Европейски Съюз е изправен пред колосални провокации на всички фронтове - от икономическа склероза и понижаване на популацията до все по-широките разделения сред своите 27 членове.
Все по-трудно е да се скрие напрежението сред богатите страни – Франция, Германия и Нидерландия – и Гърция и Италия, а да не приказваме за по-бедните новоприети членове от някогашния Източен блок.
От 2016 година всеобщата злост към Брекзит сплоти незадълбочено Евросъюза. Но щом Англия спре да бъде жертвения агнец на Брюксел, Европейски Съюз още веднъж ще се окаже лице в лице със личните си провали – хронични и доста съществени.
Европейският план е в дълбока криза; той е в неплатежоспособност както в икономическо, по този начин и в морално отношение. Самият модел на ръководство е стар и не дава отговор на провокациите на двадесет и първи век.
Това прекомерно постоянно се подценява във Англия, значително заради склонността ни към опиянено саморазсъждение за Брекзит. Само погледнете потока от под паника публикации, където сюжетите за „ корав Брекзит без съглашение “ са пресилени, както и слуховете, че във Англия идва апетит, пристанищата ще бъдат претрупани и страните от Европейски Съюз ще спрат да пускат хора с английски паспорти.
С перверзно зложелателство „ евросъюзниците “ цитират образеца с пандемията на ковид - тя утежнява проблемите на нашите пристанища - с цел да ни назова още веднъж „ болния човек на Европа “.
Смъртта се е заселила в Брюксел
Тези присмехулници обаче по някаква причина не регистрират обстоятелството, че най-високата смъртност от COVID-19 на глава от популацията в света е записана в Белгия, в столицата на Европейски Съюз, където се намира седалището на Европейската комисия. А Белгия със своята федерална конституция, многоезично население и ръководеща парализа е дребен Европейски Съюз.
Така че, да не го увъртаме - разрасналата се Брюкселска империя, отслабена от личната си идеология и администрация, претърпява крах.
Преди няколко десетилетия Европейски Съюз (по това време в действителност свободен съюз на европейските страни, който се наричаше Европейска общност) в действителност имаше забележителна мощ на привличане. През 60-те и началото на 70-те години на предишния век редица английски министър-председатели видяха присъединението към „ общия пазар “ като панацея за икономическите проблеми.
През 1973 година Едуард Хийт се съгласи с всички претенции на Брюксел. Френските договарящи взеха решение, че би било добра смешка да изискат от островната страна отстъпки в региона на рибарството. А французите просто не имаха вяра на шанса си, когато чуха единодушието.
Но в този момент, когато Европейски Съюз изпада в застоялост и разделянето се задълбочава, снизходителното отношение на Европа към Англия е сменено с решителност да ни накаже за нашата смелост и непокорство.
Европейският съюз изтезава Англия за наставление на „ брекзитърите “.
Съзнателната неотстъпчивост в договарянията за Брекзит, несъмнено, е част от тактиката на Брюксел да удържи останалите членове да не подхващат аналогични дейности. Малта, Полша и Унгария са изправени пред финансови последствия - в това число прекъсване на помощта за възобновяване от ограниченията против ковид - в случай че не се подчиняват на политическия, правосъдния и цензурен диктат на Европейски Съюз.
Но този апетит за репресии не може да се смята за симптом на постоянна, процъфтяваща организация. Напротив, държанието на институцията е едва и обезверено.
Все по-страшният призрачен сън на Европейски Съюз е артикул на самата му задача – да реализира „ още по-тесен съюз “ посредством политическа интеграция.
Възникнала от благородно предпочитание да се предотврати нова война в Стария свят, задачата на Европейската общественост не бе наследена от Европейския съюз в истинския си тип. С годините остарялата цел за попречване на войната е изгубена. Превърна се в във всеобща уравниловка, което се търкаля като ужасяващ валяк върху националните демокрации и стопански системи.
Догмите на Европейски Съюз го водят до неограничена миграция
Догмата за федералното единение докара до единна валута, която утежни безработицата и задлъжнялостта, правейки невероятно държавите-членки да организират свои лични данъчни политики и да дефинират свои лихвени проценти съгласно потребностите си.
Сега Европейски Съюз държи сметка на Англия, че не съблюдава неговите „ правила “. Но в това време самият той жестоко наруши личните си правила, улеснявайки включването на проблематичната Гърция с нейния дълг в Еврозоната – и това докара до пагубни последствия.
По същия метод, манията за свободното придвижване е подбудена от желанието да се сътвори нова идея за европейско поданство - посредством намаляване на националната еднаквост. А бързането с осъществяването на задачата докара до неприятни последствия.
Масовата миграция от страните от Средиземноморието и Източна Европа към страните членки с по-добри вероятности за живот аргументи обществени разтърсвания, понижи благосъстоянието и вреди на стопанските системи на обособените страни.
Помислете единствено какъв брой младежи в трудоспособна възраст са изгубили тези страни - и до какво води това за тях.
В допълнение към напрежението от фамилния живот, неосъществените приходи и пропуснатите данъчни доходи, доста страни от Европейски Съюз са изправени пред казуса на застаряващото население и намаляващата раждаемост.
Може би най-решаващият фактор за Брекзит беше чувството, че сме изгубили надзор над границите си. Днес в някои страни това възприятие за загуба на суверенитет се ускорява от обстоятелството, че Германия принуждава обособени държави-членки да одобряват своя дял имигранти „ по квота “, без значение от желанията и мненията на самите обособени страни.
Липсата на еластичност е още едно разследване от фиксацията на Брюксел върху единството.
Заради Европейски Съюз Европа постоянно закъснява
Моделът на ръководство и събиране на доходи в днешния Европейски Съюз всъщност датира от края на 50-те години. Тогава организацията се наричаше и Европейска общественост, и даже с добавка на прилагателното „ икономическа “ - Европейска икономическа общественост (ЕИО). Състоеше се единствено от шест страни основателки. Но тази скица за събиране на налози безусловно не се вписва в организация на 27 дъжави от XXI век.
Самият факт, че на Европейски Съюз бяха нужни шест месеца, с цел да се споразумее за „ незабавен “ бюджет за ковид, потвърждава какъв брой мудна е станала Европа.
Какво значи загубата на английския дял от бюджета на Европейски Съюз? Това значи, че жителите на другите богати страни от Западна Европа ще би трябвало да отворят портфейлите. Ако големият принос на Англия в бюджета на Европейски Съюз се оказа тласък за „ брекзитърите “, тогава би трябвало да се помни, че германците и холандците също заплащат толкоз доста за участието в Европейски Съюз, че всеки от тях може да си заплати годишното участие в извънреден лондонски клуб. Новите финансови претенции единствено ще изострят напрежението.
Добрите времена на „ мощния Запад “
Липсата на еластичност и идеологията пречат на Европейски Съюз и на международната сцена. Когато европейският план беше в зародиш, светът беше разграничен от желязна завеса сред капитализма на свободния пазар и комунистическата тирания.
Западна Европа и Северна Америка бяха моторите на международната стопанска система. Възходът на Япония бе първият знак за възраждабето на Азия. Тогава „ тигърските “ азиатски стопански системи като Южна Корея и Сингапур набраха мощ, а Китай откри онази злокобна примес от маоизъм и пазарна стопанска система, която го трансформира в „ работилницата на света “ през днешния ден.
Но върху какво, питаш се, са съсредоточили силата си Еврокомисията и Европейския парламент, до момента в който източноазиатските противници гладко се възвръщат от ковид и не престават икономическия си марш напред?
Вместо да вземат решение неотложни проблеми, структурите на Европейския съюз са затънали в идеологията на „ прозрялата “ политкоректност и паразитната стопанска система, където предприятията се разрушават и работните места изчезват, което слага цялото население на обществени помощи.
Самоедската агитация на „ нова Европа “
Безкрайният звук на самоедската агитация, присъщ за днешния Европейски Съюз, наказа всички вероятни пороци на европейската цивилизация и подкопава стабилността на континента. А динамичността на Европейски Съюз буксува поради пристрастяването към тромавите, неефективни стратегии за обществено подкрепяне.
На Европа се падат едвам 7% от популацията на света, само че 50% от всички разноски за обществено обезпечаване. Не е изненадващо, че в Европа няма бързо растящи стопански системи.
Иронично е също, че акцентът върху интеграцията в действителност единствено подхранва дисхармонията. Насаждането на политическа уместност в Европа докара до ново разделяне сред Изтока и Запада: Полша и Унгария се опълчват на подобен ред, при който всекидневието, правосъдната система, свободата на медиите и даже конституцията се диктуват от чужбина.
Не е изненадващо, че народите, които в миналото оглавяваха битката против ръководството на Кремъл в комунистическата ера, са враждебни към опитите на Брюксел да ги засмуче.
Европейски Съюз, несъмнено, ще продължи да мрънка. Но разделянето се уголемява.
Колко още ще мрънка? Тук не става въпрос за Брежнев.
Донорите са изтощени да дават, а на получателите не им харесва да ги принуждават да целуват ботушите на даващите. Евро-гордостта води до проваляне.
По-бедните райони на Европейски Съюз могат да застрашат арогантния и непредвидлив брюкселски хайлайф, който се пробва да постави усмирителна риза на всички 27 страни членки. Тъй като бюджетът на Европейски Съюз е внезапно понижен от Брекзит, Брюксел ще има по-малко моркови и по-голяма сопа, с цел да държи несъгласните в послушание.
Всички дефекти на Европейски Съюз са въплътени в сегашния ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиято липса на въображение и изобретателно управление беше изцяло разкрита тази седмица, когато договарянията за Брекзит влязоха в задънена улица.
Урсула фон дер Лайен е цялостната диаметралност на Тачър
Въпреки че е ненапълно прилича Маргарет Тачър, Урсула няма нито една от добродетелите на Тачър. Урсула не е щерка на бакалин. Тя е родена в евро риза. Баща ѝ Ернст Албрехт е почитан западногермански политик и създател на европейската администрация, тъй че можем да кажем, че Урсула е наследила мястото си в центъра на немската политика.
Резултатът: всички министерства, които тя ръководеше, бяха разгромени. Тя беше изключена от държавното управление в Берлин след неуспех в министерството на защитата, когато бяха изхарчени големи суми за всевъзможни консултанти и бойците трябваше да се приготвят за Третата международна война с метли в ръце.
От това, което изглеждаше 100 процентов правоприемник на Ангела Меркел, Урсула можеше да изчезне в политическото несъществуване. Но тя бе катапултирана на поста ръководител на Европейската комисия в точния момент. Това е още един признак на заболяването на Европейски Съюз: Европейски Съюз с наслада наема второкласни конформисти.
Урсула фон дер Лайен освен не подтиква сътрудниците и държавните ръководители да позволяват въпроси, само че даже се бори с рецесията, като че ли на занимателен каданс.
Борбата с икономическата застоялост, намаляването на популацията и нападателните съседи като Русия и Турция остават в сянката на измислени проблеми.
Между другото, точно тази политическа парализа докара до обстановката, когато мощната Османска империя, която в миналото се простираше от Балканите до Близкия изток и Северна Африка, през XIX век се трансформира в „ болния човек на Европа “.
Турските султани се концентрираха върху всичко, с изключение на върху най-важното за спасението на империята си. Европейски Съюз прави същото през днешния ден.
Зад неспирните опити на Брюксел да окове ръцете и краката ни с угнетяващи бизнес-правли даже след Брекзит стои боязън – боязън от възродената и конкурентоспособна Англия. Но даже Англия да се поддаде на тези претенции - въпреки че до момента в който пиша тези редове, Борис Джонсън се кълне, че даже не може да става дума за такова нещо - останалата част от света няма да го направи.
Например Канада не се подписа на „ равните условия на играта “ на Брюксел.
И можете ли да си визиите, че някоя от суперсилите на международната стопанска система, Съединени американски щати или Китай, ще одобри смирено изискванията, които Европа се пробва да наложи на Англия?
Дори такива многообещаващи страни като Индия няма да се оставят да им бъдат вързани ръцете и краката, единствено с цел да е удовлетворен Брюксел.
„ Варварите бяха единствената ни вяра! “ За облика на врага
Маргарет Тачър обичаше стихотворението на гръцкия публицист Константинос Кавафи „ В очакване на варварите “. Той улови фино империята в крах, където варварската опасност се трансформира в похищение на вниманието от вътрешните проблеми.
За Европейски Съюз Брекзит е „ неочакваното комплициране и тъгата на лицето “, обхванали имперските чиновници в Кавафи след новината, че варварите по този начин и няма да дойдат.
„ Как ще живеем в този момент? Трябва да се измисли някакво решение. Варварите бяха единствената ни вяра! “
Англия беше прелестен претекст за Европа да не извършва отговорностите си. В продължение на десетилетия ние „ стоим на пътя “ на федерална Европа. След това нашето дълготрайно излизане лиши времето и силата на Брюксел, до момента в който останалата част от света продължи напред. Сега, откакто Англия излезе дефинитивно, какво ще резервира ранена Европа обединена? Какво ще я изолира от ужасната действителност?
Брекзит беше един от методите да се вдъхне нов живот на една умираща, провалена европейска система.
Дори преди края на преходния интервал бъде реализирано съглашение, след отдръпването на Обединеното кралство Европа по този начин или другояче към този момент няма да има опрощение за бездействието си.
Може ли Брюксел да диагностицира тъкмо заболяванията на Европейски Съюз? И което е още по-важно, ще предпише ли вярното лекарство?
Предвид не толкоз впечатляващата му известност, този резултат наподобява малко евентуален. Вместо да се заеме съществено с подценените си недъзи, Брюксел е по-загрижен да забрани на несъгласните да дават нежелани препоръки и самият той откровено има вяра в шарлатанските псевдолекарства, които единствено утежняват хода на заболяването.
Истината е: Европейски Съюз се трансформира в болния човек на Европа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ