Как комунистическата власт наложи с декрет македонския език
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Трендафил Митев е лекар на историческите науки.
Негови са трудовете „ Налагането на персоналния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България “ от 1981 година, „ Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография “ и „ Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография “ (1985). Специализира в Киев, Санкт Петербург, Краков, Южноилинойския и Станфордския университети.
Автор на десетки научни монографии, измежду които „ Македонобългарският Централен комитет в Съединени американски щати (1918-1919) “, „ Българската емиграция в Америка и битките за освобождението на Македония “, „ Документи за Македония на българската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия (1900-1945) “ и други
От 1995 година е член на Македонския теоретичен институт и негов ръководител от 2008 до 2014 година. Професор по политология в УНСС.
В зачестилите реакции от Скопие по отношение на изискванията на българския парламент за участие на РСМакедония в Европейски Съюз доста се натъртва на нуждата да се почита „ естествения избор “ на народа в Северна Македония да приказва на своя „ македонски език “ и да написа на македонската си писменост.
Документът пред нас обаче разкрива една напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър ръководителя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
Запознаването със наличието на този автентичен документ води до следните заключения:
Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ (Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - бел. ред.) е публикуван указ за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе незабавно во мощ “!?
Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо?
Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана писменост измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория образователен период. Затова през май 1945 година Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на „ оповестяването “ е 21 май 1945 година!
Второ, за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия член 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “(печатни букви). Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
Трето, изключително значимо е да се означи, че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведени от комунистическото държавно управление. (Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “, “ль “, „ ю “ и латинското „ y “). Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие На процедура въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската писменост - Караджицата.
Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
Четвърто, не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Л. Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод от неналичието на печатни знаци (в употребяваната пишеща машина) за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление Л. Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно със синьо мастило. Колко тъпо и смешно е по-късно да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Л. Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година?
Пето, в допълнение към държавния указ министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език без „ ъ “: вместо „ сърце “ – да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ – „ дрво “; вместо „ кръв “ – „ крв “; вместо „ гибел “ – „ смрт “. Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си, даже думите които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
Изводите се постановат от единствено себе си: Македонската писменост, като графична система на македонския език, навлиза в живота на хората в районен съд Македония през лятото и есента на 1945 година.
В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, крв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
На този декор е разумно да се запита: за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и така нататък, и така нататък езици? Нали и там се основават „ други страни “? Защо? Какво е изгубил народът в Австрия от това, че приказва немски; в Съединени американски щати поради използването на английския; в Кипър, където се приказва гръцки; в латиноамериканските републики употребяващи испански или португалски? Нищо не са изгубили, само че тези страни са строени от цивилизовани национални водачи!? РСМакедония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията, чието словесно благосъстояние се приказва и развива близо хилядолетие и половина!
И да кажем най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на Кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакво право да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царство! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт!
Трендафил Митев е лекар на историческите науки.
Негови са трудовете „ Налагането на персоналния режим на княз Фердинанд и социалдемокрацията в България “ от 1981 година, „ Генерал Георги Вазов: Военно-политическа биография “ и „ Генерал Никола Иванов: Военно-политическа биография “ (1985). Специализира в Киев, Санкт Петербург, Краков, Южноилинойския и Станфордския университети.
Автор на десетки научни монографии, измежду които „ Македонобългарският Централен комитет в Съединени американски щати (1918-1919) “, „ Българската емиграция в Америка и битките за освобождението на Македония “, „ Документи за Македония на българската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия (1900-1945) “ и други
От 1995 година е член на Македонския теоретичен институт и негов ръководител от 2008 до 2014 година. Професор по политология в УНСС.
В зачестилите реакции от Скопие по отношение на изискванията на българския парламент за участие на РСМакедония в Европейски Съюз доста се натъртва на нуждата да се почита „ естествения избор “ на народа в Северна Македония да приказва на своя „ македонски език “ и да написа на македонската си писменост.
Документът пред нас обаче разкрива една напълно друга действителност. Оригиналът се съхранява в градския списък на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър ръководителя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа инструкции на просветното министерство в Скопие по какъв начин тъкмо да се извършва държавното разпореждане.
Запознаването със наличието на този автентичен документ води до следните заключения:
Първо, в науката е потвърдено, че на 2 август 1944 година, в манастира „ Прохор Пчински “, на първото съвещание на АСНОМ (Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - бел. ред.) е публикуван указ за основаването на „ длъжностен “ македонски език, който „ да влегуе незабавно во мощ “. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 стихотворец и 1 политик вземат решение по какъв начин да наподобява новата „ македонска писменост “ - графичната система за изписване наличието на думите в новия „ македонски език “. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година на практика не е било допустимо този език да „ влегуе незабавно во мощ “!?
Процесът действително стартира едвам в края на май 1945 година. И то не по „ естествения избор на македонския народ “, а с указ подписан персонално от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо?
Защото през есента на 1944 година образователната година в учебните заведения на Македония е почнала и на практика е било изцяло невероятно новият език и неговата книжовност „ да влегуе незабавно во мощ “. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана писменост измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите аргументи новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория образователен период. Затова през май 1945 година Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата писменост, та от есента да я вкарат в учебните заведения. Това изказване се потвърждава от чл.2 на държавното решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во мощ от денот на обявяванието “. А този ден на „ оповестяването “ е 21 май 1945 година!
Второ, за какъв „ натурален избор “ на македонския народ може да се приказва в този случай, когато в документа се споделя категорично, че на учителите се „ изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската писменост “? След което е изписано и самото „ РЕШЕНИЕ за македонската писменост “. С неговия член 1 държавното управление афишира, че „ Македонската писменост има 31 букви. Тие са... “ и следва изписване графичния облик на буквите. Първо в ръкописен вид, а по-късно и като „ стампани букви “(печатни букви). Тази процедура потвърждава по неопровергаем метод, че македонската писменост е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото държавно управление. От май 1945 година то дефинира с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени би трябвало да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален артикул.
Трето, изключително значимо е да се означи, че комунистическата власт взема решение и заповядва тъкмо кои са и „ новите букви в писмеността “, въведени от комунистическото държавно управление. (Те са изброени - „ г “ и „ к “ с „ акцентен знак “, плюс „ s “, “ль “, „ ю “ и латинското „ y “). Така държавното управление в Скопие категорично декретира: тъкмо какви нови букви ще се употребяват в новосъздавания „ македонски език “ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви би трябвало да се слага „ акцентен знак “ и прочие На процедура въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската писменост - Караджицата.
Целта е ясна - даже зрителният облик на изписания текст на новия „ македонски език “, фиктивен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се разграничава от класическия образ на една страница, изписана с българската писменост.
Четвърто, не е належащо дълго взиране в текста на документа, с цел да се откри, че даже през май 1945 година държавното управление на Л. Колишевски към момента написа своите публични документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се потвърждава по неопровергаем метод от неналичието на печатни знаци (в употребяваната пишеща машина) за тези букви, които се вкарват тогава като нови детайли в графичната система на „ македонската писменост “. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в доста по едри измерения, с цел да се виждат и запомнят от тези, които ще учат и преподават новата писменост. Същото важи и за „ акцентните знакове “. Те също са липсвали в българската пишеща машина, употребена от държавното управление Л. Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно със синьо мастило. Колко тъпо и смешно е по-късно да се твърди, че „ македонският език “ и неговата графична система са естествено зародила културна действителност, основана върху вековна духовна традиция в Македония, която освен това е била свободен избор на македонския народ!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 година, къде са тогава „ македонските “ пишещи машини след Втората международна война? Защо е трябвало да се употребява българската пишеща машина!? Ако държавното управление на Л. Колишевски е писало най-малко на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски невижданата културна операция, осъществявана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година?
Пето, в допълнение към държавния указ министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „ македонски език “ да се изхвърли използването на твърдата гласна „ ъ “ в думите. Нещо повече, дават се даже наложителни образци, по какъв начин би трябвало да се пишат по нов метод думите в македонския език без „ ъ “: вместо „ сърце “ – да се написа „ срце “; вместо „ дърво “ – „ дрво “; вместо „ кръв “ – „ крв “; вместо „ гибел “ – „ смрт “. Целта е явна: да се прокарва разграничителна вадичка сред западните български приказва и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не различен, основава с декрета си, даже думите които би трябвало да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда изрично „ горното да се заяви “ незабавно от учителите, а те на собствен ред да го преподават „ на своите възпитаници “.
Изводите се постановат от единствено себе си: Македонската писменост, като графична система на македонския език, навлиза в живота на хората в районен съд Македония през лятото и есента на 1945 година.
В този развой няма натурален избор на народа, а е налице създание на комунистическата власт, тъй като и писмеността, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с държавен указ. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили едва грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората международна война. Защото в устрема си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те оферират една извънредно огрубена лексика от вида на „ срце “, „ дрво “, крв “, смрт “ и прочие С нея македонският акцент се архаизира, загубвайки хубостта на думите, обезпечена от естественото развиване на литературния български език през вековете.
На този декор е разумно да се запита: за какво не са основани обособени австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и така нататък, и така нататък езици? Нали и там се основават „ други страни “? Защо? Какво е изгубил народът в Австрия от това, че приказва немски; в Съединени американски щати поради използването на английския; в Кипър, където се приказва гръцки; в латиноамериканските републики употребяващи испански или португалски? Нищо не са изгубили, само че тези страни са строени от цивилизовани национални водачи!? РСМакедония, въпреки и като обособена страна, щеше да завоюва доста повече, в случай че беше запазила естествено съществуващия български език сред популацията, чието словесно благосъстояние се приказва и развива близо хилядолетие и половина!
И да кажем най-важното: откакто комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на Кирилицата, замествайки ги с йероглифи от Караджицата, интелигенцията на такава страна няма никакво право да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата документално книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в рамките на Първото българско царство! А новият език е бил натрапен с указ в Скопие от комунистическата власт!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ