Деболшевизацията – обективна потребност и за американските либерали
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Читателите може би помнят, че преди повече от шест години отново имах сходно заглавие, само че за американските и българските десни (). Обяснявах по какъв начин американското „ консервативно придвижване “ се болшевизира и по какъв начин българската нова десница копира от тях като старателна ученичка. Дойде време да кажа същото и за американската „ левица “ – либералите от Демократическата партия (ДП).
Веднага да уточня, че в сегашната номенклатурна върхушка на Директива за птиците няма безусловно нищо „ ляво “. Те служат на корпоративна Америка по този начин правилно, както и републиканците, единствено дето обслужват разнообразни браншове от корпоративния хайлайф. Подмяната на смисъла на думата „ ляво “ от класово към некласово, т.е. расово, полово, лайфстайлно и така нататък – и подмяната на класовото неравноправие с некласовата назадничавост (bigotry) – е висше достижение на класовата агитация на елитите (буржоазията), същински шедьовър на класовата машинация.
Но заглавието ми няма общо с фантасмагоричното заклеймяване на американските либерали като „ комунисти “. А с изцяло действителните процеси на болшевизация на демократичния естаблишмънт в политиката и пропагандата.
Първо за политиката. Чудесен пролог в тематиката, за който може да го гледа, би бил къс фрагмент от документалния филм на Майкъл Моор „ Фаренхайт 11-9 “ (девети ноември [2016 г.]), за жалост от тази седмица не е наличен гратис на YouTube. Виждаме сцена от демократическите първоначални избори (primaries) за президентски претендент в 2016 година – битката на Бърни с Хилари. Като в капка вода тук се отразява цялата американска политическа галактика. Всичките 55 секции в Западна Вирджиния – безпаричен, депресиран въглищарски миньорски щат – гласоподават с голяма преднина за Бърни. В някои секции Хилари даже е трета, след някакъв международно незнаен локален претендент.
Малко по-късно на националната спогодба на демократите – в класическа конюнктура на тоталитарен „ конгрес на спечелилите “ – нагла апаратчица от Западна Вирджиния бодро рапортува по какъв начин множеството им секции били за Хилари, по-малкото – за Бърни, в резултат на което Клинтън била избраникът на щата! Няма значение какво гласувате и кой брои, значимото е кой рапортува резултатите!
Само една плаха женска ръка зад главата на чиновничката подвига розова хартия, на която за момент концентрира камерата – надпис на ръка с флумастер: „ Всички секции в Западна Вирджиния бяха за Бърни! “... Следват други щати, само че отново същото... Ура, ура, ура!... След това виждаме по какъв начин Бърни, като че ли задавян от ридания, сграбчва микрофона: „ предлагам да спрем дотук и да кажем, че Хилари е нашият претендент! “... Обръща се и потегля, самичък, изкривен и грохнал, и по лицата на дамите към него текат сълзи. Разбира се, и в 2016 година, и в този момент в 2020 година работническите маси в Западна Вирджиния дадоха успеха на Тръмп. След произшествия като този хората напускаха Директива за птиците на тълпи.
На същия филм има фрагменти, в които Директива за птиците функционери изясняват по какъв начин хората, които дават парите, а те са съвсем същите, които дават и на републиканците, преди конвенцията от 2016 година споделят угрижено, че партията залетяла прекомерно вляво (т.е. в действителност класово вляво – в посока към 99-те процента) и е време за промяна. Същото заговориха и в този момент, незабавно след оповестяването успеха на Байдън. „ Време е за единение, време е да забравим думата „ социализъм “ и да търсим обединяване с републиканците “. Реалното ляво, на Бърни, Александрия Окасио-Кортес и множеството други млади – и не напълно млади претенденти на първичните избори предходната година, напълно действително заплашва господството на олигарсите. А те имат непогрешим съсловен инстинкт.
И погребват действителното ляво – за сметка на педалираното фейк-„ ляво “ – на гузните бели, целуващи черни крайници и събарящи монументи, искащи унищожаване на полицията и възбрана на класическата музика, която нямала друго предопределение, с изключение на да натрапва превъзходството на белите, на тежко преекспонираните ЛГБТ проблеми и така нататък... Да кажа отново, че напълно не отхвърлям расовите, половите и другите некласови проблеми сами по себе си, само че имам вяра, че преекспонирането им за сметка на класовите служи извънредно на реакцията, не на напредъка, и че разрешаването им е допустимо единствено в плоскостта на решаването на класовите проблеми.
А хитрите елити, разбирайки, че демографията необратимо тласка центъра на политическата тежест в Америка в посока на „ либерализма “, и че расовите, полови и други сходни тежнения в действителност не заплашват с нищо класовото им владичество, съумяват да раздуят смисъла им до парадокс и да приспят класовото схващане на масите. Тук расата, полът, лайфстайлът, религията и така нататък губят действителното си значение и се явяват „ оръжия за всеобщо баламосване “.
Сега за пропагандата. Наскоро в „ Гласове “ четохме изявление на някогашна журналистка в „ НЙ Таймс “ пред френско списание: цензура, доноси, лов на вещици... с една дума атмосферата от редакцията на вестник „ Таймс “ от Оруеловата „ 1984 “. Всъщност огромният скандал избухна още през юни т.г. с насилствената оставка на шефа на тази журналистка, Джеймс Бенет, редактор на страницата за публицистични и други отзиви, почитан деец вестникар.
Той пусна за щемпел мнение на републиканския сенатор Том Котън, призивен за потребление на военни за разгонване на ексцесите на Black Lives Matter. Бенет се водеше от десетилетния опит, собствен и на вестника, да се дава естрада на всички обосновани отзиви. Но в новата конюнктура на тотална свещена война против „ звяра “ (brute) Тръмп „ не можеш да кажеш нито дума в негова отбрана, без да извършиш закононарушение “. Разпространяването на мнението директно заплашвало живота и здравето на протестиращите, измежду които доста публицисти от вестника. Да се разгласява това „ подпалваческо “ мнение в „ НЙ Таймс “ не било като да се рамене на маса в кафетерията – вестникът бил материална мощ. Целият трудов колектив на в. „ НЙ Таймс “ като един се надигна и засипа Туитър с отвращение и редакцията – с апели за цензуриране на виновника.
След малко комплициране и обществено дране на ризи от страна на Бенет и издателя на вестника А. Сулцбъргър провинилият се вестникарски ас бе изхвърлен „ като мръсно коте “. Правилата, разбираме последователно, са към този момент други. Не важи към този момент остарелият лозунг на „ НЙ Тaймс “, който към момента се мъдри вдясно на главата на вестника: “All News That’s Fit to Print”. Това е остаряло буквалистко схващане. Сега вярното схващане е „ контекстуалисткото “. Има „ подтекст “, в който нещо става за щемпел, друго не става. И това е подтекстът на „ 1984 “!
Преди по-малко от два месеца се подвигна звук към блокирането на Туитър и Facebook сметките на различен огромен нюйоркски вестник, „ Ню Йорк Поуст “, по тази причина, че бе разгласил документи от преносимия компютър на Хънтър Байдън, предоставени им от Руди Джулиани и касаещи мегакорупцията на сем. Байдън в Украйна. Блокирани бяха и линкове от други сметки към обявата в „ Поуст “. Оправданието на Туитър бе, че материалите били „ хакнати “ (не е вярно) и в тях се съдържали имейл адреси и телефони. А Facebook изясни, че още проверявали обстоятелствата. Кампанията на Байдън отхвърли истинността на изнесеното, само че приветства цензурирането на новината от обществените мрежи. „ Ню Йорк Таймс “ описа за случилото се уклончиво („ Твърдения за Байдън провокират ответна реакция на обществените мрежи “) и скастри Тръмп, че загатнал за обявата на „ Поуст “ на телевизионна предизборна среща и изказал „ неоснователни “ изказвания за Байдън.
Републиканците реагираха остро. Сенаторът Джош Холи написа гневни писма до Марк Зукърбърг от Facebook и Джак Дорси от Туитър, в които настоя за неотложен отговор за „ невижданата цензура “. Сенатската правна комисия се събра екстрено да призове публично двамата да се явят да рапортуват за какво „ злоупотребяват с корпоративната си мощност да заглушават сигнали за корупция “.
Интересно, само че до момента в който през септември – октомври т.г. републиканците и всички незаразени от демократичния groupthink (стадно мислене) смятаха, че Facebook и Туитър цензурират информация от „ Поуст “ в интерес на либералите, т.е. са „ контекстуалисти “, самите либерали най-малко до юни т.г. одобряваха обществените мрежи за безкритични буквалисти, които пускат всичко, без да ги е еня за „ подтекста “.
Особено гневно се нахвърляше върху Зукърбърг сп. „ Ню Йоркър “. „ Марк Зукърбърг към момента не чактисва! “ – гърмеше журналистът от списанието Андрю Маранц предходната есен. „ Той още има вяра в свободата на изложение! “ За Маранц „ свободата на изложение “ безусловно е „ платитюд “, простащина. „ Свободата на изложение “ не е изискване за „ демокрацията “, както се заблуждава Зукърбърг – таман противоположното, тя опасност за нея. Само вярното „ контекстуализиране “ е майка на „ демокрацията “. Очевидно сред юни и септември т.г. в разбиранията на Facebook и Туитър е настъпила значима смяна.
Каква е непосредствената причина за тази преорентация на медиите към „ контекстуализма “?
Обясненията на журналистката от „ НЙ Таймс “ в „ Гласове “ са наивни. Вестникът бил прекомерно „ ляв “ (фейковият смисъл на „ ляв “, пояснен по-горе). И се докарвал на читателите си, които били върли либерали. Зер „ клиентът постоянно е прав! “. Иначе нямало да го четат. За последното може да се спори: дали вестникът се нагажда към читателите или пък ги образува?
Според мене второто е по-вярно: както демонстрира Маркс в „ Капиталът “, капиталът, въпреки и абстракция, е логичен най-конкретният детайл на капиталистическата стопанска система, конкретно-всеобщата ѝ същина, субстанцията, която поражда всички други нейни прояви. Стойността поражда логичен потребителната стойност. Производството поражда (формира) потреблението, вестникът поражда (формира) своя четец.
Либералното „ контекстуализирано “ схващане е образувано апропо и от четиригодишната лунатична медийна агитация анти-Тръмп, вярващо безусловно на парадоксите за „ съветската връзка “, отхвърлена от отчета на специфичния прокурор Мълър предходната година, и което приема овчедушно цензурата на разкритията за корпуцията на сем. Байдън в Украйна, с която той самичък се хвали на дребния екран.
Може да се поспори и дали казването на истината нямаше да е по-добра бизнес тактика за „ НЙ Таймс “ от „ контекстуализирането “. Всъщност този – в миналото доста добър, пък и към момента добър там, дето не приказва за политика – вестник, както и „ Уошингтън Поуст “, и другите им побратими, се намира от десетилетия в клинична гибел, което съм разказвал нееднократно. Причината е колкото в новите медии, лишили им от рекламата, толкоз и във фейкнюзенето им. Послeдното е явно и в образеца на CNN.
Но през днешния ден „ НЙ Таймс “ оплаква ориста на локалните вестници, които мрат като мухи поради интернет и с тях изчезва и „ положителната проверяваща публицистика “, без която „ демокрацията е невъзможна “, корпорациите щели да вилнеят безнаказано против служащия и потребителя и прочие, и прочие Някои локални медии обаче били замаскирани пропагандни радиоточки и така нататък Направо се просълзих.
Онзи ден „ НЙ Таймс “ още веднъж ме просълзи с колонка („ Гниенето на републиканския дух “) от консервативния, само че добър публицист Дейвид Брукс, който съм цитирал и преди с утвърждение, да вземем за пример за хвалбите му за френския икономист и жив класик Тома Пикети. Сега Брукс оплаква Републиканската партия, по какъв начин била откъсната от действителността, параноична, отказвала да признае обстоятелствата и така нататък
Колонката на Брукс може да се употребява и за изложение на либералите, единствено да се заместят променливите. Факт е, че и двете партии, и двете крила в американската „ културна война “, са огледално копие една на друга. Затова, mutatis mutandis, съвсем всички констатации от коментара ми за болшевизацията на десните отпреди шест години може да се приложат и за описанието на болшевизацията на либералите в Съединени американски щати през последните към този момент най-малко четири години и половина.
Брукс неправилно вижда разделянето на Америка в областта на лафстайла – разликите в образованието: почти либералите са висшисти, консерваторите – тъпанари. Че в наши дни хората с висше обучение по принцип били добре, е малоумен демократичен мит. „ Окупирай „ Уолстрийт “ на студентите, студентският дълг от над трилион $, надхвърлил още в 2015 година дълга по кредитни карти, изгубването на цели специалности с висше обучение, включително и тази на публицистите, всеобщото изхвърляне от работната мощ на майките с висше обучение над 40 година възраст... това са все упорити обстоятелства. Как да се възвърне доверието сред учените и простите, пита се патетично Брукс – и си дава отговор, че туй ще е задача за цяло потомство...
Какво е правдивото пояснение на болшевизацията и на двете крила на капиталистическите елити? И двете обслужват капитала по собствен метод, и двете по собствен метод отразяват присъщото за световния турбокапитализъм след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И въпреки че самият световен турбокапитализъм на собствен ред рухна в 2008 година, пък и американската световна военнополитическа надмощие се срути в 2015 с съветската интервенция в Сирия, идеологията му е жива.
Наистина, хронологически болшевизацията на дясното предшества тази на лявото; то в огромна степен е нейно отражение, подражателство. Както във кино лентата на Майкъл Моор демократите на Бил Клинтън и Ал Гор при започване на 90-те схващат, че с цел да имат триумф, би трябвало да имитират работата на републиканците с едрите спонсори и последователно продават на дявола душата на Директива за птиците от времето на Ф. Рузвелт, братята Кенеди, Джонсън и Картър... по този начин и в този момент либералите на Обама и Хилари схванаха, че с цел да имат триумф против болшевизираното консервативно придвижване, би трябвало сами да се болшевизират.
Най-характерната линия на болшевишкия демократизъм, отличаваща го от досегашната старомодна американска демократична левица, е неговият целеустремено-революционен, болшевишки, ленински темперамент – изключителната убеденост в моралната му справедливост, изключителната роля, която то приписва на революционния авангард и на пропагандата за преодоляване на масите, презрението му към истината, законността и демокрацията, към джентълменската пристойност, нетолерантността му към съперника и изключителният му хъс да ненавижда и демонизира.
Но в отбрана на ленинския болшевизъм може да се каже, че той в действителност има най-малко първоначално си национален, революционен темперамент – това съм показвал на друго място и ще демонстрирам отново в бъдеще – до момента в който консервативният и демократичен болшевизъм има антинароден, олигархичен, контрареволюционен темперамент. И двата вида олигархичен болшевизъм са отговорни за всеобщата промивка на американските маси и за настоящето им поляризирано опълчване по изцяло илюзорни критерии.
Бъдещето на американския социализъм, който е неминуем, минава през разделянето на сегашната Директива за птиците, освобождението на прогресивното крило на Бърни и Окасио-Кортес от мъртвата хватка на болшевишкото олигархично крило, в този момент уместно персонифицирано от нелепия Байдън. И през размагьосването на американската работническа класа от опиума на тръмпизма.
Когато Джо, водачът на камион от „ Уолмарт “ в Кентъки и Джозефин, учителката по музика от частното учебно заведение в Бруклин, схванат, че имат общи стопански ползи, въпреки радикално друг начин на живот, и умишлено загърбят последното поради първите, първата вярна крачка ще е направена.
Автор: Валентин Хаджийски
Източник: " Гласове "
Читателите може би помнят, че преди повече от шест години отново имах сходно заглавие, само че за американските и българските десни (). Обяснявах по какъв начин американското „ консервативно придвижване “ се болшевизира и по какъв начин българската нова десница копира от тях като старателна ученичка. Дойде време да кажа същото и за американската „ левица “ – либералите от Демократическата партия (ДП).
Веднага да уточня, че в сегашната номенклатурна върхушка на Директива за птиците няма безусловно нищо „ ляво “. Те служат на корпоративна Америка по този начин правилно, както и републиканците, единствено дето обслужват разнообразни браншове от корпоративния хайлайф. Подмяната на смисъла на думата „ ляво “ от класово към некласово, т.е. расово, полово, лайфстайлно и така нататък – и подмяната на класовото неравноправие с некласовата назадничавост (bigotry) – е висше достижение на класовата агитация на елитите (буржоазията), същински шедьовър на класовата машинация.
Но заглавието ми няма общо с фантасмагоричното заклеймяване на американските либерали като „ комунисти “. А с изцяло действителните процеси на болшевизация на демократичния естаблишмънт в политиката и пропагандата.
Първо за политиката. Чудесен пролог в тематиката, за който може да го гледа, би бил къс фрагмент от документалния филм на Майкъл Моор „ Фаренхайт 11-9 “ (девети ноември [2016 г.]), за жалост от тази седмица не е наличен гратис на YouTube. Виждаме сцена от демократическите първоначални избори (primaries) за президентски претендент в 2016 година – битката на Бърни с Хилари. Като в капка вода тук се отразява цялата американска политическа галактика. Всичките 55 секции в Западна Вирджиния – безпаричен, депресиран въглищарски миньорски щат – гласоподават с голяма преднина за Бърни. В някои секции Хилари даже е трета, след някакъв международно незнаен локален претендент.
Малко по-късно на националната спогодба на демократите – в класическа конюнктура на тоталитарен „ конгрес на спечелилите “ – нагла апаратчица от Западна Вирджиния бодро рапортува по какъв начин множеството им секции били за Хилари, по-малкото – за Бърни, в резултат на което Клинтън била избраникът на щата! Няма значение какво гласувате и кой брои, значимото е кой рапортува резултатите!
Само една плаха женска ръка зад главата на чиновничката подвига розова хартия, на която за момент концентрира камерата – надпис на ръка с флумастер: „ Всички секции в Западна Вирджиния бяха за Бърни! “... Следват други щати, само че отново същото... Ура, ура, ура!... След това виждаме по какъв начин Бърни, като че ли задавян от ридания, сграбчва микрофона: „ предлагам да спрем дотук и да кажем, че Хилари е нашият претендент! “... Обръща се и потегля, самичък, изкривен и грохнал, и по лицата на дамите към него текат сълзи. Разбира се, и в 2016 година, и в този момент в 2020 година работническите маси в Западна Вирджиния дадоха успеха на Тръмп. След произшествия като този хората напускаха Директива за птиците на тълпи.
На същия филм има фрагменти, в които Директива за птиците функционери изясняват по какъв начин хората, които дават парите, а те са съвсем същите, които дават и на републиканците, преди конвенцията от 2016 година споделят угрижено, че партията залетяла прекомерно вляво (т.е. в действителност класово вляво – в посока към 99-те процента) и е време за промяна. Същото заговориха и в този момент, незабавно след оповестяването успеха на Байдън. „ Време е за единение, време е да забравим думата „ социализъм “ и да търсим обединяване с републиканците “. Реалното ляво, на Бърни, Александрия Окасио-Кортес и множеството други млади – и не напълно млади претенденти на първичните избори предходната година, напълно действително заплашва господството на олигарсите. А те имат непогрешим съсловен инстинкт.
И погребват действителното ляво – за сметка на педалираното фейк-„ ляво “ – на гузните бели, целуващи черни крайници и събарящи монументи, искащи унищожаване на полицията и възбрана на класическата музика, която нямала друго предопределение, с изключение на да натрапва превъзходството на белите, на тежко преекспонираните ЛГБТ проблеми и така нататък... Да кажа отново, че напълно не отхвърлям расовите, половите и другите некласови проблеми сами по себе си, само че имам вяра, че преекспонирането им за сметка на класовите служи извънредно на реакцията, не на напредъка, и че разрешаването им е допустимо единствено в плоскостта на решаването на класовите проблеми.
А хитрите елити, разбирайки, че демографията необратимо тласка центъра на политическата тежест в Америка в посока на „ либерализма “, и че расовите, полови и други сходни тежнения в действителност не заплашват с нищо класовото им владичество, съумяват да раздуят смисъла им до парадокс и да приспят класовото схващане на масите. Тук расата, полът, лайфстайлът, религията и така нататък губят действителното си значение и се явяват „ оръжия за всеобщо баламосване “.
Сега за пропагандата. Наскоро в „ Гласове “ четохме изявление на някогашна журналистка в „ НЙ Таймс “ пред френско списание: цензура, доноси, лов на вещици... с една дума атмосферата от редакцията на вестник „ Таймс “ от Оруеловата „ 1984 “. Всъщност огромният скандал избухна още през юни т.г. с насилствената оставка на шефа на тази журналистка, Джеймс Бенет, редактор на страницата за публицистични и други отзиви, почитан деец вестникар.
Той пусна за щемпел мнение на републиканския сенатор Том Котън, призивен за потребление на военни за разгонване на ексцесите на Black Lives Matter. Бенет се водеше от десетилетния опит, собствен и на вестника, да се дава естрада на всички обосновани отзиви. Но в новата конюнктура на тотална свещена война против „ звяра “ (brute) Тръмп „ не можеш да кажеш нито дума в негова отбрана, без да извършиш закононарушение “. Разпространяването на мнението директно заплашвало живота и здравето на протестиращите, измежду които доста публицисти от вестника. Да се разгласява това „ подпалваческо “ мнение в „ НЙ Таймс “ не било като да се рамене на маса в кафетерията – вестникът бил материална мощ. Целият трудов колектив на в. „ НЙ Таймс “ като един се надигна и засипа Туитър с отвращение и редакцията – с апели за цензуриране на виновника.
След малко комплициране и обществено дране на ризи от страна на Бенет и издателя на вестника А. Сулцбъргър провинилият се вестникарски ас бе изхвърлен „ като мръсно коте “. Правилата, разбираме последователно, са към този момент други. Не важи към този момент остарелият лозунг на „ НЙ Тaймс “, който към момента се мъдри вдясно на главата на вестника: “All News That’s Fit to Print”. Това е остаряло буквалистко схващане. Сега вярното схващане е „ контекстуалисткото “. Има „ подтекст “, в който нещо става за щемпел, друго не става. И това е подтекстът на „ 1984 “!
Преди по-малко от два месеца се подвигна звук към блокирането на Туитър и Facebook сметките на различен огромен нюйоркски вестник, „ Ню Йорк Поуст “, по тази причина, че бе разгласил документи от преносимия компютър на Хънтър Байдън, предоставени им от Руди Джулиани и касаещи мегакорупцията на сем. Байдън в Украйна. Блокирани бяха и линкове от други сметки към обявата в „ Поуст “. Оправданието на Туитър бе, че материалите били „ хакнати “ (не е вярно) и в тях се съдържали имейл адреси и телефони. А Facebook изясни, че още проверявали обстоятелствата. Кампанията на Байдън отхвърли истинността на изнесеното, само че приветства цензурирането на новината от обществените мрежи. „ Ню Йорк Таймс “ описа за случилото се уклончиво („ Твърдения за Байдън провокират ответна реакция на обществените мрежи “) и скастри Тръмп, че загатнал за обявата на „ Поуст “ на телевизионна предизборна среща и изказал „ неоснователни “ изказвания за Байдън.
Републиканците реагираха остро. Сенаторът Джош Холи написа гневни писма до Марк Зукърбърг от Facebook и Джак Дорси от Туитър, в които настоя за неотложен отговор за „ невижданата цензура “. Сенатската правна комисия се събра екстрено да призове публично двамата да се явят да рапортуват за какво „ злоупотребяват с корпоративната си мощност да заглушават сигнали за корупция “.
Интересно, само че до момента в който през септември – октомври т.г. републиканците и всички незаразени от демократичния groupthink (стадно мислене) смятаха, че Facebook и Туитър цензурират информация от „ Поуст “ в интерес на либералите, т.е. са „ контекстуалисти “, самите либерали най-малко до юни т.г. одобряваха обществените мрежи за безкритични буквалисти, които пускат всичко, без да ги е еня за „ подтекста “.
Особено гневно се нахвърляше върху Зукърбърг сп. „ Ню Йоркър “. „ Марк Зукърбърг към момента не чактисва! “ – гърмеше журналистът от списанието Андрю Маранц предходната есен. „ Той още има вяра в свободата на изложение! “ За Маранц „ свободата на изложение “ безусловно е „ платитюд “, простащина. „ Свободата на изложение “ не е изискване за „ демокрацията “, както се заблуждава Зукърбърг – таман противоположното, тя опасност за нея. Само вярното „ контекстуализиране “ е майка на „ демокрацията “. Очевидно сред юни и септември т.г. в разбиранията на Facebook и Туитър е настъпила значима смяна.
Каква е непосредствената причина за тази преорентация на медиите към „ контекстуализма “?
Обясненията на журналистката от „ НЙ Таймс “ в „ Гласове “ са наивни. Вестникът бил прекомерно „ ляв “ (фейковият смисъл на „ ляв “, пояснен по-горе). И се докарвал на читателите си, които били върли либерали. Зер „ клиентът постоянно е прав! “. Иначе нямало да го четат. За последното може да се спори: дали вестникът се нагажда към читателите или пък ги образува?
Според мене второто е по-вярно: както демонстрира Маркс в „ Капиталът “, капиталът, въпреки и абстракция, е логичен най-конкретният детайл на капиталистическата стопанска система, конкретно-всеобщата ѝ същина, субстанцията, която поражда всички други нейни прояви. Стойността поражда логичен потребителната стойност. Производството поражда (формира) потреблението, вестникът поражда (формира) своя четец.
Либералното „ контекстуализирано “ схващане е образувано апропо и от четиригодишната лунатична медийна агитация анти-Тръмп, вярващо безусловно на парадоксите за „ съветската връзка “, отхвърлена от отчета на специфичния прокурор Мълър предходната година, и което приема овчедушно цензурата на разкритията за корпуцията на сем. Байдън в Украйна, с която той самичък се хвали на дребния екран.
Може да се поспори и дали казването на истината нямаше да е по-добра бизнес тактика за „ НЙ Таймс “ от „ контекстуализирането “. Всъщност този – в миналото доста добър, пък и към момента добър там, дето не приказва за политика – вестник, както и „ Уошингтън Поуст “, и другите им побратими, се намира от десетилетия в клинична гибел, което съм разказвал нееднократно. Причината е колкото в новите медии, лишили им от рекламата, толкоз и във фейкнюзенето им. Послeдното е явно и в образеца на CNN.
Но през днешния ден „ НЙ Таймс “ оплаква ориста на локалните вестници, които мрат като мухи поради интернет и с тях изчезва и „ положителната проверяваща публицистика “, без която „ демокрацията е невъзможна “, корпорациите щели да вилнеят безнаказано против служащия и потребителя и прочие, и прочие Някои локални медии обаче били замаскирани пропагандни радиоточки и така нататък Направо се просълзих.
Онзи ден „ НЙ Таймс “ още веднъж ме просълзи с колонка („ Гниенето на републиканския дух “) от консервативния, само че добър публицист Дейвид Брукс, който съм цитирал и преди с утвърждение, да вземем за пример за хвалбите му за френския икономист и жив класик Тома Пикети. Сега Брукс оплаква Републиканската партия, по какъв начин била откъсната от действителността, параноична, отказвала да признае обстоятелствата и така нататък
Колонката на Брукс може да се употребява и за изложение на либералите, единствено да се заместят променливите. Факт е, че и двете партии, и двете крила в американската „ културна война “, са огледално копие една на друга. Затова, mutatis mutandis, съвсем всички констатации от коментара ми за болшевизацията на десните отпреди шест години може да се приложат и за описанието на болшевизацията на либералите в Съединени американски щати през последните към този момент най-малко четири години и половина.
Брукс неправилно вижда разделянето на Америка в областта на лафстайла – разликите в образованието: почти либералите са висшисти, консерваторите – тъпанари. Че в наши дни хората с висше обучение по принцип били добре, е малоумен демократичен мит. „ Окупирай „ Уолстрийт “ на студентите, студентският дълг от над трилион $, надхвърлил още в 2015 година дълга по кредитни карти, изгубването на цели специалности с висше обучение, включително и тази на публицистите, всеобщото изхвърляне от работната мощ на майките с висше обучение над 40 година възраст... това са все упорити обстоятелства. Как да се възвърне доверието сред учените и простите, пита се патетично Брукс – и си дава отговор, че туй ще е задача за цяло потомство...
Какво е правдивото пояснение на болшевизацията и на двете крила на капиталистическите елити? И двете обслужват капитала по собствен метод, и двете по собствен метод отразяват присъщото за световния турбокапитализъм след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И въпреки че самият световен турбокапитализъм на собствен ред рухна в 2008 година, пък и американската световна военнополитическа надмощие се срути в 2015 с съветската интервенция в Сирия, идеологията му е жива.
Наистина, хронологически болшевизацията на дясното предшества тази на лявото; то в огромна степен е нейно отражение, подражателство. Както във кино лентата на Майкъл Моор демократите на Бил Клинтън и Ал Гор при започване на 90-те схващат, че с цел да имат триумф, би трябвало да имитират работата на републиканците с едрите спонсори и последователно продават на дявола душата на Директива за птиците от времето на Ф. Рузвелт, братята Кенеди, Джонсън и Картър... по този начин и в този момент либералите на Обама и Хилари схванаха, че с цел да имат триумф против болшевизираното консервативно придвижване, би трябвало сами да се болшевизират.
Най-характерната линия на болшевишкия демократизъм, отличаваща го от досегашната старомодна американска демократична левица, е неговият целеустремено-революционен, болшевишки, ленински темперамент – изключителната убеденост в моралната му справедливост, изключителната роля, която то приписва на революционния авангард и на пропагандата за преодоляване на масите, презрението му към истината, законността и демокрацията, към джентълменската пристойност, нетолерантността му към съперника и изключителният му хъс да ненавижда и демонизира.
Но в отбрана на ленинския болшевизъм може да се каже, че той в действителност има най-малко първоначално си национален, революционен темперамент – това съм показвал на друго място и ще демонстрирам отново в бъдеще – до момента в който консервативният и демократичен болшевизъм има антинароден, олигархичен, контрареволюционен темперамент. И двата вида олигархичен болшевизъм са отговорни за всеобщата промивка на американските маси и за настоящето им поляризирано опълчване по изцяло илюзорни критерии.
Бъдещето на американския социализъм, който е неминуем, минава през разделянето на сегашната Директива за птиците, освобождението на прогресивното крило на Бърни и Окасио-Кортес от мъртвата хватка на болшевишкото олигархично крило, в този момент уместно персонифицирано от нелепия Байдън. И през размагьосването на американската работническа класа от опиума на тръмпизма.
Когато Джо, водачът на камион от „ Уолмарт “ в Кентъки и Джозефин, учителката по музика от частното учебно заведение в Бруклин, схванат, че имат общи стопански ползи, въпреки радикално друг начин на живот, и умишлено загърбят последното поради първите, първата вярна крачка ще е направена.
Автор: Валентин Хаджийски
Източник: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ