“Патриотични уикенди“ в Русия: на какво учат децата там
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дървени бараки, наблюдателни кули, ограда с бодлива тел – това е останало от декорите за кино лентата „ Весури “. Сюжетът на драмата се разиграва по време на Втората международна война във финландски лагер за интернирани в Карелия – област, към която през 40-те години на предишния век искания имат и Финландия, и тогавашният Съветски съюз.
Филмът е сниман през 2018-а година, след което обаче декорите не са отстранени, а са непокътнати, с цел да бъдат превърнати в тематичен парк – по план на съветската фондация „ Открити благоприятни условия “ и с финансовата поддръжка на съветската страна. Постройките са пренесени край северното съветско село Ватнаволок – с цел да могат там съветските деца да прекарват така наречен „ патриотични уикенди “ и да опознаят живота на малолетните съветски пандизчии в един финландски лагер за интернирани.
Финландските лагери в Карелия
Финландските лагери за интерниране на съветски цивилни жители са построени в граничещата с Финландия руска република Карелия сред 1941-а и 1944-а година. До 1944-а Финландия и нацистка Германия са съдружници – с един общ зложелател: Съветският съюз. „ Поражението на Съюз на съветските социалистически републики наподобява несъмнено, заради което финландската военна администрация на окупираните области стартира подготовката за анексията на руска Карелия “, изяснява обстановката финландският историк Анти Куяла.
Плановете плануват жителите на Карелия, които са национално малцинство в Съюз на съветските социалистически републики, да станат финландски жители след анексията. А руснаците, беларусите, украинците и всички други нации, живеещи в окупираните области на Карелия, трябвало след войната да бъдат депортирани в Русия. Именно заради това 25 000 от тях са интернирани в лагери.
„ Днес това към този момент не се знае съвсем от никого, изключително пък от нашите деца. Затова е значимо историята да им бъде разказана “, споделя Наталия Абрамова от фондацията „ Открити благоприятни условия “, инициаторка за основаването на тематичния парк. Като във обстоятелството, че съвсем никой не знае нищо за финландските лагери, няма нищо чудно – сведенията са били секретни в продължение на десетилетия. Руското вътрешно разузнаване ФСБ ги даде на обществеността едвам преди година.
Различията в трактовката
Оповестяването на информацията и планът за „ патриотичните уикенди “ провокираха огромен интерес от страна на съветските медии. Предстои съветска проверяваща комисия да откри дали отношението към съветските цивилни жители в окупирана Карелия може да бъде несъмнено като геноцид. Говори се даже за „ финландски концентрационни лагери “ на руска земя.
Условията в тези лагери фактически са били безчовечен, споделя историкът Анти Куяла. В тях са починали 4300 цивилни жители – най-вече от болести и недохранване. Въпреки това има основна разлика сред финландските лагери и нацистките концентрационни лагери, „ чиято цел е систематичното заличаване на пандизчиите “.
Разминаванията в мненията се виждат и в мрежата. Критиците укоряват уредниците на „ патриотичните уикенди “ в търсене на сензации и в операции. Наталия Абрамова опонира: „ Не желаеме да насаждаме враждебно отношение по отношение на нашите съседи във Финландия, а само да откроим обстоятелствата. Не съчиняваме нищо, не изкривяваме обстоятелствата – желаеме да притеглим специалисти, които да опишат на децата какво се е случило в реалност “.
Излишна политизация?
В отговор на упреците, че децата могат да се окажат прекомерно дребни за този тип „ прекарвания “, Абрамова споделя, че „ патриотичните уикенди “ са предопределени чак за деца над 14-годишна възраст. Освен това във финландските лагери, за разлика от немските, не е имало нито газови камери, нито всеобщи разстрели. „ Дискусията за възобновения лагер се политизира ненужно “, оплаква се Абрамова. В последна сметка право на всяка фондация е да се занимава с тематика, която ѝ наподобява значима и буди интерес.
Историкът Максим Артемиев е на друго мнение – съгласно него планът в Карелия е „ комерсиална случка “, отговаряща на днешната политическа обстановка в Русия, както и „ опит за елементарно привличане на дарения “. Артемиев оспорва и просветителния резултат на сходни исторически реконструкции. „ Какво би трябвало да научим от това? Че една част от нашето население е била депортирана по време на войната? Това естествено е било покруса за тези хора. Но по какъв начин и за какво – не се загатва. "
Автор: Юрий Решето
Дървени бараки, наблюдателни кули, ограда с бодлива тел – това е останало от декорите за кино лентата „ Весури “. Сюжетът на драмата се разиграва по време на Втората международна война във финландски лагер за интернирани в Карелия – област, към която през 40-те години на предишния век искания имат и Финландия, и тогавашният Съветски съюз.
Филмът е сниман през 2018-а година, след което обаче декорите не са отстранени, а са непокътнати, с цел да бъдат превърнати в тематичен парк – по план на съветската фондация „ Открити благоприятни условия “ и с финансовата поддръжка на съветската страна. Постройките са пренесени край северното съветско село Ватнаволок – с цел да могат там съветските деца да прекарват така наречен „ патриотични уикенди “ и да опознаят живота на малолетните съветски пандизчии в един финландски лагер за интернирани.
Финландските лагери в Карелия
Финландските лагери за интерниране на съветски цивилни жители са построени в граничещата с Финландия руска република Карелия сред 1941-а и 1944-а година. До 1944-а Финландия и нацистка Германия са съдружници – с един общ зложелател: Съветският съюз. „ Поражението на Съюз на съветските социалистически републики наподобява несъмнено, заради което финландската военна администрация на окупираните области стартира подготовката за анексията на руска Карелия “, изяснява обстановката финландският историк Анти Куяла.
Плановете плануват жителите на Карелия, които са национално малцинство в Съюз на съветските социалистически републики, да станат финландски жители след анексията. А руснаците, беларусите, украинците и всички други нации, живеещи в окупираните области на Карелия, трябвало след войната да бъдат депортирани в Русия. Именно заради това 25 000 от тях са интернирани в лагери.
„ Днес това към този момент не се знае съвсем от никого, изключително пък от нашите деца. Затова е значимо историята да им бъде разказана “, споделя Наталия Абрамова от фондацията „ Открити благоприятни условия “, инициаторка за основаването на тематичния парк. Като във обстоятелството, че съвсем никой не знае нищо за финландските лагери, няма нищо чудно – сведенията са били секретни в продължение на десетилетия. Руското вътрешно разузнаване ФСБ ги даде на обществеността едвам преди година.
Различията в трактовката
Оповестяването на информацията и планът за „ патриотичните уикенди “ провокираха огромен интерес от страна на съветските медии. Предстои съветска проверяваща комисия да откри дали отношението към съветските цивилни жители в окупирана Карелия може да бъде несъмнено като геноцид. Говори се даже за „ финландски концентрационни лагери “ на руска земя.
Условията в тези лагери фактически са били безчовечен, споделя историкът Анти Куяла. В тях са починали 4300 цивилни жители – най-вече от болести и недохранване. Въпреки това има основна разлика сред финландските лагери и нацистките концентрационни лагери, „ чиято цел е систематичното заличаване на пандизчиите “.
Разминаванията в мненията се виждат и в мрежата. Критиците укоряват уредниците на „ патриотичните уикенди “ в търсене на сензации и в операции. Наталия Абрамова опонира: „ Не желаеме да насаждаме враждебно отношение по отношение на нашите съседи във Финландия, а само да откроим обстоятелствата. Не съчиняваме нищо, не изкривяваме обстоятелствата – желаеме да притеглим специалисти, които да опишат на децата какво се е случило в реалност “.
Излишна политизация?
В отговор на упреците, че децата могат да се окажат прекомерно дребни за този тип „ прекарвания “, Абрамова споделя, че „ патриотичните уикенди “ са предопределени чак за деца над 14-годишна възраст. Освен това във финландските лагери, за разлика от немските, не е имало нито газови камери, нито всеобщи разстрели. „ Дискусията за възобновения лагер се политизира ненужно “, оплаква се Абрамова. В последна сметка право на всяка фондация е да се занимава с тематика, която ѝ наподобява значима и буди интерес.
Историкът Максим Артемиев е на друго мнение – съгласно него планът в Карелия е „ комерсиална случка “, отговаряща на днешната политическа обстановка в Русия, както и „ опит за елементарно привличане на дарения “. Артемиев оспорва и просветителния резултат на сходни исторически реконструкции. „ Какво би трябвало да научим от това? Че една част от нашето население е била депортирана по време на войната? Това естествено е било покруса за тези хора. Но по какъв начин и за какво – не се загатва. "
Автор: Юрий Решето
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ