ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бойко Ноев, боен министър в две държавни управления и някогашен дипломат на България в НАТО, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “

- Противно на логиката, че след ветото на България за началото на преговорния развой за Европейския съюз със Северна Македония двете страни ще тръгнат към деен политически разговор, виждаме тъкмо противоположното: деен политически дисонанс. Палитрата се простира в необятен диапазон и обгръща всевъзможни изкази: като се почне от " македонските държавни управления не са естествени " на вицепремиера Каракачанов, та се стигне до " България не може да излезе от времето на Тодор Живков " на президента Пендаровски.

Във видеоконферентна среща с посланиците на държавите-членки на Европейския съюз и на Швейцария в понеделник министър председателят Бойко Борисов разяснява, че за разговор и съгласие за решение на двустранните въпроси е належащо желанието и на двете страни, което обаче не е налице. Точно противоположното: двете страни очевидно втвърдяват позициите си и към този момент няма изгледи за пробив. И напълно необяснимо наподобяват на този декор очакванията на Скопие, че може да има смяна в българската позиция в границите на Германското ротационно председателство на Европейския съюз, което изтича в края на годината.

Откъде черпят оптимизма си за смяна през декември македонският министър председател Зоран Заев и неговите министри? Темата продължаваме с военния министър в две държавни управления и някогашен дипломат на България в НАТО, дипломатът от кариерата Бойко Ноев. Посланик Ноев, за какво стигнахме до втвърдени двустранни позиции, които безсмислено кореспондират с нездравословен оптимизъм за позитивна развръзка?

- Стигнахме до такава степен, че Република Северна Македония ще остане без начало за договаряния, а България ще остане неразбрана от своите съдружници и сътрудници в невиждана интернационална изолираност. И този негатив се натрупа на нашето държавно управление след неуспехите с коронакризата, плана за бюджет, спадът на непознатите вложения и така нататък Това беше, казано с противоположен знак, черешката на тортата на неуспехите на настоящето ни ръководство.

Причините са доста, зависи от коя страна ще се огледа. Това е и комплицирана картина от заблуди и илюзии и от двете страни, на опити за увъртане от македонска страна, само че е и, несъмнено, въпрос на недооценяване на личния запас за осъществяване на ползите.

Македония въпреки всичко е по-малка страна от България, и в края на краищата борбата на която тя потегля, тя ще я загуби, както загуби между другото борбата с Гърция. И да ги питаме нашите македонски другари за какво това им е належащо? Защо им е належащо, откакто ние сме споделили, че признаваме тяхната еднаквост, че признаваме правото им да дефинират, какъв език приказват. Въпреки това те не престават да упорстват за неща, които опират към този момент до кокала на историческата памет в България, до тънките струни на българското общество. И това няма да стане. Те просто счупиха делвата, за огромно страдание.

От друга страна, виновността е и у нас. И виновността е у нас, тъй като ние недооценихме смисъла на казуса с Република Северна Македония или Македония, както желаете да я назовем, един проблем, който седи в съзнанието на милиони българи към този момент повече от 100 години.

В страната ни има най-малко 2 милиона потомци на българи, които са били изселени принудително, прогонени от тези земи. Така че в разнообразни исторически интервали нашите държавни управления са обръщали друго внимание, само че като предписание с този въпрос са се занимавали извънредно способени хора. С този въпрос са се занимавали дипломати с дълготраен стаж, политици с дълготраен стаж.

Една от аргументите да стигнем до това състояние е, че върху тази комплицирана материя се упражняват дилетанти. Това е една от аргументите. Това ни докара до неприятен контракт с Република Северна Македония и до неприятно осъществяване на договарянията за влизането им в Европейския съюз.

- Посланик Ноев, какво би трябвало да се оправи в този Договор за съдействие и добросъседство? Очевидно той не е задоволително съответен, само че какво постанова в него актуализацията му и по какъв начин тя да се реализира?

- Смятам, че би трябвало да се подпише нов контракт, цялата логичност приказва за това. Но ние преди да тръгнем към актуализацията, би трябвало да отстраним аргументите, които ни докараха дотук.

- Как да ги отстраним?

- Ако приемем, че Договорът би трябвало да се промени, това е едното изискване, второто е ръководството на преговорния развой. Значи, не е допустимо, просто мозъкът ми не го побира, по какъв начин при ясна позиция на Народното събрание, при политически консенсус на всички политически сили в България плюс министър председател и президент, нашите съдружници и сътрудници идват и ни споделят: „ Ние не ви разбираме. Ние не знаем, вие какво имате поради “.

Извинявайте, по какъв начин по този начин ние толкоз години към този момент не можем да разбираем, какво имаме поради? На кого в действителност е работа да изяснява, каква е позицията на България? Това е работата на Външното министерство и в частност на министъра и директна отговорност на министъра на външните работи. А министър Захариева наподобява, че е взела този въпрос на ръчно ръководство, независимо, пренебрегва експертния опит на огромна част от хората, които са работили в тази област, и докарва тези неща до такава степен.

Никога в новата и по-старата история българската дипломация не помни подобен неуспех във външната си политика. Няма такова нещо. И виновността за това е персонално на Екатерина Захариева. Съжалявам, че би трябвало да го кажа. Освен в случай че не е работила под непосредствените разпореждания на премиера, в което аз обаче нямам доверие, съдейки по неговото държание.

Затова колкото по-скоро госпожа Захариева си отиде или колкото по-скоро Борисов одобри нейната оставка, толкоз по-добре е за ползите на България. Тази халтура повече не може да продължава. И вие вижте какво се случва: нон-пейпъри писани на коляно, вижте неуспеха в Берлин.

Много хора се чудят, какво в действителност България желае да реализира. И по тази причина отговорна персонално е тя, и това би трябвало да се знае, тъй като не би трябвало да има никакво подозрение и размиване на отговорността.

- Посланик Ноев, вие настоявате за оставката на министъра на външните работи Екатерина Захариева, само че кой ще пристигна на нейно място в този комплициран миг? И по какъв начин ще се разчете тази оставка и в Македония, и в Европейския съюз? Няма ли да се сметне за победа на македонизма?

- Това не може да се сметне за победа на македонизма, тъй като който и да пристигна след госпожа Захариева ще вкара ред, който на македонизма няма да му се хареса. Аз не предлагам госпожа Захариева да си подаде оставката, тъй като са били неверни позициите, които отстоява, а за това, че тя не е могла да отбрани позициите, ясно декларирани от цялото българско общество, и подкрепено от 90% от българите, с изключение на от парламент, както споделих, и от министър председател, президент и така нататък Това е разликата.

Нас не ни упрекват в това, че не сме прави, а за това, че не ни схващат. Нас не ни схващат, какво желаеме да кажем. Това би трябвало да знаят слушателите. Това е единствено поради непросветеност. А кой може да я смени? Това е работа на премиера, само че аз познавам най-малко 5 старши дипломати от Министерство на външните работи, които са минали през цялата кариера, занимавали са се и с тези въпроси в това число, били са посланици, били са зам.-министри. Всеки един от тях ще бъде прелестен външен министър.

- Кои са те? Бихте ли споделили имена?

- Не, имена не мога да кажа. Не желая да им сътворявам проблеми на хората, аз ви споделям моите персонални усещания. Но желая да кажа, че хора има, и те са уважавани, уважавани по света, не просто измежду дипломатическата общественост в България. Ние имаме евродепутати с потвърдени и политически, и експертни качества. Ето вземете да вземем за пример, ето, ще ви кажа едно име – ето Андрей Ковачев, ето един Андрей Ковачев. Надявам се да не му основа проблеми на него със споменаването на неговото име. Но той би могъл да бъде прелестен външен министър на този стадий в това политическо ръководство, с политически опит и така нататък Така че има кой да смени госпожа Захариева, и това би трябвало да стане час по-скоро, с цел да се вкара ред в нашата позиция.

Защото този въпрос ще отнеме доста време, той ще бъде във фокуса на българската дипломация години наред. Той няма да бъде решен в този момент.

Тепърва следва окопна война за назад възобновяване на доверието на нашите сътрудници, за изясняване на нашите позиции и наваксване на изгубеното. Затова индивидът, който поеме Външно министерство, би трябвало да може да се оправи с тази задача.

- Посланик Ноев, в случай че вървим по градацията на по този начин очертаващите се от вас стъпки: оставка на министъра, актуализация на Договора за съдействие и добросъседство, по-късно какво следва?

- Аз мисля, че на първо време и двете страни би трябвало да се отдръпват на размисъл. Да оставят пристрастеностите да улегнат, да видят двете страни, всяка една от тях дали и какво е допустимо да бъде избавено от това грозно полесражение, което се обрисува.

Тези тежки думи, които бяха изречени, изключително и от македонска страна, само че и от наша страна, те няма току-тъй да отшумят. Тази акция, това горене на българското знаме, тези междинни пръсти, които се демонстрират, между другото и министър председателят Заев по този начин по някакъв метод се включи в тази акция, това няма да отшуми толкоз бързо в българското общество.

И ние не би трябвало да караме и българските жители да не помнят това. Нека да знаят какво значи войнстващ македонизъм. Ето с това България би трябвало да върви напред, тъй като това България има поради. Нека Европа да го види. И да види Европа бързането какво може да докара в европейските връзки. Защото България има отговорност да не вкарва двустранни проблеми в Европейския съюз.

България не просто по този начин постанова несъгласие на началото на договарянията, а прави това от отговорност, разбирайки, че в случай че влезем дружно с Република Северна Македония в европейското пространство, всичко това, което се случва през днешния ден, ще се придвижи там, и ще бъде доста по-ожесточено. Затова никога преди решаването на тези въпроси ние не би трябвало да даваме единодушие за начало на договарянията.

И опорните точки, които за жалост се споделят и от някои либерали в София, аз дори не ги разбирам, това, че видите ли Русия щяла да влезе там, Китай щял да влезе, щяло да има друго геополитическо въздействие - Република Македония е член на НАТО, завършиха с геополитическите въздействия, завършиха. Ние да си гледаме съветските тръби през България, да не се опасяваме, че Русия ще влезе в Република Македония, или Сърбия, или Китай.

Вече има кой да се бои за Република Македония и за нейната сигурност. Така че преди всичко отново: двете страни да се отдръпват на стратегически размисъл, да демонстрират стратегическо самообладание.

На второ място новият парламент и държавно управление да слагат този въпрос – отношението с Република Македония и нейната европейска вероятност посредством целите, подкрепено несъмнено от общонационален консенсус, и запаси.

Македонската страна сега употребява инфраструктурата, основана от борбата ѝ с Гърция към името, знамето и така нататък Те са много напред с материала. Ние се водим от романтика, от фантазии, от братства и така нататък Тук играят пари, тук играят старания, тук играе готовност на политическия запас. Ето това България би трябвало да го направи, то ще коства пари, само че би трябвало да се направи. Така че по-късно, несъмнено, откакто се оттеглим на размисъл, да погледнем още един път върху документите за фундаменталните позиции, да забележим какво ще желаеме, по какъв начин ще желаеме да наподобява новият контракт сходно на контракта с Гърция.

И тук ще отворя една скоба, дано народните представители да сложат на масата двата контракта – нашият контракт с Република Македония от една страна и Преспанския контракт с Гърция от другата страна, и да видят голямата разлика, където между другото Гърция взема решение въпроса за езика вътре и дефинира, тя взема решение своите национални въпроси вътре – това, което на нас някои ни се присмиват и споделят „ Ние вас не ви разбираме “, ами гърците тези неща черно на бяло си ги дефинираха в своя контракт, и нашите македонски другари го одобряват. Там е решен всеки един въпрос, в това число до номерата на колите по какъв начин ще се изписват.

Драги народни представители, погледнете, прочетете. Не може ние да седим на декларацията сред нашето държавно управление от 1999 година, което е пренаписано като контракт – копи-пейст, нали, няма такова нещо.

По различен метод би трябвало да се подходи. Да има конкретика, да има задължения, да има пътна карта. Ето това е доста значимо.

На първо място, отново ще повторя, казвал съм го към този момент, аз считам, че е наложително България да сложи въпроса за правата на българските жители. Българските жители в Република Северна Македония, които са десетки хиляди, те са над 150 хиляди, които имат български паспорт и които са чакали на опашки. Това не са хора, които са си купили паспорта, дано да знаят слушателите, това са хора, които са получили паспорта си против документи, истински документи, доказващи техния български генезис.

Има истински заявления за тяхното волеизлияние, в допълнение. Тоест, тези хора не са просто някакви паднали от небето.

И аз в случай че имах опция, бих попитал премиера Заев: господин министър председател, какви са тези хора – 200 хиляди или 150 хиляди – с български паспорти? Какви са те, от кое място са се появили тези хора? България би трябвало да упорства за правата им.

Апропо, в настоящия контракт, който идва с Република Македония, в член 11, т. 4 се споделя, че двете страни имат право да се грижат за правата на своите жители в съответната друга страна. България има право и е длъжна да се грижи за тези права. В преамбюла на Конституцията на Република Македония са изброени народите или частите от нации, които имат отношение към държавността на тази страна. Там са изброени: албанци, турци, сърби, бошняци, роми, власи – 6 категории.

Българите там ги няма. Българите не смеят да вдигнат своя глас, те си крият паспорта на мрачно място да не ги хване някой, че са българи, тъй като ще има последици. Това е единствено една от щрихите, само че е доста значимо това да се случи.

И второ, при идното броене наложително българите би трябвало да бъдат на равна нога с останалите народностни групи, които ще бъдат включени в преброяването. А ние ще внимаваме доста дали броят на преброените при преброяването хора дава отговор на броя на паспортите, които сме издали. Ето това е нещо, което е съответно, проверимо и ясно.

И тук не става дума за някаква история за Гоце Делчев, Самуил, да се караме кой какъв бил, по кое време бил – това са съответни неща. Ние държим на правата на своите жители.

- Посланик Ноев, желая обаче да ви попитам – в случай че ние настоим за признаването на българското малцинство, от македонска страна няма ли да изискат и те взаимен развой – за признание на македонско малцинство в България?

- Много добър въпрос. Аз не приказвам, България не приказва за малцинство в Република Македония, ние не приказваме, езикът в тяхната Конституция приказва. Представители на други нации, представители, елементи, те споделят „ елементи от други нации “, и изброяват албанци, сърби и така нататък Части от други нации. Ние не приказваме за малцинства.

Двете страни могат умерено да заявят, че те нямат искания към малцинства. Ние не желаеме малцинства, ние не желаеме някакви спомагателни права, нищо повече от това, което е написано за албанци, сърби, турци, власи, роми и така нататък Нищо повече не желаеме. Не желаеме малцинства. Искаме правата на нашите жители да бъдат като на всички останали. Ето това желаеме.

- За страдание, времето мина много бързо, не го усетихме, само че на този стадий би трябвало да спрем диалога. И да си пожелаем нови срещи. Аз ви благодаря за времето, което ни отделихте. Остава ни една минутка, какво бихте допълнили към вашите тези.

- Ще допълня единствено следното: сред краткотрайно, откогато ние сме подписали контракта си с Република Македония, тя стана член на НАТО. И когато ние приказваме за Коридор № 8, който се размотава по всякакъв начин между другото и там нищо не вършат. Докато Коридор № 8 по отношение на тяхното участие в НАТО от път за туризъм и бизнес се трансформира в част от стратегическата инфраструктура на Алианса. Въпросът за тяхното участие и нашето съдействие в региона на сигурността би трябвало да залегне доста ясно в бъдещия контракт, доста ясно би трябвало да залегне. Този въпрос може да бъде включен по някакъв метод и към самодейността за „ Трите морета “, тъй като през Коридор № 8 се реализира връзката сред Адриатика и Черно море.

И аз мисля, че в случай че подобен въпрос бъде подложен в границите на самодейността, той ще получи нужното внимание. Така че този и доста други въпроси, написани съответно, те ще дадат кръв и плът на нашите връзки, които занапред би трябвало да потвърждаваме, дали са приятелски или ще бъдат други. Нека по-добре да бъдат приятелски.