ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мимоходом, в станал в последно време характерен жанр - без публично разискване и през преходните и заключителни разпореждания на различен закон, - депутатите гласоподаваха основна смяна в Закона за потребителския заем (ЗПК). Първо, няколко думи за приложното поле на ЗПК. Това е законът, уреждащ така наречен „ бързи кредити”, предоставяни на физически лица-потребители от банки и други финансови институции. Десетки хиляди българи се възползват от услугите на сходни компании, поради опцията да се вземе заем без поръчителство и даже при неприятна кредитна история. За бързите заеми и клопките в тях ще пишем в обособена публикация.

ЗПК урежда оптималния размер на годишния % на разноските. Законът планува, че той не може да надвишава 50%. Изрично е планувано, че в годишния % на разноските не се включват разноските, които потребителят заплаща при несъблюдение на отговорностите си по контракта за потребителски заем, както и разноските, разнообразни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или даване на услуга. При възможен спор, отправен до съда, договорните клаузи, касаещи начисляването на спомагателни разноски, подлежат на надзор за незначителност, т.е. съдът може (и го прави) да разгласи такава уговорка за неравноправна и да прогласи нейната незначителност. Това значи, че потребителят не дължи уговорената сума в нея, а към този момент заплатеното се счита недължимо обещано и предстои на връщане/прихващане. Терминът „ разходи” по ЗПК не е изключително прецизен, защото от наличието му излиза наяве, че това е своего рода наказателна клауза за несъблюдение.

Какво се случва, когато ангажименти за такива „ разходи” (неустойка) бъдат атакувани в съда? Съдебната процедура е константна, като всеобщо съдилищата афишират за оскъдни клаузи, предвиждащи възнаграждение на разноски, по-големи от размера на главницата, или такива, противоречащи на положителните нрави.
Промяната отпреди дни се състои във въвеждането на нова алинея 7 на член 19 от ЗПК. Тя гласи, че гореописаните разноски, при даване на заем от финансова институция, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при осъществяване на това изискване, те не се смятат за несъразмерни по смисъла на член 143, алинея 2, т. 5 от Закона за отбрана на потребителите и накърняващи положителните нрави според член 26 от Закона за отговорности и договорите.

Защо смяната е явно лобистка? Под предлог, че по този начин се пазят правата на потребителите, като се лимитира допустимият размер на разноските, в действителност се узаконява използването на до момента обявявани от съдилищата за неравноправни (нищожни) клаузи. С съответен образец – при взимане на заем в размер на 1000 лв., става възможно начисляване на разноски за несъблюдение до 2000 лв., като съдилищата няма да могат да прогласяват такава спогодба за оскъдна. Без подозрение за огромна част от популацията предстоят тежки месеци, като на доста хора ще се наложи да вземат потребителски заеми. Достъпността и всеобщата реклама на заемите от финансови институции, както и по-бързата процедура за утвърждение, са причина за увеличение на заемите, изтеглени от компаниите за бързи заеми. Именно за тях важи горецитираната смяна с всички нейни последствия.
Като умозаключение и съвет – потребителите следва да обръщат още по-сериозно внимание на отговорностите си, произлизащи от договорите за заем. При нужда да се обръщат към банките, предлагащи потребителски заеми, за които новата смяна не се ползва. Добра концепция е да се употребяват услугите на финансов съветник или брокер, на който имат доверие и чиято цел не е само да получи нужните подписи върху документите и да вземе своята комисиона.

Очаквайте и друга публикация, в която ще проучваме редица неравноправни клаузи, които се срещат в договорите за бързи заеми.