Политическите лъжи за здравеопазването
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Д-р Илко Семерджиев, clinica.bg
Препоръките ми са следните – да се сътвори по сходство на това, което направиха в Китай, профилирана централизирана болнична конструкция в София с най-малко 1 000 кревати първоначално, където да се лекуват единствено заболели с водещо заболяване Ковид-19 от командирован личен състав и доброволци, под управлението на експерти по инфекциозни заболявания и реаниматори. Същото, само че в по-малък мащаб би трябвало да се направи и във всеки регионален град, а останалите лечебни заведения да не престават рутинната си лечебна процедура, за която имат позволение за активност. Естествено, във всяка болница би трябвало да се лекуват и тези заболели, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при съблюдаване на противоепидемичните правила. Има и още по-добър вид, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а точно, за епидемиологични цели да се употребяват структурите по член 5, алинея 1 на ЗЛЗ – ведомствените лечебни заведения. Те по тази причина са оставени под държавно ръководство и с обществена благосъстоятелност на страната тъй като тя е 100% виновна за противоепидемичните ограничения включително за финансирането им. В противоположен случай рискуваме да превърнем всички лечебни заведения в места за разпространение на болестта, а лекарите първи да бъдат покосени от заболяването и по този начин да обречем хората на неспособност да получат каквато и да е здравна помощ.
Бел. на clinica.bg: С разрастването си пандемията от КОВИД-19 слага пред тестване както пациенти и лекари, по този начин и политическата реторика. Има ли потребност от примирение в тези дни и от кого, основателни ли са упреците към лекарите и към част от лечебните заведения – най-много към частните, попитахме доктор Илко Семерджиев. Той е основател на БЛС, основател и някогашен шеф на НЗОК, вицепремиер и здравен министър в не едно държавно управление.
Убеден съм, че във времена на световни компликации всеки би трябвало да подтисне егото си и да направи оптимално вероятното му, с цел да помогне на общността, обществото и страната към които принадлежи. Приложих разбирането си на процедура като се записах доброволец в Александровка болница още в деня на оповестяването на изключителното епидемиологично състояние през март и останах там до неговия край. Не приказвам обществено по тематиката, с цел да не импортирам различия във време, в което би трябвало да се поддържат дейностите на виновните лица тъй като в такива моменти само те имат правото и задължението да бъдат съответстващия канал за информация. Те си залагат главите в процеса на ръководство и би трябвало най-малко да им дадем късмет да се оправят, в случай че не им оказваме помощ интензивно.
И през днешния ден нямаше да показва пред вас какво мисля, само че виждам, че пандемията в България закупи разпръснат експоненциален напредък, което ме стимулира да споделя управническия си опит, че подобен развой с децентрализирани структури и ограничения е мъчно да се овладее.
Препоръките ми са следните – да се сътвори по сходство на това, което направиха в Китай, профилирана централизирана болнична конструкция в София с най-малко 1 000 кревати първоначално, където да се лекуват единствено заболели с водещо заболяване Ковид-19 от командирован личен състав и доброволци, под управлението на експерти по инфекциозни заболявания и реаниматори.
Същото, само че в по-малък мащаб би трябвало да се направи и във всеки регионален град, а останалите лечебни заведения да не престават рутинната си лечебна процедура, за която имат позволение за активност. Естествено, във всяка болница би трябвало да се лекуват и тези заболели, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при съблюдаване на противоепидемичните правила.
Подобна рекомендация насочиха и от Българската болнична асоциация, които в практиката сами стигнаха по емпиричен път до тази, да кажем, „ епидемиологична " истина.
Има и още по-добър вид, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а точно, за епидемиологични цели да се употребяват структурите по член 5, алинея 1 на ЗЛЗ – ведомствените лечебни заведения. Те по тази причина са оставени под държавно ръководство и с обществена благосъстоятелност на страната тъй като тя е 100% виновна за противоепидемичните ограничения включително за финансирането им.
В противоположен случай рискуваме да превърнем всички лечебни заведения в места за разпространение на болестта, а лекарите първи да бъдат покосени от заболяването и по този начин да обречем хората на неспособност да получат каквато и да е здравна помощ.
Тежкото завещание на Ананиев
Министър Костадин Ангелов се пробва да придвижи системата в тази посока, само че релсите сложени при започване на пандемията от министър Ананиев не разрешават толкоз внезапна смяна. За страдание, до момента в който беше здравен министър господин Ананиев обърка и финансирането на противоепидемичните ограничения, които са 100% ангажимент на страната по закон като по този начин предопредели непълноценния път, по който върви сега здравната система. Кирил Ананиев дезертира и се избави в министерство на финансите, само че остави проф. Ангелов да вади горящите въглени от жаравата на неверните решения, които взе при започване на годината.
По тематиката с финансирането няма теза „ съгласно мен " тъй като законите от 1997 – 2001 година категорично споделят по какъв начин става това – НЗОК финансира лечебната активност според НРД, а противоепидемичните ограничения следва да са ангажимент на държавния бюджет, надлежно републиканския и общинските бюджети.
Трябваше да се актуализира държавния бюджет и да се сътвори профилиран противоепидемичен фонд, който да поеме разноските както за противоепидемичната лечебна активност, по този начин и за снабдяването на личния състав във всички лечебни заведения и на популацията с защитни средства, информация, скринингови акции, епидемиологични изследвания, проби, управнически и организационни проекти и така нататък
Ако това не се направи всевъзможни Щабове са обречени на вегетация и празноговорене – без запаси те не могат да ръководят нищо. От Ананиев се очакваше да се оправи най-малко с тази финансова задача, която щеше да предопредели доста по-ефективни и резултатни дейности, само че от желанието му за ненатоварване на държавния бюджет и поради неспазването на закона в този момент ще платим доста по-скъпа цена измерима освен в пари, само че и в здраве, живот, блокирани бизнеси и намачкана стопанска система. В последна сметка пристигна време всички да осъзнаят, че без здраве няма нито независимост, нито стопанска система, нито живот и нека това даде подтик за дотъкмяване на здравната промяна такава, каквато беше предначертана преди 22 години.
Упреците към частните лечебни заведения
Те са безусловно несъстоятелни, манипулативни и стимулирани от партийни ползи, а също така издават надълбоко непознаване на опазването на здравето.
Всъщност всички общопрактикуващи лекари, които са непрекъснато на първа линия в срещите си със болестта са частни лечебни заведения. Специализираните амбулаторни практики, медицинските и диагностично-консултативните центрове също са частни лечебни заведения, 115 лечебни заведения са частни, в това число и лечебните заведения под ръководството на Министерство на здравеопазването са частна държавна благосъстоятелност, тъй че оправянето с епидемиологичния развой е напълно в домена на частната благосъстоятелност, което към този момент акцентирах, е във висока степен несъстоятелно от законова, управническа и резултативна позиция.
С този развой следваше да се ангажират главно ведомствените лечебни заведения, които са обществена държавна благосъстоятелност, а виждаме, че те бяха и не престават да бъдат в периферията на процеса. А в случай че визираме единствено частните лечебни заведения, изказванията, че те клинчат са просто погрешни и надълбоко обидни – още при започване на пандемията те обявиха готовността си да се включат в битката с ковид макар, че не всички имат инфекциозни отделения. И това не бяха голи приказки – частните лечебни заведения незабавно предоставиха част от структурите си и разкриха ковид-легла.
Колегите ми през днешния ден припадат от отмалялост и умират на работното си място, цели фамилии общопрактикуващи лекари починаха от Ковид, към този момент съвсем няма болница, която да не е дала жертви и е редно да се покаже най-малко малко партийно примирение и почитание към самоотвержеността и жертвоготовността на всички здравни фрагменти.
Подобни изказвания са неконституционни, дискриминиращи и съгласно мен предизборни, само че това ги прави още по-опасни тъй като, в случай че дойдат на власт социалистите може да вземат и да ги изпълнят, което ще сътвори нов здравен призрачен сън.
Редно ли е лечебните заведения да са търговски сдружения
Това е следващото социалистическо факсимиле, което нанася тежки вреди в обществото, стигматизира сътрудниците и трови общественото схващане с лъжи. Трябва да се знае, че лечебната активност не се контролира от Търговския закон, а от Закона за здравното обезпечаване, Националния рамков контракт, съответните контракти на лечебните заведения с НЗОК, трудовите контракти на лекарите и здравния личен състав, медицинските стандарти, разпоредбите за добра процедура, етичните кодекси на лекарите и стотици други нормативни актове по този начин, че здравето не е предмет на свободна търговия, а на строга научна, здравна, организационна и финансова регулация.
Знам, че има злоупотребяващи, само че злоупотребите са предмет на наказателното право и съответните институции. Друг е въпроса, че лечебните заведения са юридически лица и като такива би трябвало да се занимават с икономическите аспекти на лечебния развой или социалистите отново ще ми кажат, че няма здравна стопанска система? Има здравна стопанска система и от кривото схващане на този факт произтече банкрута на системата „ Семашко ", за която те толкоз съжаляват, само че която към този момент не съществува на никое място по света заради неприспособимост.
Темата е огромна, само че е редно да се изтъкне най-малко най-малко още един факт – лечебните заведения даже като юридически лица не са типичен търговски сдружения, те са лимитирани от ЗЛЗ единствено в предмета на лечебните услуги и в преобладаващата си част са „ нон профит " организации т.е. те не работят за облага и не разпределят дял на акционерите, а позитивния финансов резултат (където и в случай че го има) се реинвестира в инсталация и образование на личен състав.
Търговете и частните лечебни заведения, има ли лобизъм
Тази теза още веднъж демонстрира или недоумение на процесите в опазването на здравето и непознаване на законовите регламенти или в по-лошия случай е опит за предизборно партийно манипулиране на публичното мнение. Фактите са, че като субекти, които се управляват от разпоредбите на конкуренцията, частните лечебни заведения по този начин или другояче търсят да закупят медикаменти и консумативи на най-хубавите вероятни цени, с цел да могат да имат успеваемост на разноските от една страна.
От друга страна търсят ниски цени тъй като цената заплащана от НЗОК по Клинични пътеки е закрепена в НРД. Това значи, че без значение на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува „ по НЗОК ", това не трансформира цената на Клиничната пътека, която ще получи съответното лечебно заведение. Политическите спекулации с този въпрос издишат пред простата аритметика и икономическата логичност, и причинност.
Отново наблягам, че злоупотреби несъмнено има, само че те са предмет на правоохранителните органи, а не на здравната политика. Що се отнася особено до скъпоструващите онкологични медикаменти и Закон за обществените поръчки, според измененията в Закона за здравното обезпечаване планувани в ЗБНЗОК за 2021 година, НЗОК ще заплаща на лечебните заведения по най-ниската стойност контрактувана в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето в качеството му на Централен орган за покупки в бранш „ Здравеопазване ", а не по цената, на която лекарствените артикули са доставени на изпълнителя на болнична здравна помощ, без значение дали той е възложител или не по Закона за публичните поръчки.
Тази смяна подсигурява неспособност онколекарствата да се възстановяват по цени разнообразни от най-ниските, които министърът на опазването на здравето е договорил. Така се заобикаля колизията да се третира като публично-правен един типичен частно-правен индивид, което би могло да се изтълкува и като национализация на частна благосъстоятелност тъй като правосубектността не може да бъде функционалност на източника на финансиране.
Т.е. никой не е скрил текстове на Закон за обществените поръчки, просто е открит един по-сигурен механизъм за обществена регулация на цените на медикаментите във всички лечебни заведения, както държавни и общински, по този начин и частни. Предимството пред Закон за обществените поръчки е, че по този начин не се стига до комплицираните и мудни тръжни процедури, които при обжалване биха могли да блокират активност, която в множеството случаи е животоподдържаща и животоспасяваща. В обобщение – не виждам частен лобизъм, а решение, което е по-добро от Закон за обществените поръчки и дава цялостни благоприятни условия за обществена регулация на процеса на надзор на цените при лекарствоснабдяването, а по отношение на тълкуванията – разбирам ги единствено като предизборна реторика, само че тук желая да насочва и един зов към всички.
Пандемията и политическият възторг
Призовавам всички партии да не партизират опазването на здравето. Пандемията сподели неговата изчерпателност и значимост, тъй че не е рационално в тази сфера да се практикува политически популизъм и измама. Този бранш е задоволително комплициран и огромен, с цел да позволим на професионално неподготвени в материята хора да ни оферират невчесани мисли маскирани като вълшебен решения – една такава безусловно нелепа „ мантра " на Българска социалистическа партия към този момент беше взета на въоръжение в обществото и в общественото пространство все по-често чуваме фразата „ вън търговците от храма ".
Лекарите не са търговци, а лечебните заведения не са храм, те са професионалното работно място на медиците и дано не бъркаме религията и специалността в една съвременна и секуларна страна, каквато е България. В опазването на здравето няма Христос, който да ни избави, Той е в религията и най-много във вярата, в персоналната религия. Никой политик не може да си присвоява евангелски функционалности, преимущества и божествени благоприятни условия, а още по-малко да гони някого от някъде. Надявам се обществото и изключително колегията да не разрешат повече волунтаризъм в сферата, в която здравето и живота ни постоянно са поставяни като пленник на властови упоритости.
Медицината е просвета, а опазването на здравето е нейната приложна технология, които се нуждаят от професионално готови и доброжелателни хора, а не от корист с религията или просто от партийни мераклии за власт и пост. И най-после – дано си помогнем сами, с цел да може и страната да ни помогне тъй като противоепидемичните ограничения са освен обществена, само че и персонална отговорност на всеки един от нас.
Източник: clinica.bg
Коментар на Д-р Илко Семерджиев, clinica.bg
Препоръките ми са следните – да се сътвори по сходство на това, което направиха в Китай, профилирана централизирана болнична конструкция в София с най-малко 1 000 кревати първоначално, където да се лекуват единствено заболели с водещо заболяване Ковид-19 от командирован личен състав и доброволци, под управлението на експерти по инфекциозни заболявания и реаниматори. Същото, само че в по-малък мащаб би трябвало да се направи и във всеки регионален град, а останалите лечебни заведения да не престават рутинната си лечебна процедура, за която имат позволение за активност. Естествено, във всяка болница би трябвало да се лекуват и тези заболели, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при съблюдаване на противоепидемичните правила. Има и още по-добър вид, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а точно, за епидемиологични цели да се употребяват структурите по член 5, алинея 1 на ЗЛЗ – ведомствените лечебни заведения. Те по тази причина са оставени под държавно ръководство и с обществена благосъстоятелност на страната тъй като тя е 100% виновна за противоепидемичните ограничения включително за финансирането им. В противоположен случай рискуваме да превърнем всички лечебни заведения в места за разпространение на болестта, а лекарите първи да бъдат покосени от заболяването и по този начин да обречем хората на неспособност да получат каквато и да е здравна помощ.
Бел. на clinica.bg: С разрастването си пандемията от КОВИД-19 слага пред тестване както пациенти и лекари, по този начин и политическата реторика. Има ли потребност от примирение в тези дни и от кого, основателни ли са упреците към лекарите и към част от лечебните заведения – най-много към частните, попитахме доктор Илко Семерджиев. Той е основател на БЛС, основател и някогашен шеф на НЗОК, вицепремиер и здравен министър в не едно държавно управление.
Убеден съм, че във времена на световни компликации всеки би трябвало да подтисне егото си и да направи оптимално вероятното му, с цел да помогне на общността, обществото и страната към които принадлежи. Приложих разбирането си на процедура като се записах доброволец в Александровка болница още в деня на оповестяването на изключителното епидемиологично състояние през март и останах там до неговия край. Не приказвам обществено по тематиката, с цел да не импортирам различия във време, в което би трябвало да се поддържат дейностите на виновните лица тъй като в такива моменти само те имат правото и задължението да бъдат съответстващия канал за информация. Те си залагат главите в процеса на ръководство и би трябвало най-малко да им дадем късмет да се оправят, в случай че не им оказваме помощ интензивно.
И през днешния ден нямаше да показва пред вас какво мисля, само че виждам, че пандемията в България закупи разпръснат експоненциален напредък, което ме стимулира да споделя управническия си опит, че подобен развой с децентрализирани структури и ограничения е мъчно да се овладее.
Препоръките ми са следните – да се сътвори по сходство на това, което направиха в Китай, профилирана централизирана болнична конструкция в София с най-малко 1 000 кревати първоначално, където да се лекуват единствено заболели с водещо заболяване Ковид-19 от командирован личен състав и доброволци, под управлението на експерти по инфекциозни заболявания и реаниматори.
Същото, само че в по-малък мащаб би трябвало да се направи и във всеки регионален град, а останалите лечебни заведения да не престават рутинната си лечебна процедура, за която имат позволение за активност. Естествено, във всяка болница би трябвало да се лекуват и тези заболели, при които Ковид-19 не е водещо, а съпътстващо заболяване (например при онкоболните) при съблюдаване на противоепидемичните правила.
Подобна рекомендация насочиха и от Българската болнична асоциация, които в практиката сами стигнаха по емпиричен път до тази, да кажем, „ епидемиологична " истина.
Има и още по-добър вид, който е заложен в здравното законодателство още преди 20 години, а точно, за епидемиологични цели да се употребяват структурите по член 5, алинея 1 на ЗЛЗ – ведомствените лечебни заведения. Те по тази причина са оставени под държавно ръководство и с обществена благосъстоятелност на страната тъй като тя е 100% виновна за противоепидемичните ограничения включително за финансирането им.
В противоположен случай рискуваме да превърнем всички лечебни заведения в места за разпространение на болестта, а лекарите първи да бъдат покосени от заболяването и по този начин да обречем хората на неспособност да получат каквато и да е здравна помощ.
Тежкото завещание на Ананиев
Министър Костадин Ангелов се пробва да придвижи системата в тази посока, само че релсите сложени при започване на пандемията от министър Ананиев не разрешават толкоз внезапна смяна. За страдание, до момента в който беше здравен министър господин Ананиев обърка и финансирането на противоепидемичните ограничения, които са 100% ангажимент на страната по закон като по този начин предопредели непълноценния път, по който върви сега здравната система. Кирил Ананиев дезертира и се избави в министерство на финансите, само че остави проф. Ангелов да вади горящите въглени от жаравата на неверните решения, които взе при започване на годината.
По тематиката с финансирането няма теза „ съгласно мен " тъй като законите от 1997 – 2001 година категорично споделят по какъв начин става това – НЗОК финансира лечебната активност според НРД, а противоепидемичните ограничения следва да са ангажимент на държавния бюджет, надлежно републиканския и общинските бюджети.
Трябваше да се актуализира държавния бюджет и да се сътвори профилиран противоепидемичен фонд, който да поеме разноските както за противоепидемичната лечебна активност, по този начин и за снабдяването на личния състав във всички лечебни заведения и на популацията с защитни средства, информация, скринингови акции, епидемиологични изследвания, проби, управнически и организационни проекти и така нататък
Ако това не се направи всевъзможни Щабове са обречени на вегетация и празноговорене – без запаси те не могат да ръководят нищо. От Ананиев се очакваше да се оправи най-малко с тази финансова задача, която щеше да предопредели доста по-ефективни и резултатни дейности, само че от желанието му за ненатоварване на държавния бюджет и поради неспазването на закона в този момент ще платим доста по-скъпа цена измерима освен в пари, само че и в здраве, живот, блокирани бизнеси и намачкана стопанска система. В последна сметка пристигна време всички да осъзнаят, че без здраве няма нито независимост, нито стопанска система, нито живот и нека това даде подтик за дотъкмяване на здравната промяна такава, каквато беше предначертана преди 22 години.
Упреците към частните лечебни заведения
Те са безусловно несъстоятелни, манипулативни и стимулирани от партийни ползи, а също така издават надълбоко непознаване на опазването на здравето.
Всъщност всички общопрактикуващи лекари, които са непрекъснато на първа линия в срещите си със болестта са частни лечебни заведения. Специализираните амбулаторни практики, медицинските и диагностично-консултативните центрове също са частни лечебни заведения, 115 лечебни заведения са частни, в това число и лечебните заведения под ръководството на Министерство на здравеопазването са частна държавна благосъстоятелност, тъй че оправянето с епидемиологичния развой е напълно в домена на частната благосъстоятелност, което към този момент акцентирах, е във висока степен несъстоятелно от законова, управническа и резултативна позиция.
С този развой следваше да се ангажират главно ведомствените лечебни заведения, които са обществена държавна благосъстоятелност, а виждаме, че те бяха и не престават да бъдат в периферията на процеса. А в случай че визираме единствено частните лечебни заведения, изказванията, че те клинчат са просто погрешни и надълбоко обидни – още при започване на пандемията те обявиха готовността си да се включат в битката с ковид макар, че не всички имат инфекциозни отделения. И това не бяха голи приказки – частните лечебни заведения незабавно предоставиха част от структурите си и разкриха ковид-легла.
Колегите ми през днешния ден припадат от отмалялост и умират на работното си място, цели фамилии общопрактикуващи лекари починаха от Ковид, към този момент съвсем няма болница, която да не е дала жертви и е редно да се покаже най-малко малко партийно примирение и почитание към самоотвержеността и жертвоготовността на всички здравни фрагменти.
Подобни изказвания са неконституционни, дискриминиращи и съгласно мен предизборни, само че това ги прави още по-опасни тъй като, в случай че дойдат на власт социалистите може да вземат и да ги изпълнят, което ще сътвори нов здравен призрачен сън.
Редно ли е лечебните заведения да са търговски сдружения
Това е следващото социалистическо факсимиле, което нанася тежки вреди в обществото, стигматизира сътрудниците и трови общественото схващане с лъжи. Трябва да се знае, че лечебната активност не се контролира от Търговския закон, а от Закона за здравното обезпечаване, Националния рамков контракт, съответните контракти на лечебните заведения с НЗОК, трудовите контракти на лекарите и здравния личен състав, медицинските стандарти, разпоредбите за добра процедура, етичните кодекси на лекарите и стотици други нормативни актове по този начин, че здравето не е предмет на свободна търговия, а на строга научна, здравна, организационна и финансова регулация.
Знам, че има злоупотребяващи, само че злоупотребите са предмет на наказателното право и съответните институции. Друг е въпроса, че лечебните заведения са юридически лица и като такива би трябвало да се занимават с икономическите аспекти на лечебния развой или социалистите отново ще ми кажат, че няма здравна стопанска система? Има здравна стопанска система и от кривото схващане на този факт произтече банкрута на системата „ Семашко ", за която те толкоз съжаляват, само че която към този момент не съществува на никое място по света заради неприспособимост.
Темата е огромна, само че е редно да се изтъкне най-малко най-малко още един факт – лечебните заведения даже като юридически лица не са типичен търговски сдружения, те са лимитирани от ЗЛЗ единствено в предмета на лечебните услуги и в преобладаващата си част са „ нон профит " организации т.е. те не работят за облага и не разпределят дял на акционерите, а позитивния финансов резултат (където и в случай че го има) се реинвестира в инсталация и образование на личен състав.
Търговете и частните лечебни заведения, има ли лобизъм
Тази теза още веднъж демонстрира или недоумение на процесите в опазването на здравето и непознаване на законовите регламенти или в по-лошия случай е опит за предизборно партийно манипулиране на публичното мнение. Фактите са, че като субекти, които се управляват от разпоредбите на конкуренцията, частните лечебни заведения по този начин или другояче търсят да закупят медикаменти и консумативи на най-хубавите вероятни цени, с цел да могат да имат успеваемост на разноските от една страна.
От друга страна търсят ниски цени тъй като цената заплащана от НЗОК по Клинични пътеки е закрепена в НРД. Това значи, че без значение на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува „ по НЗОК ", това не трансформира цената на Клиничната пътека, която ще получи съответното лечебно заведение. Политическите спекулации с този въпрос издишат пред простата аритметика и икономическата логичност, и причинност.
Отново наблягам, че злоупотреби несъмнено има, само че те са предмет на правоохранителните органи, а не на здравната политика. Що се отнася особено до скъпоструващите онкологични медикаменти и Закон за обществените поръчки, според измененията в Закона за здравното обезпечаване планувани в ЗБНЗОК за 2021 година, НЗОК ще заплаща на лечебните заведения по най-ниската стойност контрактувана в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето в качеството му на Централен орган за покупки в бранш „ Здравеопазване ", а не по цената, на която лекарствените артикули са доставени на изпълнителя на болнична здравна помощ, без значение дали той е възложител или не по Закона за публичните поръчки.
Тази смяна подсигурява неспособност онколекарствата да се възстановяват по цени разнообразни от най-ниските, които министърът на опазването на здравето е договорил. Така се заобикаля колизията да се третира като публично-правен един типичен частно-правен индивид, което би могло да се изтълкува и като национализация на частна благосъстоятелност тъй като правосубектността не може да бъде функционалност на източника на финансиране.
Т.е. никой не е скрил текстове на Закон за обществените поръчки, просто е открит един по-сигурен механизъм за обществена регулация на цените на медикаментите във всички лечебни заведения, както държавни и общински, по този начин и частни. Предимството пред Закон за обществените поръчки е, че по този начин не се стига до комплицираните и мудни тръжни процедури, които при обжалване биха могли да блокират активност, която в множеството случаи е животоподдържаща и животоспасяваща. В обобщение – не виждам частен лобизъм, а решение, което е по-добро от Закон за обществените поръчки и дава цялостни благоприятни условия за обществена регулация на процеса на надзор на цените при лекарствоснабдяването, а по отношение на тълкуванията – разбирам ги единствено като предизборна реторика, само че тук желая да насочва и един зов към всички.
Пандемията и политическият възторг
Призовавам всички партии да не партизират опазването на здравето. Пандемията сподели неговата изчерпателност и значимост, тъй че не е рационално в тази сфера да се практикува политически популизъм и измама. Този бранш е задоволително комплициран и огромен, с цел да позволим на професионално неподготвени в материята хора да ни оферират невчесани мисли маскирани като вълшебен решения – една такава безусловно нелепа „ мантра " на Българска социалистическа партия към този момент беше взета на въоръжение в обществото и в общественото пространство все по-често чуваме фразата „ вън търговците от храма ".
Лекарите не са търговци, а лечебните заведения не са храм, те са професионалното работно място на медиците и дано не бъркаме религията и специалността в една съвременна и секуларна страна, каквато е България. В опазването на здравето няма Христос, който да ни избави, Той е в религията и най-много във вярата, в персоналната религия. Никой политик не може да си присвоява евангелски функционалности, преимущества и божествени благоприятни условия, а още по-малко да гони някого от някъде. Надявам се обществото и изключително колегията да не разрешат повече волунтаризъм в сферата, в която здравето и живота ни постоянно са поставяни като пленник на властови упоритости.
Медицината е просвета, а опазването на здравето е нейната приложна технология, които се нуждаят от професионално готови и доброжелателни хора, а не от корист с религията или просто от партийни мераклии за власт и пост. И най-после – дано си помогнем сами, с цел да може и страната да ни помогне тъй като противоепидемичните ограничения са освен обществена, само че и персонална отговорност на всеки един от нас.
Източник: clinica.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ