За САЩ. Субективно и лаишки
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Президентските избори в Съединени американски щати към момента не са произвели финален краен резултат, само че по този начин или другояче Джо Байдън е изявен любимец за спечелването им. Тази тематика, в някаква степен учудващо, породи огромни пристрастености и страсти у нас. Четейки в обществените мрежи цунамито от български отзиви за честността на отвъдокеанските избори, някой човек би си помислил, че нашенските са някакъв пример за деловитост и непоквареност. А другото, което четем, то е обвързвано с желанията, допуска, че хората в България са с доста висока политическа просвета. На процедура обаче, поглеждайки какво имаме в българския парламент, май не е по този начин.
Въпреки това тези избори и резултатът от тях в действителност са значими освен за Съединени американски щати, само че и за България, и за света като цяло. Все отново приказваме за най-големия геополитически и стопански състезател в света.
Чисто субективно видяно и евентуално значително лаишки, една изборна победа на Джо Байдън е по-добрият вид за света, и по-скоро най-много за Западния свят, както и за този, който се стреми да следва модела му за публични връзки, икономически живот и държавно ръководство. Разбира се, за някой, който избира източните диктаторски модели, това не е по този начин.
В случая не е значима личността на Байдън, даже въобще, а че тази на Тръмп и шоуменският му модел си отиват. Почти във всички случай, какъвто и негов противовес да заеме мястото му, то цивилизованият свят ще има един по-предвидим сътрудник, а нецивилизованият подобен ще има един по-рационален зложелател. Дори и на разочарованите от политиката преди Доналд Тръмп, им се наложи да осъзнаят, че тя не е 24/7 шоу, а нещо много съществено.
Най-голямото безпокойство на поддръжниците на евроатлантическия свят бе, че с непрекъснатото си сериозно говорене за НАТО, Тръмп, в случай че получи още един мандат, може да провокира разпада на Северноатлантическия пакт. Съединени американски щати, отпред с него, към този момент излезе от няколко значими интернационалните спогодби, което в допълнение даде учредения за терзания в тази посока.
Другото, което мощно беляза първия му мандат и евентуално финален, е сериозното изстудяване на връзките с Европа, съвсем се загуби чувството, че въпреки и в известна степен стопански съперници, Съединени американски щати и Европа са съдружници в качеството им на блюстители на демокрацията и против опасността, идваща от изток. Заедно с това малко по малко, само че не напълно, стартира да се губи и чувството, че Съединени американски щати е главната геополитическа мощ в света. Тръмп капсулира Америка и това може и да се харесва на част от американците, само че генерално по-скоро не е добре за света, тъй като самодейността стартира да се поема от Китай, Русия и няколко районни режима, които си имат вяра от ден на ден.
Именно това е другият огромен проблем. Да, Тръмп разгласи и поведе икономическа война с Китай, само че тя е значима най-вече и единствено за самата Америка, най-малко към този момент. В същото време обаче той изцяло остави остави Русия да си разиграва коня. Особено на Балканите. И резултатите са налице, като най-актуален образец е градежът на Руско-турският газов поток. Републиканецът стартира и някакво необичайно изглеждащо доближаване с нечовешкия севернокорейски режим. В този ред на мисли, имаме цялостно съображение да считаме, че демократите, без значение кой е президентът им начело, няма да продължат започнатата от Тръмп линия на геополитическо държание.
Вероятно множеството хора, които декларират поддръжка към демократа Байдън, предизвикана от ужаса да не е още веднъж Тръмп - в Европа чисто като изложение на желание, а в Съединени американски щати и на практика във вота, си дават ясна сметка, че 77-годишният някогашен вицепрезидент несъмнено не е най-хубавият избор и Америка заслужава нещо по-добро, само че го одобряват като едно преходно по-малко зло към нещо положително, което следва. Но за момента това е просто вяра, оптимизъм, с който си заслужава да живеем.
Но! Доколкото очертаващата се вътрешната политика на демократите, от която по никакъв начин не малко американци се тревожат, тя раздира и нашите консервативни български души. Неотдавна разговарях с българка, живееща от над 20 години в Съединени американски щати. Тя е работила за полицията, а в този момент е преподавател, което допуска, че има извънредно добра визия за обществената действителност там. Повод да беседвам с нея бе напрежението на расова основа в Съединени американски щати. Напрежение, което прерасна във вандалски изстъпления и кражба от магазини.
Оказа се, че в Америка чернокожите имат много привилегии, не се отличават с трудолюбивост, или най-малко не и болшинството от тях, като на тази база имат и много огромни искания, а всеки укор се приема като расова дискриминация. Ужасно комфортно опрощение. Вече си вършиме асоциации, нали? Да, същия проблем го има и с ромите в България. А евентуално и освен в нашата страна. Нито демократите, нито републиканците демонстрираха ясна концепция по какъв начин ще разрешат дейно казуса с капсулираното на малцинствата и разделянето на бели и черни, което е пагубно. И то освен поради това, че сме в XXI век.
Стимулирането на капсулацията с привилегии е най-лошата услуга, която Байдън и демократите могат да създадат на Америка. А Тръмп и републиканците с слагане на разграничителни линии в обществото с недодялан език, който някои назовават език на омразата.
Интеграцията на малцинства, или на самоизолирали се от цивилизованото общество групи, може да се осъществя единствено с тласкане към обучение. С привилегии и обществени помощи - не. Дори в противен случай, реализира се противоположен резултат - разпределяне, меко казано, и основаване на причина не правещият нищо да желае още, тъй като по този начин е елементарно.
И последно. Погледнете кои са обществените фигури в България, които симпатизират на Тръмп. Дори единствено това основава чувството, че той не е рационалният избор за Съединени американски щати и света.
Президентските избори в Съединени американски щати към момента не са произвели финален краен резултат, само че по този начин или другояче Джо Байдън е изявен любимец за спечелването им. Тази тематика, в някаква степен учудващо, породи огромни пристрастености и страсти у нас. Четейки в обществените мрежи цунамито от български отзиви за честността на отвъдокеанските избори, някой човек би си помислил, че нашенските са някакъв пример за деловитост и непоквареност. А другото, което четем, то е обвързвано с желанията, допуска, че хората в България са с доста висока политическа просвета. На процедура обаче, поглеждайки какво имаме в българския парламент, май не е по този начин.
Въпреки това тези избори и резултатът от тях в действителност са значими освен за Съединени американски щати, само че и за България, и за света като цяло. Все отново приказваме за най-големия геополитически и стопански състезател в света.
Чисто субективно видяно и евентуално значително лаишки, една изборна победа на Джо Байдън е по-добрият вид за света, и по-скоро най-много за Западния свят, както и за този, който се стреми да следва модела му за публични връзки, икономически живот и държавно ръководство. Разбира се, за някой, който избира източните диктаторски модели, това не е по този начин.
В случая не е значима личността на Байдън, даже въобще, а че тази на Тръмп и шоуменският му модел си отиват. Почти във всички случай, какъвто и негов противовес да заеме мястото му, то цивилизованият свят ще има един по-предвидим сътрудник, а нецивилизованият подобен ще има един по-рационален зложелател. Дори и на разочарованите от политиката преди Доналд Тръмп, им се наложи да осъзнаят, че тя не е 24/7 шоу, а нещо много съществено.
Най-голямото безпокойство на поддръжниците на евроатлантическия свят бе, че с непрекъснатото си сериозно говорене за НАТО, Тръмп, в случай че получи още един мандат, може да провокира разпада на Северноатлантическия пакт. Съединени американски щати, отпред с него, към този момент излезе от няколко значими интернационалните спогодби, което в допълнение даде учредения за терзания в тази посока.
Другото, което мощно беляза първия му мандат и евентуално финален, е сериозното изстудяване на връзките с Европа, съвсем се загуби чувството, че въпреки и в известна степен стопански съперници, Съединени американски щати и Европа са съдружници в качеството им на блюстители на демокрацията и против опасността, идваща от изток. Заедно с това малко по малко, само че не напълно, стартира да се губи и чувството, че Съединени американски щати е главната геополитическа мощ в света. Тръмп капсулира Америка и това може и да се харесва на част от американците, само че генерално по-скоро не е добре за света, тъй като самодейността стартира да се поема от Китай, Русия и няколко районни режима, които си имат вяра от ден на ден.
Именно това е другият огромен проблем. Да, Тръмп разгласи и поведе икономическа война с Китай, само че тя е значима най-вече и единствено за самата Америка, най-малко към този момент. В същото време обаче той изцяло остави остави Русия да си разиграва коня. Особено на Балканите. И резултатите са налице, като най-актуален образец е градежът на Руско-турският газов поток. Републиканецът стартира и някакво необичайно изглеждащо доближаване с нечовешкия севернокорейски режим. В този ред на мисли, имаме цялостно съображение да считаме, че демократите, без значение кой е президентът им начело, няма да продължат започнатата от Тръмп линия на геополитическо държание.
Вероятно множеството хора, които декларират поддръжка към демократа Байдън, предизвикана от ужаса да не е още веднъж Тръмп - в Европа чисто като изложение на желание, а в Съединени американски щати и на практика във вота, си дават ясна сметка, че 77-годишният някогашен вицепрезидент несъмнено не е най-хубавият избор и Америка заслужава нещо по-добро, само че го одобряват като едно преходно по-малко зло към нещо положително, което следва. Но за момента това е просто вяра, оптимизъм, с който си заслужава да живеем.
Но! Доколкото очертаващата се вътрешната политика на демократите, от която по никакъв начин не малко американци се тревожат, тя раздира и нашите консервативни български души. Неотдавна разговарях с българка, живееща от над 20 години в Съединени американски щати. Тя е работила за полицията, а в този момент е преподавател, което допуска, че има извънредно добра визия за обществената действителност там. Повод да беседвам с нея бе напрежението на расова основа в Съединени американски щати. Напрежение, което прерасна във вандалски изстъпления и кражба от магазини.
Оказа се, че в Америка чернокожите имат много привилегии, не се отличават с трудолюбивост, или най-малко не и болшинството от тях, като на тази база имат и много огромни искания, а всеки укор се приема като расова дискриминация. Ужасно комфортно опрощение. Вече си вършиме асоциации, нали? Да, същия проблем го има и с ромите в България. А евентуално и освен в нашата страна. Нито демократите, нито републиканците демонстрираха ясна концепция по какъв начин ще разрешат дейно казуса с капсулираното на малцинствата и разделянето на бели и черни, което е пагубно. И то освен поради това, че сме в XXI век.
Стимулирането на капсулацията с привилегии е най-лошата услуга, която Байдън и демократите могат да създадат на Америка. А Тръмп и републиканците с слагане на разграничителни линии в обществото с недодялан език, който някои назовават език на омразата.
Интеграцията на малцинства, или на самоизолирали се от цивилизованото общество групи, може да се осъществя единствено с тласкане към обучение. С привилегии и обществени помощи - не. Дори в противен случай, реализира се противоположен резултат - разпределяне, меко казано, и основаване на причина не правещият нищо да желае още, тъй като по този начин е елементарно.
И последно. Погледнете кои са обществените фигури в България, които симпатизират на Тръмп. Дори единствено това основава чувството, че той не е рационалният избор за Съединени американски щати и света.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ