Блокирането на Северна Македония по пътя към ЕС е голяма грешка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на историка Кирил Чуканов:
Блокирането на Северна Македония по пътя към Европейски Съюз е огромна неточност. Не единствено, че не подхожда на националните ни ползи. Отслабва в вероятност позицията ни в района. Не единствено, че не трансформира с нищо обстоятелството на днешната македонска нация. Бетонира македонската еднаквост на антибългарска основа. Със сърбомански привкус.
Медалът обаче си има и друга страна. Точно както блокирането не е само разследване от десарските измами, а отговоря на настроенията на болшинството български жители, по този начин и за развихрянето на удбашките опорки в Северна Македония има необятна социална поддръжка. Скачени съдове.
Струва ми се, че има нещо, което демократичните интелектуалци (при все положителните начинания за доближаване и " гражданска дипломация ", част от които и аз съм подкрепял) просто отхвърлят да схванат. Няма по какъв начин да бъдем братя принудително. Насила красота не става. Старите наслоявания не се преодоляват с няколко години усилена култура със западна поддръжка. Не става и с двоен стандарт. Силно усещане прави да вземем за пример другата наклонност на материалите по тематиката, оповестени от българската и македонската редакция на " Дойче Веле ". Не върви, от една страна, да громим тук националкомунистическите клишета, а да одобряваме повтарянето на югославската агитация за " антифашисткия Илинден " там - от друга. Най-малкото не печели необятна социална поддръжка в България.
Като желаеме събратята ни в Северна Македония да са ни равнопоставени, е редно да ги третираме равнопоставено. Не като дребни деца, които би трябвало единствено да обичаме, без да носят никаква отговорност за постъпките си. Защото Македония не е единствено шарски плескавици на остарялата чаршия в Скопие, тиквешка ракия и магията на Охридското езеро. Македония е на първо място нейните хора. А прекомерно огромна част от тези хора просто отхвърлят да се дефинират отвън антибългарския разказ.
Впрочем парадоксално и саркастично тъкмо това показва най-ясно българския им корен. Не че това грее. В последна сметка ще стане не това, което е пожелателно мислене, а каквото дава отговор на равнището на публичното развиване и в двете страни. То и в двата случая за голямо страдание все още не дава отговор на другояче толкоз нужното ускорение на доближаването.
Коментар на историка Кирил Чуканов:
Блокирането на Северна Македония по пътя към Европейски Съюз е огромна неточност. Не единствено, че не подхожда на националните ни ползи. Отслабва в вероятност позицията ни в района. Не единствено, че не трансформира с нищо обстоятелството на днешната македонска нация. Бетонира македонската еднаквост на антибългарска основа. Със сърбомански привкус.
Медалът обаче си има и друга страна. Точно както блокирането не е само разследване от десарските измами, а отговоря на настроенията на болшинството български жители, по този начин и за развихрянето на удбашките опорки в Северна Македония има необятна социална поддръжка. Скачени съдове.
Струва ми се, че има нещо, което демократичните интелектуалци (при все положителните начинания за доближаване и " гражданска дипломация ", част от които и аз съм подкрепял) просто отхвърлят да схванат. Няма по какъв начин да бъдем братя принудително. Насила красота не става. Старите наслоявания не се преодоляват с няколко години усилена култура със западна поддръжка. Не става и с двоен стандарт. Силно усещане прави да вземем за пример другата наклонност на материалите по тематиката, оповестени от българската и македонската редакция на " Дойче Веле ". Не върви, от една страна, да громим тук националкомунистическите клишета, а да одобряваме повтарянето на югославската агитация за " антифашисткия Илинден " там - от друга. Най-малкото не печели необятна социална поддръжка в България.
Като желаеме събратята ни в Северна Македония да са ни равнопоставени, е редно да ги третираме равнопоставено. Не като дребни деца, които би трябвало единствено да обичаме, без да носят никаква отговорност за постъпките си. Защото Македония не е единствено шарски плескавици на остарялата чаршия в Скопие, тиквешка ракия и магията на Охридското езеро. Македония е на първо място нейните хора. А прекомерно огромна част от тези хора просто отхвърлят да се дефинират отвън антибългарския разказ.
Впрочем парадоксално и саркастично тъкмо това показва най-ясно българския им корен. Не че това грее. В последна сметка ще стане не това, което е пожелателно мислене, а каквото дава отговор на равнището на публичното развиване и в двете страни. То и в двата случая за голямо страдание все още не дава отговор на другояче толкоз нужното ускорение на доближаването.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ