Владимир Костов: Пир по време на чума или избори при пандемия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Владимир Костов за " Епицентър "
Сходството сред двете феномени одобряваме без изпитание. И въпреки всичко е подвеждащо. Пирували са в чумно време, тези, които са имали опция. Водени от илюзията да понесат някак по-леко тестването. Изборите, както и изобщо огромна част от политиката, в изискванията на пандемия, са улеснявани от последната. Тя предлага на ангажираните в споровете сили, пътища за въздействие върху обществото, каквито не съществуват в друго време.
Мислейки за избори, имам поради тези за президент в Съединените щати.
Но въпреки и на друго ниво, пандемията предлага „ терен и благоприятни условия “ за дейности на политиците и при други избори, а и изобщо в политиката.
В обособените страни и в нашия сегашен свят в целокупност.
Привидно живеем във време на смяна на съотношението на силите и надлежно на геополитическата карта на света. Главното, което характеризира усилието за смяна се счита изместването на „ центъра на тежестта “ от Запад към Изток. От Съединени американски щати, или Западът, към Китай и изобщо Азия, т.е. Изтокът. Конфликтът на ползи е изчерпателен, мащабите на ангажираните сили – мъчно въобразими.
Но сходни всъщност „ титанични конфликти “, въпреки всичко човечеството е преживявало – не знаем тъкмо какъв брой – в досегашния си път. В историческата ни памет помним за трансформацията на света преди половин хилядолетие с появяването на колониализма и индустриалното произвеждане.
По-рано – за края на византийската империя, а още по-рано – краят на римската.
И още по-далеко – залеза на антична Гърция. Преди – този на Месопотамия. А какъв брой ли са претърпените, за които има единствено догадки? И тези, за които нямаме и това?
Ето това „ схващане “, че колкото и да е рисков по мащабите си, спорът обхванал актуалния свят, е нещо, „ към този момент преживявано “ от човечеството, е доста значимо за актуалната политика.
То дава опция на ръководещите елити да се опират на практики и визии, усвоени в последния век на върволяк от локални и международни спорове и – с дребни изключения – изобщо да крият от обществото същността на основния спор в днешно време.
И пандемията на „ коронавирус 19 “ оказва помощ, или служи, тъкмо за това. Приковавайки публичното внимание към милионите жертви на вируса, тя не ни дава опция да се взрем и забележим този същински основен спор. А оттова и да си дадем сметка, че за сходен спор нямаме спомен, нито хипотеза в историята, и че той по характера си е опасност за самото битие на Човека.
Имам поради войната, която се води в продължение към този момент на повече от половин век против обичайното семейство, построено на основата на биологичната връзка сред жена и мъж, с концепцията за единство посред им в пътя на продължаването на човешкия жанр. Семейство, което е, и само има капацитета да бъде, основа за сближение на човешкото общество на по-ефективни нива за деяние в други области.
Вглеждането в хода на тази необявена, само че толкоз по-ефективна война против обичайното семейство и биологически обусловената роля на дамата и мъжа в фамилията и оттова – в обществото, разкрива същинските бездни, с които е към този момент белязан нашия път. Бездни, които са смъртоносна опасност за подрастващите, а по-нататък – и за самия Човек.
Но по какъв начин да го създадем, когато публичното схващане е под блокиращите удари и на военно политически конфликти и на настъплението на пандемията „ коронавирус 19 “?
От тази позиция, какъвто и да бъде резултатът от президентските избори в Съединени американски щати, мотив за паника е, че акцията не съумя да излезе от калъпа на мислене и да насочи вниманието към прикрития, само че всъщност най-съществен актуален проблем. Този за фамилията и за дамата и мъжа като продължители на Човека. В единствения заслужен за него път – като Човек.
Коментар на Владимир Костов за " Епицентър "
Сходството сред двете феномени одобряваме без изпитание. И въпреки всичко е подвеждащо. Пирували са в чумно време, тези, които са имали опция. Водени от илюзията да понесат някак по-леко тестването. Изборите, както и изобщо огромна част от политиката, в изискванията на пандемия, са улеснявани от последната. Тя предлага на ангажираните в споровете сили, пътища за въздействие върху обществото, каквито не съществуват в друго време.
Мислейки за избори, имам поради тези за президент в Съединените щати.
Но въпреки и на друго ниво, пандемията предлага „ терен и благоприятни условия “ за дейности на политиците и при други избори, а и изобщо в политиката.
В обособените страни и в нашия сегашен свят в целокупност.
Привидно живеем във време на смяна на съотношението на силите и надлежно на геополитическата карта на света. Главното, което характеризира усилието за смяна се счита изместването на „ центъра на тежестта “ от Запад към Изток. От Съединени американски щати, или Западът, към Китай и изобщо Азия, т.е. Изтокът. Конфликтът на ползи е изчерпателен, мащабите на ангажираните сили – мъчно въобразими.
Но сходни всъщност „ титанични конфликти “, въпреки всичко човечеството е преживявало – не знаем тъкмо какъв брой – в досегашния си път. В историческата ни памет помним за трансформацията на света преди половин хилядолетие с появяването на колониализма и индустриалното произвеждане.
По-рано – за края на византийската империя, а още по-рано – краят на римската.
И още по-далеко – залеза на антична Гърция. Преди – този на Месопотамия. А какъв брой ли са претърпените, за които има единствено догадки? И тези, за които нямаме и това?
Ето това „ схващане “, че колкото и да е рисков по мащабите си, спорът обхванал актуалния свят, е нещо, „ към този момент преживявано “ от човечеството, е доста значимо за актуалната политика.
То дава опция на ръководещите елити да се опират на практики и визии, усвоени в последния век на върволяк от локални и международни спорове и – с дребни изключения – изобщо да крият от обществото същността на основния спор в днешно време.
И пандемията на „ коронавирус 19 “ оказва помощ, или служи, тъкмо за това. Приковавайки публичното внимание към милионите жертви на вируса, тя не ни дава опция да се взрем и забележим този същински основен спор. А оттова и да си дадем сметка, че за сходен спор нямаме спомен, нито хипотеза в историята, и че той по характера си е опасност за самото битие на Човека.
Имам поради войната, която се води в продължение към този момент на повече от половин век против обичайното семейство, построено на основата на биологичната връзка сред жена и мъж, с концепцията за единство посред им в пътя на продължаването на човешкия жанр. Семейство, което е, и само има капацитета да бъде, основа за сближение на човешкото общество на по-ефективни нива за деяние в други области.
Вглеждането в хода на тази необявена, само че толкоз по-ефективна война против обичайното семейство и биологически обусловената роля на дамата и мъжа в фамилията и оттова – в обществото, разкрива същинските бездни, с които е към този момент белязан нашия път. Бездни, които са смъртоносна опасност за подрастващите, а по-нататък – и за самия Човек.
Но по какъв начин да го създадем, когато публичното схващане е под блокиращите удари и на военно политически конфликти и на настъплението на пандемията „ коронавирус 19 “?
От тази позиция, какъвто и да бъде резултатът от президентските избори в Съединени американски щати, мотив за паника е, че акцията не съумя да излезе от калъпа на мислене и да насочи вниманието към прикрития, само че всъщност най-съществен актуален проблем. Този за фамилията и за дамата и мъжа като продължители на Човека. В единствения заслужен за него път – като Човек.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ