Пак ли ще се отречем от историята си? Преди заради Москва, днес заради Брюксел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Искаме прекомерно от македонските историци. Ако одобряват това, за което настояваме, ще плюят върху кариерата си “, сподели бележит български професор - член на Смесената българо-македонска историческа комисия… Удивителна логичност! И тя излиза от човек, който като историк е предназначен да брани историческите обстоятелства, каквито и да са те, а не да обслужва мощните на деня – у нас и на открито.
Нека преведем професорската логичност на понятен за нацията език: Ако генерации физици в прилежаща страна отхвърлят закона за гравитацията на Нютон, би трябвало ли да отречем научния факт, с цел да не ги принуждаваме да плюят на подправената си кариера? Наистина ли желаеме прекомерно доста от македонските историци, които назовават издадения през 1861 година в Загреб алманах „ Български национални песни “ на Братя Миладинови „ Македонски национални песни “? И на кого да имаме вяра – на очите си, на хърватския свещеник Щросмайер, който го издава, на печатаря Антун Якич или на скопските историци, които просто подменят заглавната страница на сборника?
Наистина ли желаеме прекомерно доста от историците в Република Северна Македония, към този момент 80 години обявяващи за македонци самообявилите се за българи Григор Пърличев, Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров и още стотина средновековни владетели и възрожденски просветители? През 1946 година, робувайки на коминтерновските наставления от Москва, България принудително македонизира българите в Пиринска Македония и съобщи на Скопие костите на Гоце Делчев. Две лета по-късно управниците ни си посипаха главата с пепел. Но бе късно. И в този момент ли, робувайки на директивите от Брюксел, ще се отречем от националната ни история и ще запеем „ Одата на насладата “ на югозападния български акцент?
„ Искаме прекомерно от македонските историци. Ако одобряват това, за което настояваме, ще плюят върху кариерата си “, сподели бележит български професор - член на Смесената българо-македонска историческа комисия… Удивителна логичност! И тя излиза от човек, който като историк е предназначен да брани историческите обстоятелства, каквито и да са те, а не да обслужва мощните на деня – у нас и на открито.
Нека преведем професорската логичност на понятен за нацията език: Ако генерации физици в прилежаща страна отхвърлят закона за гравитацията на Нютон, би трябвало ли да отречем научния факт, с цел да не ги принуждаваме да плюят на подправената си кариера? Наистина ли желаеме прекомерно доста от македонските историци, които назовават издадения през 1861 година в Загреб алманах „ Български национални песни “ на Братя Миладинови „ Македонски национални песни “? И на кого да имаме вяра – на очите си, на хърватския свещеник Щросмайер, който го издава, на печатаря Антун Якич или на скопските историци, които просто подменят заглавната страница на сборника?
Наистина ли желаеме прекомерно доста от историците в Република Северна Македония, към този момент 80 години обявяващи за македонци самообявилите се за българи Григор Пърличев, Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров и още стотина средновековни владетели и възрожденски просветители? През 1946 година, робувайки на коминтерновските наставления от Москва, България принудително македонизира българите в Пиринска Македония и съобщи на Скопие костите на Гоце Делчев. Две лета по-късно управниците ни си посипаха главата с пепел. Но бе късно. И в този момент ли, робувайки на директивите от Брюксел, ще се отречем от националната ни история и ще запеем „ Одата на насладата “ на югозападния български акцент?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ