ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дебатът в Народното събрание по желаната от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи оставка на Цвета Караянчева като ръководител на Народното събрание сподели две неща.

Първо - затвърди изводът, че този парламент е привършен морално и съдържателно и изрично не е в положение да направи логичен политически спор по която и да е тематика.
Второ - самата Караянчева не осмисли защо ѝ се желае оставката, тъй като не схваща кардинално какво значи да си ръководител на Народното събрание.

Мотивите за оставката бяха основни и могат да бъдат изчерпани накратко - институционален срив в доверието към Народното събрание, поради производството на неприятни, нездравословни и лобистки закони и тотално обезличаване на институцията, трансформирайки я в придатък на изпълнителната власт.
При такава оценка, която и да е ръководеща мощ, би трябвало да откри метод да поправя държанието си, още повече, че се намираме в навечерието на избори.

ГЕРБ не направиха това. Те одобриха тактиката по матросовски да пазят Караянчева с причини на битово равнище: тя е добър човек, тя не краде, тя не е корупмирана, тя може да приказва с елементарните хора, издигайки я до мъченица, поради охулването ѝ след " оня запис с гласа на премиера ". С което ѝ направиха неприятна услуга. Защото да си страдалец, значи да си жертван на идея, с която да се бориш в обществото, а не тъй като всички ти се подиграват, тъй като министър председателят те нарекъл ПКП.

Странно, само че никой от ръководещите не се опита да изведе на напред във времето професионалните качества на Караянчева. Както и никой не я отбрани преди време, когато гръмна записът с диалога сред Борисов и Дончев, в който те по мъжки разясняват личността ѝ. Изглежда в ГЕРБ няма рицари, които да защитят достолепието и достойнството на една дама. А пък ние желаеме от тях да защитят парламентаризма!

Никой не обори в Народното събрание и думите на ръководителя на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, които са безпощадна оценка за работата на Караянчева: " Когато нямаш потенциал, експертиза, визия, остават експанзията, омразата и арогантността “.

А въпросът с оставката на Караянчева опира точно до разбирането ѝ за държавност, до подготовката ѝ за поста, който заема и до професионализма, който демонстрира. И в случай че е правилно, че няма политик, който да не е настъпвал мини, то Караянчева го прави съвсем всеки ден, без да си вземе поука и без да промени нещо в държанието си. С това си заслужи определението " Караянчевщина ", което се дава за първи път на ръководител на Народното събрание от основаването на институцията до момента. И няма по какъв начин то да не оттекне и в Кърджали, където " боли от истината ".

Проблемът е, че след всичките рецензии, които получи, Караянчева удивително продължава да не схваща, че не може да приказва по един метод в Лом, а по различен - в Народното събрание. Защото и в Лом, и в Народното събрание тя е един и същи човек и носи атрибутите на овластения ѝ пост, за които плащаме всички ние. И обясненията ѝ: " Аз съм си такава, аз по този начин си приказвам ", които не стопира да ръси, са неуместни, неприемливи и издават примитивно мислене. Ако си такава - нападателна партийна функционерка на квартално равнище - оставаш си там, в Лом, а не на върха на страната, тъй като се превръщаш в позор за страната. Ако пък си общественик - ти си подобен и в най-затънтения завършек на страната и мислиш държавнически, даже и когато спиш.

Вероятно Караянчева не знае, че езикът издава същността на индивида, той е огледало на мисълта, на интелекта. Изразът " Ходи пеш, бе ", в случай че си образован и учтив човек, не би се отронил от устата ти даже и да си у дома, камо ли умишлено да приказваш по този начин пред публика, както блесна в Лом ръководителят на Народното събрание. От една страна, това демонстрира отношението ти към тази публика - смяташ, че хората са простаци и им приказваш като на простаци - нападателно, по мутренски ги нахъсваш против някакъв съперник. Което е обидно за тях, тъй като разделя, сее ненавист, не сплотява. И второ, издава вътрешната ти нужда посредством експанзия да прокараш някаква политическа теза. Което пък е обидно по отношение на отношението към политиката въобще.

" Възпламеняването " на адиторията от симпатизанти по този противен, първичен метод, както ни го изяснява Караянчева, е проява на ниското равнище, до което е стигнала връзката сред политиците и гласоподаватели им.

И страшното е, че май връщане обратно няма.

" Аз няма по какъв начин да си трансформира метода на говорене, тъй като това съм си аз ", увери ни Караянчева в предаването " Лице в лице " по БТВ, единствено няколко часа след дебатите в парламанта, които би трябвало да са я " свалили на земята ". С което ни сподели, че очакване за смяна не може да имаме.

Това е ситуацията!

И да желаеме, и да се вайкаме, този ръководител на българския парламент не може да бъде различен. Това е нейният код - чипът, който не търпи смяна. Както не търпи смяна и мисленето ѝ на селска стопанка - на театъра в Кърджали дадохме килими трета приложимост, а на старческите домове дарихме календари от остарели години, само че с прелестни пейзажи, които трябваше да изхвърлим.

Първо, като общественик не може да дариш на някого нещо, което е за боклука, и второ - още по-абсурдно е да се хвалиш с това.

Секънд хенд в политиката не е като да си купиш облекла втора ръка!

Как да го разбере това Караянчева? Вижда се, че не може! И колкото повече приказва, толкоз повече гафове твори и толкоз повече удостоверява " това ", което тя счита, че Борисов не е споделил за нея.

А за нас като общество остава тежкият извод за преценката, съгласно която ние сме същински рецидивисти - не се научихме да избираме персони, които да ръководят качествено страната. Този урок не го усвоихме от началото на прехода до момента! Затова отново ще се питаме - ще позволим ли на арогантната махленщина да замести политиката?

Коментарът на Валерия Велева е оповестен в Епицентър