Докога бе, мутри?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Обичайна панорама из Родината ни са запуснати, рушащи се и стартирани и незавършени здания. В които природата още веднъж настава, като от етажите им израстват гори и шубраци, а стените и покривите се разрушават и пропадат. Все по-често и на всички места. Преди време бяха единствено по изоставените села. Сега са даже в курортните комплекси и регионалните градове.
Депресията при наблюдение на сходна съсипия, е сигурна. От страна, в която всичко работеше и се изграждаха нови обекти, в този момент виждаме страна на доизживяване. Дори в Пампорово, което е прочут туристически център, изостаналите и рушащи се здания, са доста. Дотолкова, че да ти се отще да почиваш там.
И разрухата нямаше да е толкоз страшна, в случай че не беше индикатор за нещо друго - примирението и незаинтересоваността на хората и на страната към това, което се случва. Усвояват се пари по европейски планове и по поръчки, а общините и страната не желаят да видят проблемите, които са под носа им. Няма разбори, няма рекомендации, няма нищо. Просто тъй като в това няма пари. А единствено интерес към България.
Кога свикнахме с разрухата? Кога свикнахме със постройките с гори по покривите? Кога свикнахме със стартирано и незавършено строителство, което, с изключение на, че е рисково, демонстрира най-добре заличаването. Защото това са вложени пари, а инвестицията е зарязана. Най-вероятно заради липса на пари или заради това, че не могат да се довършат. Проблемите се роят, а страната и общините нехаят. Както споделих, в това няма пари за крадене....
И ми е мъчително и болно, като виждам какво се случва. В прелестната природа на България като язви стоят рушащи се здания - знак на рушащата се наша страна, в която никой не се интересува от нищо, с изключение на от себе си и проблемите си. В която Родината е място, а не сърце. В която България е място на престъпление, а не Родина. Повечето българи, които отпътуват, в сърцето си са се дали прошка с България. Дори поради тези знаци на заличаването. Защото те са окончателното доказателство, че страната я няма, а разрухата настава на всички места.
Докога, бе, мутри?!? Докога с вашата крадливост и незаконно ръководство? Докога ще ни унищожавате, а дружно с нас и България?
Коментар на юрист Елена Гунчева
Обичайна панорама из Родината ни са запуснати, рушащи се и стартирани и незавършени здания. В които природата още веднъж настава, като от етажите им израстват гори и шубраци, а стените и покривите се разрушават и пропадат. Все по-често и на всички места. Преди време бяха единствено по изоставените села. Сега са даже в курортните комплекси и регионалните градове.
Депресията при наблюдение на сходна съсипия, е сигурна. От страна, в която всичко работеше и се изграждаха нови обекти, в този момент виждаме страна на доизживяване. Дори в Пампорово, което е прочут туристически център, изостаналите и рушащи се здания, са доста. Дотолкова, че да ти се отще да почиваш там.
И разрухата нямаше да е толкоз страшна, в случай че не беше индикатор за нещо друго - примирението и незаинтересоваността на хората и на страната към това, което се случва. Усвояват се пари по европейски планове и по поръчки, а общините и страната не желаят да видят проблемите, които са под носа им. Няма разбори, няма рекомендации, няма нищо. Просто тъй като в това няма пари. А единствено интерес към България.
Кога свикнахме с разрухата? Кога свикнахме със постройките с гори по покривите? Кога свикнахме със стартирано и незавършено строителство, което, с изключение на, че е рисково, демонстрира най-добре заличаването. Защото това са вложени пари, а инвестицията е зарязана. Най-вероятно заради липса на пари или заради това, че не могат да се довършат. Проблемите се роят, а страната и общините нехаят. Както споделих, в това няма пари за крадене....
И ми е мъчително и болно, като виждам какво се случва. В прелестната природа на България като язви стоят рушащи се здания - знак на рушащата се наша страна, в която никой не се интересува от нищо, с изключение на от себе си и проблемите си. В която Родината е място, а не сърце. В която България е място на престъпление, а не Родина. Повечето българи, които отпътуват, в сърцето си са се дали прошка с България. Дори поради тези знаци на заличаването. Защото те са окончателното доказателство, че страната я няма, а разрухата настава на всички места.
Докога, бе, мутри?!? Докога с вашата крадливост и незаконно ръководство? Докога ще ни унищожавате, а дружно с нас и България?
Коментар на юрист Елена Гунчева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ