ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Къде и как Хитлер е възпитавал бъдещите нацисти

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В края на септември 1940 година Хитлер издава заповед за евакуирането на децата от огромните немски градове, подложени на противников бомбардировки. Повечето от тези деца по-късно се оказват затворени в лагери, където били възпитавани в духа на Националсоциалистическата немска работническа партия.

Мащабната интервенция е била наречена " Разширено изпращане на децата отвън рамките на градовете ". Умишлено е била избегната думата " евакуация ", с цел да не се плаши ненужно мирното население, което тогава към момента вярвало, че така нареченият блицкриг (светкавична война) скоро ще завърши, че няма да има бомбардировки, бойците ще се върнат вкъщи, а животът ще се възстановява.

Детските лагери имали три цели

Но блицкригът се проточил, а през годините на войната стотици хиляди немски деца били изпратени в лагери. Различни източници показват и разнообразни данни - сред два и три милиона души, в това число възпитаници и деца от предучилищна възраст, които постоянно били евакуирани от градовете дружно с майките си.

С извеждането на децата от градовете Райхът реализирал по едно и също време три цели: 1) бъдещето на страната, в лицето на подрастващите, получавало късмет да преживее бомбардировките; 2) майките получавали повече свободно време, да вземем за пример за работа във военните заводи; 3) в лагерите, където били настанявани евакуираните, било елементарно децата да бъдат обучавани в духа на нацистите - да вземем за пример да пеят " верните " песни и да четат " верните " книги, или пък ги водели групово на кинопрожекции, където те се запознавали с изключителните триумфи на Германия на всички фронтове във войната.

Макар интервенцията да се е наричала " разширена ", тя напълно не е била предопределена за всички деца. Например тези, страдащи от епилепсия или пък енуреза (нощно напикаване), или пък така наречените " мишлинги " (според нацистката терминология - от еврейски произход) не влизали в сметките. Първоначално родителите на децата не са били допускани до възпитаниците си, само че по-късно, когато станало ясно, че войната се стяга, визитите били позволени. Много от децата оставали отвън домовете си дълго време и били прехвърляни от един лагер или интернат в различен. Децата били настанявани освен в лагери, които преди този момент били употребявани по време на ваканциите, само че и в дребни провинциални хотели, в учебни заведения или други образователни заведения в релативно безвредни райони. Някои от децата сполучливо били настанявани при техни родственици.

По-малките деца били придружавани от майките им и били настанявани в други фамилии и в частни домове. В лагерите за децата се грижели учители. Освен това към всеки " отряд " бил прикован отговорник-наблюдател от младежката организация Хитлерюгенд, който следял за спазването на разпоредбите и възпитаването на дребните в духа на Националсоциалистическата немска работническа партия. Момчетата били настанявани настрана от девойките, имало обособени лагери за момчета и такива за девойки.

Спорт, труд, пукотевица, дисциплинираност

В тях работили строги порядки за пробуждане, хранене, занимания денем и вечерна инспекция и лягане, носене на униформи, имало ясно дефинирани командни структури и ред за послушание, за спорт, приучаване към труд, строева подготовка, пукотевица, политическа информация, групови чествания, четения и походи - всеки един от тези детайли се считал за значима съставка от възпитанието в духа на националсоциализма. Що се отнася до приемането на познания от децата, това било по-трудно за образуване. Образованието просто оставало на по-заден проект.

С наближаването на края на войната почнали да закриват лагерите един по един. Само една дребна част от децата са прибрани по домовете си проведено. На множеството им се наложило сами да се погрижат за връщането си вкъщи, прекосявайки половината страна, а други даже пресичайки граници, защото някои от лагерите били на територията на Полша, Унгария или Австрия.

Едит Рухьофер от Дуисбург била на 10 години, когато постъпила в лагер. Тя си спомня по какъв начин всички деца били " инфектирани " от вярата си във фюрера. Поведението на жителите било оценено по четири съществени критерия: за ред, дисциплинираност, ангажираност и приятелство. Когато Едит се прибрала у дома с куп положителни оценки, тя била извънредно горда със себе си. " Лагерът ускори моята самонадеяност, каквато преди този момент съвсем нямах ", написа Рухьофер в спомените си, които могат да се прочетат на уеб страницата LeMO - Lebendiges Museum Online.

Автор: Дария Брянцева
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР