За Ердоган Нагорни Карабах е продължение на акцията със „Света София“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В речта си по време на откриването на свръхмодерната болница в град Коня Реджеп Тайип Ердоган не се лиши от удоволствието да засегне геополитиката. Преди всичко всесилният президент още веднъж удостовери поддръжката си за Азербайджан – тюркоезична кавказка страна, която е разграничена от Турция от територията на Армения, написа Рено Жирар във вестник „ Фигаро”, представен от БГНЕС.
Сутринта на 27 септември армията на Баку стартира нахлуване против арменците в Нагорни Карабах. Този планински арменски анклав на азербайджанска територия се разгласи срещу асимилирането си от Азербайджан в интервала на разпад на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година През януари 1990 година арменското население на Баку стана жертва на погроми. Нагорни Карабах изиска да се причисли към Армения. Това в действителност към този момент се случи, макар че нито една страна в света не го признава.
Няма нищо изненадващо в това, че азербайджанците желаят да си върнат територията, която беше изгубена след провалянето във войната с Армения през 1992 – 1993 година
Губещият известност властнически президент Илхам Алиев се пробва да сплоти нацията. Сега сме очевидци на първия случай на толкоз дейна интервенция от страна на Турция в кавказкия спор, който не я визира директно. Освен военни инструктори тя изпраща в Азербайджан модерно оръжие (например, представилия се прелестно в Либия дрон „ Байрактар ТВ2”) и хиляди арабски джихадисти, които към този момент употребява на сирийския фронт против прогресивните сили на кюрдите и армията на Башар Асад.
100 години след геноцида против арменците турският водач още веднъж заплашва живота на арменците. Ердоган освен отхвърля да признае геноцида от 1915 година, само че и си разрешава да взе участие в обстрелването на арменски градове.
Към какво в действителност се стреми президентът на Турция в Кавказ?
Самият той изясни това в Коня: „ Ако прокарате линия сред спешните зони в Сирия, Средиземноморието и Кавказ, ще видите блян Турция да бъде обсадена. Ние пазиме единството на нашия народ и нация, както и силата на нашата страна. Затова се стремим да пробием тази обсада!”.
Обсадената Турция
Досега на никого не можеше да му пристигна мислено, че Турция е под блокада! Даже в противен случай – към този момент повече от година тя развива пред очите на всички бурна активност надалеч от личните си граници. Тя превозваше в рейсове мюсюлмански мигранти и ги подстрекаваше да пресекат нелегално границата на Гърция. Тя наруши ембаргото на Организация на обединените нации за доставка на оръжие в Либия. Тя заплаши (за страдание, успешно) френската фрегата в морето наоколо до Мисрата.
По боен път съумя да вземе част от нефта в Триполитания. Тя провежда изследване на морските глъбини в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър. Иначе казано, политиката на Турция в никакъв случай до момента не е била толкоз експанзионистична. Ердоган като добър манипулатор съумява да употребява психологическия инструмент на противоположното обвиняване: виновността за това, което вършиш, би трябвало да бъде трансферирана на различен.
През 2009 година Ахмет Давутоглу показа курса на турската дипломация на „ неналичието на проблеми със съседите”. Днес външната политика на Ердоган може да се опише като „ липса на съседи без проблеми”. Трябва да се означи, че от този момент президентът на Турция подписа съглашение с ултрадесните, които изпитват носталгия по времената на османското великолепие. За да се разбере тактиката на Ердоган, би трябвало да си даваме сметка, че той по едно и също време е „ мюсюлмански брат” и неоосмански националист.
Този неоосмански шовинизъм го подтикна да се опита да разшири турското въздействие в Северна Африка след Арабската пролет през 2011 година Той се сблъска с крах в Египет и Тунис, само че съумя в Триполитания, където, прочее, някой си Мустафа Кемал отблъсва италианците в Тобрук през 1912 г…
В Източното Средиземноморие Ердоган беше заставен да понижи темпото, когато му го сподели държавният секретар на Съединени американски щати след визитата в Кипър на 13 септември.
След това тактическо оттегляне той активизира последователите си с нова самодейност в Кавказ. Обстрелът на християнските селища в Нагорни Карабах стана за „ мюсюлманския брат” отлично продължение на превърнатата неотдавна в джамия катедрала „ Света София”.
Дали Ердоган ще се притече на помощ на тюркоезичните си братя уйгури в Китай? Не, тъй като той няма да посмее да засегне тези, които са по-силни от него, било то Тръмп или Си Дзинпин.
В речта си по време на откриването на свръхмодерната болница в град Коня Реджеп Тайип Ердоган не се лиши от удоволствието да засегне геополитиката. Преди всичко всесилният президент още веднъж удостовери поддръжката си за Азербайджан – тюркоезична кавказка страна, която е разграничена от Турция от територията на Армения, написа Рено Жирар във вестник „ Фигаро”, представен от БГНЕС.
Сутринта на 27 септември армията на Баку стартира нахлуване против арменците в Нагорни Карабах. Този планински арменски анклав на азербайджанска територия се разгласи срещу асимилирането си от Азербайджан в интервала на разпад на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година През януари 1990 година арменското население на Баку стана жертва на погроми. Нагорни Карабах изиска да се причисли към Армения. Това в действителност към този момент се случи, макар че нито една страна в света не го признава.
Няма нищо изненадващо в това, че азербайджанците желаят да си върнат територията, която беше изгубена след провалянето във войната с Армения през 1992 – 1993 година
Губещият известност властнически президент Илхам Алиев се пробва да сплоти нацията. Сега сме очевидци на първия случай на толкоз дейна интервенция от страна на Турция в кавказкия спор, който не я визира директно. Освен военни инструктори тя изпраща в Азербайджан модерно оръжие (например, представилия се прелестно в Либия дрон „ Байрактар ТВ2”) и хиляди арабски джихадисти, които към този момент употребява на сирийския фронт против прогресивните сили на кюрдите и армията на Башар Асад.
100 години след геноцида против арменците турският водач още веднъж заплашва живота на арменците. Ердоган освен отхвърля да признае геноцида от 1915 година, само че и си разрешава да взе участие в обстрелването на арменски градове.
Към какво в действителност се стреми президентът на Турция в Кавказ?
Самият той изясни това в Коня: „ Ако прокарате линия сред спешните зони в Сирия, Средиземноморието и Кавказ, ще видите блян Турция да бъде обсадена. Ние пазиме единството на нашия народ и нация, както и силата на нашата страна. Затова се стремим да пробием тази обсада!”.
Обсадената Турция
Досега на никого не можеше да му пристигна мислено, че Турция е под блокада! Даже в противен случай – към този момент повече от година тя развива пред очите на всички бурна активност надалеч от личните си граници. Тя превозваше в рейсове мюсюлмански мигранти и ги подстрекаваше да пресекат нелегално границата на Гърция. Тя наруши ембаргото на Организация на обединените нации за доставка на оръжие в Либия. Тя заплаши (за страдание, успешно) френската фрегата в морето наоколо до Мисрата.
По боен път съумя да вземе част от нефта в Триполитания. Тя провежда изследване на морските глъбини в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър. Иначе казано, политиката на Турция в никакъв случай до момента не е била толкоз експанзионистична. Ердоган като добър манипулатор съумява да употребява психологическия инструмент на противоположното обвиняване: виновността за това, което вършиш, би трябвало да бъде трансферирана на различен.
През 2009 година Ахмет Давутоглу показа курса на турската дипломация на „ неналичието на проблеми със съседите”. Днес външната политика на Ердоган може да се опише като „ липса на съседи без проблеми”. Трябва да се означи, че от този момент президентът на Турция подписа съглашение с ултрадесните, които изпитват носталгия по времената на османското великолепие. За да се разбере тактиката на Ердоган, би трябвало да си даваме сметка, че той по едно и също време е „ мюсюлмански брат” и неоосмански националист.
Този неоосмански шовинизъм го подтикна да се опита да разшири турското въздействие в Северна Африка след Арабската пролет през 2011 година Той се сблъска с крах в Египет и Тунис, само че съумя в Триполитания, където, прочее, някой си Мустафа Кемал отблъсва италианците в Тобрук през 1912 г…
В Източното Средиземноморие Ердоган беше заставен да понижи темпото, когато му го сподели държавният секретар на Съединени американски щати след визитата в Кипър на 13 септември.
След това тактическо оттегляне той активизира последователите си с нова самодейност в Кавказ. Обстрелът на християнските селища в Нагорни Карабах стана за „ мюсюлманския брат” отлично продължение на превърнатата неотдавна в джамия катедрала „ Света София”.
Дали Ердоган ще се притече на помощ на тюркоезичните си братя уйгури в Китай? Не, тъй като той няма да посмее да засегне тези, които са по-силни от него, било то Тръмп или Си Дзинпин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ