Предложение: премиерът да пусне лайф в компанията на шестте килима
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Имам едно такова чувство, че ръководещите преднамерено ни пускат дъвки под формата на килими, че да ги уважим и във връзка килимите, освен във връзка отчета на Европейската комисия, митингите, резолюцията за България, корупцията, 50-те лв., основния прокурор, отново митингите, джипката и лайфовете с присъединяване на икона.
По този мотив желая отговорно да изложа концепцията си министър председателят да се пусне лайф в компанията на шестте килима и имам още по-добра концепция – ръководителят на националното заседание да „ спомага “ с подаряването на шест килима и на храм-паметника „ Александър Невски “, с цел да може министър председателят да си пусне лайф от храма по едно и също време с килимите и с икона. Предлагам лайфът да се излъчи от пред иконата на Богородица с младенеца на Иван Мърквичка и в компанията на тези килими, които – за какво не, по соц традиция да са окачени на стените. Вярно, може да скрият някоя друга икона, само че това са дребни ядове пред мащаба на великолепието на въпросното прекарване.
Имам и още по-революционна концепция – да увесят килимите на външните стени към мозайката на Света Евдокия, благодарение на кран да възкачат премиера до мозайката, откъдето да пусне лайф. Бонус концепция - той самичък да ръководи издигането си с крана. Малко ме тормози, че е покрай протестиращите и фасадата на „ Александър Невски “ може да се окаже цел на яйца и домати, което обаче би могло да се трансформира в културно-обогатяващо събитие и след епохи гастрономите да описват за основаването на обичайна българска рецепта „ премиерски омлет “.
Имам поради - щом се откриха хора, които да кажат, че в действителност това, че Цвета Караянчева поздрави кърджалийския спектакъл по случай шейсетия му празник, „ съдействайки “ в процеса на даряването на шест килима, първо тъпкани в Министерския съвет, а по-късно в постройката на Народното събрание, е „ акт на доброта “, значи и хвърлянето на яйца по „ Александър Невски “ евентуално би намерило своите юристи.
Да поясня, тези хора, които споделиха горното са от самия Драматично-куклен спектакъл „ Димитър Димов “ в Кърджали – сега „ Театрално Музикален Център “. Имат право, несъмнено, просто и аз имам право да не съм съгласна. Използвам случая да подсетя, че горното е декларирано от името на театъра, само че евентуално инцидентно, който го е писал е не запомнил да се подпише.
Самите килими несъмнено са фантастични и фактически са „ детайл от българското културно завещание “ със своята „ достоверна технология “ и „ неповторима орнаментика “, само че различен е въпросът и нямам никакво желание да го разказвам, тъй като е обидно явен. Желая вместо това да ви върна към моето предложение.
Смятам, че предлагането ми държавното управление да подари килими на „ Александър Невски “ е удачно и, тъй като постройката и на Партийния дом и на Народното събрание са в непосредствена непосредственост до храм-паметника - т.е. превозването би било елементарно за споразумяване. Първата алтернатива за транспорт на килимите е Майбаха на Марешки, в случай че той не се съгласи може да бъде употребявано някое скъпо църковно возило – бонус предложение е по пътя килимите да се осветят, и в случай че и това не се реализира в краен случай мога да дава номер на хамали. Най-икономически преференциално обаче ми се коства да викнем миряните да ги пренесат на тил.
Вероятно би било стопански преференциално за някого да се направи и въжен превоз сред „ Александър Невски “ и Партийния дом/Народното заседание – в която от двете здания са в този момент килимите, и те да бъдат превозени по този метод. Този градски въжен превоз ще превърнем София в Ла Пас на Балканите, бонус концепция е кабинката да дебаркира в камбанарията.
Макар обаче предлагането ми за лайфа на Борисов от „ Александър Невски “ в компанията на килимите от трето потомство да е извънредно примамващо, се притеснявам, че евентуално звучи фикционално и даже неуместно. Дори и в мен самата се прокрадват такива чувства. Причината за това, несъмнено, е, че министър председателят за жалост към този момент просто не може да бъде забелязан в пространствата към Народното събрание.
Имам едно такова чувство, че ръководещите преднамерено ни пускат дъвки под формата на килими, че да ги уважим и във връзка килимите, освен във връзка отчета на Европейската комисия, митингите, резолюцията за България, корупцията, 50-те лв., основния прокурор, отново митингите, джипката и лайфовете с присъединяване на икона.
По този мотив желая отговорно да изложа концепцията си министър председателят да се пусне лайф в компанията на шестте килима и имам още по-добра концепция – ръководителят на националното заседание да „ спомага “ с подаряването на шест килима и на храм-паметника „ Александър Невски “, с цел да може министър председателят да си пусне лайф от храма по едно и също време с килимите и с икона. Предлагам лайфът да се излъчи от пред иконата на Богородица с младенеца на Иван Мърквичка и в компанията на тези килими, които – за какво не, по соц традиция да са окачени на стените. Вярно, може да скрият някоя друга икона, само че това са дребни ядове пред мащаба на великолепието на въпросното прекарване.
Имам и още по-революционна концепция – да увесят килимите на външните стени към мозайката на Света Евдокия, благодарение на кран да възкачат премиера до мозайката, откъдето да пусне лайф. Бонус концепция - той самичък да ръководи издигането си с крана. Малко ме тормози, че е покрай протестиращите и фасадата на „ Александър Невски “ може да се окаже цел на яйца и домати, което обаче би могло да се трансформира в културно-обогатяващо събитие и след епохи гастрономите да описват за основаването на обичайна българска рецепта „ премиерски омлет “.
Имам поради - щом се откриха хора, които да кажат, че в действителност това, че Цвета Караянчева поздрави кърджалийския спектакъл по случай шейсетия му празник, „ съдействайки “ в процеса на даряването на шест килима, първо тъпкани в Министерския съвет, а по-късно в постройката на Народното събрание, е „ акт на доброта “, значи и хвърлянето на яйца по „ Александър Невски “ евентуално би намерило своите юристи.
Да поясня, тези хора, които споделиха горното са от самия Драматично-куклен спектакъл „ Димитър Димов “ в Кърджали – сега „ Театрално Музикален Център “. Имат право, несъмнено, просто и аз имам право да не съм съгласна. Използвам случая да подсетя, че горното е декларирано от името на театъра, само че евентуално инцидентно, който го е писал е не запомнил да се подпише.
Самите килими несъмнено са фантастични и фактически са „ детайл от българското културно завещание “ със своята „ достоверна технология “ и „ неповторима орнаментика “, само че различен е въпросът и нямам никакво желание да го разказвам, тъй като е обидно явен. Желая вместо това да ви върна към моето предложение.
Смятам, че предлагането ми държавното управление да подари килими на „ Александър Невски “ е удачно и, тъй като постройката и на Партийния дом и на Народното събрание са в непосредствена непосредственост до храм-паметника - т.е. превозването би било елементарно за споразумяване. Първата алтернатива за транспорт на килимите е Майбаха на Марешки, в случай че той не се съгласи може да бъде употребявано някое скъпо църковно возило – бонус предложение е по пътя килимите да се осветят, и в случай че и това не се реализира в краен случай мога да дава номер на хамали. Най-икономически преференциално обаче ми се коства да викнем миряните да ги пренесат на тил.
Вероятно би било стопански преференциално за някого да се направи и въжен превоз сред „ Александър Невски “ и Партийния дом/Народното заседание – в която от двете здания са в този момент килимите, и те да бъдат превозени по този метод. Този градски въжен превоз ще превърнем София в Ла Пас на Балканите, бонус концепция е кабинката да дебаркира в камбанарията.
Макар обаче предлагането ми за лайфа на Борисов от „ Александър Невски “ в компанията на килимите от трето потомство да е извънредно примамващо, се притеснявам, че евентуално звучи фикционално и даже неуместно. Дори и в мен самата се прокрадват такива чувства. Причината за това, несъмнено, е, че министър председателят за жалост към този момент просто не може да бъде забелязан в пространствата към Народното събрание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ