Турция и другите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бойните дейности в Нагорни Карабах засягат нас, българите, толкоз мощно, колкото споровете в Сирия, Либия и в кипърските крайбрежни води. Защото е значимо не кои се убиват едни други там, а какво изниква на заливаната с кръв земя. В случая под лозунга, че всички мюсюлмани са турци, бива възраждана Османската империя. Югоизточната ни съседка дефинира своята зона на въздействие на Балканския полуостров и към този момент настава в други райони.
До 1991 год. Нагорно – Карабахската самостоятелна област, обитаема най-вече с арменци (76 % от всички жители), е била част от Азърбайджанската ССР. Малко преди формалното раздробяване на Съветския съюз територията се самообявява за самостоятелна република. Властите в Баку пробват да възстановят своя надзор над региона. Избухва война. През 1994 год. с посредничеството на Русия съперниците подписват протокол за помирение, само че то е нарушавано неведнъж.
Не е допустимо да се отсъди чие е правото в спора. Трудно е и да бъдат обрисувани лагерите на съдружниците на противоборстващите страни... По-скоро тях ги няма, защото тук са преплетени голям брой ползи.
Макар културно и стопански Азербайджан да е тясно обвързван с Турция (още при започване на века интелектуалците в Баку недоволстваха, че азерският език е изместван от турския), неговите връзки с Русия са обичайно положителни. А западните компании играят огромна роля за развиването на индустрията.
Някога арменците са били клани и гонени от турците, само че за разлика от нас, те резервират своята еднаквост и през днешния ден не раболепничат пред остарелия зложелател. По разбираеми аргументи многоизстрадалият християнски народ се уповава на Москва. Освен това, с помощта на задружната и авторитетна диаспора, наброяваща 10 – 11 милиона индивида (жителите на самата Армения са към три милиона), той постоянно може да разчита на поддръжката на Франция, Съединени американски щати и други авторитетни страни.
Несъмнено Иран деликатно следи какво се случва отвъд границата. В самото начало на нагорно – карабахския спор страната оказва помощ на Азербайджан. Обаче през септември 1993 год. военни елементи на ислямската република навлизат на територията на съдружника под предлога, че ще охраняват водохранилището в Нахичеван и разнообразни бежански лагери. Тази провокация би могла да докара до въвличането във войната на Русия и Турция, само че за благополучие казусът е позволен в точния момент.
Отношенията сред Баку и Техеран се дефинират като приятелски, само че в тях не липсват и несъгласия. В Техеран помнят претенциите на азербайджанското управление за основаването на Голям Азербайджан, включващ апропо и Ирански Азербайджан. А азерите не са не запомнили опитите на аятоласите за интервенция във вътрешните им работи.
Армения и Иран се стараят да водят уравновесена политика един към различен.
Израел също има ползи в района. 40 % от нужния за страната петрол е азербайджански. Тел Авив продава на Баку оръжие (говори се даже за доставка на системи за битка с арменските зенитно - ракетни комплекси С – 300). За еврейската страна Азербайджан е стратегически значим, тъй като от неговата територия може да се водят военни дейности против Иран и Турция.
Официално Грузия и Украйна заявиха, че няма да се намесват в спора в Нагорни Карабах, само че този неутралитет евентуално е измамлив. Появи се информация, че понастоящем Тблиси приготвя изпращането на 31 танка за азербайджанската войска. Единственият смисъл за съществуването на двете недодържави е да основават напрежение по границите на Русия. Те са приели директния надзор на Съединени американски щати, само че в същото време заявяват честност и на Турция (предвид предишното им такава политика буди недоумение).
Предположително за някои непознати сили е преференциално тлеещият спор в Южен Кавказ да бъде поддържан, но на никого не му би трябвало същинска война. И тук, където останалите благоразумно се държат настрани, Турция стартира своята поредна офанзива. Ердоган съобщи, че апелът на президентите Путин, Тръмп и Макрон за преустановяване на военните дейности и за започването на мирни договаряния са неприемливи. Според него международните водачи нямат право да слагат условия, тъй като през миналите тридесет години не са свършили нищо за разрешаването на казуса. Той добави, че ще продължи да поддържа по всякакъв начин Азербайджан, воден от правилото «Две страни – една нация». Зад красивите морализаторски приказки се крият елементарни имперски сметки.
Говори се, че 100 и петдесет турски висши военни взимат присъединяване в подготовката и управлението на настъплението в Нагорни Карабах.
Нашата южна съседка оказва помощ на съдружника с оръжие и с отряди от сирийски и либийски ислямисти.
В материал на «Независимая газета» се споделя, че за набирането на наемниците дава отговор туркоманът Сеиф Абу Бакър – за него има сведения, че е «кадровик» на бригадата «Хамзат», воюваща в състава на Свободната сирийска войска (ССА). Доброволците се записват в Африн, провинция Идлиб в Сирия. Официалната версия е, че те ще охраняват азербайджанските газо – и нефтепроводи. Организирани в групи от по триста индивида, тях ги изпращат в турския крайграничен град Килис. Там им раздават цивилни облекла, а сетне от Газиантеп през Истанбул «командированите» летят за Баку. Транспортният кулоар минава през грузинското въздушно пространство. Според разнообразни източници броят на воюващите в Нагорни Карабах главорези варира сред 1000 и 4000.
В информация на CNN се приказва, че членове на протурската Сирийска национална войска чакат изпращането им в зоната на бойни дейности в Кавказ.
Няма подозрение, че присъединяване на Анкара в спора е планувано и подготвяно деликатно. Очевидци споделят, че нейните военни са се появили в Азербайджан още през август.
Турция събира отломъци от тогавашната империя и последователно пораства, потвърждава се като мощ в района. Тя праволинейно следва своите национални ползи, само че за неприятен шанс ние сме част от тях.
Бойните дейности в Нагорни Карабах засягат нас, българите, толкоз мощно, колкото споровете в Сирия, Либия и в кипърските крайбрежни води. Защото е значимо не кои се убиват едни други там, а какво изниква на заливаната с кръв земя. В случая под лозунга, че всички мюсюлмани са турци, бива възраждана Османската империя. Югоизточната ни съседка дефинира своята зона на въздействие на Балканския полуостров и към този момент настава в други райони.
До 1991 год. Нагорно – Карабахската самостоятелна област, обитаема най-вече с арменци (76 % от всички жители), е била част от Азърбайджанската ССР. Малко преди формалното раздробяване на Съветския съюз територията се самообявява за самостоятелна република. Властите в Баку пробват да възстановят своя надзор над региона. Избухва война. През 1994 год. с посредничеството на Русия съперниците подписват протокол за помирение, само че то е нарушавано неведнъж.
Не е допустимо да се отсъди чие е правото в спора. Трудно е и да бъдат обрисувани лагерите на съдружниците на противоборстващите страни... По-скоро тях ги няма, защото тук са преплетени голям брой ползи.
Макар културно и стопански Азербайджан да е тясно обвързван с Турция (още при започване на века интелектуалците в Баку недоволстваха, че азерският език е изместван от турския), неговите връзки с Русия са обичайно положителни. А западните компании играят огромна роля за развиването на индустрията.
Някога арменците са били клани и гонени от турците, само че за разлика от нас, те резервират своята еднаквост и през днешния ден не раболепничат пред остарелия зложелател. По разбираеми аргументи многоизстрадалият християнски народ се уповава на Москва. Освен това, с помощта на задружната и авторитетна диаспора, наброяваща 10 – 11 милиона индивида (жителите на самата Армения са към три милиона), той постоянно може да разчита на поддръжката на Франция, Съединени американски щати и други авторитетни страни.
Несъмнено Иран деликатно следи какво се случва отвъд границата. В самото начало на нагорно – карабахския спор страната оказва помощ на Азербайджан. Обаче през септември 1993 год. военни елементи на ислямската република навлизат на територията на съдружника под предлога, че ще охраняват водохранилището в Нахичеван и разнообразни бежански лагери. Тази провокация би могла да докара до въвличането във войната на Русия и Турция, само че за благополучие казусът е позволен в точния момент.
Отношенията сред Баку и Техеран се дефинират като приятелски, само че в тях не липсват и несъгласия. В Техеран помнят претенциите на азербайджанското управление за основаването на Голям Азербайджан, включващ апропо и Ирански Азербайджан. А азерите не са не запомнили опитите на аятоласите за интервенция във вътрешните им работи.
Армения и Иран се стараят да водят уравновесена политика един към различен.
Израел също има ползи в района. 40 % от нужния за страната петрол е азербайджански. Тел Авив продава на Баку оръжие (говори се даже за доставка на системи за битка с арменските зенитно - ракетни комплекси С – 300). За еврейската страна Азербайджан е стратегически значим, тъй като от неговата територия може да се водят военни дейности против Иран и Турция.
Официално Грузия и Украйна заявиха, че няма да се намесват в спора в Нагорни Карабах, само че този неутралитет евентуално е измамлив. Появи се информация, че понастоящем Тблиси приготвя изпращането на 31 танка за азербайджанската войска. Единственият смисъл за съществуването на двете недодържави е да основават напрежение по границите на Русия. Те са приели директния надзор на Съединени американски щати, само че в същото време заявяват честност и на Турция (предвид предишното им такава политика буди недоумение).
Предположително за някои непознати сили е преференциално тлеещият спор в Южен Кавказ да бъде поддържан, но на никого не му би трябвало същинска война. И тук, където останалите благоразумно се държат настрани, Турция стартира своята поредна офанзива. Ердоган съобщи, че апелът на президентите Путин, Тръмп и Макрон за преустановяване на военните дейности и за започването на мирни договаряния са неприемливи. Според него международните водачи нямат право да слагат условия, тъй като през миналите тридесет години не са свършили нищо за разрешаването на казуса. Той добави, че ще продължи да поддържа по всякакъв начин Азербайджан, воден от правилото «Две страни – една нация». Зад красивите морализаторски приказки се крият елементарни имперски сметки.
Говори се, че 100 и петдесет турски висши военни взимат присъединяване в подготовката и управлението на настъплението в Нагорни Карабах.
Нашата южна съседка оказва помощ на съдружника с оръжие и с отряди от сирийски и либийски ислямисти.
В материал на «Независимая газета» се споделя, че за набирането на наемниците дава отговор туркоманът Сеиф Абу Бакър – за него има сведения, че е «кадровик» на бригадата «Хамзат», воюваща в състава на Свободната сирийска войска (ССА). Доброволците се записват в Африн, провинция Идлиб в Сирия. Официалната версия е, че те ще охраняват азербайджанските газо – и нефтепроводи. Организирани в групи от по триста индивида, тях ги изпращат в турския крайграничен град Килис. Там им раздават цивилни облекла, а сетне от Газиантеп през Истанбул «командированите» летят за Баку. Транспортният кулоар минава през грузинското въздушно пространство. Според разнообразни източници броят на воюващите в Нагорни Карабах главорези варира сред 1000 и 4000.
В информация на CNN се приказва, че членове на протурската Сирийска национална войска чакат изпращането им в зоната на бойни дейности в Кавказ.
Няма подозрение, че присъединяване на Анкара в спора е планувано и подготвяно деликатно. Очевидци споделят, че нейните военни са се появили в Азербайджан още през август.
Турция събира отломъци от тогавашната империя и последователно пораства, потвърждава се като мощ в района. Тя праволинейно следва своите национални ползи, само че за неприятен шанс ние сме част от тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ